№ 1987
гр. С., 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20231110168788 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация С.” ЕАД, чрез юрк. И.,
срещу А. Б. и М. Б., с която са предявени обективно кумулативно и пасивно субективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца в условията на разделна
отговорност, както следва: А. Б. – 1/4, а М. Б. - 3/4 от следните суми: 3815,30 лв. - главница,
представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законна лихва от 18.12.2023 г. до изплащане на
вземането; 685,32 – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2021 г. до 07.11.2023 г.; 29,50 лв. – главница, представляваща стойност на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м.04.2021 г. до м.04.2022 г., ведно
със законната лихва от 18.12.2023 г. до изплащане на вземането, както и 6,33 лв. – лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.06.2021 г. до 07.11.2023 г.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице
облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответниците договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на
този договор е доставил за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г. топлинна енергия в
топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „К.П.-1“, бл. 18, вх. „А“, ет. 8, ап. 22, която не
била заплатена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, поради което
изпаднали в забава. Ето защо моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците, чрез назначения им особен представител адв. С.,
са подали отговор на исковата молба, с който оспорват предявените искове по основание и
размер. Релевират възражение за настъпила погасителна давност. Молят съда да отхвърли
предявените искове.
Третото лице – помагач „Директ” ЕООД на страната на ищеца не е взело становище по
съществото на спора.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
1
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно и пасивно субективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
За уважаването на предявените по чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД искове, ищецът
трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни
предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните
от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и
ответниците като потребители за продажба на топлинна енергия през процесния период, в
т.ч., че ответниците са съсобственици на процесния недвижим имот при посочените квоти;
използването от ответниците на претендираното количество топлинна енергия; стойността
на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост,
присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия. Следователно качеството потребител се свързва с
принадлежност на вещното право на собственост или с ползването на имота.
От представените по делото доказателства се установява, че процесният имот е бил
топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира този имот, е
била присъединена към топлопреносната мрежа.
От представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
НОМЕР, ТОМ, рег. № ****, дело № *** от 26.09.2002 г., се установява, че на посочената
дата Б.Н. Б. придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот, находящ се
в гр. С., ж.к. „К.П.-1“, бл. 18, вх. „А“, ет. 8, ап. 22.
От представеното по делото удостоверение за граждански брак се установява, че на
30.10.2013 г. бил сключен граждански брак между Б.Н. Б. и М. Б..
На следващо място, от доказателствата по делото се установява, че Б.Н. Б. е починал на
01.10.2014 г. и към тази дата е оставил за свои наследници по закон: съпруга – М. Б. и син –
А. Б.. Предвид гореизложеното, от доказателствата по делото се установява, че процесният
имот не е бил придобит по време на брака между Б.Н. Б. и М. Б., поради което следва да се
приеме, че Б.Н. Б. е бил едноличен собственик на имота. По делото не са налице
доказателства за извършени разпоредителни сделки с имота преди или по време на исковия
период.
Ето защо и по силата на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН следва да се приеме, че М. Б. и А.
Б. са наследили по ½ (а не ¾ към ¼, както неправилно е посочено в исковата молба) от
горепосочения недвижим имот, поради което отговарят за потребената топлинна енергия за
исковия период съобразно квотите им в съсобствеността. Същевременно, обаче, ищецът
претендира от А. Б. ¼ от доставената от дружеството топлинна енергия, поради което и
съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданския процес следва да се приеме,
че същият отговаря до посочената от ищеца квота в съсобствеността. При това положение,
въз основа на доказателствата по делото следва да се приеме, че ответниците са били
потребители на топлинна енергия по договорно правоотношение с ищеца за исковия период
(01.05.2020 г. – 30.04.2022 г.). В този смисъл доказано е основанието (източниците) на
вземанията, предмет на предявените искове.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
2
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. В случая е
несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. По делото не са релевирани твърдения, нито има данни, че ответниците са
упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между ищеца и ответниците, в
качеството им на съсобственици на процесния имот, са били налице договорни отношения
по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и
задължения.
Относно сумата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия следва да се
отбележи, че същата е отделно посочена като дължима главница в исковата молба, като
всички дейности и обществени отношения, свързани с топлоснабдяването, са регулирани от
секторното законодателство в областта на енергетиката, което обуславя и особеностите на
възникването и осъществяването на услугата по дялово разпределение на топлинната
енергия. Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ (редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г., бр. 54 от
2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) възлага отговорността за извършването на дялово
разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да
извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на
търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената
за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ –
съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна
енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване
на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б (при
Общи условия), в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното
предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ
дялово разпределение на топлинна енергия. От представения по делото договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, както и от общите
условия на ищеца, се установява вземането за цена на услугата дялово разпределение, която
е извършена за процесния период, видно от представените по делото документи за главен
отчет и изравнителни сметки.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ), като според
чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая етажните
собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване
на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление
и топла вода на „Директ” ЕООД.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото
производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202
ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че: в процесния имот е имало 3 броя
отоплителни тела – радиатори в хол и кухня, както и лира в банята с монтиран ИРРО, като
за двата отчетни периода не е бил осигурен достъп за отчет на уредите, за което са били
съставени протоколи от 02.06.2021 г., 20.06.2021 г., 01.06.2022 г. и 25.06.2022 г.; за двата
отчетни периода има служебно изчислена ТЕ на база инсталирана мощност на
отоплителните тела, умножена по МСРС; през посочения период ТЕ за отопление, отдадена
от сградна инсталация, е изчислена по съответната формула на база пълната отопляема
кубатура 123 куб.м., съгласно акт за разпределение на кубатурата, представен на вещото
3
лице; за процесния период няма изчислена ТЕ за отопление на общи части; поради
неосигурения достъп до имота за същите периоди има служебно изчислена ТЕ за БГВ на
база един брой потребител, при служебно определен разход 140л. на денонощие;
технологичните разходи в абонатната станция били приспаднати от топлофикационното
дружество; топломерът е преминал метрологична проверка през 24 месеца и при проверките
на същия не са констатирани отклонения извън допустимите стойности.
На следващо място, установено е въз основа заключението на вещото лице по
допуснатата и изслушана в настоящото производство съдебно-счетоводна експертиза, което
при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че сумите за
топлинна енергия, касаещи исковия период не са били погасявани.
По отношение на общия размер на действително потребеното количество топлинна
енергия за процесния период следва да се посочи, че съобразно заключението на вещото
лице по допуснатата СТЕ, същият възлиза на 3856,47 лв., а претендираната от ищеца
главница за ТЕ е в размер на 3815,30 лв. Ето защо и предвид принципа на диспозитивното
начало в гражданския процес, настоящият съдебен състав приема, че общо дължимата от
ответниците главница за ТЕ за процесния период (01.05.2020 г. – 30.04.2022 г.) възлиза в
размер на претендираните от ищеца 3815,30 лв., както и сумата от 29,50 лв., представляваща
главница за дялово разпределение за периода от м.04.2021 г. до м.04.2022 г., ведно със
законната лихва върху всяка от главниците от 18.12.2023 г. до окончателното изплащане на
сумите.
Предвид гореизложеното и в съответствие с разпоредбите на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1
ЗН отговорността на ответниците се разпределя, както следва: А. Б. следва да заплати 1/4 от
стойността на потребената топлинна енергия (предвид принципа на диспозитивното начало
в гражданския процес), т.е. 953,83 лв. и 1/4 от стойността на дяловото разпределение, т.е.
7,38 лв. за посочения по – горе период, а М. Б. дължи 1/2 от стойността на потребената
топлинна енергия, т.е. 1907,65 лв. и 1/2 от стойността на дяловото разпределение, т.е. 14,75
лв.
При положение, че претендираните от ищеца вземания са установени в горепосочените
размери, следва да бъде разгледано релевираното от особения представител на ответниците
правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност, по което съдът приема
следното:
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт -
договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия
случай е бил прекъснат с подаването на исковата молба на 18.12.2023 г., от която дата искът
се счита предявен - арг. чл. 116, б. "б" ЗЗД.
За процесния период са приложими Общите условия, одобрени с решение № ОУ-
01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ клиентите са длъжни да заплащат
месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно, към датата на подаване на исковата молба - 18.12.2023 г. се явяват погасени
по давност вземанията за периода от 01.05.2020 г. до 31.10.2020 г. включително. Вземането за
цена на доставена топлинна енергия за м.11.2020 г. е възникнало 45 дни след изтичане на
периода, за който се отнася, поради което предвид датата на подаване на исковата молба –
18.12.2023 г. давността за него не е изтекла.
4
Ето защо, в настоящия случай извън погасителната давност е вземането за цена на
доставена топлинна енергия за периода 01.11.2020 г. – 30.04.2022 г. От заключението на
вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото производство съдебно-техническа
експертиза се установява, че дължимата сума за доставена и незаплатена топлинна енергия
за периода 01.11.2020 г. – 30.04.2022 г. възлиза в общ размер на 3612,69 лв., от които А. Б.
дължи 1/4, т.е. 903,17 лв., а М. Б. дължи ½, т.е. 1806,34 лв., до които размери предявените
срещу тях искове за главница за топлинна енергия са основателни, а за разликата до пълните
претендирани размери – съответно 953,83 лв. (1/4 от 3815,30) от А. Б. и 2861,48 лв. (3/4 от
3815,30) от М. Б. следва да бъдат отхвърлени. Следва да бъдат присъдени и дължимите от
ответниците главници за услугата дялово разпределение на топлинна енергия, както следва:
А. Б. дължи ¼ от претендираните от ищеца 29,50 лв., т.е. 7,38 лв., а М. Б. дължи ½, т.е. 14,75
лв., представляващи цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.04.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците за периода от
18.12.2023 г. до изплащане на вземанията.
Във връзка с възраженията на особения представител на ответниците относно
представения към исковата молба Договор № ***/22.10.2002 г. и приложението към протокол
от ОС на етажните собственици следва да се отбележи и следното:
В случая етажните собственици на процесната сграда, след взето решение на
проведено Общо събрание, са възложили извършването на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода на трето лице. В чл. 4, ал. 1 от Правилника за управлението, реда и надзора в
етажната собственост – ПУРНЕС /в приложима редакция – Изм. - ДВ, бр.76/1978 год.,
понастоящем отм./, изрично е предвидено правомощие на общото събрание да решава
въпроси, свързани с ползването на общите части от сградата. Обстоятелството дали
ответниците, респ. техният наследодател са дали съгласие за сключването на такъв договор
не води до извода, че не е налице редовно проведено общо събрание. А и законността на
взетото решение не може да бъде изследвано в рамките на настоящото производство. За
оспорване на редовността на проведеното общо събрание е съществувал друг ред за защита,
а именно чрез атакуване на решението с конститутивен иск пред съответния съд по реда на
ПУРНЕС.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За процесния период са приложими Общите условия, одобрени с решение № ОУ-
01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ клиентите са длъжни да заплащат
месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно
ал. 4 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са
заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период, определено
на база изравнителните сметки.
При осъщественото по реда на чл. 20 ЗЗД тълкуване на горепосочените клаузи,
настоящият съдебен състав приема, че предвиденият 45-дневен срок за изпълнение на
задълженията по чл. 32, ал. 3 не би могъл да тече преди изготвянето на изравнителните
сметки и издаването на фактура от страна на ищеца, т. е., преди 31 юли на съответната
година. Необходимостта от изравняване на действително потребеното количество топлинна
енергия с начисленото за периода (отоплителния сезон) отлага изпълнението на клиентите
до извършването му, респ. осчетоводяването му. До тогава кредиторът не може да иска
изпълнение. Следователно настоящият съдебен състав приема, че задължението за
заплащане на стойността на действително потребената топлинна енергия е възникнало като
срочно и по правилото на чл. 114, ал. 1 ЗЗД ответникът е в забава, считано от 15 септември
на съответната година. С оглед изложеното се налага извод, че поставянето на потребителя в
забава не е обусловено от публикуване на общата фактура на интернет-страницата на
5
дружеството или отправянето на покана от страна на кредитора (в този смисъл са Решение
№ 5153 от 13.09.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 11971/2023 г., Решение № 6291 от 15.11.2024 г.
на СГС по в. гр. д. № 9313/2021 г., Решение № 2107 от 10.04.2024 г. на СГС по в. гр. д. №
6379/2023 г., и др.).
По отношение на А. Б. лихвата за забава върху главното вземане за топлинна енергия в
установения размер от 903,17 лв., определена от съда по реда на чл. 162 ГПК, възлиза в
размер на 150,75 лв. за периода 15.09.2021 г. до 07.11.2023 г., до която сума предявеният иск
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от
171,33 лв. следва да бъде отхвърлен.
По отношение на М. Б. лихвата за забава върху главното вземане за топлинна енергия в
установения размер от 1806,34 лв., определена от съда по реда на чл. 162 ГПК, възлиза в
размер на 308,32 лв. за периода 15.09.2021 г. до 07.11.2023 г., до която сума предявеният иск
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от
513,99 лв. следва да бъде отхвърлен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжниците изпадат в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена и получена от ответниците покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на исковата молба, поради което акцесорните претенции в тази
част се явяват изцяло неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски
възниква за всяка от страните по делото.
Ищецът е сторил разноски, както следва: 464,46 лв. – за държавна такса, 350 лв. –
депозит за СТЕ, 350 лв. – депозит за ССче, 754 лв. – депозит за особен представител, 5 лв. –
такса за издаване на съдебно удостоверение, като претендира и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лв., или общо 2023,46 лв.
По отношение на А. Б. разноските се разпределят, както следва: 116,11 лв. – за
държавна такса, 87,50 лв. – депозит за СТЕ, 87,50 лв. – депозит за ССчЕ, 188,50 лв. –
депозит за особен представител, 1,25 лв. – такса за издаване на съдебно удостоверение, както
и 25 лв. – юрисконсултско възнаграждение (съобразно посочената от ищеца квота в
съсобствеността), или общо 505,86 лв. Намалени съразмерно с уважената спрямо А. Б. част
от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в
общ размер на 473,37 лв.
По отношение на М. Б. разноските се разпределят, както следва: 232,23 лв. – за
държавна такса, 175 лв. – депозит за СТЕ, 175 лв. – депозит за ССчЕ, 377 лв. – депозит за
особен представител, 2,50 лв. – такса за издаване на съдебно удостоверение, както и 50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение (съобразно квотата й в съсобствеността), или общо 1011,73
лв. Намалени съразмерно с уважената спрямо Ивета И.нова част от исковете, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 633,20 лв.
Ответниците са били представлявани от особен представител, т.е. не са сторили
разноски, поради което такИ. не следва да им бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Б., роден на ********** г., с адрес: гр. С., ж.к. „К.П.-1“, бл. 18, вх. „А“,
6
ет. 8, ап. 22, да заплати на „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул.”Я.” №23Б, на основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, следните суми: 903,17 лв., представляваща 1/4 от цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден
имот, находящ се в гр. С., ж.к. „К.П.-1“, бл. 18, вх. „А“, ет. 8, ап. 22, ведно със законната
лихва от 18.12.2023 г. до изплащане на вземането; 150,75 лв. - мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 07.11.2023 г.; 7,38 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.04.2021
г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 13.12.2023 г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ исковете, както следва: за главница, представляваща цена на топлинна енергия
за разликата над уважения размер от 903,17 лв. до пълния предявен размер от 953,83 лв. за
периода от 01.05.2020 г. до 31.10.2020 г., включително; за мораторна лихва върху
задължението за доставена топлинна енергия за разликата над уважения размер от 150,75 лв.
до пълния предявен размер от 171,33 лв. и за мораторна лихва върху задължението за
предоставяне на услуга дялово разпределение изцяло за сумата от 1,58 лв. за периода от
15.06.2021 г. до 07.11.2023 г.
ОСЪЖДА М. Б., родена на ********** г., с адрес: гр. С., ж.к. „К.П.-1“, бл. 18, вх. „А“,
ет. 8, ап. 22, да заплати на „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул.”Я.” №23Б, на основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, следните суми: 1806,34 лв., представляваща 1/2 от цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден
имот, находящ се в гр. С., ж.к. „К.П.-1“, бл. 18, вх. „А“, ет. 8, ап. 22, ведно със законната
лихва от 18.12.2023 г. до изплащане на вземането; 308,32 лв. - мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 07.11.2023 г.; 14,75 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.04.2021
г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 18.12.2023 г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ исковете, както следва: за главница, представляваща цена на топлинна енергия
за разликата над уважения размер от 1806,34 лв. до пълния предявен размер от 2861,48 лв. за
периода от 01.05.2020 г. до 31.10.2020 г., включително; за мораторна лихва върху
задължението за доставена топлинна енергия за разликата над уважения размер от 308,32 лв.
до пълния предявен размер от 513,99 лв.; за главница, представляваща стойност на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 14,75 лв. до
пълния предявен размер от 22,13 лв. и за мораторна лихва върху задължението за
предоставяне на услуга дялово разпределение изцяло за сумата от 4,75 лв. за периода от
15.06.2021 г. до 07.11.2023 г.
ОСЪЖДА А. Б., роден на ********** г., с адрес: гр. С., ж.к. „К.П.-1“, бл. 18, вх. „А“,
ет. 8, ап. 22, да заплати на „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул. ”Я.” №23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 473,37 лв. –
разноски за производство пред СРС, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА М. Б., родена на ********** г., с адрес: гр. С., ж.к. „К.П.-1“, бл. 18, вх. „А“,
ет. 8, ап. 22, да заплати на „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул. ”Я.” №23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 633,20 лв. –
разноски за производство пред СРС, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач
„Директ” ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7
8