№ 535
гр. София , 25.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и втори април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20211000500491 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 22.12.2020г по гр.д. № 2399/2020г СГС, ГО, І-20 състав е осъдил
Прокуратурата на Република България да заплати на Г. С. Д. сумата от 5 000лв-
обезщетение за неимуществени вреди, на осн. чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и е отхвърлил
предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата до
25 500лв. С решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от
спора и доказаните разноски от ищеца.
Решението на СГС е влязло в сила, като необжалвано, в неговата осъдителна
част.
Решението на СГС се обжалва с въззивна жалба от ищеца Г.Д., представляван
от адвокати И. и Н., в отхвърлителната част. Въззивникът поддържа, че решението е
постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Поддържа, че съдът
не е съобразил доказаните неимуществени вреди, претърпени от ищеца, че не е
обсъдил доказателствата в съвкупност, че неправилно е преценил размера на
дължимото се обезщетение за тези вреди. Моли решението на СГС да бъде отменено в
1
обжалваната част и да се постанови ново , с което предявеният иск да бъде изцяло
уважен.
Въззиваемата Прокуратура на РБ не депозира отговор на въззивната жалба на
Г.Д..
В о.с.з. въззивникът Г.Д. се явява лично и се представлява от адв. Н., който
поддържа въззивната жалба. Моли жалбата да бъде уважена по съображения изложени
в нея и да бъде завишено обезщетението за неимуществени вреди като несправедливо
занижено.
Въззиваемата страна Прокуратурата на РБ се представлява от прокурор
Поповска, която оспорва въззивната жалба и моли решението на СГС да бъде
потвърдено като правилно , законосъобразно и справедливо.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са задължителните указания , дадени от ВКС по тълкуването и приложението
на закона с ТР №1/2013г на ОСГТК – т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо . Като краен резултат, първоинстанционното решение е правилно и не
страда от пороците , посочени във въззивната жалба.
По делото се приема за установено от фактическа и правна страна следното:
ЗОДОВ предвижда специален ред за ангажиране отговорността на държавата за
вреди причинени от държавни органи на граждани. Отговорността по този закон на
държавата е обективна и реализируема чрез органите, от чиито действия или
бездействие се твърди да са настъпили вреди. В разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ е
посочено, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Съгласно пар.1 от ЗОДОВ общите правила на гражданското законодателство
2
намират субсидиарно приложение към неуредените от специалния ЗОДОВ въпроси.
Следователно намира субсидиарно приложение нормата на чл.52 от ЗЗД, съгласно
която при определянето на размера на обезщетението за претърпените неимуществени
вреди се изхожда от изискванията на справедливостта.
Ищецът търси обезщетение за вреди от незаконно обвинение за извършване на
престъпление – чл.144,ал.3 вр. ал.1 от НК- закана за убийство като твърди, че
съдебното производството е продължило от 18.07.2017г до 05.11.2019г, когато е бил
оправдан окончателно. Поддържа, че преди обвинението се е ползвал с добро име в
обществото , има три деца и по време на висящност на наказателното производство
изпитвал страх, вътрешен тормоз, тиха ярост и чувство за несправедливост. Загубил
доверието на децата и близките си, накърнен бил авторитет му в обществото.
По делото е безспорно установено , а и се установява от приложеното НОХД №
20845/2017г по описа на СРС , че с прокурорско постановление от 18.07.2017 г по
пр.пр. № 18044/2017г на СРП е било образувано досъдебно производство срещу Г.Д.,
за това, че на 12.05.2017 г. се е заканил на лице с убийство и това заканване би могло
да възбуди основателен страх за осъществяването му — престъпление по чл. 144, ал. 3
вр. с ал.1 от НК.
Ищецът е привлечен като обвиняем с постановление от 20.10.2017 г. на
разследващ полицай при 01 РУ-СДВР. На 06.11.2017 г постановлението от 20.10.2017 г
е било предявено на ищеца и същият е разпитан в качеството му на обвиняем.
На 11.12.2017 г СРП е внесла обвинителен акт по повдигнатото обвинение срещу
Г.Д. и е било образувано НОХД № 20845/2017 г. по описа на СРС.
С присъда от 27.02.2019 г. по НОХД № 20845/2017 г. на СРС Г.Д. е бил признат
за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение .
Срещу присъдата от 27.02.2019 г. е постъпил протест на СРП и е било образувано
ВНОХД № 3636/2019 г. по описа на Софийски градски съд, НО, ХІІ въззивен състав.
С решение № 898/05.11.2019 г. по ВНОХД № 3636/2019 г на Софийски градски
съд, неподлежащо на обжалване и протестиране, присъдата на СРС е била потвърдена
изцяло.
От приложеното НОХД № 20845/2017г по описа на СРС се установява още, че
преди образуване на досъдебното производство на 12.06.2017г Г.Д. е дал обяснения, а
на 06.11.2017 г е разпитан като обвиняем. Против Д. не е вземана мярка за
неотклонение.
Установява се още, че по НОХД № 20845/2017г на СРС ищецът е присъствал на
четири открити съдебни заседания, а по ВНОХД № 3636/2019 г на СГС -на едно
3
открито съдебно заседание.
Установява се ,че към момента на повдигане на обвинение на ищеца същият е бил
на 75 години.
В о.с.з. на 30.11.2020г е изслушан свидетеля Г. С., който установява, че познава
ищеца от 1963 г. Установява, че през 1968 г ищецът е бил избран за кмет на с.
Доброславци, когато потърсил свидетеля , за да отиде в селото и да сформира два
отбора по волейбол. Според свидетеля ищецът е уравновесен, с лек характер, умеещ да
тушира конфликти и да говори с хората. Установява, че през 2017г от ищеца разбрал,че
на ищеца му е повдигнато обвинение. Свидетелят през това време работел като
адвокат, но казал на ищеца, че не е специалист по наказателно право и не може да му
помогне. Установява, че ищецът бил много притеснен за реномето си, за доброто си
име и преди всичко за децата си. Според свидетеля ищецът се пречупил по време на
производството, променил се. Наказателното производство приключило през 2019г, но
ищецът все още не се бил възстановил. Свидетелят сочи, че ищецът винаги бил
жизнерадостен, весел, спокоен, а в конфликтни ситуации умеел да тушира. Умеел да
подрежда нещата, направил от селото едно добро място за живеене, работа и почивка.
От началото на 2017г се променил и като характер и като настроение – станал
мълчалив, затворен, умърлушен, притеснен. Веселият му характер го нямал вече, не
бил както преди. Свидетелят установява, че не знае за какво точно е бил обвинен
ищеца, но не е чувал да има второ наказателно производство водено срещу него.
Свидетелските показания са повърхностни , но като цяло житейски логични и
кореспондиращи с факти, установени по делото. Доколкото свидетелят установява
факти, които лично е възприел, свидетелските показания могат да бъдат кредитирани
като доказателства по делото.
С оглед така изложеното съдебният състав приема, че по делото е доказано
правопораждащото основание по реда на чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ за присъждане на
обезщетение на ищеца за вредите, които е претърпял от повдигнатото му незаконно
обвинение, по което е бил оправдан. С влязлото в сила в осъдителната си част решение
на СГС се установява по обвързващ съда и страните начин, че ответникът дължи на
ищеца обезщетение за вредите, които е претърпял от повдигането на незаконно
обвинение, по което ищецът е бил оправдан.
Спорен е единствено въпроса за размера на дължимото се обезщетение от
Прокуратурата на РБ , определен по реда на чл.52 от ЗЗД.
Съгласно трайната практика на ВКС – например решения №№ 184/2015г по гр.д.
№ 7127/2014г , 138/2013г по гр.д. № 637/2012г , реш. № 48/2016г по гр.д. № 3537/2015г
и трите на ІV ГО на ВКС, при претендирана отговорност на държавата за вредите,
4
причинени на граждани от действията на правозащитните органи, в тежест на
пострадалия е да докаже засягането на съответното благо /засягането на правото на
личен живот, на чест, достойнство, свобода / и с това, ако са доказани останалите
елементи от фактическия състав на този вид отговорност, искът за обезщетение е
доказан в своето основание. Не е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое
негативно изживяване, причинено или свързано с установеното правонарушение. В
този случай практиката приема, че искът за ангажиране на отговорността на държавата
е доказан в своето основание и съдът , с оглед разпоредбата на чл.162 от ГПК, следва
да определи размера на дължимото се справедливо обезщетение за претърпените
вреди. В тежест на ищеца е да установи , ако твърди настъпването на такива,
претърпените вреди над обичайните размери за ситуацията.
С оглед изложеното и за да сформира своето вътрешно убеждение и като
съобразява разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ съдът приема, че ответникът дължи
обезщетение за психическите , физически и емоционални увреждания на ищеца ,
които са пряка и непосредствена последица от повдигнатото незаконно обвинение.
Към момента на повдигане на обвинението ищеца е бил на 75години.
Наказателното производство водено против ищеца е продължило 2 години и 4 месеца.
Обвинението повдигнато на Д. е било за деяние по чл.144,ал.3 вр. ал.1 от НК – закана
за убийство, наказуемо с лишаване от свобода до 6 години или по смисъла на чл.93,т.7
от НК обвинението е за тежко умишлено престъпление.
Съдебният състав приема , че през този период от 2 години и 4 месеца , през
който е бил обвиняем и подсъдим по обвинение по чл. 144,ал.3 вр. ал.1 от НК ищецът
е претърпял обичайните за едно лице, подложено на незаконно наказателно
преследване, неимуществени вреди - притеснения за изхода на производството, страх
от осъждане, засягане на достойнството, стрес, изолация. Сам по себе си периода на
висящност на наказателното производство не е бил неразумно дълъг и обосноваващ
по- висок размер на обезщетението за неимуществени вреди, поради неразумно дългия
срок на носене на неблагоприятните последици от повдигнатото обвинение. По време
на висящност на наказателното производство ищецът е бил разпитван неколкократно,
присъствал е на пет открити съдебни заседания. Установява се от изслушания
свидетел, че ищецът се е променил, променил е своето поведение в обществото,
изпитвал е притеснетия най-вече от своите деца. Всичко изложено обосновава извод,
че ищецът е претърпял немищуствени вреди от незаконното обвинение, което му е
било повдигнато, в обичаен интензитет и вид, без да се установи изключителност на
някое от неговите изживявания, не се установят психически , емоционални или
физически страдания или изживявания в по-засилен от обичайното обем, за по-
продължителен период от време или засегнали ищеца по-силно от обичайното за
ситуацията, в която се е намирал. Не се установяват настъпили здравословни проблеми
5
за ищеца, нито да е загубил действително подкрепата на близките си или уважението
на обществото.
При така установените неимуществени вреди и при определяне размера на
обезщетение съдът следва да съобрази какъв е имуществения еквивалент, които
справедливо да обезщети ищеца за претърпените от него вреди. В тази връзка съдът
следва да съобрази както задължителните указания дадени с ППВС № 4/68г , така и с
трайната съдебна практика по сходни казуси.
Съгласно възприетата практика при определяне на справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да съобрази вида, характера,
интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете
по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ съдът следва да вземе предвид тежестта на повдигнатото
обвинение, продължителността на наказателното производство, вида на взетата мярка
за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното
производство, по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца, конкретните негови
преживявания и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него
наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия, обществен
отзвук и пр. В този смисъл реш. 132/2016г по гр.д. № 5861/2015г на ІVГО на ВКС.
Съгласно реш. 95/2015г по гр.д. № 5462/2014г на ІІІГО ва ВКС за определяне на
справеднивия размер на обезщетението следва да бъдат съобразени и обществените
критерии като икономическите условия в страната, жизнения стандарт и
възприемането на понятието "справедливост" на съответния етап от развитие на
обществото в държавата.
С оглед всичко изложеното и като взе предвид гореизложените установени при
съвкупното тълкуване на доказателствата претърпени от ищеца вреди и на основание
чл.52 ЗЗД съдът намира, че размера на дължимото се от Прокуратурата на РБ
обезщетение по чл.2,т.3 ЗОДОВ за неимуществени вреди възлиза на сумата от 5
000лв. С така посоченото обезщетение се репарират в пълен и справедлив размер
причинените на ищеца неимуществени вреди от незаконните действия на ответника,
като над посочената сума предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
Изводите на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено в обжалваната част като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от спора на въззивника не се дължат разноски. Въззиваемата
страна не претендира такива.
Предвид изложените съображения, състав на Софийски апелативен съд
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261982 от 22.12.2020г, постановено по гр.д. №
2399/2020г по описа на Софийски градски съд , ІГО, 20-ти състав в обжалваната му
част.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7