РЕШЕНИЕ
№ 721
гр. Пловдив, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20215300502529 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от М. С. Г. против
решение № 262228/16.08.2021г. по гр.д.№ 16555/2019г. на ПдРС, ХІV гр.с. в частта, с която
исковата й претенция за заплащане на дивиденти за разликата над сумата от 100 лева до
сумата от общо 1500 лева за финансовите 2013 г., 2014 г. и 2015 г. е отхвърлена, като и в
частта, с която е отхвърлена претенцията за сумата от 229,38 лева- обезщетение за забава за
периода от 01.01.2016г. до 07.10.2019г. върху дивидент от 600 лева, като е осъдена да
заплати на кооперацията 1036,39 лева- съдебни разноски. Във въззивната жалба се сочи, че
решението в обжалваната му част е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано. Сочи
се, че не било коментирано възражението на кооперацията за липсата на членствено
правоотношение. Не е било взето предвид обстоятелството, че кооперацията е затруднила
събирането на доказателства относно изплатените дивиденти за горепосочените години.
Неправилно било прието за основателно възражението на кооперацията за изтекла
погасителна давност, в тази връзка се сочи, че предвид затрудняването на събирането на
доказателства относно изплатените дивиденти и предвид обстоятелството, че такива не били
начислени на жалбоподателя по отношение на нея не започнала да тече погасителна
давност. Това възражение се прави във връзка с направеното оспорване от кооперацията за
наличието на правоотношение. Твърди се, че погрешно РС е приел, че е приложима кратката
3-годишна погасителна давност, тъй като разпоредбата на чл. 14, ал. 2 ЗК била приложима
само при прекратяване на членственото правоотношение. Иска се отмяна на решението на
РС в обжалваната част и уважаване на иска в пълния предявен размер със съответните
правни последици относно съдебни разноски.
От Земеделска производителна и потребителна кооперация "Елит- 97" е подаден
отговор на въззивната жалба, с който се поддържа, че решението в обжалваната му част е
правилно и законосъобразно. Оспорва се твърдението, че не било взето отношение по
1
възражението за липса на членствено правоотношение, тъй като РС е обсъдил приетото в
тази връзка заключение на СГЕ. Относно погасителната давност, сочи, че разпоредбата на
чл.14 от ЗК е специална спрямо тази по отношение на чл.110 от ЗЗД и е приложима във
всички случаи при разпределяне на дивиденти. Относно изплащането на дивидентите, сочи,
че са представени протоколи от общите събрания на които са приети и годишните
финансови отчети и е взето решение за разпределяне на дивидентите. Относно претенцията
за мораторни лихви се сочи, че изискуемостта на вземането за дивидент настъпва от
писменото поискване и поради това през посочения период 01.01.2016г.- 07.10.2019г. не се
дължали законни лихви. Иска се потвърждаване на решението в обжалваните му части.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 16555/2019г. на ПдРС, ХІV гр.с. е образувано по искова
молба М.Г. против Земеделска производителна и потребителна кооперация "Елит- 97", с
която са предявени искове по чл. 60 от ЗК, вр. с чл. 33, ал. 3 от ЗК и по чл. 86 от ЗЗД за това
ответната кооперация да бъде осъдена да й заплати сумата от общо 1400 лева, от които 600
разпределени като дивиденти от продажба на имоти по решения от 2014г. и 2015г. за
периода 2013г.- 2014г. и 800 лева, разпределени като дивиденти от наеми за периода 2013-
2016г., както и обезщетение за забава в размер на 229,38 лева върху сумата от 600 лева за
периода от 01.01.2016г. до 07.10.2019г.. В исковата молба се сочи, че М.Г. е член-
кооператор в горепосочената кооперация със 100 дяла. От 2014г. ръководството на
кооперацията не зачитала членствените й права и не й изплащала дивиденти. С молба за
уточнение от 17.03.2020г. жалбоподателката предявява нова претенция за сумата от 7650
лева, която с определение от 24.04.2020г. изрично не била приета за съвместно разглеждане.
С определение в публично съдебно заседание на 15.07.2021г. е допуснато изменение на
претенцията предявена за периода 2013- 2016г., като същата е увеличена от 800 лева на 900
лева.
С подадения от Земеделска производителна и потребителна кооперация "Елит- 97"
отговор на исковата молба на първо място е оспорено М.Г. да е член на кооперацията, с
твърдението, че представения протокол от 2007г. бил неистински. По партидата на
кооперация не била вписана промяна, защото решението, което било взето в тази насока,
било отменено по иск на Г.. По отношение на средствата от продажбите на имущество през
2019г. не било взето решение за разпределение на дивиденти. Заявено е и възражение за
изтекла погасителна давност по отношение на дивидентите за периода 2013- 2016г..
По настоящето дело не е налице спор относно наличието на членствено
правоотношение на жалбоподателката с въззиваемата кооперация. В отговора на въззивната
жалба изрично се сочи, че първоинстанционният съд се е произнесъл по този въпрос, като е
приел, че М.Г. е член- кооператор в ЗППК“Елит- 97“, и тази констатация не се оспорва. В
тази връзка следва само да се добави, че горното обстоятелство пряко се установява от
приетото по делото на ПдРС заверено копие от протокол № 13/23.03.2007г. за проведено
редовно, годишно- отчетно, изборно събрание на кооперацията, на което жалбоподателката
е избрана за член- кооператор, по отношение на който протокол от приетото заключение по
СГЕ, изготвено от в.л.С. С., се установява, че е подписан от председателя на кооперацията
С. Л.
Безспорно е също така, че са гласувани решения за изплащане на дивиденти на член-
кооператорите за финансовите 2013г., 2014г. и 2015г.- съответно с протоколи №№
7/25.04.2014г., 9/24.04.2015г. и 10/15.06.2016г.. По първоинстанционното дело са приети и
списъци на член- кооператорите, на които са изплатени дивиденти за посочените финансови
години, като жалбоподателката не фигурира между тях, независимо от това, че не е била
изгубила членствените си права.Правото на дивидент възниква при наличието на следните
предпоставки: изтичане на съответната финансова година, приемане на годишния
счетоводен отчет и решение на общото събрание за разпределяне на печалбата. В
конкретния случай са налице и трите предпоставки, като следва да се има предвид, че макар
жалбоподателката да не е включена в списъците за изплащане на дивиденти, тя е следвало
2
да получи такива в същия размер, в който те са изплатени на останалите член- кооператори с
равна на нейната дялова вноска. Решението за разпределяне на печалбата и за разпределяне
на дивиденти не е индивидуално спрямо член- кооператорите, а общо за всички тях и без да
са упоменати поименно в някакъв документ.
Съществените спорни въпроси по делото са относно момента, в който вземането за
дивидент става изискуемо и съответно, от който започва да тече погасителна давност, както
и относно приложимата погасителна давност- общата 5- годишна погасителна давност или
кратката 3- годишна. Като се имат предвид горепосочените предпоставки за възникване на
вземането за дивидент, последната от които е гласуване на решение за разпределяне на
печалбата, с категоричност следва да се приеме, че вземането става изискуемо от датата на
провеждане на съответното общо събрание на кооперацията.
Относно погасителната давност и настоящата въззивна инстанция намира за
приложима специалната разпоредба на чл.14, ал.2 от ЗК, съгласно която давностният срок за
получаване на дяловата вноска е 5 години, а за получаване на дивидента- 3 години.
Действително разпоредбата на чл.14 е наименована „Имуществени последици“ и тъй като
попада след разпоредбите, уреждащи прекратяване на членството, включително и чрез
изключване на член- кооператор. Това обаче не дава основание да се счита, че разпоредбата
на чл.14, ал.2 е относима единствено в случаите на прекратено членство. Такова едно
ограничено тълкуване обаче няма правна логика, тъй като липсва каквото и да било
основание вземанията на действащите член- кооператорите за дивиденти да се погасяват с
по- дълга погасителна давност спрямо тези на бившите член- кооператори. Следва да се има
предвид и това, че, освен че чл.14 попада след две разпоредби, уреждащи прекратяване на
членственото правоотношение, тази разпоредба е и в Раздел ІІ от закона „Членство, права и
задължения“, поради което е относима най- общо до правата както на действащите член-
кооператори, така и до тези на бившите член- кооператори и на техните наследници.
Жалбата до Административен съд- гр.Пловдив, с която е инициирано
първоинстанционното производство, е подадена на 01.10.2019г.. До тази дата са изтекли
повече от три години, начиная от датите на горепосочените протоколи №№ 7/25.04.2014г.,
9/24.04.2015г. и 10/15.06.2016г. за проведени общи събрания, на които са приети ГФО за
финансовите 2013г., 2014г. и 2015г. и са гласувани решения за разпределяне на печалбата и
за продажба на имоти. Ето защо, възражението на въззиваемата страна за погасяване на
претендираните от жалбоподателката вземания, включително и на акцесорното вземане за
лихви за забавено плащане, по давност се явява основателно, поради което и решението на
ПдРС в обжалваната му част ще следва да бъде потвърдено.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262228/16.08.2021г. по гр.д.№ 16555/2019г. на ПдРС,
ХІV гр.с. в частта, с която исковата претенция на жалбоподателката М. С. Г. за заплащане на
дивиденти от ЗППК“Елит- 97“ за разликата над сумата от 100 лева до сумата от общо 1500
лева за финансовите 2013 г., 2014г. и 2015г. е отхвърлена, като и в частта, с която е
отхвърлена претенцията за сумата от 229,38 лева- обезщетение за забава за периода от
01.01.2016г. до 07.10.2019г. върху дивидент от 600 лева, като е осъдена да заплати на
кооперацията 1036,39 лева- съдебни разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4