Решение по дело №1980/2019 на Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е  №

от 18.10.2019 година, град Велико Търново

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Велико Търново, гражданско отделение – седемнадесети състав на осемнадесети септември, две хиляди и деветнадесета година, в публично съдебно заседание в състав:

 

Районен съдия: Анна Димова

 

при секретаря М. Т., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1980/2019 година, по описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени Ю.И.М., чрез адв. Д. С. – ШАК, срещу "К.Т.Н" ООД – град Велико Търново и "Камея 90" ООД - град Велико Търново обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 8 ЗАрЗ, във връзка с чл. 101 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В исковата молба процесуалният представител на ищцата развива съображения, че на 08.07.2015 година в качеството й на собственик, последната е сключила с първия ответник договор за аренда на собствените й земеделски земи, находящи се в землището на с. Върбак, общ. Шумен, а именно: имот № 047026 с площ 6.403 дка, имот № 021038 с площ 11.399 дка и имот № 033050 с площ от 4.500 дка. С договора имотите са предоставени под аренда за 6 стопански години, считано от датата на подписването му. Уредена е и арендна цена в размер на 40 лв. на декар или 70 кг. на декар за стопанска година, като изплащането на задължението следва да бъде извършено не по-късно от 30.10. на съответната година. Твърди, че за стопанската 2017/2018г. ищцата не е получила дължимата й арендна цена, както и каквото й да е друго с цел погасяване на задължението. В последствие установила, че първият ответник "К.Т.Н" ООД е преарендувал всички имоти предмет на договора с Договор за преарендуване на земеделски земи от 16.06.2016г., като по силата на същия ответникът "Камея 90" ООД е встъпил в правата и задълженията на "К.Т.Н" ООД. Посочва, че с нотариална покана ищцата е уведомила по надлежен ред, че поради забава на плащане на арендната цена за стопанската 2016/2017г., едностранно и извънсъдебно прекратява сключения с "К.Т.Н" ООД договор, считано от деня на връчване на поканата. Със същата покана е информирала длъжника, че това действие не засяга правата на арендатора по отношение на плодовете за стопанската 2017/2018 година. Нотариална покана е връчена чрез нотариус Денчо Денчев по реда на чл. 50 ГПК на 02.04.2018г. като прекратяването на процесния договор е вписано по надлежния ред. Посочва, че на 10.10.2018 година ищцата е получила писмо, с което първия ответник "К.Т.Н" ООД я уведомява, че дължимата се арендна цена ще бъде изплатена в брой или по банков път в лева при условията, посочени в договора. В отговор на това, на 17.10.2018 година ищцата изпраща писмо с обратна разписка, в което посочва банковата си сметка. Твърди, че към момента на подаване на исковата молба, задължението за плащане на арендната цена не е изплатено от нито едно от двете дружества. Направено е искане "КАМЕЯ 90" ООД и "К.Т.Н" ООД да бъдат осъдени да заплатят солидарно на Ю.И.М. сумата в размер на 892.08 лв. - главница по договор за аренда от 08.07.2015 година и договор за преарендуване на земеделски земи от 16.06.2016 година за стопанската 2017/2018 година; сумата в размер на 59.23 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.11.2018г. до 27.06.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задълженията. Направено е искане да бъдат присъдени направените от ищцата разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба. Ответниците развиват съображения, че оспорват предявените искове както по основание, така и по размер. Не оспорват сключването на договор между ищеца и първия ответник, както и сключването на договора за преарендуване между двамата ответници. Не оспорват получаването на посочената в исковата молба нотариална покана по чл. 50 ГПК от първия ответник. Не оспорват и вписването по надлежен ред на прекратяването на договора за аренда от 08.07.2015 година, както и твърдението, че развалянето на договора се простира и по отношение на договора за преарендоване на същите имоти. Оспорват обстоятелството, че ищецът не е получил дължимата си арендна престация за стопанската 2017-2018 година, като твърдят, че първият ответник на 09.10.2018 година е извършил парична престация на ищеца за стопанската 2017/2018 година чрез "Български пощи" ЕАД, а ищецът е получил тази престация, което освобождава от отговорност и втория ответник. Направено е искане предявените по делото искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендират да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно по делото, а и от представения Договор за аренда от 08.07.2015 година, вписан в Служба по вписванията /л. 9-10/ се установява, че Ю.И.М. е отдала на "К.Т.Н" ООД - град Велико Търново за временно и възмездно ползване на собствените си земеделски земи, находящи се в землището на с. Върбак, общ. Шумен, а именно: имот № 047026 с площ 6.403 дка, имот № 021038 с площ 11.399 дка и имот № 033050 с площ от 4.500 дка за 6 стопански години, считано от датата на подписването му. В чл. 3 от договора страните са уговорили арендна цена в размер до 40 лв. на декар или 70 кг. на декар за стопанска година, платима не по-късно от 30.10. на съответната година. По делото са приложени и скици на имотите /л. 11-14/.

Страните не спорят, а и видно от Договор за преарендуване от 16.06.2016 година, вписан в Служба по вписванията /л. 14-15/ "К.Т.Н" ООД - град Велико Търново е преарендувало на "КАМЕЯ 90" ООД - град Велико Търново посочените по-горе земеделски земи. В чл. 2 от договора страните са се договорили, че "КАМЕЯ 90" ООД встъпва в правата и задълженията на "К.Т.Н" ООД по сключените договори съгласно ЗАрЗ и ЗЗД, считано от стопанската 2016/2017 година.

От приложената по делото Нотариална покана акт № 54, том 1, рег. № 792 от 07.03.2018 година на помощник-нотариус по заместване Емма-Ганка Инджова при нотариус Д. Денчев, рег. № 145 при НК на РБ, връчена по реда на чл. 50 ГПК на  02.04.2018 година на "К.Т.Н" ООД - град Велико Търново /л. 16-17/ се установява, че ищцата по делото е упражнила правото си за едностранно извънсъдебно прекратяване на сключения с дружеството договор за аренда на основание чл. 28, ал. 1, изр. първо, във връзка с чл. 27, ал. 1, т. 3 ЗАрЗ, считано от датата на връчване на поканата. В нотариалната покана изрично е посочено, че прекратителното действие на поканата не засяга правата и задълженията на страните за стопанската 2017/2018 година. Прекратяването на договора е вписано в Служба по вписванията град Шумен /л. 18/.

Видно от разменената между ищцата и "К.Т.Н" ООД - град Велико Търново кореспонденция /л. 19-22/ дружеството е уведомило Ю.М., че раздаването на рента в натура на 13 и 14.10.2018 година отпада и че рентата ще бъде изплащана в брой или по банков път, в отговор на което ищцата е предоставила банковата си сметка.

От приложените по делото Удостоверение № 712 от 29.07.2019 година на Областна пощенска станция град Шумен и приложената към него Разписка за приемане на паричен превод PS970100BEHBF от 09.10.2018 година /л. 40-41/ се установява, че на посочената дата "К.Т.Н" ООД е изплатило на Ю.И.М. сумата в размер на 76.94 лева. Останалите разписки са неотносими по делото, доколкото със същите са изплатени суми на други лица.

По делото са представени и Молба, вх. № 6946 от 14.06.2019 година на ЧСИ Р.Русев и Протокол за извършено погасяване от 17.06.2019 година на ЧСИ Р.Русев, рег. № 931, с район на действие Окръжен съд - Шумен /л. 58-59/.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предмет на разглеждане по делото са предявени от Ю.И.М., чрез адв. Д. С. – ШАК, срещу "К.Т.Н" ООД – град Велико Търново и "Камея 90" ООД - град Велико Търново обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 8 ЗАрЗ, във връзка с чл. 101 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. С оглед вида на търсената защита и доказателствената тежест, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът е този, който трябва да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение между него и "К.Т.Н" ООД – град Велико Търново по сключен между тях договор за аренда, изпълнение на задълженията си по договора, като и наличието на валидно облигационно правоотношение между "К.Т.Н" ООД – град Велико Търново и "Камея 90" ООД - град Велико Търново по сключен между тях Договор за преарендуване, респективно – ликвидността и изискуемостта на вземанията, предмет на делото, както и техния размер, а в тежест на ответниците е да докажат, че са изпълнили задълженията си по договорите, както и възраженията си срещу предявените по делото искове.

В процесния случай не е спорно по делото, а от анализа на събраните по делото доказателства се установява наличието на валидно облигационно правоотношение между ищцата и "К.Т.Н" ООД – град Велико Търново по сключен между тях Договор за аренда от 08.07.2015 година, по силата на който ищцата е отдала на дружеството за временно и възмездно ползване собствените си земеделски земи, находящи се в землището на с. Върбак, общ. Шумен, с обща площ 22.302 декара за 6 стопански години, считано от датата на подписването му. Няма спор по делото, че ищцата е изпълнила задължението си да предаде ползването на описаните в договора земеделски земи, което поражда насрещното задължение на дружеството - арендатор да й заплаща годишната рента. Безспорно е и обстоятелството, че с Договор за преарендуване от 16.06.2016 година "К.Т.Н" ООД - град Велико Търново е преарендувало на "КАМЕЯ 90" ООД - град Велико Търново собствените на ищцата земеделски земи, като в чл. 2 от договора дружествата изрично са уговорили, че "КАМЕЯ 90" ООД встъпва в правата и задълженията на "К.Т.Н" ООД по сключените договори, считано от 2016/2017 стопанска година, като преарендаторът се е задължил да изпълнява задълженията към арендодателите в същите срокове и размери, а при неизпълнение – да възстанови на първоначалния арендатор изпълнените от последния суми, от което произлиза и солидарната отговорност на ответните дружества съгласно чл. 101 ЗЗД.

С изпратената от ищцата до арендатора нотариална покана същата е упражнила правото си за едностранно извънсъдебно разваляне на сключения с година "К.Т.Н" ООД - град Велико Търново, което води до прекратяване на договор за аренда на основание чл. 28, ал. 1, изр. първо, във връзка с чл. 27, ал. 1, т. 3 ЗАрЗ. В поканата Ю.М. изрично е уведомила арендатора, че прекратителното действие на поканата не засяга правата и задълженията на страните за стопанската 2017-2018 година, а именно: че не засяга правата на арендатора по отношение на плодовете за процесната стопанска година, съответно не го освобождава от задължение за заплащане на арендната цена за стопанската година. Поканата е връчена на 02.04.2018 година по реда на чл. 50 ГПК. В тази връзка следва се има предвид, че разпоредбата на чл. 28, ал. 1 ЗАЗ урежда предвидено в специалния закон специфично основание за разваляне на договорите за аренда, което води до прекратяване на договора поради неизпълнение, изразяващо се в забава за арендно плащане за повече от три месеца - чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗАЗ. В този смисъл са и разясненията дадени с ТР № 2 от 20.07.2017 година на ВКС по т.д. № 2/2015 година, ОСГТК. При тази форма на неизпълнение и когато договорът за аренда няма за предмет държавни или общински земи, ЗАЗ предвижда отклонение от общия ред по чл. ал. 1 ЗЗД /приложим за неуредените от специалния закон случаи - пар. 1 от ДР на ЗАЗ/ за разваляне на двустранните договори поради неизпълнение - отклонение от изискването за даване на подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че с изтичането му договорът се счита за прекратен.

Неоснователно в тази насока се явява направеното едва с писмените защити възражение на ответните дружества, че не се дължи арендно плащане за цялата 2017/2018 стопанска година. В конкретния случай, действително съществува известно противоречие в изпратената от ищцата  нотариална покана относно момента на прекратяване на договора с първия ответник. Това противоречие налага да бъде изведена действителната воля на Ю.М. в тази насока чрез тълкуване по аналогия от разпоредбата на чл. 20 ЗЗД, тълкувайки изявлението в неговата цялост и изхождайки от неговото съдържание. Макар в поканата да е записано, че прекратява сключения между нея и "К.Т.Н" ООД - град Велико Търново договор считано от връчването на договора, то от последващото изречение, а именно, че с изпратената нотариална покана не се засягат правата на арендатора да събере плодовете от земята, която обработва и задължението му за плащане на арендната цена за текущата година, ясно се откроява изразената от ищцата воля, а именно, че желае прекратяване на договора след изтичане на съответната стопанска година. Освен това, по делото липсват каквито и да е както твърдения, така и доказателства арендаторът или преарендатора да са предали владението на процесните земи на арендодателя преди изтичане на стопанската година, респективно - последният да е събрала плодовете. А доколкото са продължили да ползват същите и са събрали плодовете, не биха могли да черпят права от собственото си недобросъвестно поведение и дължат плащане на арендната цена за цялата стопанска година. Нещо повече, с изпратеното от "К.Т.Н" ООД - Велико Търново до ищцата Уведомление за начина за изплащане на рентата /л. 19/ дружеството извънсъдебно е признало задължението си към нея за стопанската 2017/2018 година.

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че ищцата е изправна страна по договора и за ответниците по дело е възникнало задължението за заплащане на арендната цена за имотите в предвидения за това срок, които са уговорени в чл. 3 от договора - до 40 лв. на декар или 70 кг. на декар за стопанска година, платима не по-късно от 30-и октомври на съответната стопанска година. Неоснователно е и възражението, че не става ясно как е определен размерът на арендното плащане, като същото следва да бъде определено на база площта на арендуваните земи - 22.302 декара, умножена по уговорената арендна цена от 40.00 лева на декар. Арендаторът не твърди, а и не ангажира доказателства, че след сключване на договора с ищцата е постигната договорка за заплащане на по-ниска цена /например 0.01 лева/, поради което съдът приема, че дължимото арендно плащане е именно 40.00 лева на декар. Тук следва да се има предвид, че един установен по основание иск не може да бъде отхвърлен поради липса на данни за неговия размер, като съобразявайки разпоредбата на чл. 162 ГПК и записаното в договора, съдът намира, че дължимото арендно плащане е именно в размер на 40.00 лева за декар или общо за предоставените 22.302 декара земеделски земи е в размер на 892.08 лева.

В тази връзка неоснователно се явява и възражението на ответниците по делото, че с изплащането на сумата в размер от 76.94 лева от арендатора на Ю.М. с пощенски паричен превод от 09.10.2018 година /доколкото само една от представените три разписки касае ищцата/ дружеството е изпълнило задължението за арендното плащане за 2017/2018 година, с което от отговорност се освобождава и дружеството, на което са преарендувани процесните земеделски земи. В разписката липсва изрично посочване на основанието за изплащане на сумата, т.е. задължението, което се погасява с процесната сума, поради което не би могло да се приеме, че касае именно арендното плащане за стопанската 2017/2018 година. Освен това с изпратеното от "К.Т.Н" ООД - Велико Търново до ищцата Уведомление за начина за изплащане на рентата /л. 19/ дружеството изрично е посочило, че рентата ще бъде изплащана в брой или по банков път.

Предвид всичко изложено по-горе настоящият съдебен състав приема, че предявеният по делото иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 8 ЗАрЗ, във връзка с чл. 101 ЗЗД е основателен и доказан за сумата в размер на 892.08 лева - главница, представляваща дължима, но незаплатена арендна цена за стопанската 2017/2018 година. С оглед основателността на главния иск, основателна се явява и акцесорната претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на законната лихва върху незаплатената арендна цена, считано от деня на забавата - от 01.11.2018 година /чл. 3 от договора за аренда/ до 27.06.2019 година /датата на депозиране на исковата молба/, която изчислена с он-лайн калкулатор възлиза в размер на 59.23 лева.

При този изход на делото претенцията на ищцата за присъждане на разноски се явява основателна. Същата е доказала извършването на деловодни разноски, които следва да бъдат възложени на ответните дружества в размер общо на 400.00 лева, от които: 100.00 лв. - внесена държавна такса и 300.00 лева - заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, Районен съд – Велико Търново  

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА "К.Т.Н" ООД, със седалище и адрес на управление град Велико Търново, ул. "Трети март" № 11, с ЕИК ********* и "КАМЕЯ 90" ООД, със седалище и адрес на управление град Велико Търново, ул. "Панайот Типографов" № 22, с ЕИК ********* да заплатят солидарно на Ю.И.М. ***, с ЕГН ********** сумата в размер на 892.08 лева /осемстотин деветдесет и два лева и осем стотинки/ - главница, представляваща арендно плащане за стопанската 2017/2018 година по Договор за аренда на земеделски земи от 08.07.2015 година, сключен между ищцата и "К.Т.Н" ООД и Договор за преарендуване, сключен между "К.Т.Н" ООД и "КАМЕЯ 90" ООД, сумата в размер на 59.23 лева /петдесет и девет лева и двадесет и три стотинки/ – мораторна лихва за забава за периода от 01.11.2018 година до 27.06.2019 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 27.06.2019 година до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА "К.Т.Н" ООД, със седалище и адрес на управление град Велико Търново, ул. "Трети март" № 11, с ЕИК ********* и "КАМЕЯ 90" ООД, със седалище и адрес на управление град Велико Търново, ул. "Панайот Типографов" № 22, с ЕИК ********* да заплатят солидарно на Ю.И.М. ***, с ЕГН ********** сумата в размер на 400.00 лева /четиристотин лева/, представляваща направените от ищцата съдебни разноски по делото.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                  Районен съдия: