Р Е
Ш Е Н
И Е
№………..
гр. Варна, ………… .2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, Двадесет и трети състав, в публично заседание на двадесет и осми февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при
секретаря Пенка Михайлова, като разгледа докладваното от съдия Дичева адм. дело № 2113 по описа на съда за 2022 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 44 от Регламент на Европейския парламент и на Съвета (ЕС) № 952/ 2013
година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент 952/2013), във
връзка с чл. 220 от Закона за митниците (ЗМ) и чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на
„Джи Ем Импорт“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, представлявано от Г.М., чрез
адв. С.Ж., съдебен адрес ***, против Решение № 32-259573/03.08.22г. на
Директора на ТД „Митница“ — Бургас, с което на основание чл. 74, § 3 от МКС,
във връзка с чл. 144 от Регламент № 2015/2447, във връзка чл. 54, ал. 1 и чл.
56 от ЗДДС е определена нова митническа стойност по митническа декларация с MRN
22BG001008044518R8/26.01.2022г.
година в размер на 30303,03лв., на осн. чл.85, §1 от Регламент№952/2913г. е
определено вносно митническо задължение в размер на 3030,30лв.; На осн. чл.66, ал.1, т.2 от ЗДДС е определено
ДДС в размер на 6666,67лв.; На осн. чл. 105, §3 и §4 от Регламент № 952/2013г.
е определено за досъбиране мито в размер на 1316,05лв. и ДДС за досъбиране в
размер на 2895,32лв.
Жалбоподателят счита, че
атакуваният индивидуален административен акт е незаконосъобразен, противоречащ
на материалния и процесуалния закон, необоснован и неправилен. Излага подробни
доводи в посока на тези свои твърдения. Претендира присъждане на направени
съдебни разноски.
В проведеното съдебно
заседание на 28.02.23година, жалбоподателят редовно призован се представлява от
адвокат Св.Ж.-***, която поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Оспорва
възможността за прилагане на чл.74, §3 от МК, а счита, че следва да се приложи
чл.74, §2 от МК. Твърди, че се касае за внос на катастрофирал употребяван
автомобил, но не разполага с опис на щетите по време на вноса.
Моли за отмяна на решението.
Претендира присъждане на направените съдебни разноски.
Ответникът по делото –
директор на ТД Митница Бургас, се представлява се от главен юрисконсулт Д.,
който излага становище за неоснователността на жалбата, като моли същата да
бъде оставена без уважение и спорното решение да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно
Административен съд – Варна,
в настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по
реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото
писменi
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
От събраните по делото
доказателства се установява, че на 21.01.22г. година с MRN
22BG001008044518R8/26.01.2022г. „Джи Ем Импорт“ ЕООД е декларирало стока за
поставяне под митнически режим „допускане за свободно обращение“ на стока:
употребяван пътнически автомобил, марка: MERCEDES-BENZ, модел С300, тип С, първа рег:
01.01.2017г.; р.обем 2000; шаси: 55SWF4JB0HU204115; Държава на износ- Грузия; Цена на
стоката 9600USD.
На 29.12.21г. е извършена
митническа проверка на МД за режим транзит на посочената стока като е установено, че стоката е без видими
щети от претърпяно ПТП. Определени са следните вземания: мито- 1714,25лв. и
ДДС- 3771,35лв. Митническата стойност е
определена на база цената , съгласно приложен договор № 2092477/25.11.21г. с
продавач A. T., Грузия и купувач „Джи Ем Импорт“ЕООД.
Към МД е приложен сертификат
за собственост на автомобила на USA INS 29.09.21г. Няма вписан нов собственик.
Със Заповед № ЗТД-1000-451/06.07.21година
на директора на ТД Митница Бургас е възложено да бъде извършен последващ
контрол на декларирането във връзка с поставяне на стоката под митнически режим
„допускане за свободно обращение“.
С Писмо рег. №32-121005 от 12.04.2022година
до управителя на „Джи Ем Импорт“ ЕООД, на основание чл. 188 от Регламент
/ЕС/952/2013 година е поискано предоставяне на документи, данни и информация за
целите на последващия контрол, съгласно чл. 48 от Регламент /ЕС/952/2013 и чл.
84, ал. 1, т. 2 от ЗМ, които да докажат реалността на посочената в митническата
декларация митническа стойност.
В тази връзка, с писмо № 32-39533/04.02.22г.
управителят на „Джи Ем Импорт“ ЕООД е
предоставил цялата информация и всички документи, с които разполага, от
които да се направи извод за техническото състояние на автомобила и
митническата стойност на обмитяването му.
Със Служебна бележка с рег. №
32- 106994/01.04.22г. година, издадена от началника на отдел „Митническа
дейност“ е изпратено становище за деклариране на митническа стойност и
предприемане на действия по компетентност във връзка с констатациите, които са
изложени относно декларираната митническа стойност.
С Писмо рег. № 32- 28709/26.01.22година
на дружеството , на осн. чл.90 от Регламент /ЕС/952/2013 е било указано да бъде
учредено обезпечение в размер на 2900лева за вдигане на стоката по смисъла на
чл. 195 от Регламент /ЕС/952/2013 година.
С Писмо рег. № 32-121005/12.04.22година
до жалбоподателя, на основание чл. 29, във връзка с чл. 22, § 6, т. 1 от Регламент
/ЕС/952/2013година, административният орган е съобщил на дружеството мотивите,
на които ще базира решението си, като е предоставил и указал на същия, че има
възможност да изрази своето становище в рамките на 30-дневен срок от получаване
на писмото. В отговор на това не е постъпило становище от страна на
жалбоподателя.
С връченото съобщение по
реда на чл. 22, § 6, т. 1 от Регламент /ЕС/952/2103 година, обективирано в
горецитираното писмо, „Джи Ем Импорт“ ЕООД е уведомено, че поради възникнало
съмнение, митническата стойност на декларираната от него стока по митническа
декларация MRN 22BG001008044518R8/26.01.2022г. ще бъде определена по реда на
чл. 74, § 3 от Регламент 952/2013 година, а именно, когато митническата
стойност не може да бъде определена съгласно § 1, тя се определя въз основа на
наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни
способи. В съобщението е посочено, че това решение е взето с оглед липсата на
достатъчно доказателства в подкрепа на декларираната митническа стойност на
процесните стоки, като е посочено също, че при определяне на новата митническа
стойност е използван сравнителен анализ чрез съпоставка с информацията за внос
в Системата за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и
акцизни документи.
Изготвена е оценка с рег.№
32-84876/15.03.22г. на превозното средство с VIN 55SWF4JB0HU204115 от О. Б.,
експерт на свободна практика. Видно от заключението пазарната стойност на
посочения употребяван автомобил е в размер на 40000лв. с вкл. ДДС.
С оспореното Решение №
32-259573/03.08.22г. на Директора на ТД „Митница“ — Бургас, на основание чл.
74, § 3 от МКС, във връзка с чл. 144 от Регламент № 2015/2447, във връзка чл.
54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС, е определена нова митническа стойност по митническа
декларация с MRN 22BG001008044518R8/26.01.2022г. година в размер на
30303,03лв., на осн. чл.85, §1 от Регламент№952/2913г. е определено вносно
митническо задължение в размер на 3030,30лв.;
На осн. чл.66, ал.1, т.2 от ЗДДС е определено ДДС в размер на
6666,67лв.; На осн. чл. 105, §3 и §4 от Регламент № 952/2013г. е определено за
досъбиране мито в размер на 1316,05лв. и ДДС за досъбиране в размер на
2895,32лв.
Решението на директора на ТД
Митница Бургас е било връчено на жалбоподателя на 17.08.22г., видно от
приложената в административната преписка разписка.
Срещу решението е депозирана
жалба чрез директора на ТД Митница Бургас с рег. № 32-292312/31.08.22година,
като същата е изпратена на АС Варна.
По делото е приета ССЕ,
която установява, че реално платената цена за покупката на процесния автомобил
е 22100,03лв. Тази сума е заплатена предварително с лични средства на
управителя на дружеството. Цената на стоката, посочена в договор №
2092477/25.11.21г. съответства на тази,
декларирана в ЕАД. ССЕ не е оспорена от страните.
Приети са извадки от
интернет-сайтове, които дават общоизвестна информация относно проверка на
историята на автомобил по номер на шаси.
При така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав на Административен съд – Варна,
като извърши по реда на чл. 168, ал. 1
от АПК цялостна проверка на законосъобразност на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 АПК достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, а именно
жалбоподателят е адресат на акта и е засегнат неблагоприятно от обективираното
в същия властническо волеизявление, поради което същият има правен интерес от
оспорването.
Жалбата е подадена в срока по
чл. 220, ал. 1 от ЗМ, във връзка чл. 145 и следващите от АПК и е насочена срещу
индивидуален административен акт, поради което същата следва да бъде разгледана
съобразно изложените в нея доводи. Не се предвижда задължително обжалване по
административен ред на въпросният акт, поради което липсата на такова не се
явява предпоставка за недопустимост на жалбата.
Разгледана по същество
жалбата е основателна.
Оспореният индивидуален
административен акт е издаден от компетентен орган по аргумент от чл. 19, ал. 7
от ЗМ. Съгласно посочената норма, за целите на прилагане на чл. 29 от Регламент
/ЕС/952/2013 година, решения, взети без предварително заявление се издават от
началника на митницата, където са възникнали фактите и обстоятелствата,
изискващи вземането на решение. Разпоредбата на чл. 29 от Регламент
/ЕС/952/2013година, указва, че освен когато даден митнически орган действа като
правораздавателен орган, разпоредбите на чл. 22, § 4, § 5, § 6 и § 7, чл. 23, §
3 и чл. 26, чл. 27 и чл. 28 се прилагат и за решения, взети от митническите
органи без съответното лице да е подало предварително заявление. Следователно,
оспореното решение на Директора на ТД Митница Бургас е издадено от компетентен
административен орган, в пределите на неговата териториална и материалноправна
компетентност, съгласно чл. 101, § 1 и чл. 29 от Регламент /ЕС/952/2013 година,
във връзка с чл. 19, ал. 1, във връзка
чл. 5, т. 39 от Регламент / ЕС/952/2013 година, съобразно предоставените
му правомощия. Същото е издадено и при спазване на изискуемата от закона форма
и съдържание.
Спорен по делото е въпросът
относно прилагането на материалния закон и спазване на процесуалните правила
при издаване на атакувания административен акт и по – конкретно относно
прилагането на разпоредбата на чл. 74, § 3 от МКС и допуснато нарушение на
разпоредбите на чл. 22, § 6 от МКС и чл. 140 от Регламента за изпълнение
/ЕС/2015/2447 на Комисията.
Основната уредба, която
касае определянето на митническата стойност, върху която се следват митни
сборове се намира в Глава 3 на Кодекса, именувана „Стойност на стоките за
митнически цели“. В разпоредбата на чл. 70 от Кодекса е установен общия принцип
за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност, т.е.
въз основа на действително платената или подлежаща на плащане цена на стоката
при продажбата им за износ с местоназначение митническата територия на Съюза. В
следващите разпоредби, и по – конкретно в разпоредбата на чл. 74 от Кодекса са
предвидени вторични методи за определяне на митническата стойност, като те имат
субсидиарен характер в две насоки – първо по отношение на метода, регламентиран
в чл. 70 от МКС и на второ място по отношение на самите методи, които са
посочени в чл.74. В тази връзка има и практика на СЕС- Решение на СЕС от
16.06.2016 година по дело С-291/15.
За да се премине към този
субсидиарен метод обаче, трябва да са налице основателни съмнения по отношение
на декларираната в митническата декларация митническа стойност на въвеждащата
се на територията на Съюза стока. Тези съмнения следва да бъдат доведени до
знанието на вносителя на стоката и едва ако не бъдат разяснени, тогава е налице
възможност за определяне на митническата стойност по някои от предвидените
субсидиарни методи за определяне на митническата стойност. Този термин
„основателни съмнения“ е дефиниран в МКС, като неговото проявление следва да се
установява във всеки отделен случай съобразно конкретно установените факти и
обстоятелства. Следователно, за да се пристъпи към вторичните методи за
определяне на митническата стойност, административния орган трябва да изложи
аргументи, защо не може да намерят приложение правилата на чл. 70 от МКС. Затова
точно и ясно трябва да бъдат посочени основанията, поради което митническата
стойност не може да бъде определена по реда на чл. 70 §1 от Регламент
/ЕС/952/2013 година, както и основанията за избор на съответния заместващ
метод, по който се определя митническата стойност.
Правната уредба на Съюза
относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и
неутрална система, която изключва използването на произволно определени или
фиктивни митнически стойности (така Решение от 15 юли 2010 г., Gaston Schul,
C-354/09, т. 27, Решение от 16 юни 2016, EURO 2004 Hungary, C-291/15, т. 23,
Решение от 20 декември 2017 г., Hamamatsu Photonics Deutschland, C-529/16, т.
27). Съгласно чл. 70, § 1 от МК, митническата стойност на внасяните стоки е
договорната им стойност, тоест действително платената или подлежащата на
плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в
митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. По аргумент от §
2 на същата разпоредба действително платената или подлежащата на плащане цена е
общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или
която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на
продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или
трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки.
В чл. 140 от Регламента за
изпълнение /ЕС/2915/2447 на Комисията от 24.11.2015 година за определяне на
подробни правила за прилагане на някои разпоредби на Регламент /ЕС/952/2013 година
за създаване на Митнически кодекс на Съюза е предвидена възможност за
неприемане на декларираните договорни стойности – в случаите, когато
митническите органи имат основателни съмнения, дали договорната стойност
представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, §
1 от Регламента, и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна
информация от декларатора. Относимо към тълкуването на тази норма е Решение на
СЕС по дело С-291/15 година, в което съдът приема, че за да определят
митническата стойност, митническите органи могат да не вземат предвид
декларираната цена на внесените стоки и могат да прибегнат до вторични методи
за определяне на митническата стойност на внесените стоки и по – специално
продажната цена на сходни стоки, ако съмненията им относно договорната стойност
на стоките продължат, след като са поискали предоставяне на цялата информация
или на всички допълнителни документи и след като са дали на съответното лице
подходяща възможност да изложи гледната си точка относно съображенията, на
които се основава посочените съмнения.
Въпреки това, настоящия
съдебен състав счита, че митническите органи не са изпълнили задължението си да
обосноват „основателни съмнения“ по смисъла на чл. 140 от Регламент /ЕС/2015/2447
и не са спазили процедурата по чл. 141 от същия регламент, във връзка с чл.74
от Регламент /ЕС/952/2013 година, за определяне на митническата стойност на
стоките по осъществения внос. Изводите, направени от страна на митническите
органи във връзка с неприложимост на разпоредбата на чл. 70, § 1 от МКС, поради
липса на доказателства в тази насока не могат да бъдат подкрепени. Видно от
представената административна преписка, жалбоподателят е предоставил всички
документи, с които разполага и въз основа на които може да бъде направен
категоричен извод относно твърдяната митническа стойност, т.е. оказал е цялото
необходимо съдействие за извършване на митническите формалности и контрол.
В аргумент на това, са
налице следните доказателства: договор
за покупко – продажба № 2092477/25.11.21г. между А. Ц. на „Джи Ем Импорт“ЕООД, във
връзка с продажбата на декларираната стока- Мерцедес Бенц С 300; фактури за осъществен транспорт; доказателства
за извършен банков превод.
По делото е приета ССЕ,
която установява, че реално платената цена за покупката на процесния автомобил
е 22100,03лв. Цената на стоката, посочена в договор № 2092477/25.11.21г. съответства на тази, декларирана в ЕАД. ССЕ
не е оспорена от страните, поради което съдът напълно я кредитира.
Като основно доказателство,
което свидетелства за основните характеристики на автомобила, а именно:
употребяван, катастрофирал автомобил е приложената справка към адм.преписка- л.
55/гръб/ , където е представена снимка за състоянието на същия автомобил в
катастрофирал вид, т.е. преди да бъде отремонтиран. Посочената справка от
сайта: https://autoauctions.io/app, е достоверна, тъй като се касае за същия
автомобил, видно от номера на шасито VIN 55SWF4JB0HU204115. Като стойност на автомобила е посочена
сумата от 5400щатски долара, а като продавач Insuriance
Company.
След извършената проверка от
друг сайт https://coceurope.eu/bg/vin-decoder-vehicle/, се установи, че действително внесения
автомобил е с произход САЩ, употребяван, катастрофирал;
Продажната цена, посочена в
договор № 2092477/25.11.21г. на жалбоподателя като купувач, е 9600$. Това е и стойността, посочена в
ЕАД. Съдът приема, че същата е съвсем
реална, предвид състоянието на автомобила- катастрофирал, употребяван, 2017г.
произв.
В решението на директора на
ТД Митница Бургас не са изложени мотиви,
които да са свързани с предоставените във връзка с вноса документи, от който
анализ да е видно, че въпреки положеното от двете страни по спора усилие, да е
възникнало в действителност съмнение на посочената от жалбоподателя декларирана
митническа стойност на вносната стока. Установено е, че е внесен употребяван,
катастрофирал автомобил.
Въз основа на всичко това
може да се направи извод, че декларираната митническа стойност е договорната
стойност, т.е. тази която е действително платена и подлежаща на плащане, а това
е така, защото декларираната митническа стойност на внесените стоки съответства
на всички предоставени търговски, транспортни и други документи, които касаят
съответната доставка. Още повече, че автентичността на представените документи
не е била поставена под съмнение и от страна на митническите органи.
Върху митническият орган
пада доказателствената тежест да докаже възникналите у него основателни
съмнения, че декларираната стойност е по – ниска от други сходни стоки, които
са внесени в приблизително същото време. Позоваването в решението на
митническите органи на данни от митническата информационна система с посочване
на митническа декларация не са достатъчни за обосноваване на т.нар. основателни
съмнения. От друга страна, органът е извършил сравнителен анализ във връзка с
прилагането на разпоредбата на чл. 74, § 3 от МКС, но не е посочено на базата
на какви стоки е извършено то. Също така липсват каквито и да са сравнителни
данни, които да обосноват извода на решаващият орган относно по – ниската цена
от обичайната на декларираната стока, а това на практика лишава съда от
възможност да направи преценка и относно законосъобразността на тези изводи на
митническия орган. На практика в решението се посочва, че е направена справка в
интернет сайт, като е цитиран модела на автомобила и годината му на
производство, но не са посочени допълнителните реални параметри, а именно, че
се касае за катастрофирал автомобил- “salvage”, за да е реална съпоставката.
Въз основа на всичко това,
настоящия съдебен състав трябва да отбележи, че е налице и допуснато
процесуално нарушение при издаването на оспорвания административен акт. С Писмо
рег. №32-121005
от 12.04.22година
митническите органи са уведомили дружеството за възникналите съмнения, но не са
мотивирали същите, като в решението е споменато, че тези съмнения са възникнали
на база непредоставяне на достатъчно данни и информация от страна на
жалбоподателя. Това допуснато нарушение според практиката на СЕС – по дело
С-29/13 се приема като основание, което води до прогласяване на
незаконосъобразността на административния акт.
С оглед на изложеното
настоящия съдебен състав намира, че от страна на митническия орган, върху
когото е доказателствената тежест в процеса, не е доказано наличието на
основателни съмнения дали декларираната от жалбоподателя договорна стойност на
стоката представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в
чл. 70, § 1 от Регламент /ЕС/952/2013 година.
Видно от приложената по
административната преписка оценка на лек автомобил, по възлагателно писмо №
32-56928/18.02.22г. , изготвена от г-н Огнян Бюлюлев, „в.л. е извършило оглед
на автомобила само по снимков материал, при условие, че същият е в движение“.
Т.е. експертът не е извършил личен оглед на автомобила, за да се прецени дали е
катастрофирал автомобил, отремонтиран и доколко е съпоставим с автомобил, който
никога не е имал подобна щета. По изложените причини съдът, счита че оценка,
извършена само въз основа на снимки и на онлайн автокъщи и магазини, не дава
достоверна информация за стойността на автомобила.
Не са били налице и
предпоставките на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/2015/2447 за
определяне на митническата стойност на внесените стоки по вторичния метод,
установен в чл. 74, § 3 от Регламент /ЕС/952/2013 година.
С оглед изложеното, съдът
намира, че в настоящият казус е бил постановен отказ за приемане на
митническата стойност по декларацията на жалбоподателя и е определена нова
такава, без това да е обосновано по категоричен начин.
Предвид незаконосъобразното
определяне на митническата стойност на стоката, при неправилно прилагане на
материалния закон са определени с оспореното решение и сочените като възникнали задължения за мито
и ДДС.
С оглед изложеното,
оспореното решение следва да бъде отменено във всичките негови точки на
основанията по чл. 146, т.3 и т. 4 от АПК.
При този изход на спора, претенцията на ответника за
разноски се явява неоснователна, а на основание чл. 143, ал. 1 от АПК
жалбоподателят има право на възстановяване на направените от него разноски по
делото. Сторените от жалбоподателя съдебно-деловодни разноски са в общ размер на 780лв., включващи 50 лв. държавна
такса, 480лв. адв.хонорар и 250лв.
възнаграждение за вещо лице. По
тези съображения, ЮЛ на адм. орган следва да възстанови на жалбоподателя
разноски в общ размер на 780,00лв.
Мотивиран от гореизложеното
и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав на
Административен съд – Варна
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 32-259573/03.08.22г. на Директора на ТД „Митница“ — Бургас, с което
на основание чл. 74, § 3 от МКС, във връзка с чл. 144 от Регламент № 2015/2447,
във връзка чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС е определена нова митническа стойност
по митническа декларация с MRN 22BG001008044518R8/26.01.2022г. година в размер
на 30303,03лв., на осн. чл.85, §1 от Регламент№952/2913г. е определено вносно
митническо задължение в размер на 3030,30лв.;
На осн. чл.66, ал.1, т.2 от ЗДДС е определено ДДС в размер на
6666,67лв.; На осн. чл. 105, §3 и §4 от Регламент № 952/2013г. е определено за
досъбиране мито в размер на 1316,05лв. и ДДС за досъбиране в размер на 2895,32лв.
ОСЪЖДА Агенция Митници да заплати на „Джи Ем
Импорт“ЕООД, гр.Варна, ж.к.“Възраждане“ 38, вх.2, ап.27, ЕИК *********,
представлявано от Г.М., съдебни разноски в размер на 780(седемстотин и
осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
пред Върховния административен съд на Република България в 14 – дневен срок от
връчването му на страните.
Съдия: