№ 15343
гр. София, 09.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20241110125430 по описа за 2024 година
Производството е образувано въз основа на подадена от „Топлофикация София“
ЕАД срещу Р. Т. И. искова молба, с която дружеството е предявило установителни
искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.153, ал.1
ЗЕ и чл.86 ЗЗД за признаване за установено, че Р. Т. И. дължи на топлофикационното
дружество следните суми: 715,10 лева, представляваща главница за цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. в
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. ......, ........ аб.№ 124407, ведно
със законна лихва за период от 11.07.2023г. до изплащане на вземането, 60,73 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 16.10.2021г. до 22.06.2023г., 77,28 лева,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
период от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законна лихва за период от
11.07.2023г. до изплащане на вземането, 15,84 лева, представляваща мораторна лихва
върху услугата за дялово разпределение за период от 16.07.2020г. до 22.06.2023г., за
които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 22.07.2023г. по ч.гр.д. № 38708/2023г. по описа на СРС, 25 състав.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди за
процесния период и имот в качеството му на негов собственик. Сочи, че съгласно
чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия /“ОУ“/. Излага, че ответникът не бил упражнил
правата си по чл.150 ал.3 от ЗЕ и спрямо него се прилагали ОУ. Поддържа, че за
процесния период приложение намират ОУ, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР,
в сила от 10.07.2016г., съгласно които ответникът бил задължен да заплаща сумите по
фактурите в 45-дневен срок, като лихва се начислявала само върху вземанията по
общи фактури. Сочи, че в сградата се извършвала услугата дялово разпределение
съгласно чл.139 ЗЕ. Твърди, че ответникът е използвал доставяната от дружеството
топлинна енергия през процесния период, както и дялово разпределение и не бил
погасил задълженията си. Искането към съда е да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
1
Р. И. чрез назначения от съда особен представител – адв. М. К.. Изложени са
твърдения, че обстоятелствената част и петитума на иска са неясни, тъй като не било
ясно по какъв начин сумата от 715,10 лева се отнася към единствената представена по
делото фактура №**********/31.07.2022г., която била на стойност 733,63 лева с ДДС,
нито защо се претендира мораторна лихва от 16.10.2021г. върху сумите за ползвана
топлинна енергия и мораторна лихва от 16.07.2020г. върху цената на услугата дялово
разпределение. Твърди се, че липсва надлежна индивидуализация на всяко от
месечните вземания за главници, тъй като не били посочени отделни фактури.
Оспорват се предявените искове като неоснователни по основание и размер. Сочи се,
че по делото не се установява топлинната енергия да е доставена и ползвана, респ. да е
отчитана по надлежен ред, нито на ответника да са били издавани фактури за плащане.
Не били представени доказателства и за съставени констативни протоколи,
удостоверяващи извършени действия по публикуване на данни за дължимите суми за
топлинна енергия. Оспорва се Р. И. да е абонат и собственик на процесния имот, както
и уредите, с които е било отчетено ползването на топлинна енергия за отопление на
вода, да са били технически изправни. Оспорва се размерът на претендираните суми,
тъй като уредите, с които било отчетено ползването на топлинна енергия, не били
минали през съответния тест за годност. Оспорва се „Бруната“ ООД да е извършило
надлежно дяловото разпределение и при спазване на изискванията на ЗЕ и ОУ на
ищцовото дружество. Релевира се възражение за нищожност на ОУ на ищеца, както и
при условията на евентуалност- възражение за изтекла погасителна давност. Отправя
се искане към съда да отхвърли предявените искове.
Третото лице- помагач на страната на ищеца- „Далсия“ ООД, не е взело
становище по основателността на предявените искове.
Съдът, като съобрази становищата на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално
допустими.
За да бъдат същите основателни, в доказателствената тежест на ищеца е да
установи, при условията на пълно и главно доказване, възникването на облигационно
отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е
доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и
изпадането на ответника в забава, съответно размера на дължимото обезщетение за
забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.
Във връзка с установяването на първата от посочените по-горе предпоставки за
уважаване на исковете, а именно възникването на облигационно отношение по
договор за продажба на топлинна енергия, следва бъде взето предвид, че съгласно
чл.153, ал.1 от ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. В §1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след
17.07.2012г./ е посочено, че "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Така
2
очертаният кръг от лица се допълва с разясненията, дадени с Тълкувателно решение
№2/17.05.2018г. по тълк. д. №2/2017г. по описа на ОСГК на ВКС, според които клиенти
на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл.153, ал.1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени
битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице
придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по
договора за доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното
предприятие. Сключването на договора с третото лице следва да бъде доказано, като
допустими са всички доказателствени средства, предвидени в ГПК.
В случая по делото е представен Списък на живущите по апартаменти в
жилищна сграда .........“, подписан от председателя на домсъвета през 1974г., в който в
графата за ........ фигурира името на Т И. Т..
Видно от приложеното Удостоверение за наследници от 07.11.2001г., Т И. Т., с
настоящ адрес в гр. София, ж.к. „..........., е починал на 14.03.1995г., като е оставил за
наследници съпругата си Л Д Т.а и синове си Л Т. И. и Р. Т. И..
Приета по делото е и Декларация по чл.14 ЗМДТ с вх. №31036/05.05.1998г., с
която Р. Т. И. е декларирал, че е съсобственик на ........, находящ се в гр. София, ж.к.
„................ Посочено е, че другите съсобственици са Л Д Т.а и Л Т. И..
Представена е молба от 08.11.2001г., с която ответникът Р. Т. И. е поискал да
бъде открита партида за горепосочения ........ на неговото име, посочвайки като
досегашен потребител Т И. Т.. Към нея е приложена декларация, в която същият е
декларирал, че ползва имота за свои жилищни нужди, като е отбелязал, че
семейството му се състои от 1 член.
Видно от приложената към исковата молба писмо от Столична община, район
„Младост“, както и от постъпилата чрез системата за сигурно електронно връчване
информация от общината, имотът не е общинска собственост и никога не е бил
продаван от общинската администрация.
По делото е постъпило и писмо от Столична община, НАГ, съгласно което в
архива на дирекцията не е открито досие за ....0, находящ се в град София, ж.к.
„............ Отбелязано е, че е извършена проверка в база данни, съдържаща информация
с досиетата на блоковете, по които са налични договори, сключени по реда на чл.117
ЗТСУ с начална година 1978г., като не е открит такъв за процесното жилище.
От съвкупния анализ на така събрания доказателствен материал съдът намира,
че ответникът притежава качеството „потребител“ на топлинна енергия за процесния
имот. Видно от приетата по делото декларация по чл.14 ЗМДТ, същият е декларирал,
че е съсобственик на апартамент №63, ет.1, ......., ж.к. „............ Макар да не съставлява
титул за собственост, същата не е изцяло лишена от доказателствена стойност, тъй
като съдържа извънсъдебно признание за притежавано от подалото я лице право на
собственост. Доколкото декларацията не е оспорена от ответника, респ. не са
ангажирани никакви доказателства, които да опровергаят или разколебаят направеното
пред данъчната администрация извънсъдебното признание, то следва да се приеме, че
същата установява притежавано от ответника право на собственост върху процесния
имот.
В същото време съдът намира, че горепосочените постановки на Тълкувателно
решение №2/17.05.2018г. по тълк. д. №2/2017г. по описа на ОСГК на ВКС относно
възникването на облигационно правоотношение са приложими и в хипотезата на
3
съсобствен имот, при която само един съсобственик е сключил договор с
топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този топлоснабден имот, без да е необходимо съгласие на останалите. Това е така, тъй
като правото на собственост включва правомощието на съсобственика да ползва
имота, съответно да извършва действия по обикновено управление, каквото
представлява сключването на договор за доставка на топлинна енергия. В настоящия
случай с подаването на молба за откриване на партида за процесния имот на
08.11.2001г. ответникът Р. Т. И. е отправил предложение за сключване на договор за
доставка на топлинна енергия, което топлопреносното дружество е приело, издавайки
фактури за задълженията на негово име. От изложеното следва, че между него и
топлофикационното дружество е възникнало облигационно правоотношение по
доставка на топлинна енергия в процесния имот, за заплащането на която единствено
той остава задължено лице.
Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието
на договора. В случая по отношение на процесния период приложение намират
Общите условия от 2016г., одобрени с Решение №ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР,
публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016г., в сила от 11.08.2016г. /“ОУ“/
Съдът намира, че същите са съобразени с императивните разпоредби на закона, поради
което счита съдържащото се в отговора на исковата молба възражение за тяхната
недействителност за неоснователно.
На следващо място, от представените по делото писмени доказателства се
установява, че процесният имот е топлоснабден и консумираната в него топлинна
енергия е отчитана от третото лице- помагач на страната на ищеца- „Далсия“ ООД.
Във връзка с извършваната от ищеца доставка на топлинна енергия е прието
заключение на съдебно-техническа експертиза /“СТЕ“/, от което се установява, че
исковият период съвпада със следните два отчетни периода- м.05.2020г. - м.04.2021г. и
м.05.2021г.- м.04.202г., за които фирмата за дялово разпределение е изготвила две
индивидуални справки за потребена топлинна енергия. Отбелязано е, че за отопление
на имота е разпределяна топлинна енергия по отчет на 4 бр. ИРРО, за една лира в
банята и за сградна инсталация, а за битово горещо водоснабдяване - по отчет на два
узаконени водомера за топла вода, като формулярите с отчетени показания са
подписани от клиент. Посочено е, че монтираният в абонатната станция на процесния
адрес топломер е преминавал метрологични проверки през две години, поради което и
възражението на ответника относно неточното измерване на уредите се явява
неоснователно. Описано подробно е и отчетеното количество топлинна енергия по
периоди, както и фактурираните задължения по месеци, което прави доводите на
ответника относно наличието на неяснота по отношение на претендираните суми
несъстоятелни. Отбелязано е, че сумите за потребена топлинна енергия в имота за
процесния период са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба, а
именно- на месечни вноски, определени по прогнозно потребление в размер на 902,57
лева за периода от 05.2020г. до 04.2021г. и изравнителна вноска за доплащане в размер
на 187,06 лева или общо 1 089,63 лева.
По делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от
съдържанието на което се установява, че няма данни за извършени от абоната
плащания на суми за топлинна енергия, касаещи процесния период. Посочено е, че за
периода от м.05.2021г. до м.04.2022г. вкл. прогнозно изчислените от фирмата за дялово
разпределение суми са в размер на 474 лева с ДДС, а след изготвяне на
изравнителните сметки е останала сума за доплащане в размер на 241,10 лева или
4
общо на 715,10 лева. Отбелязано е, че за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. е
начислена сума в общ размер на 77,28 лева за услуга дялово разпределение.
С оглед така събраните доказателства съдът намира, че стойността на
доставената топлинна енергия за процесния период от м.05.2020г. до м.04.2022г. е
1 089,63 лева, като кредитира изцяло заключението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, което е отчело процесния период и е взело предвид
резултатът от изравнителните сметки, както и представените от третото лице-помагач
документи. Доколкото ищецът претендира сума в размер 715,10 лева, като не се
установява да са налице плащания на задължения за процесния период, то съобразно
регламентирания в чл.6, ал.2 ГПК принцип на диспозитивното начало следва да се
приеме, че предявеният иск е основателен за посочената от ищеца сума.
На следващо място, според чл.139, ал.2 ЗЕ дялово разпределение на топлинната
енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно
или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ. Начинът на
определяне на цената за услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ е
определен в закона. Съгласно чл.139в ЗЕ, когато топлопреносното предприятие или
доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл.139а ЗЕ, те
сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето,
избрано от клиентите по реда на чл.139б от ЗЕ, в който уреждат цените за нейното
извършване. В настоящия случай видно от представените от ищеца Договор
№596/09.10.2001г. за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ чрез система за
индивидуално отчитане и разпределение на топлинната енергия и Протокол от ОС на
собствениците на ......... от ж.к. „............ дяловото разпределение е възложено на
привлеченото като трето лице-помагач дружество „Далсия“ ООД /предходно
наименование „Бруната България“ ООД/. От представените от същото индивидуални
справки за използвана ТЕ за процесния период и формуляри за отчет се установява, че
същото е предоставяло възложената му услуга по дялово разпределение през
процесния период. Съгласно чл.36 от ОУ на ищеца потребителите са длъжни да
заплащат тази услуга на топлопреносното предприятие. От заключението по съдебно-
счетоводната експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено и
обосновано, се установява, че за процесния период от м.05.2020г. до м.04.2022г.
стойността на услугата дялово разпределение е в общ размер на 77,28 лева, какъвто е и
претендираният от ищеца размер.
По делото не са ангажирани доказателства за извършвани плащания, поради
което следва да бъдат разгледани претенциите за мораторна лихва. В тази връзка
следва да бъде отбелязано, че съгласно чл.33, ал.1 от ОУ клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, без да е необходимо същите да бъдат
публикувани, поради което възраженията на ответника относно липсата на
доказателства за съставени констативни протоколи, удостоверяващи извършени
действия по публикуване на данни за дължимите суми за топлинна енергия са
неоснователни. Същевременно съгласно чл.33, ал.4 от ОУ, обезщетението за забава се
начислява при неплащане на задължението в определения срок. Следователно при
действието на ОУ от 2016г. задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е
с определен падеж и вземането за мораторна лихва възниква на основание чл.84, ал.1
ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е необходима покана. От
изложеното следва, че в настоящия случай ответникът е изпаднал в забава за плащане
на главницата с изтичането на 45-дневния срок, поради което дължи мораторна лихва
за процесния период. Съгласно приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна
5
експертиза мораторната лихва върху задължението за заплащане на предоставената
топлинна енергия за периода от 16.10.2021г. до 22.06.2023г. е в размер на 60,73 лева,
поради което претенцията му се явява основателна до този размер.
По различен начин е уреден въпросът относно изпадането в забава за плащане
на сумите за предоставена услуга по дялово разпределение. Относно вземането за цена
на услугата дялово разпределение в чл.36, ал.2 от ОУ е предвидено, че редът и начинът
на заплащане на услугата дялово разпределение се определят от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по
подходящ начин на клиентите. В случая ищецът не е ангажирал доказателства за
наличието на такъв предвиден ред и неговото съдържание, липсват и доказателства за
отправена до ответниците покана за плащане на главницата за дялово разпределение.
Ето защо предявеният срещу ответника иск за сумата от 15,84 лева– мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020г. до 22.06.2023г.
следва да бъде отхвърлен изцяло.
С отговора на исковата молба е релевирано своевременно възражение за
погасяване на вземанията по давност. Предвид естеството на задължението на
потребителите за заплащане на цената на консумирана топлинна енергия - а именно
парично задължение с единен правопораждащ факт /договор за доставка на топлинна
енергия/, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, като не е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви /в този смисъл ТР №
3/2021 по т. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС/, съдът приема, че същото представлява
задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД, спрямо което се
прилага тригодишната погасителна давност. Съгласно чл. 116, б."б", пр.1 ЗЗД
давността се счита за прекъсната с предявяване на иск. В процесния случай съгласно
чл.422, ал.1 ГПК искът за съществуване на вземането се счита за предявен от момента
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Тълкувайки
съвкупно двете разпоредби се налага изводът, че погасителната давност за нуждите на
настоящото производство се счита за прекъсната от 11.07.2023г. - датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. От изложеното следва изводът,
че погасени по давност биха били вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди
11.07.2020г. За да се установят същите следва да се има предвид, че при срочните
задължения давността започва да тече от деня на падежа, тъй като срокът е уговорен в
полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение на
възникналото задължение, като в процесния случай съгласно чл.33, ал.1 от
приложимите ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно за всяка една от претендираните от ищцовото дружество главници
тригодишният давностен срок започва да тече от момента, в който изтича срокът за
тяхното заплащане. При това положение най-старото претендирано задължение за
месец май 2020г. е станало изискуемо на 15.07.2020г., като с оглед посоченото по-горе
същото не е погасено по давност към момента на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение- 11.07.2023г.
По отношение на погасителната давност върху вземането за цена на услугата
дялово разпределение, съдът намира следното. Както беше посочено по-горе, в ОУ на
ищцовото дружество не е уреден падеж на това задължение, поради което давността за
месечните вземания започва да тече от тяхното възникване. Най-старите процесни
вземания за м.05.2020г. и за м.06.2020г. са възникнали на 01.06.2020г., съответно на
01.07.2020г. и давността за тях е изтекла на 01.06.2023г., съответно на 01.07.2023г.,
преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК на 11.07.2024г. Следователно
6
предявеният иск за цена на услуга дялово разпределение е основателен за периода от
01.07.2020г. до 30.04.2022г., за сумата от 71,03 лева съгласно приетото по делото
заключение на съдебно-счетоводна експертиза.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, но доколкото
ответникът е представляван от особен представител, същият не е сторил такива,
съответно не му се следва тяхното възстановяване.
В исковото производство ищецът „Топлофикация София“ представя
доказателства за следните понесени от него разноски: държавна такса в размер на 75
лева за разглеждане на депозираната искова молба, държавна такса в размер на 10 лева
за издаване на съдебно удостоверение, депозит за назначаване на особен представител
в размер на 400 лева, депозити за експертизи в размер на общо 600 лева, като
претендира и юрисконсултско възнаграждение за представителство в рамките на
производството, което съдът на основание чл.78, ал.8 ГПК определя в размер на 100
лева или общо 1 185 лева. С оглед уважената част от исковете, съдът намира, че на
дружеството следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1 154,87 лева.
Следва да бъде разгледана и претенцията му за разноски в рамките на
заповедното производство за сумата от 75 лева, включваща 25 лева- държавна такса за
разглеждане на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 50 лева. Съобразно
изхода на спора пред първоинстанционния съд на същия се следва сума в размер на 73
лева.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове
с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.153, ал.1 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, че Р. Т. И., ЕГН
**********, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ............., следните суми:
715,10 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. в топлоснабден имот, находящ се на
адрес: гр. София, ж.к. ......, ........ аб.№ 124407, ведно със законна лихва за период от
11.07.2023г. до изплащане на вземането, 60,73 лева, представляваща мораторна лихва
за период от 16.10.2021г. до 22.06.2023г., 71,03 лева, представляваща главница за цена
на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2020г. до 30.04.2022г.,
ведно със законна лихва за период от 11.07.2023г. до изплащане на вземането, за които
вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
22.07.2023г. по ч.гр.д. № 38708/2023г. по описа на СРС, 25-ти състав, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за цена на услуга дялово разпределение за разликата над уважения
размер до пълния предявен размер от 77,28 лева и за периода от 01.05.2020г. до
30.06.2020г., както и предявения иск за сумата от 15,84 лева, представляваща
мораторна лихва върху услугата за дялово разпределение за период от 16.07.2020г. до
22.06.2023г.
ОСЪЖДА Р. Т. И., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК ............., на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1 154,87 лева, представляваща
разноски в първоинстанционното производство, както и сумата от 73 лева,
представляваща разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца- „Далсия“ ООД.
7
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок пред Софийски градски
съд от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8