Решение по дело №5664/2021 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

София,10.10.2024 г.

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА

при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д. № 5664/2021 г., за да се произнесе, взе пред вид:

Предявен е иск от Б.Д.“ ЕАД, ***, чрез ю.к. Л.П., против М.Т.Й., Гърция, дата на раждане *** г., ЛНЧ **********, с правно основание чл. 430 ТЗ вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД за заплащане на следните суми: -  45 735,84 лв. - главница; - 11 410,87 лв. -  неплатена редовна лихва за периода 20.04.2018 г. - 17.02.2020 г.; -  518,19 лв. - обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава)/ до датата на настъпване на изискуемост за периода 20.04.2018 г. - 17.02.2020 г.; - 12,70 лв. - обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемостта за периода 17.09.2019 г. - 18.09.2019 г.; - такса изискуемост в размер 120 лв. и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендират се сторените разноски.

В исковата си молба се твърди, че на 06.12.2016 г. между "Б.Д." ЕАД, от една страна, и М.Т.Й. /I. M. T./ от друга страна, като кредитополучател е сключен Договор за кредит за текущо потребление. Съгласно договора, Банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 50 000 лева със срок за издължаване 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване.

Съгласно чл. 8 от договора кредитът се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 8.45% годишно или 0.02% на ден, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR 0.331%, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула, и фиксирана преференциална надбавка в размер на 8.119%. При нарушаване на Условията Кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличава, чрез увеличаване на надбавката, съгласно Условията. Максималният размер, който може да достигне лихвеният процент в резултат от неизпълнение на Условията, е променливият лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити, в размер на 6-месечния SOFIBOR към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на 13.119%

В чл. 8.1 са договорени условията за промяната на лихвеният процент, а именно, че се променя с промяната на 6-месечния SOFIBOR/EURIBOR при предпоставките, по реда и в сроковете, посочени в ОУ. В случаите на отрицателна стойност на съответния лихвен индекс, същата се приема за стойност 0%, а крайният лихвен процент не може да бъде по-нисък от размера на фиксираната стандартна надбавка или от размера на фиксираната стандартна надбавка съответно намалена, в случай на изпълнение на Условията.

В чл. 9 от Договора е посочен и Годишният процент на разходите (ГПР) по кредита е 9.04 ГПР може да бъде променян при предпоставките, предвидени в ОУ.

В чл. 10 е договорен начина на обезпечаване на кредита - Залог на вземане по сметка.

Длъжницата е обслужвала редовно кредита до 20 март 2018 г. Служители на Банката са правили многократни опити да се свържат с клиента. Изпращани са писма с обратни разписки, на адреса на длъжника, които са се връщали в цялост като непотърсени. Кредитът е с 22 броя непогасени месечни вноски.

Въпреки че са настъпили предпоставките предвидени в ОУ за настъпване на предсрочна изискуемост, предвид невъзможността да бъде уведомена длъжницата, ищецът не е в състояние да депозира заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.

В тази връзка ищецът е предявил настоящия иск срещу ответницата за заплащане на посочените в исковата молба суми със законните последици – лихва и разноски.

         Ищецът е представил писмени доказателства.

         Поискал е назначаване на ССЕ.

В хода по същество моли съда да уважи изцяло предявения иск със законните последици, като му присъди разноски по списък

         Ответницата М.Т.Й. – уведомена по реда на чл. 41, ал. 2 ГПК не взима становище по исковата молба и не ангажира доказателства.

         Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и експертизи, намира за установено от фактическа страна следното:

         От събраните по делото доказателства се установява, че на 06.12.2016 г. е подписан Договор за потребителски кредит, по силата на който  „Б.Д.” ЕАД, в качеството кредитор, е предоставила на М.Т.Й., като кредитополучател, кредит за текущо потребление в размер 50 000 BGN лв.

В т. 4 от договора страните са договорили, че кредитът се усвоява чрез разплащателна сметка IBAN ***:STSABGSF с титуляр I.M.T.”

От представеното извлечение от разплащателна сметка (2) 0000000023974779 е видно, че но 06.12.2016 г. по посочената сметка е постъпила сумата 50 000 лв., с основание „УСВ КТП” /Усвояване на кредит текущо потребление/, а от извлечение от заемна сметка  (11) 0000000024070289 е видно, че на 06.12.2016 г. сметката е задължена със сумата 50 000,00 лв. с основание „УСВ КТП”.

Вешото лице – ССЕ в заключението си е съставила Таблица 1, от която е видно, че кредитът е усвоен на части в договорения срок от титуляра на сметката, както следва:

                                                                                                                  Таблица 1

 

От извлечение от разплащателна сметка (2) 0000000023974779 е видно, че последното постъпление по сметката е на 04.10.2017 г. и възлиза на 600лв., с основание „ВН ПО РС”.

От извлечение от заемна сметка  (11) 0000000024070289 се констатира, че последно погасяване на задължения по кредита, в размер 350,00 лв., е извършено на 24.07.2018 г.

С клаузите на т. 7 от процесния договор страните са се споразумели за падежна дата на месечните вноски, която да е 20 – то число на месеца.

От Приложение 1 е видно, че задълженията по кредита не са погасявани редовно на договорена падежна дата – 20-то число на текущия месец. След 04.10.2017 г. кредитът трайно има остатък по просрочени вноски за главница и за лихви, а след 24.07.2018 г. по кредита няма извършвани погасявания, включително и главница.

 

Исковата молба на „Б.Д.” ЕАД е заведена в Окръжен съд – Пазарджик на 18.02.2020 г. и към този момент непогасените задължения по процесния кредит са следните:

-       45 735,84 л.– непогасена главница в т.ч. 5 231,74 лв. – просрочени и непогасени вноски за главница,

-       11 423,57 лв. – просрочени вноски за възнаградителна лихва,

-       518,19 лв. – остатък лихва за просрочени, представляваща разлика между :

а/ 527,70 лв. – общо начислени лихви върху просрочени вноски за главница до 17.02.2020 г. и б/ 9,51 лв. – общо погасени лихви за просрочена главница.

-       12,70 лв. – обезщетение за забава за периода 17.02.2020 г. - 18.02.2020 г.

На основание раздел XII КРЕДИТИ, т. 10 „Разходи при изискуем кредит” от Тарифата на Банка ДСК и в съгласно т. 15 от процесния кредит, „Б.Д.“ ЕАД е начислила такса за „Разходи за изискуем кредит” в размер на 120,00 лв.

Установява се от заключението на експертизата, че бщо задълженията по кредита към датата на исковата молба са в размер 57 810,31 лв.

 Задълженията към датата на изготвяне на заключението - 20.08.2024 г. възлизат общо на 90 713,34 лв. и са сбор от:

-          45 735,84 лв. – непогасена главница в т.ч. – 18 230,66 лв. – просрочени вноски по главница,

-          39 055,85 лв. – възнаградителна лихва,

-          5 921,65 лев. – лихва върху просрочени вноски за главница.

Към тази дата размерите на просрочените вноски (вноските с настъпил падеж) са следните:

-          18 230,66 лв. – просрочени вноски за главница, за периода 20.10.2017 г. - 20.08.2024 г.;

-          39 055,85 лв. – просрочени възнаградителни лихви, за периода 20.10.2017 г. - 20.08.2024 г.;

-          5 921,65 лв. – лихва върху просрочени вноски за периода 20.11.2017 г. - 20.08.2024 г.

Други доказателства, релевантни за правния спор, по делото не са представени.

Изложеното се доказва от приетите по делото и неспорени писмени доказателства и експертиза.

         Други релевантни по делото доказателства не са представени.

 

         При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

 

         По настоящото дело е предявен иск с правно основание чл. 430 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумите -  45 735,84 лв. - главница; - 11 410,87 лв. -  неплатена редовна лихва за периода 20.04.2018 г. - 17.02.2020 г.; -  518,19 лв. - обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава)/ до датата на настъпване на изискуемост за периода 20.04.2018 г. - 17.02.2020 г.; - 12,70 лв. - обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемостта за периода 17.09.2019 г. - 18.09.2019 г.; - такса изискуемост в размер 120 лв. и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и сторените разноски.

         Според чл. 430 ТЗ, с договора за банков кредит Банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата, съобразно уговореното, и да я върне след изтичане на срока, при съответната лихва, според ал.2, договорена с банката.

Съгласно чл. 79 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение, заедно с обезщетение за забавата.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест, всяка една от страните трябва да докаже обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения, а на пълно доказване в гражданското съдопроизводство подлежат положителните факти, поради което ищецът следва да докаже в процеса, че ответникът му дължи на правно основание процесната сума. Ищецът следва да докаже факта, от който произтича вземането му, както и какъв е размерът на дължимото от ответната страна.

 

В хода на делото се доказа валидно възникнало облигационно отношение между страните по сключен Договор за кредит. Доказа се, че ищецът, в изпълнение на задълженията си по Договора, е предоставил на ответницата сумата по кредита, която е изцяло усвоена от нея, като до настоящия момент не е налице изпълнение на договорните й задължения, изразяващи се в редовното погасяване на същия, нещо повече - след 24.07.2008 г. са спрени всички плащания.

Съдът приема, че в настоящия случай следва да намерят приложение нормите на чл.чл. 19.1 – чл. 20 от Общите условия към Договора за кредит, според които, при неизпълнение от страна на кредитополучателя на съществените му задължения по договора Банката може да обяви целя кредит за предсрочно изискуем, в това число и всички дължими такси, комисиони и разноски, да предприеме мерки по принудително събиране на дължимите суми по договора за кредит, да събере служебно вземанията си от банковите сметки на кредитополучателя, да продаде ипотекираните имоти по съответния законов ред.

Доказа се също, в хода на производството, че, поради неплащане от страна на кредитополучателката на задълженията й по кредита, той е бил обявен за предсрочно изискуем.

Ответницата не взе становище по предявения иск и бе призовавана по реда на чл. 41, ал. 2 ГПК и съдът, правейки своите правни изводи, взе пред вид и нейното процесуално поведение.

С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск е доказан по основание и размер и, като такъв, следва да бъде уважен изцяло така, както е предявен.

         Пред вид изхода на спора съдът приема, че ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сторените по делото разноски по списък в размер 2 385,86 лв. д.т., 675,36 лв. – разход за извършен превод на книжа, 2 263,55 лв. – възнаграждение за особен представител и 540 лв. – ю.к. възнаграждение.

 

Водим от горното, съдът

 

                                      Р Е Ш И :

ОСЪЖДА М.Т.Й., Гърция, дата на раждане *** г., ЛНЧ **********, призована по реда на чл. 41, ал. 2 ГПК от адрес: гр. гр. Велинград, ул. Св. св. **********, да заплати на Б.Д.“ ЕАД, ***, на основание чл. 430 ТЗ вр. чл. 79 ЗЗД, следните суми-  45 735,84 лв. - главница; - 11 410,87 лв. -  неплатена редовна лихва за периода 20.04.2018 г. - 17.02.2020 г.; -  518,19 лв. - обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава)/ до датата на настъпване на изискуемост за периода 20.04.2018 г. - 17.02.2020 г.; - 12,70 лв. - обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемостта за периода 17.09.2019 г. - 18.09.2019 г.; - такса изискуемост в размер 120 лв. и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане

 

ОСЪЖДА М.Т.Й. да заплати на Б.Д.“ ЕАД, сторените по делото разноски в размер 2 385,86 лв. д.т., 675,36 лв. – разход за извършен превод на книжа, 2 263,55 лв. – възнаграждение за особен представител и 540 лв. – ю.к. възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред САС.

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: