РЕШЕНИЕ
№ 8387
гр. София, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20231110156038 по описа за 2023 година
Ищцата М. С. А. твърди, че на 10.08.2022г. е сключила по реда на
ЗПФУР с първия ответник „Кредисимо“ ЕАД, Договор за потребителски
кредит № 2620238/10.08.2022г.По силата на този договор ищцата е усвоила
сумата по главницата от 6000 лева при лихвен процент по кредита – 20.00 %,
ГПР от 21,94 %, със срок на кредита 24 месеца и общ размер на всички
плащания 7364,71 лева. В чл.4 от процесния договор е уговорено, че страните
се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант – банкова
гаранция или поръчител в ползва на институцията отпуснала кредита.Твърди,
че съгласно алинея втора на чл. 4 от процесния договор, в случай, че
кредитополучателят не предостави съответното обезпечение на кредита, ще
се счита, че заявлението не е одобрено от „Кредисимо“ и съответно договорът
за кредит не поражда действие между страните.Заявява, че Алинея трета на
чл. 4 от договора предвижда, че в случай, че кредитополучателят е заявил
кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от
подаване на заявлението.
Съгласно чл. 4, т. 2 от раздел VIII. Права и задължения от Общите
1
условия към договора, в срок от 14 дни от по-късната дата измежду:1/датата
на сключване на договора; или 2/датата, на която Кредитополучателят получи
условията на Договора, да се откаже от договора. При упражняване на това
право кредитополучателят не дължи обезщетение или неустойка и дължи
заплащането на лихвата, начислена за периода от датата на усвояване на
главницата до датата на връщането й, изчислена на базата на уговорения в
договора лихвен процент.
Поддържа, че на 10.08.2022г. с посредничеството на първият ответник
ищцата е сключила и договор за поръчителство с вторият ответник “Ай
Тръст“ ЕООД. По силата на договора за поръчителство, дружеството - гарант
се е задължило да обезпечи задълженията на заемателя по договора за кредит,
а потребителят е поел задължението да заплати разсрочено на дружеството -
гарант възнаграждение в размер на 4769.08 лв., което заемополучателят
дължи разсрочено и заплаща за 24 месеца кумулирано с месечните
погасителни вноски по договора за кредит.
Твърди, че е усвоила кредитният ресурс, като понастоящем е извършила
пълно погасяване на дължимата по кредита главница от 6000лв -
Поддържа, че на основание чл. 23 от ЗПК, ищцата не дължи заплащането на
лихви и на възнаграждение за дружество - гарант, тъй като кредитната сделка
и договора за поръчителство са изначално нищожни.
Твърди, че процесният договор е нищожен поради изначалната
недействителност на съществен елемент от договорното съдържание чл. 11,
ал.1, т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 19, ал. 1 и ал. 2 във вр. с
чл. 21 и с чл. 22 от ЗПК.Заявява, че уговореният в договорът ГПР не съдържа
всички данни, формиращи размерът му, което е нарушение на нормата на чл.
10, ал. 1 от ЗПК.
Поддържа, че предвиденият ГПР е недействителен, като осъществяващ
основанието по чл. 21 ЗПК и като уговорен неравноправно - в договорът за
потребителски кредит заемателят е записал заблуждаващо по-нисък размер на
ГПР от 21,94 % от действително приложимия в правоотношението, тъй като в
неговия размер не било включено възнаграждението на дружеството
поръчител.
Заявява, че Договорът е недействителен, тъй като кредиторът не е
изпълнил изискванията на императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК да
2
предвиди в договора правото на потребителя да се откаже от предоставеният
му кредитен ресурс.
Твърди, че не е породил действие сключения договор за поръчителство
на основание на неговата акцесорност към невалидната кредитна
сделка.Поддържа че същия договор противоречи на добрите нрави поради
липсата на каквато и да е еквивалентност на насрещните престации, както и
поради неговата неравноправност- същият е сключен в нарушение на чл. 16
от ЗПК, изискваща кредиторът да извърши преценка на кредитоспособността
на потребителя и в зависимост от извършената оценка да откаже да
кредитира неплатежоспособно лице или да предложи добросъвестна ставка на
печалба.Твърди, че с договорът за поръчителство се разкриват
характеристики на обещание за бъдещо дарение, което е нищожно.
Поддържа, че Кредиторът е нарушил и императивните изисквания
на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК. Твърди, че действително приложения в
кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в договора, че
кредиторът вписвайки в контракта ГПР от 21,94 % е заблудил потребителя,
като използваната заблуждаваща търговска практика е довела до
неравноправност на уговорката за ГПР и до нищожност на основание чл. 21
ЗПК на клаузата за ГПР с произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК -
нищожност на цялата кредитна сделка поради липса на задължителен
реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11,
ал.1, т. 10 от ЗПК.
Заявява, че кредиторът е създал предпоставки кредитополучателят
да престира възнаграждение за дружество-гарант, което е свързано лице със
самия кредитор.Твърди, че съгласно чл. 4 от процесния договор за кредит,
кредитополучателят има възможности - да предостави като обезпечение
банкова гаранция или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с
одобрено от „Кредисимо“ ЕАД юридическо лице - поръчител.
Твърди, че кредитодателят използва материалната затрудненост на
своите клиенти и спешната им нужда от финансови средства.Твърди, че
поставяйки условие обезпечението по договорите им за кредит да бъдат
обезпечени при неизпълними изисквания създава предпоставки да се учреди
поръчителско правоотношение с втория ответник „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД.
Заявява, че в общите условия, раздел VI „Усвояване и погасяване на кредита“
3
и в чл. 8, ал. 4 от договора за поръчителство е посочена една и съща банкова
сметка за погасяване на кредита и на възнаграждението на дружеството-
поръчител.Твърди, че съгласно чл. 8, ал. 5 от договора за предоставяне на
поръчителство, „Кредисимо.“ ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство.
Сочи, че е формиран модел за разделяне на приходите от кредита
между две свързани юридически лица с цел да се заобиколи изискването на
чл. 19, ал. 4 във вр. с ал. 1 от ЗПК в размера на ГПР да се включат всички
разходи, които да не надвишават пет пъти размера на законната
лихва.Поддържа, че уговореното възнаграждение за поръчителя е разход по
кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния
процент на разходите - индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл. 19,
ал. 1 и ал. 2 от ЗПК.
Посочва, че поради невключването на възнаграждението в
посоченият в потребителския договор размер на ГПР, последният не
съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното
правоотношение.Заявява, че посочването в кредитния договор на размер на
ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните
представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68 д, ал.
1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите.Твърди, че посоченият в
договора размер на ГПР от 21,94 % съставлява невярна информация, която е
заблудила потребителя относно действителния размер на разходите, които тя
ще следва да направи по време на действие на договора.Заявява, че с това
кредиторът недобросъвестно е увредил потребителя, която е сключила
кредитната сделка при планирани разходи в размер на 21,94 %
ГПР.Поддържа, че заблуждаващият и неточен начин на оповестяване на
приложимия ГПР има за правна последица недействителност на основание чл.
21 от ЗПК и поради нейната неравноправност на клаузата за ГПР в
договора.Твърди, че понеже клаузата за ГПР е съществен елемент от
договорното съдържание, то поради изначалната му недействителност на
основание чл. 22 от ЗПК не е породила валидни правни последици цялата
кредитна сделка.Твърди, че в процесния договор липсва разписана методика
на формиране годишния процент на разходите по кредита.
Заявява, че макар в съдържанието на договора да е включена
4
клаузата на чл. 8, съгласно която потребителят има право да се откаже от
договора в срока и при условията по т. VIII, чл. 4, ал. 2 от Общите условия, с
уговорката по чл. 8 от договора не са изпълнени императивните изисквания
на чл. 11, ал.1, т.20 от ЗПК.
Твърди, че поради нищожността на кредитната сделка, не е
произвела правен ефект и уговорката за заплащане на възнаграждение на
втория ответник („АЙ ТРЪСТ“ ЕООД) за учредяване от негова страна на
лично обезпечение.Поддържа, че договарянето, че кредитополучателя ще
заплати възнаграждение на поръчителя вместо кредитора противоречи на
добрите нрави и внася неравноправие в кредитното правоотношение по
смисъла на чл. 143, т. 19 ЗПК.Заявява, че поставянето на изискването за
заплащане на възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение
противоречи на целта на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК.Твърди, че
от член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 в светлината на съображение 28
става ясно, че преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен
да направи оценка на кредитоспособността на потребителя.Твърди, че
преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на
кредитоспособността на кредитополучателя има за цел да предпази
потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, което
допринася за постигането на целта на Директива 2008/48.Заявява, че клауза
която предвижда, че се дължи възнаграждение за осигуряване на поръчител е
в пряко противоречие с целта на посочената Директива.Поддържа, че такава
клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на
задълженията.
Моли съда да прогласи нищожност на Договор за потребителски
кредит № 2620238/10.08.2022г. спрямо „Кредисимо“ ЕАД, както и да признае
за установено спрямо втория ответник „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, че е нищожен
сключения на 10.08.2022г. договор за поръчителство на задълженията по
Договор за потребителски кредит № 2620238/10.08.2022г.
Претендира и разноски по делото, включително и адвокатско
възнаграждение.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответниците не са
5
депозирали отговор на исковата молба.
В проведеното открито засдеданиеу бяха докладвани молби на двамата
ответници. Ответните дружества не оспорват фактическите твърдения на
ищеца, с изклбючение на твърденията, че ответниците са свързани лица и че
ищецът е бил материално затруднен при сдключването на договорите за
кредит и обезпечение.
В същото заседание бе докладвана молба на ищеца, с която се отказва
от ангажираната експертиза и заявява, че няма други доказателствени
искания.
Съдът, като обсъди становищата на страните и събраните доказателства,
намира иска за недоказан.
В практиката си настоящият състав приема, че съединени искове за
недействителност на потребителски кредит и/или гаранционна клауза в него,
предявени срещу кредитор и поръчител на кредита могат да бъдат уважени
ако се докаже, че кредиторрът и поръчителя са капиталово или финансово
свързани лица.
В разглеждания случай ищецът заявява, че ответниците са свързани
лица, но нито прилага, нито ангажира доказателства в тази насока.
При липса на доказателства за свързаност между ответниците не може
да се приеме, че клаузите на договора за кредит и на този за поръчителство са
неравноправни или нищожни на някое от посочените в исковата молба
основания.
Що се отнася до твърдението на ищеца, че кредитора използва
материалните затруднения на своите клиенти, то това твърдение нито е
доказано, нито е основание да се приеме, че договорът за кредит и този за
поръчителство са нищожни.
Исковете следва да се отхвърлят, а в полза на ответниците да се
присъдят претендираните юристконсултски възнаграждения по 150 лева за
всеки.
Съдът
РЕШИ:
6
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО исковете на М. С. А. ЕГН ********** за
прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит №
2620238/10.08.2022г. спрямо „Кредисимо“ ЕАД ЕИК ********* ,
и за признаване за установено спрямо втория ответник „АЙ ТРЪСТ“
ЕООД ЕИК *********, че е нищожен сключения на 10.08.2022г. договор за
поръчителство на задълженията по Договор за потребителски кредит №
2620238/10.08.2022г.
ОСЪЖДА ищеца да заплати на всеки от ответниците по 150 лева
юристконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7