№ 701
гр. Бургас, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20222120201587 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.58д-чл.63д от ЗАНН и е образувано по
повод жалбата на И. Н. И. с ЕГН ********** от гр.К., обл.С., ул.... чрез адв.М.Р. АК-С.
(изрично упълномощена) против наказателно постановление №7638 от 01.04.2022г
издадено от Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ Дирекция „Анализ
на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“–София, с което за
нарушение на чл.26 ал.2 т.1 буква „а“ предложение второ от Закона за пътищата (ЗП)
вр.чл.8 ал.2 вр. ал.1 и чл. 37 ал.1 т.1 предложение първо от Наредба №11 от 03.07.2001г на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и на основание чл.53 ал.1 вр. чл.26
ал.2 от ЗП му е наложено административно наказание глоба в размер от 1000 (хиляда) лева.
С жалбата се излагат доводи, че не е изложена правилно фактическата обстановка и
случаят е маловажен. Жалбоподателят твърди, че няма вина.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не явява. Не се представлява.
С нарочна молба се изразява и становище по защита. Навежда се довода, че в акта било
посочено, че МПС е тежко и извънгабаритно, а в НП било посочено, че е само тежко. Сочи,
че е налице несъответствие между фактическото описание на административното
нарушение и неговата правна квалификация и че не е определена правилно
административнонаказващата норма на чл.53 ал.1 т.2 от Закона за пътищата, вместо чл.177
ал.3 т.1 от ЗДвП. Не се сочат нови доказателства. Претендират се разноски за адвокат.
Наказващият орган, редовно уведомен явява се ЮК Папизова-редовно
упълномощена. Моли съда да потвърди наказателното постановление и присъждане на ЮК
възнаграждение. Представя нови писмени доказателства.
По делото в качеството на свидетел са разпитани актосъставителя М.К. и
1
свидетелите-очевидци на нарушението и по съставянето на акта Ю.А. и Х.Х..
Налице са писмени данни по делото, от които е видно, че наказателното
постановление е било получено на 04.04.2022г (известие за доставяне на НП), а жалбата е
подадена на 19.04.2022г (лист 3 от делото), следователно е спазен преклузивния 14 дневен
срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН. Жалбата изхожда от легитимирано лице, посочено в НП като
нарушител, съдържа изискуемите от закона реквизити, подадена е пред териториално и
материално компетентен съд и е срещу подлежащ на обжалване акт. Производството пред
РС-Бургас е редовно образувано.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Производството е започнало със съставянето на акт за установяване на
административно нарушение с бланков №0009023 от 24.02.2022г. (лист 11 от делото) за
това, че на същата дата в 13,10 часа, на път ІІІ-5393, на 100 м преди бензиностанц;ия „Л.“ в
посока Л. –гр.К. , жалбоподателят И.И. като водач управлявал и извършвал превоз на товар
с МПС с 3 оси на товарен автомобил марка „Скания“ модел „П310ДБ6х24МНА“ с рег.№...,
като в процеса на извършена проверка било установено, че водачът извършвал превоз на
гориво без разрешение за дейности в рамките на специално ползване на пътищата
(Разрешително), съгласно изискванията на чл.8 ал.2 вр. ал.1 от Наредба №11 от 03.07.2001г
на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
При направеното замерване с техническо средство електронна мобилна везна за
измерване на маса и осово натоварване на ППС, модел CAPTELS ORA 10 №07-85 и ролетка
№1303/18/3 било констатирано, че:
При измерено разстояние между осите 1,32 метра, сумата от натоварването на ос (на
двойна задвижваща ос) на МПС била 19,680 тона при максимално допустимо натоварване на
двойната ос 19,000 тона съгласно чл.7 ал.1 т.5 б.“в“ от Наредбата, като надвишението било с
0,680 тона.
Съгласно чл.3 т.2 от Наредбата, при превишаване на максимално допустимите норми
по чл.7 ППС е тежко.
За така измерените параметри водачът И. не представил на проверяващите валидно
разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за движение на
извънгабаритно и/или тежко превозно средство Актоставителят К. счел, че по този начин
водачът И. нарушил разпоредбата на чл.26 ал.2 т.1 б.“а“ от ЗП вр. чл.37 ал.1 т.3 от
Наредбата и му съставил акт за установяване на административно нарушение (лист 11 от
делото).
Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, който не възразил и го подписал.
Връчен му били екземпляр (лист 11 от делото).
В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са депозирани писмени възражения по акта.
Въз основа на така съставения акт впоследствие било издадено и обжалваното
наказателно постановление №7638 на 01.04.2022г издадено от Началника на отдел Контрол
2
по републиканската пътна мрежа при Дирекция Анализ на риска и оперативен контрол в
Агенция Пътна инфраструктура –София, който при пълна идентичност на фактите и
правната квалификация с акта и на основание чл.53 ал.1 вр. чл.26 ал.2 от Закона за пътищата
наложил на нарушителя Янков глоба в размер на 1000 лева.
От правна страна съдът приема следното:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от компетентни лица и в предвидените от закона срокове по
чл.34 от ЗАНН по аргумент на Заповед №РД-11-1267 от 17.10.2019г. (лист №17-18 от
делото) и Заповед №РД-11-246 от 31.03.2022г (лист 16 от делото). От формална страна при
издаването на акта и НП са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Техническото
средство с което е измерено надвишението на двойната ос е преминало техническо контрол
и е одобрен тип средство за измерване (лист 52-60 от делото). Актосъставителят М.К. е
преминал обучение с електронната везна, видно от протокола на лист 61 от делото.
Съдът не установява каквато и да е заинтересованост у свидетелите К., Х. и А. или
наличие на отношения със жалбоподателя, които евентуално да ги мотивират за съобщаване
на неверни данни в желанието да му навредят. Показанията на тези свидетели са логични,
непротиворечиви и изцяло съответстват на тези на събраните писмени доказателства.
Основавайки се на събраните доказателствени източници и тяхното значение за
установяване на релевантните в казуса факти, съдът приема за доказано, че И. Н. И. с ЕГН
********** от гр.К. е извършвал превоз на товари (в акта и в НП е посочено, че товарът е
гориво). Водачът е следвало да провери и да се убеди, че параметрите на ППС с товар и без
товар не надвишават максимално допустимите норми по Наредбата или разрешените
параметри с разрешение (разрешително или квитанция за пътни платени такси) за дейност от
специално ползване на пътищата, издадено по реда на раздел ІV от Наредбата, но не го е
сторил и е извършил виновно административно нарушение по чл.26 ал.2 т.1 б.“а“ от Закона
за пътищата. Към момента на извършване на проверката И. е осъществявал движение на
тежко по смисъла на чл.3 т.2 на Наредбата ППС, без разрешение издадено по реда на раздел
ІV на Наредба №11 от 03.07.2001г на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки
ППС от администрацията управляваща пътя (АПИ) за дейност от специално ползване на
пътищата.
Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че не е автор на процесното
административно нарушение и че вината изцяло следва да бъде понесена от собственика на
тежкото МПС. Съгласно нормата на чл.37 ал.1 т.1 от Наредба №11/03.07.2001г съответните
служби за контрол на МВР и Агенция „Пътна инфраструктура“ спират и проверяват
спрелите или навлезлите в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или
тежки ППС, както и съставят акт на водача, на съпровождащото го лице и на другите
длъжностни лица, когато при проверката се установи, че движението се извършва без
разрешително или документ за платена такса в случаите на чл.14 ал.3. Съдът намира, че в
хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до нарушаване на основните права на
3
жалбоподателя, включително и това на защитата. Административнонаказващият орган е
изпълнил задължението си да опише в достатъчна степен точно и ясно нарушението.
Съгласно хипотезата на общата част на санкционната разпоредба на чл.53 ал.1 т.2 от
ЗП (Закона за пътищата), с глоба от 1000 до 5000 лева се наказват физическите лица
нарушили разпоредбата на чл.25, 26 ал.1 и ал.2 и чл.41, или които извършат или наредят да
бъдат извършени следните дейности –движение на извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията на пътя.
Санкционната норма еднозначно предвижда отговорност за физическите лица, които
извършват движение на извънгабаритни и/или тежки превозни средства без съответно
разрешение. Водачът няма задължение да се снабди с разрешение за движение на
извънгабаритни или тежки превозни средства. Водачът физическо лице няма право да
„извършва движение“ на ППС, което е извънгабаритно или тежко, без предварително
издадено разрешение от администрацията, управляваща пътя, какъвто и е конкретния
случай. Надвишението на нормите на Наредбата повишава риска относно безопасността на
движение, повреждане и преждевременно износване на пътната инфраструктура. По тези
причини движението на ППС по републиканската пътна мрежа с параметри надвишаващи
нормите на Наредбата се осъществява с разрешение (разрешение или квитанция за платени
пътни такси) за дейност от специално ползване на пътищата, с което се разрешава
движението на ППС по строго определен маршрут и се заплащат пътни такси.
В съответствие с изложеното правилно административнонаказващият орган е
наложил административно наказание глоба в размер от минималния, като е отчетено
обстоятелството, че се касае за първо нарушение.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН. Изхождайки
от тежестта на нарушението и обществената опасност на нарушителя, в конкретния случай
извършеното нарушение не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
други такива нарушения, т.е не е налице маловажен случай, доколкото нарушението е
формално и поставя в опасност обществени отношения по безопасност на обществения
превоз, за която дейност са предвидени повишени изисквания.
Съдът е на мнение, че с това наказание могат да бъдат постигнати целите на закона
визирани в чл.12 от ЗАНН. По изложените съображения наказателното постановление
следва да бъде потвърдено като законосъобразно, правилно и като такова следва да бъде
безусловно потвърдено.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3
ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП
принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. В конкретния случай,
представителят на административнонказващия орган е поискал да му бъде присъдено ЮК
възнаграждение, което на основание чл.27е от Наредбата за правна помощ следва да бъде в
размер от 80 лева и поради това съдът следва да осъди жалбоподателя да го заплати.
Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 предложение
първо и ал.3 от ЗАНН, Бургаският районен съд, V-ти наказателен състав
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №7638 от 01.04.2022г издадено от
Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“–гр.София, с което на И. Н. И. с
ЕГН ********** от гр.К., обл.С., ул.... и на основание чл.53 ал.1 т.2 ЗП му е наложено
административно наказание глоба в размер от 1000 (хиляда) лева.
ОСЪЖДА И. Н. И. с ЕГН ********** от гр.К., обл.С., ул.... да заплати на Агенция
„Пътна инфраструктура“ –София ЮК възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен
съд-Бургас в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5