№ 179
гр. Пазарджик, 13.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на тринадесети октомври, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
Сложи за разглеждане докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно
гражданско дело № 20215200500629 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:15 часа се явиха:
Не се явяват страните, редовно призовани.
Постъпила е писмена молба от адв. К. със становище по хода на делото
и по същество на спора, както и молба от „Мого България“ ООД със същото
становище – по хода на делото и по съществото на спора.
Съдът, при условията на чл.142 ал.1 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл.268 ал.1 от ГПК, ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:
С решение на Районен съд Пазарджик , постановено по гр.д. № 763 по
описа на съда за 2020 година е оставен без разглеждане като процесуално
недопустим предявения от „Мого България“ ООД, ЕИК ***, представлявано
от управителя И.Г., чрез пълномощник юрисконсулт К.К, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.“Г. М. Д.“ №16-А, с адрес за призоваване:
гр.София, бул.“Цариградско шосе“ №40, ет.8 против Д. Г. Д., с ЕГН
1
**********, с адрес: гр.Пазарджик, ул.“Осми Март“ №12, вх.А, ет.7, ап.20 иск
с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК - за приемане за установено, че Д. Г.
Д., с ЕГН ********** дължи на „Мого България" ООД, ЕИК *** следните
суми, дължими по Договор за финансов лизинг №AG0004719: 70,40 лева -
незаплатена главница по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с
падеж от 17.10.2018г. до 27.11.2018г.; 980,12 лева - незаплатена лихва по
лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от 17.11.2018г. до
27.11.2018г.; 5,06 лева - неустойка за забавени плащания за периода от
17.11.2018г. до 27.11.2018г.; 1350,57 лева - неустойка за прекратяване по вина
на лизингополучателя; 313,33 лева - разходи за заплатени от лизингодателя
застрахователни премии; ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 в съда и е прекратено производството по
делото в тази му част.
Осъден е Д. Г. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр.Пазарджик, ул.“Осми
Март“ №12, вх.А, ет.7, ап.20 да заплати на „Мого България“ ООД, ЕИК ***,
представлявано от управителя И.Г., с пълномощник юрисконсулт К.К, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Г. М. Д.“ №16-А, с адрес за
призоваване: гр.София, бул.“Цариградско шосе“ №40, ет.8 сумата в размер на
702 лева, представляваща разходи за възстановяване владението на
лизинговия актив, предмет на Договор за финансов лизинг №AG0004719 от
17.09.2018г. и на основание чл.14.4, във връзка с чл.8.7.10 от Общите условия
към договора за финансов лизинг, както и разноски по делото, съобразно
уважения иск, в размер на 211,65 лева.
Така постановеното решение е обжалвано от Д.Д. ,чрез назначения му
особен представител адв.К.. Жалбата е против решението ,в частта с която е
уважен осъдителен иск на „Мого България“ ООД, в размер на сумата 702
лева, разходи за възстановяване владението на лизинговия актив, предмет на
Договор за финансов лизинг №АС0004719 от 17.09.2018г. и на основание
чл.14.4, във връзка с чл.8.7.10 от Общите условия към договора за финансов
лизинг, както и разноски по делото, съобразно уважения иск, в размер на
211,65 лева.
Намира решението в тази част за неправилно .
Действително, според чл.8.7.10 от Общите условия при които е сключен
2
процесният договор за лизинг , лизингополучателят се задължавал да
възстанови на лизингодателя в срок от 5 работни дни от издаване на
счетоводен документ от страна на последния разходите, направени от
лизингодателя във връзка с възстановяване на държането върху лизинговия
актив при прекратяване на договора, поради неизпълнение на лизинговия
актив, когато лизингополучателят не е върнал лизинговия актив в сроковете и
условията на Раздел 14, както и разходи, направени от лизингодателя при
условията на чл.14.5.
Тази обща уговорка , както и данните , че ищеца е платил на
17.12.2018г. по фактура № **********/03.12.2018г. на „Ем Би Кей Труп"
ЕООД, сумата 702 лв. с ДДС на основание рамково споразумение между тях
са дали основание на съда да приеме иска за основателен и доказан по размер
.В същото време , съда пропуснал да се произнесе по възражението за
нищожност на тази клауза. Процесният договор е от категорията „
относителни” търговски сделки , при която едната страна е физическо лице „
потребител”и в отношенията между страните се прилагат разпоредбите на
ЗЗП . Ето защо въпросната клауза е нищожна (като неравноправна )защото
вменява на икономически по слабата страна задължения от абстрактен
характер в изключителен интерес на другата страна . Моля при решаване на
делото въвзивния съд да уважи това възражение и да отхвърли иска като
недоказан по основание и по размер . Нито рамковият договор между ищеца и
третото лице , нито плащанията извършени между тях са противопоставими
на ответника -по аргумент от чл.21 ал.1 от ЗЗД . Следователно сами по себе
си те не доказват , че ищеца действително е направил претендираните
разходи и те са били необходими за връщане на автомобила в държане на
ищеца . Още повече , че от данните по делото е видно , че след отправената
от ищеца и получена от ответника покана за връщане на актива е съставен
приемо- предавателен протокол без да е явствано участие на третото лице
което сочи на извода , че автомобилът е бил върнат доброволно от ответника .
При това положение ,предявения иск е неоснователен , евентуално недоказан
по размер .
Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и иска –
отхвърлен.
В срок е постъпил писмен отговор от „Мого България" ООД .
3
Намират жалбата неоснователна и молят решението в обжалваната част
да бъде потвърдено.
В първоинстанционното производство се доказало наличието на
валидно сключен и действителен договор за финансов лизинг, по който
Лизингополучателят е предоставил за ползване на Лизингодателя лизингов
актив - употребявано МПС. Доказало се неизпълнение от страна на
Лизингополучателя - ответник на задължението му за заплащане на
лизингови вноски и съответно развалянето на договора поради неизпълнение
с уведомление, връчено на ответника на 19.11.2018 г.
Лизингополучателят не е изпълнил задължението си да предаде
Лизинговия актив на собственика - Лизингодател в договорениея двудневен
срок на посочения адрес в гр. София, а напротив - предал го е едва на
27.11.2018 г. в гр. Пазарджик, с което е принудил Лизингодателя да извърши
допълнителни разходи за издирване, изземване и транспортиране. Доказа се,
че Лизингодателят действително е извършил този разход и съгласно Общите
условия, приложими към процесния Договор, той подлежи на възстановяване
от Лизингополучателя. Невярно е твърдението, че процесният договор бил
относителна търговска сделка, лизингът е абсолютна търговска сделка.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
Съдът счете делото за разяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
Да се изплати на адв. К. сумата от 300 лв. по внесеното възнаграждение
от ответника по жалбата, като поради неправилното внасяне на сумата да се
прехвърли сумата от сметката, в която е внесена, в нарочната сметка за
възнаграждения на особени представители.
ПРИКЛЮЧВА устните състезания.
СЪОБЩАВА на страните, че ще обяви решението си в срок до
13.11.2021 год.
4
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:20
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5