Решение по дело №1069/2022 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 1621
Дата: 6 ноември 2022 г.
Съдия: Биляна Великова Видолова
Дело: 20224430101069
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 1621
*** Плевен, 06.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20224430101069 по описа за 2022 година
въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба от ***, против
Д. М. М., ЕГН **********, от ***, за признаване за установено по отношение
на ответника, че дължи на ищеца сумата от 250.00 лева - главница, лихва за
забава в размер на 24.58 лв. за периода от 01.08.2020 г. до 20.07.2021 г., лихва
за забава в размер на 6.53 лв. за периода от 21.07.2021г. до 22.10.2021г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 26.10.2021 г. до изплащане
на вземането. Твърди се, че сумата е отпусната като помощ за *** ***, ЕГН
********** и ***, ЕГН **********, със заповед *** - по 250лв. за всяко от
тях, но впоследствие е установено, че *** *** е допуснало 14 неизвинени
отсъствия през месец април 2021г., потвърдени през месец май 2021г. Твърди
се, че ответницата е получила недобросъвестно сумата от 250лв., еднократна
помощ за това ***, записан в осми клас. Твърди се, че с издадена заповед ***
за възстановяване на недобросъвестно получената от ответницата, посочената
по-горе еднократна помощ за ученици, записани в осми клас по чл. 12а
1
ЗМДВИП за *** връчена по реда на чл. 18а, ал. 10 АПК, видно от ***.
Начислена е и лихва за забава. Твърди се, че тъй като ответникът не е
възстановил сумата, е подадено заявление по чл.417 от ГПК, като е издадена
и заповед за изпълнение и изпълнителен лист, връчени по реда на чл.47, ал. 5
от ГПК. В заключение моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответницата дължи на *** посочените в Заповедта суми,
претендират се и разноски. Към молбата са приложени писмени
доказателства по опис и е направено доказателствено искане - да се изиска
***
Назначеният *** оспорва исковете като недоказани. Оспорва се
твърдението, че помощта е получена недобросъвестно, твърди се, че
договорът е сключен в полза на трето лице, в хода на делото са правени
искания за допускане до разпит на свидетели - *** на *** за техните
отсъствия, поискано е да се изиска характеристика на семейството на
ответницата от ***, т.к. това би изяснило делото от фактическа страна.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намери за установено следното: Със Заповед за изпълнение
***, съдът е разпоредил длъжникът Д. М. М. да заплати на кредитора ***,
следните суми: 250.00 лева - главница, лихва за забава в размер на 24.58 лв. за
периода от 01.08.2020 г. до 20.07.2021 г., лихва за забава в размер на 6.53 лв.
за периода от 21.07.2021г. до 22.10.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 26.10.2021г. до изплащане на вземането. Заповедта е
връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК и съдът е указал на
заявителя да подаде в едномесечен установителен иск за дължимостта на
посочената в заповедта сума. Такъв е подаден в срок, което сочи допустимост
на исковото производство по чл. 415 от ГПК.
Видно от представените по делото доказателства, ответницата е
представила пред ищеца заявление – *** за *** ***, ЕГН ********** и ***,
ЕГН **********, по повод на което е издадена ****, за отпускане на
еднократна помощ за двете деца в размер на по 250лв./общо 500лв., на осн.
чл. 12 а ал. 1 от ЗМДВИП, като 250лв. – след влизане в сила на заповедта, а
останалите 250лв. – в началото на втория учебен срок, ако *** продължава да
посещава училище. Със З***, е наредено да се извърши проверка за ученици,
допуснали неизвинени отсъствия, в случая – *** ***, и подлежи ли на
2
възстановяване отпуснатата еднократна помощ. На 10.06.2021г. е изготвен
констативен протокол от упълномощеното лице – Татяна Чолакова, за
извършена проверка в Интегрираната информационна система на АСП от
Министерството на образованието и науката, и констатация, че са допуснати
неизвинени отсъствия от *** *** – над 5 неизвинени отсъствия през м. април
2021г., като през следващия месец информацията е потвърдена. Посочено е,
че за посочения период няма информация за издадено *** на ***. Проверката
е констатирала, че отпуснатата еднократна помощ подлежи на възстановяване
на осн. чл. 12 а ал. 6 т. 2 от ЗМДВИП. Със *** е наредил недобросъвестно
получената социална помощ да се възстанови от ответника в пълен размер от
250 лв., и лихва, като е описана изцяло фактическата обстановка по отпускане
на помощта и неизпълнение на условията за нейното получаване. Направен е
опит за връчване на тази Заповед по пощата, но същата е върната с
отбелязване, че адресатът е преместен. Впоследствие, след изчерпване на
възможността за връчване по друг начин, заповедта е връчена по реда на чл.
18 а, ал. 10 от АПК на 31.08.2021 г. чрез залепване на уведомление на таблото
на ищеца на 16.08.2021г. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
което се счита за дата на подаване на исковата молба в настоящия процес е
подадено на 26.10.2021г. Съдът не е уважил исканията на представителя на
ответницата за събиране на характеристични данни и разпит на свидетели, и
доказателства в тази насока не бяха събрани, но това обстоятелство не може
да бъде предмет на разглеждане в настоящия процес, доколкото заповедта за
възстановяване на получената социална помощ е била влязла в сила към
датата на подаване на заявлението.
При така събраните доказателства, съдът прави следните изводи: По
делото е представен документ по чл.417, т.1 от ГПК, а именно - акт на
административен орган, по който допускането на изпълнението е възложено
на гражданските съдилища - *** Актът е издаден от компетентен орган в
рамките на неговите правомощия, и при служебната проверка по реда на
чл.17, ал.2 от ГПК се установява, че същият е валиден и е влязъл в сила, т.е.
въпросите относно неговата правилност не могат да бъдат разглеждани в
настоящето производство. Именно по тази причина, съдът няма право да
преразглежда въпросите – правилно ли е отпусната помощта, правилно ли са
констатирани отсъствията на *** от училище и недобросъвестността на
получателя й, правилно ли е изчислена законната лихва. С представянето на
3
този валиден акт, както и цялата преписка по неговото издаване и връчване,
доказваща влизането му в сила, съдът намира, че ищецът е доказал при
условията на пълно и главно доказване, вземането си за главница от 250лв. и
лихва от 24.58 лв. за периода от 01.08.2020г. до 20.07.2021г./вписана в
заповедта/, по основание и размер. Ответницата, от своя страна не твърди и
доказва нито плащане, нито други правопогасителни възражения, каквито
единствено могат да бъдат противопоставяни след влизане в сила на
административния акт. При това положение, съдът намира, че претенцията на
ищеца за главница и за лихва от 24.58 лв., се явява основателна и следва да
бъде уважена. В случая, със заявлението по чл. 417 от ГПК е поискано
присъждане, и е присъдена и още една лихва - лихва за забава в размер на 6.53
лв. за периода от 21.07.2021г. до 22.10.2021г. Тази лихва обаче не е вписана в
съдържанието и не е част от представения акт по чл. 417 от ГПК - ***
Съобразно даденото разрешение в т. 4.а. изр. второ от ТР 4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, не може да бъде издавана заповед за незабавно изпълнение за
законната лихва върху вземането за периода от датата на падежа до подаване
на заявлението, поради което искането за установяване на дължимостта на
тази лихва - от 6.53 лв., следва да се отхвърли като неоснователно, т.к.
периодът й не отговаря на изискването на чл. 417 от ГПК.
Съобразно изхода на спора и претенциите за разноски от ищеца,
ответницата следва да бъде осъдена да му заплати направените разноски в
производството в размер на 150.00 лв. – заплатено възнаграждение за неин
особен представител.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от
ГПК, ЧЕ Д. М. М., ЕГН **********, от ***, ***, ДЪЛЖИ на кредитора ***
***, ***, със седалище и адрес на управление: *** *** ***, ***, следните
суми по *** на ***: 250.00 лева - главница, лихва за забава в размер на 24.58
лв. за периода от 01.08.2020 г. до 20.07.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 26.10.2021г. до изплащане на вземането, за
която сума е издадена Заповед за изпълнение ***, като претенцията за
установяване дължимост на лихва за забава в размер на 6.53 лв. за периода от
4
21.07.2021г. до 22.10.2021г., като неоснователна ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА Д. М. М., ЕГН **********, от ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ НА
*** ***, ***, със седалище и адрес на управление: *** *** ***, ***, разноски
в исковото производство в размер на 150.00 лв. – заплатено възнаграждение
за неин особен представител.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5