Решение по дело №698/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. чл. 63в ЗАНН.

Постъпила е жалба от А. Г. Г., [ЕГН], подадена чрез адв. Д., против Решение № 243/24.02.25г. по НАХД №4170/2024г. на ВРС, 22 състав, с което е потвърдено наказателно постановление №24-0445-000627/04.10.2024г. на началник група в ОД на МВР Варна, РУ-Аксаково, с което му е наложена глоба в размер [рег. номер]. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП.

Касаторът твърди в жалбата си, че решението на Варненския районен съд е неправилно, поради допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че неправилно ВРС е приел, че са налице безспорни доказателства, че е осъществил нарушението, за което са му наложени административните наказания. Твърди, че волята на законодателя в чл.104б т.2 ЗДвП визира случаите на съзнателно използване на пътищата, отворени за обществено ползване, с цел различна от тяхното основно предназначение за превоз на хора и товари. Счита, че такива други цели са нерегламентираните състезателни гонки, както и преднамереното извеждане на автомобила извън контрол на сравнително дълъг участък от пътя и с умишлени последователни действия, които не се налагат от характеристиките на пътното платно, а в случая от описанието в АУАН и НП не става ясно какви точно действия са били извършени, за да бъде прието, че е доказано съзнателното използване на пътя- за „дрифтиране“. Твърди, че приплъзването на автомобила при извършване на завой би могло да е в резултат на движение с несъобразена скорост при навлизане в кръстовище и предприемане на завой надясно, и несъобразяване с вмененото в чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП задължение като участник в движението по пътищата с поведението си да не създава опасности и пречки за движението, да не поставя в опасност живота и здравето на хората, и да не им причинява имуществени вреди. Твърди, че АНО не е изпълнил задължението си по чл.53 ал.1 ЗАНН, което обуславя и неправилно приложение на материалния закон, тъй като е наложено наказание за нарушение, за което не е доказано безспорно, че е извършил. Моли решението на ВРС да бъде отменено, като бъде отменено и издаденото НП. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба–началник група в Областна дирекция на МВР-Варна, РУ Аксаково, редовно призован, представител не се явява и не изразява становище по жалбата.

Представителят на ВОП дава заключение, че жалбата е допустима, но неоснователна. Счита, че нарушението е правилно установено и квалифицирано, а решението на ВРС е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на А. Г. Г. против наказателно постановление №24-0445-000627/04.10.2024г. на началник група в ОД на МВР Варна, РУ-Аксаково, с което на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП са му наложени глоба в размер [рег. номер]. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че на 11.08.2024 год. около 13.30 ч., в [населено място], на бул.“Г.П.“ А. Г. управлявал л.а. „***“с рег.№ [рег. номер], като по време на управлението преднамерено извел превозното средство извън контрол чрез презавиване и увеличаване на скоростта чрез рязко подаване на газ по време на извършване на маневра завой надясно, довеждайки до загуба сцеплението на задните гуми и автомобилът започнал да поднася наляво, после надясно, вследствие на което се създава опасност за живота и здравето на другите участници в движението, както и за целостта на намиращите се в близост обекти, като използва пътя за други цели. Поведението му е наблюдавано от служители на МВР Варна, намиращи се в служебен автомобил успоредно в ляво до автомобила на Г., преди потеглянето му за десен завой. След като служителите на МВР го догонили и спрели за проверка, Г. заявил, че не ги е видял и съжалява за извършеното. Съставен му е АУАН за извършено нарушение съставомерно по чл.104б т.2 от ЗДвП, като при връчване на акта, както и впоследствие не са направени възражения. Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното НП.

Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, АУАН и НП отговорят на формалните законови изисквания, правилно е ангажирана отговорността на Г. за извършено нарушение по чл.104б т.2 от ЗДвП, като нарушението е безспорно установено, правилно квалифицирано, обществената опасност на нарушението и нарушителя е висока предвид факта, че нарушението е извършено в населено място, на улица отворена за обществено ползване между две автобусни спирки. ВРС е приел и че правилно е определен размера на наказанията, съобразен е с личността на дееца, времето необходимо за неговото поправяне и обществената опасност, и обществената нетърпимост към този вид нарушения. ВРС е обсъдил възраженията на Г., като ги е приел за неоснователни, а като е взел предвид, че извършеното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други такива нарушения, е счел, че случаят не може да бъде квалифициран като маловажен.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Настоящата инстанция намира, че ВРС правилно и законосъобразно е кредитирал показанията на разпитаните в хода на въззивното производство свидетели, като ги е преценил ведно със събраните по делото писмени доказателства и е достигнал до правилния извод, че на 11.08.2024 год. около 13.30 ч, в [населено място], на бул.“Г.П.“ Г., като е използвал посочения булевард не по предназначение за превоз на пътници и товари, а за извършване на маневра- при завой надясно извършва рязка маневра, като извежда превозното средство извън контрол чрез презавиване и увеличаване на скоростта чрез рязко подаване на газ, което довежда до загуба сцеплението на задните гуми, е осъществил състава на чл. 104б т. 2 ЗДвП.

Съгласно цитираната разпоредба на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. По силата на § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП, улиците са приравнени на пътищата. По делото не е налице спор, че касаторът като водач на МПС е бил на описаното в НП място.

Безспорно е установено от събраните по делото доказателства-гласни и писмени, че касаторът на посочената дата и място в АУАН и НП при управление на МПС- л.а. „***“с рег.№ [рег. номер] е използвал път отворен за обществено ползване за друга цел, като ненужно и демонстративно е извел прревозното срество извън контрол /дрифт/.

ВРС е изложил подробни мотиви относно вмененото с НП деяние, които се споделят от настоящата инстанция.

Независимо, че липсва легално определение на „дрифт“, в практиката същото се е наложило като техника на шофиране, при която шофьорът преднамерено извежда дадено превозно средство извън контрол чрез „презавиване“, довеждайки до загуба сцеплението на задните гуми. Тази техника на шофиране е установена в случая като прилагана от страна на касатора, възприета е непосредствено от показанията на свидетеля Х.. Че гумите превъртат в завоя се установява и от показанията на св. Д.. Същата в показанията си твърди, че касаторът й разказал историята на следващия ден, и че неволно колата е поднесла. Последното е твърдение на касатора, а механизмът на маневрата не предполага неволно поднасяне.

Установените факти са анализирани поотделно и в тяхната съвкупност и правилно квалифицирани като виновно нарушаване на регламентираната в чл. 104б, т. 2 от ЗДвП забрана за използване на пътищата отворени за обществено ползване за други цели освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, което от обективна и субективна страна осъществява административно наказателния състав на чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП – в случая обществения път е умишлено използван от касатора не за превоз на хора и товари, а за извършване на описаните в НП маневри, нямащи отношение към ползването на пътя по предназначение.

Предвид горното неоснователно е твърдението в касационната жалба, че ВРС не е установил по безспорен начин извършване на нарушението от обективна и субективна страна, както и че не са събрани достатъчно доказателства сочещи по безспорен и категоричен начин фактическата обстановка, описана в АУАН и издаденото НП. Въззивният съд е анализирал събраните по делото доказателства, като е обсъдил показанията на свидетеля Х., очевидец на нарушението. ВРС е анализирал механизма на реализиране на нарушението, като е приел за безспорно установено виновното поведение на касатора, който е ползвал пътя за други цели, а именно за извършване на маневра, довела до загуба на сцепление на задните гуми.

Вмененото нарушение е безспорно установено и правилно квалифицирано.

Твърдението на касатора, че в случай, че е налице нарушение при извършването на завоя надясно, то е следвало да бъде квалифицирано по чл.5 ЗДвП, е неоснователно. Безспорно по делото е установено умишлено използване на пътя не по предназначение, като деянието осъществява състава на вмененото с НП административно нарушение.

Настоящата съдебна инстанция споделя изцяло изводите на районния съд, с които е счел, че правилно е приложена и санкционната разпоредба, която установява фиксиран размер на наказанията, съответстващ на извършеното нарушение и съобразен с целите на чл.12 ЗАНН. Размера на наказанията е установен от законодателя, който е съобразен с тежестта на нарушението и степента на обществената му опасност.

Варненският районен съд е изложил подробни мотиви за обосноваността и законосъобразността на обжалваното наказателно постановление. Обсъдени са всички събрани доказателства, като е формиран крайния извод на съда за извършено административно нарушение.

Предвид изложените съображения, съставът на съда, като касационна инстанция намира, че решението на въззивния съд не страда от твърдяните в жалбата пороци, не са допуснати твърдяните в жалбата нарушения на материалния и процесуалния закон, както и не констатира такива при извършената служебна проверка съгл. чл.218, ал.2 от АПК, вр. чл.63 от ЗАНН. Не са налице наведените касационни основания, представляващи основания за неговата отмяна, поради което като правилно решението следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл.221,ал.2 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 243/24.02.25г. по НАХД №4170/2024г. на ВРС,22 състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.