мотиви
Обвинението срещу Р.В.Г. е по чл.144,ал.3,
във вр. с ал.1 от НК, за това, че
на 12.06.2018г. в гр.Казанлък, се е заканил на М.А.М. и А.М.М.
с убийство с думите: „Ще те намеря, ще те пребия и ще те убия“, която закана е
възбудила основателен страх за осъществяването й.
В съдебното заседание подсъдимият не се признава за виновен,
неговият защитник пледира за постановяване на оправдателна присъда,а
представителят на Р.п.К. поддържа обвинението
Преди да бъде даден ход на разпоредителното заседание по
делото бе приет за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от
пострадалите М.А.М. и А.М.М., със съгласието на
неговия баща, против подсъдимия Р.В.Г. за сумата от 2500лв. за всеки един от
тях за причинените им с деянието, предмет на делото, неимуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от
12.06.2018г. до окончателното й изплащане, а предявилите го лица бяха
конституиране като граждански ищци и частни обвинители.
От събраните в хода на наказателното производство доказателства съдът установи следното: На 28.03.2017г. М.М. сключил граждански брак с М.Й.-М.. До 2012г. последната
живяла на семейни начала с подсъдимия Р.Г.. От него имала две деца. След като тя
се омъжила за св.М.М., подсъдимият започнал да ги
заплашва, в т.ч. и заварения й син- св.А.М., с физическа саморазправа. Във
връзка с това поведение на Г. М. пускала няколко жалби в полицията, а на
подсъдимия били съставени два протокола за предупреждение. От това нямало
резултат, т.к. заплахите продължавали. Когато ги срещал по улиците Г. ги
обиждал, а на св.М.Й.-М. многократно пращал съобщения по телефона с обидно
съдържание.
На 12.06.2018 г. около 12.30 часа пред магазин „Нюанс“ в гр.
Казанлък, свидетелите М.М. и А.М. /баща и син/,
бутали мотоциклета си,като на кръговото кръстовище спрели да си починат. Тогава
до тях с лекия си автомобил спрял Р.Г. и ги заплашил с убийство и физическа
саморазправа. Подсъдимият отправил закана на св.Мл.М. с думите: „Ще те намеря,
ще те пребия и след това ще те убия!“, след което със същите думи се заканил и
на сина му- св.А.М..По-късно на същият ден Г. изпратил по телефона заплашителни
и обидни съобщения на св.М.Й.-М., разпечатка от които са приложени по
делото/л.116/, като едното от тях е със съдържание: „Ще убия помаците не ми
пука за нищо вече!“.
По досъдебното производство са изготвени комплексни съдебно
психиатрична-психологическа експертизи на М.М. и А.М..
Видно от заключението на КСППЕ М.А.М. не страда от психично
заболяване. Към 12.06.2018г. и към настоящия момент същият е бил в състояние да
възприема правилно фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни
показания за тях. Към 12.06.2018г. и понастоящем психичното му състояние
позволява да участва във фазите на наказателното производство. Заканата на Р.В.Г.,
отправена на 12.06.2018г., спрямо М.А.М., е възбудила у последния страхово преживяване за осъществяването й(което
кореспондира с юридическото понятие „основателен страх“) и е била възприета от
него като действителна към посочената дата. Той е изпитал страх за живота и
интегритета на тялото си, както и за живота и интегритета на своите ближни.
Констатират се данни за дистресово припомняне на
случилото се. М.М. имал проблеми със съня, повишена тревожностност, чувство на напрежение, избягващо поведение
за период от няколко седмици, както и промяна на местоживеенето на цялото
семейство. Личностовото и социално функциониране
останали сравнително съхранени.
Видно от заключението на КСППЕ А.М.М.
не страда от психично заболяване. Към 12.06.2018 г. и към настоящия момент той е
бил в състояние да възприема правилно фактите, имащи значение за делото и да
дава достоверни показания за тях. Към 12.06.2018г. и понастоящем психичното му
състояние позволява участва във фазите на наказателното производство. Заканата
на Р.В.Г., отправена на 12.06.2018г., спрямо А.М.М., е
възбудила страх у последния за осъществяването й и е била възприета от него
като действителна към посочената дата. Същият е изпитал страх за живота и
интегритета на тялото си, както и за живота и интегритета на своите ближни,
като това преживяване кореспондира с юридическото понятие „основателен страх“.
Констатират се данни за дистресово припомняне на
случилото се и защитно поведение. Личностовото и
социално функциониране станали сравнително съхранени.
По направено искане от подсъдимия са изготвени повторни
съдебно психиатрична-психологическа експертизи на М.М.
и А.М..
Видно от заключението на повторната КСППЕ М.А.М. не страда
от психично заболяване. Към 12.06.2018г. и към настоящия момент е бил в
състояние да възприема правилно фактите, имащи значение за делото и да дава
достоверни показания за тях.Към 12.06.2018г. и понастоящем психичното му
състояние позволява да участва във фазите на наказателното производство.
Заканата на Р.В.Г., отправена на 12.06.2018г. спрямо М.А.М., е възбудила у последния
страхово преживяване за осъществяването й(което
кореспондира с юридическото понятие „основателен страх“) и е била възприета от
него като действителна към посочената дата. М.М. е
изпитал страх за живота и интегритета на тялото си, както и за живота и
интегритета на своите ближни. Не се констатират клинични данни за преживян
диагностичен значим стрес към инкриминираната дата или такъв, свързан с промяна
на психичното състояние на освидетелствания.
Видно от заключението на повторната КСППЕ лицето А.М.М. не страда от психично заболяване. Към 12.06.2018г. и към
настоящия момент същият е бил в състояние да възприема правилно фактите, имащи
значение за делото и да дава достоверни показания за тях.Към 12.06.2018г. и
понастоящем психичното му състояние позволява да участва във фазите на
наказателното производство. Заканата на Р.В.Г., отправена на 12.06.2018г.
спрямо А.М.М., е възбудила основателен страх у последния
за осъществяването й и е била възприета от него като действителна към
посочената дата. А.М. е изпитал основателен страх за живота и интегритета на
тялото си, както и за живота и интегритета на своите ближни. Не се констатират
клинични данни за преживян диагностичен значим стрес към инкриминираната дата
или такъв свързан с промяна на психичното му състояние.
По делото бяха депозирани гласни доказателства, които могат
да бъдат групирани в две групи. От една страна са показанията на гражданските
ищци, частни обвинители и пострадали от престъплението по чл.144,ал.3, във вр.
с ал.1 от НК лица- М.М. и А.М., както и съпругата на
първия от тях М.Й.-М.. От друга страна са обясненията на подсъдимия Г. и показанията
на свидетелите Д.Г. и Й.Й..
Свидетелите М.Й. и Д.Г. не са очевидци на престъплението,
предмет на настоящото наказателно производство и показанията им касаят
отношенията на първата от тях, настоящия й съпруг М.М.
и неговия син А.М., с подсъдимия Р.Г., преди и след инцидента на 12.06.2018г.
М.М. и А.М. в с.з. подробно описаха
случилото се и обясниха, че на инкриминираната дата, на мястото на извършване
на престъплението, е имало хора, но никой от тях не е спрял за да се намеси и
да преустанови действията на участниците в инцидента.
Появилият се едва в съдебното производство свидетел Й.Й. и твърдящ, че е
очевидец на престъплението, заяви в с.з., че причинител на конфликта бил А.М.,
който ритнал автомобила, управляван от подсъдимия, още
докато е бил в движение.Като повод за присъствието си на мястото на инцидента сочи
молбата на сестрата на тогавашната му приятелка(и сегашна
съпруга) да я закара на тренировка по народни танци. В хода на
съдебното следствие обаче се установи, че в близост до магазин „Н.“ в град К. такива
се провеждат единствено в ансамбъл „Искра“ с ръководител Ц.Ц.,
който в с.з. обясни, че по време на инцидента не са били провеждани тренировки.
Несъответствието в показанията на двамата свидетели по отношение на такова
незначително обстоятелство, нямащо отношение към главния факт на
доказване, само прави още по-неубедителни и без това противоречивите изказвания
на свидетеля Й., който например не беше толкова конкретен на въпросите,
зададени му в с.з. за цветовете на автомобила на подсъдимия и мотоциклета на М.,
но пък убедено твърдеше в с.з., че мотоциклета на М. бил вдясно от намаляващия
скоростта си пред пътен знак „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“
автомобил, управляван от Г. и едновременно с това А.М. успял да го ритне в
движение в лявата задна част на автомобила- в задния ляв калник или над него.
В този ред на мисли желанието на защитника на подсъдимия, по
време на съдебните прения, да оспори показанията на св.Ц., като депозирани „на
един дъх“ от „подготвен“ свидетел не следва да бъде квалифицирано по друг
начин, освен като несполучлив опит да бъде убеден съда, че „някой е контактувал
с него“, още повече, че избирателността в спомените на свидетеля на защитата Й.
меко казано буди съмнение.
От друга страна-изявленията на А. и М. М. са
последователни, взаимно се допълват и кореспондират изцяло помежду си. Желанието
на подсъдимия за укриване на факти и обстоятелства е обяснимо, предвид
процесуалното му качество, но обясненията му се опровергават по един несъмнен и
неоспорим начин от показанията на свидетелите-очевидци А. и М. М.. Именно
поради това съдът кредитира в цялост показанията на първата група свидетели, а
на обясненията на подсъдимия и показанията на св.Й. не дава вяра, по
съображения, изложени по-горе в мотивите на съда.
Предвид гореизложеното съдът намира, че с деянието си Р.В.Г.
е осъществил, от обективна и субективна страна, престъпния състав на чл.144,ал.3,
във вр. с ал.1 от НК. От обективна страна същият се е заканил на М.А.М. и на А.М.М. с убийство с думите: „Ще те намеря, ще те пребия и ще те
убия!“, което е възбудило основателен страх за осъществяването й, видно от
заключенията на комплексните психиатрична-психологическа експертизи и от
заключенията на повторните такива. В практиката се приема, че не е необходимо
лицето, по отношение на което е отправена заканата, действително да се е
изплашило, но в конкретния случай е налице и уплаха у М.А.М. и А.М.М.,видно от заключенията на цитираните по-горе експертизи. Подсъдимият
е съзнавал съдържането на заплахата, както и че тя е възприета от заплашените
лица като действителна такава, че е в състояние да възбуди у тях основателен
страх, че ще бъде осъществена. В тълк. решение №53/
1989г. на ОСНК се приема, че за съставомерността на деянието по чл.144 от НК,
законът не изисква към момента на извършването му/отправянето на заканата с
престъпление, респ. с убийство/, у дееца да има оформено решение за неговото
изпълнение, нито да е действал с годно средство и при условия, при които резултата
реално може да настъпи. Не е необходимо лицето действително да се е изплашило,
а само да съществува основание, че заканата би могла да се осъществи. Тези
обстоятелства следва да се преценяват каквито са били по време на извършване на
деянието, а не след минаването на определено време. В конкретния случай
заканата с убийство е извършена чрез горепосочените думи на Р.В.Г., което
налага извода, че обективните действия на подсъдимия са сочели, че заканата
може да се осъществи.
От субективна страна деянието е извършено от последния при
форма на вината пряк умисъл. Той е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е обществено опасните му последици и е искал тяхното
настъпване.
От посочените доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прави следните изводи:
С горното деяние Р.В.Г. е
осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл.144,ал.3, във
вр. с ал.1 от НК.
Имайки предвид изложените дотук мотиви и на основание
цитирания по-горе законов текст съдът счита, че подсъдимия следва да бъде
признат за виновен по предявеното му обвинение и наказан.
За смекчаващи вината му обстоятелства съдът приема добрите
характеристични данни и необремененото съдебно минало, а доказателства за
отегчаващи отговорността му такива не се събраха.
Следователно
наказанието му следва да се определи при превес на смекчаващите вината
обстоятелства към предвидения в закона минимален размер, а именно- шест месеца
лишаване от свобода.
За поправянето и преди всичко за превъзпитанието на Р.В.Г. съдът счита, че така наложеното наказание не трябва
да се изтърпява ефективно, а изпълнението му, на основание чл.66 от НК, следва да
бъде отложено за срок от три години.
С деянието си подсъдимият е причинил на гражданския ищец и
частен обвинител М.А.М. неимуществени
вреди в размер на 1000 лева и на основание чл.45 и следващите от ЗЗД му дължи
обезщетение в същия размер, ведно със законната лихва, считано от датата на
непозволеното увреждане- 12.06.2018г., като в останалата част до размер на 2500
лева граждански иск следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Налице са основанията за заплащане от Р.В.Г. на държавна
такса върху уважената част от гражданския иск на М.А.М. в размер на 40 лева, по
сметка на Казанлъшкия районен съд.
С деянието си подсъдимият е причинил на гражданския ищец и
частен обвинител А.М.М. неимуществени вреди в размер на 1000 лева и
на основание чл.45 и следващите от ЗЗД му дължи обезщетение в същия размер,
ведно със законната лихва, считано от датата на непозволеното увреждане-
12.06.2018г., като в останалата част до размер на 2500 лева и този граждански
иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Налице са основанията за заплащане от Р.В.Г. на държавна
такса върху уважената част от гражданския иск на А.М.М. в размер на 40 лева, по сметка на Казанлъшкия
районен съд.
Подсъдимият следва да заплати на двамата граждански ищци и
частни обвинители М.А.М. и А.М.М. направените от тях разноски по делото общо в размер на 1800
лв./възнаграждения за техни повереници/.
На основание чл.189,ал.3, във връзка с чл.189,ал.1 от НПК Р.В.Г.
следва да заплати направените по делото разноски общо в размер на 1929.48лв.,
от които 1673.48лв. по сметка на ОДМВР-Стара Загора и 256.00лв. на Районен
съд-Казанлък.
Воден от горните мотиви съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: