Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 29.09.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
Търговско отделение, VІ-5 състав, в закрито заседание на двадесет и девети
септември две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА
като
разгледа докладваното от съдията т.д.№
56 по описа на СГС за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 247 ГПК.
Делото е приключило с решение от
17.03.2017 г., което е обжалвано пред САС. Върнато е от САС с указания за
преценка дали е налице очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението,
където липсва произнасяне по приетото за неоснователно в мотивите възражение за
прихващане.
Съдът е дал възможност и на двете
страни да вземат становище по повдигнатия от САС въпрос, но те не са депозирали
такова в установения срок.
Съдът,
след като взе предвид доказателствата по делото и постановеното решение по
делото, намира следното:
Очевидна фактическа грешка е налице,
когато формираната в мотивите воля на съда
е различна от отразената в
диспозитива на съдебния акт, както и когато изразената от съда воля е плод на
грешка в изчисленията. По настоящото дело и при постановяване на решението си
по съществото на спора, съдът е разгледал направеното от ответника възражение
за прихващане и го е намерил за неоснователно, след като е приел за основателен
предявения иск. В диспозитива на решението липсва произнасяне по възражението.
Макар по принцип съдът да не дължи постановяване на изричен диспозитив при
разглеждане възраженията на страните, в практиката на ВКС, създадена по реда на
чл. 290 ГПК се приема, че предвид разпоредбата на чл. 298, ал. 4 ГПК и
доколкото сила на пресъдено нещо има само постановеното в диспозитива на
решението, то, за да се приеме, че вземането, предмет на възражението не може
да се предяви отново, в диспозитива следва изрично да е посочено, че
възражението относно конкретното вземане се отхвърля (така Решение №
3/27.04.2016 г. на ІІ-ро т.о. на ВКС по
т.д. № 3999/2015 г.).
След като настоящият съдебен състав
е изразил в мотивите воля за неоснователност на възражението за прихващане, но
е пропуснал да отрази тази своя воля в диспозитива на решението, допусната е
очевидна фактическа грешка, която следва да бъде отстранена.
Воден
от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА
ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в диспозитива на решението от 17.03.2017
г., като постановява допълнително и следния диспозитив:
„ОТХВЪРЛЯ като неоснователно
възражението за прихващане, направено срещу иска от ответника Е.Н.А., действащ
в качеството си на ЕТ „Е. – Е.А.“, ЕИК *******, гр. София, ж.к. „**********, с
негово парично вземане в размер на 118 169.30 лева (сто и осемнадесет
хиляди сто шестдесет и девет лева и тридесет стотинки), представляващи сбор от
стойността на вложени в периода 25.04.2014 г. - 30.11.2014 г. зарибителен
материал и фураж в язовира в село Тянево (фураж на стойност 44 000.80 лева
и собствен зарибителен материал на стойност 74 168.50 лева), с които
ищецът „Л.“ ООД ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, се
обогатил за негова сметка.“
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ: