№ 649
гр. София, 14.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110119413 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца *******************, ЕИК *********, искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл.
422 ГПК, за установяване спрямо ответниците Р. М. К., ЕГН **********, и В. П. Ф.,
ЕГН **********, в качеството им на съсобственици на топлоснабден имот, находящ се
в *********************************, с абонатен № ******, съществуването на
следните вземания, в условията на разделна отговорност, както следва: спрямо Р. М.
К., ЕГН **********, ½ ид.ч. от общото задължение, а именно- сума от 1415,11 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 10.10.2023 г. до
изплащане на вземането, сума от 190,76 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 15.09.2021 г. до 18.09.2023 г., сума от 27,09 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законна лихва за периода от 10.10.2023 г. до изплащане на вземането, сума
от 6,32 лв., мораторна лихва за периода от 16.10.2020г. до 18.09.2023 г., и спрямо В. П.
Ф., ЕГН **********, ½ ид.ч. от общото задължение, а именно- сума от 1415,11 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 10.10.2023 г. до
изплащане на вземането, сума от 190,76 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 15.09.2021 г. до 18.09.2023 г., сума от 27,09 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законна лихва за периода от 10.10.2023 г. до изплащане на вземането, сума
от 6,32 лв., мораторна лихва за периода от 16.10.2020г. до 18.09.2023 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.11.2023
г. по ч. гр. д. № 55966/2023 г. по описа на СРС, 166-и състав.
В исковата молба ищецът ********************, ЕИК *********, поддържа, че
ответниците, в качеството си на съсобственици на топлоснабден имот, находящ се в
1
******************************, с абонатен № ******, по смисъла на 153, ал.1 от
ЗЕ се явяват клиенти на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания
имот. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни Общи условия, които имат характер на договор между
топлопреносното предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила
на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от ******************* на
потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към процесния
период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на
месечните задължения в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,
като обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки.
Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която
разпределението на топлинна енергия било извършвано от *****************
съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор.
Моли съда да уважи предявените искове. Претендира присъждане на разноски в
производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците Р. М. К., ЕГН ********** и В. П. Ф., ЕГН
**********, подават общ отговор на исковата молба, чрез адв. Н. И., с който оспорват
исковете като неоснователни и недоказани поради липсата на облигационни
правоотношения между страните. Сочи се, че в приложения към исковата молба
договор № 3470/12.07.2002 г. не бил посочен адресът на етажната собственост. Твърди
се, че протоколът от 30.08.2002 г. не бил с нотариална заверка на подписите.
Поддържат, че в качеството си на собственици на процесния имот не са дали
съгласието си за доставка на топлинна енергия. Релевира се възражение за погасителна
давност. Твърди се, че налице е непоискана доставка на ТЕ по смисъла на ЗЗП. Молят
за отхвърляне на исковете с присъждане на разноски по делото.
Третото лице помагач ***************** не взема становище по исковата
молба. Прилага писмени доказателства в хода на производството.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените възраженията на насрещната страна, приема следното:
Исковете по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са допустими, подадени в срока по чл.
415, ал. 4 ГПК след подадени възражения в срока по чл. 414 ГПК срещу издадената
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
За уважаване на иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор
за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за
плащане на уговорената цена в претендирания размер в съответните квоти /по 1/2
всеки от тях/. По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава- уговорен
падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия. По възражението за
изтекла погасителна давност в тежест на ответника е да докаже изтичането на
достатъчен срок от падежа, обуславящ погасяването му по давност, а в тежест на
ищеца е да докаже факти, обуславящи спиране и прекъсване на давността.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди,
какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР
ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е клиент, който купува енергия за
собствени битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.
редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗИ, страна по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови
2
нужди, който ползва енергия за домакинството си /т. 42 от § 1 ДР ЗЕ (отм.), в редакция
от ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г. и ДВ, бр. 74 от 08.09.2006 г. /. Съгласно нормата на
чл.153 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно т.1 на ТР №
2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС
/мотивната част/, е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
Между страните е безспорно, а и се установява от съвкупната преценка на
събраните по делото писмени доказателства /нотариален акт за покупко-продажба №
**, том ***, дело № 5944/ 1994 г., молба - декларация от В. Т. от 03.11.1998 г. за
открИ.не на партида на нейно име до *******************/ обстоятелството, че М. Т.
и В. Т. са закупили апартамент , находящ се в *********************************.
Установява се също, че по силата на решение от 03.12.2007 г. на СРС, бракът между
тях е прекратен, а съгласно удостоверение за наследници от 13.04.2022 г. от СО, район
Столична, М. Т. е починал на 23.03.2020 г. и е оставил единствен законен наследник –
дъщеря си Р. М. К.. Следователно, ответниците са съсобственици на процесния
недвижим имот, находящ се в *********************************, при равни квоти
от по 1/2 всеки /В. Т. в лично качество и Р. М. в качеството си на наследник на М. Т./. В
качеството си на съсобственици на процесния имот ответниците несъмнено имат
качеството на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ
/редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. / за топлоснабдения имот. Ето
защо, съдът приема, че е установено наличие на валидно облигационно отношение
между ответниците и топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия
за апартамент. Възраженията на ответниците в тази посока се явяват неоснователни.
Установено е по делото, че имот на адрес:
********************************* е бил топлофициран и че сградата - етажна
собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена към топлопреносната
мрежа посредством приетото по делото заключение на СТЕ, което съдът кредитира
като компетентно и обективно изготвено.
Установено е от писмените доказателства / изравнителни сметки, главни отчет
за период 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., както и протокол за неосигурен достъп от
09.05.2022 г. и от 25.04.2022 г. за отчетен период 2021г./2022 г./, свидетелства за
проверка /на л. 104 до л.118 по делото/ и от заключението на СТЕ, което настоящият
състав кредитира като компетентно, обективно и безпристрастно изготвено, че
горепосоченият апартамент се отнася за абонатен № ****** в
*********************************, както и че в процесния имот е имало
монтирани 3 броя отоплителни тела с монтирани ИРРО / индивидуален разпределител
на разход за отопление/ и 2 броя водомери за топла вода. Вещото лице заключава, че
общата дължима сума за процесния период е в размер на 3056,24 лева, от които
топлинна енергия за сградна инсталация в размер на 223,83 лева (119,85 лева за
2020/2021 г. и 103,98 лева за период 2021 г./2022 г.), топлинна енергия за отопление на
имот 2092,21 лева (от които 471,27 лева за период 2020/2021 г. и 1620,94 лева за
период 2021 г./ 2022 г./ и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване в размер
на 0,00 лева за период 2020 г./2021 г. и сумата от 740,18 лева за период 2021 г. / 2022 г.
За процесния период начислените суми за ТЕ са по прогнозно потребление, като в края
на отоплителния сезон ФДР изчислява реалното потребление на ТЕ и извършва
3
изравняване в съответствие с Наредба Е-РД -04-1 от 12.03.2020 г. Според вещото лице,
топломер с Фабр. № ******* е демонтиран на 05.07.2021 г. / приет по делото протокол
за демонтаж и демонтаж от 05.07.2021 г. на л. 107 / със заключение: "съответства на
одобрения тип", в издадено удостоверение от **********“ за проверка от 11.07.2021 г./
приложено по делото на л. 104/ и е монтиран на 05.07.2021 г. топломер с фабр. №
******* с премината метрологична проверка на 26.06.2021 г. съгласно удостоверение /
на л. 108 – 110/, издадено от **********“, със заключение: "съответства на одобрения
тип". Вещото лице заключава, че топломери с фабр. № ******* и фабр. № ******* са
преминали метрологична проверка през 34 месеца, вместо през 24 месеца, но при
последващите проверки на топломерите не са констатирани отклонения извън
допустимите стойности. Ето защо от събраните по делото доказателства следва
извода, че топломерът е бил годен да отчита топлинната енергия, поради което
възраженията на ответниците в този смисъл са неоснователни.
В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално
потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение, монтиране на отоплителните тела в жилището и съответната
част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Предвид
горното и предвид установените посредством заключението на СТЕ , съдът приема, че
по делото е доказана по несъмнен начин потребената и незаплатена от ответниците
топлоенергия за процесния период в общ размер на 3056,24 лева. При спазване на
принципа за диспозитивното начало / чл. 6, ал. 2 ГПК/, искът е основателен до
предявения размер от 2830,32 лева. По делото не се твърдят, нито установяват
плащания от страна на ответниците. Ето защо, претенцията следва да бъде уважена в
предявения размер и квота срещу всеки ответник.
Според общите условия от 2016 г., по-точно чл. 33, ал. 2, "Клиентите са длъжни
да заплащат стойността на фактурите по чл. 32, ал. 2 и, ал. 3 за потребеното
количество ТЕ за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Акцесорните претенции за обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за топлинна енергия се явяват установени в своето
основание , а по размер изичслени с помощта на интернет калкулатор в общ размер на
416,19 лева, но доколкото исковата претенция е за сумата от 381,53 лева, то за този
размер исковата претенция е основателна по ½ част срещу всеки ответник.
На следващо място, следва да се съобрази, че съгласно чл. 139 , ал. 2 от ЗЕ,
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна
собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на
топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а. Основание за задължението на потребителите за плащане на
сумите за тази услуга на топлофикационното дружество е услугата за дялово
разпределение да е извършена. В настоящето производство това обстоятелство се
установява както посредством представените отчети и изравнителни сметки за
процесния период *****************, така и от СТЕ. Между страните не е спорен
размера на таксата за услугата. Установено е по делото, че услугата се извършва от
*****************, като няма данни да е избрано друго дружество, което да
извършва услугата дялово разпределение. Ето защо, претенцията за дялово
разпределение следва да бъде уважена при квота от ½ от всеки ответник.
За услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна
на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след
покана по арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението по чл. 410 ГПК. Следователно исковата претенция за
4
сумата от 12,64 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение подлежи на отхвърляне.
По защитно възражение за погасителна давност на част от процесните вземания.
Според задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. на
ВКС по тълк.дело № 3/2011 г., ОСГТК и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ
вземанията на топлофикационното дружество са периодични плащания по смисъла на
чл. 111, б. "в" ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да
тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
/каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като
срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало - чл. 114, ал. 2 ЗЗД. За
процесния период приложими са Общите условия в сила от 11.07.2016 г. Според чл.
32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за
битови нужди, в сила от 11.07.2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 10.10.2023 г.
Следователно погасени по давност са вземанията за топлинна енергия, начислени за
периода от м. 05.2020 г. до м. 07.2020 г. вкл., но от СТЕ се установява, че за тези
месеци няма начислени суми за топлинна енергия за отопление на имот, нито сградна
инсталация, нито за БГВ. Съобразявайки горното, съдът приема, че претендираните с
исковата молба суми не са погасени по давност. Ето защо, възражението на
ответниците е неоснователно.
По отношение на разноските:
За заповедното производство претенцията на ищеца е за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева и държавна такса в размер на 65,57 лева. В тежест
на всеки един от ответниците следва да бъдат възложени разноските за заповедното
производство на ищеца в размер на по 57,55 лева.
За исковото производство, ищецът е заплатил държавна такса 65,57 лева и на
осн. чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева и 300 лева
– депозити за СТЕ. В тежест на всеки един от ответниците следва да бъдат възложени
разноските за исковото производство на ищеца в размер на по 206,98 лева.
Ответниците са претендирали сума в размер на по 500 лева за исковото
производство, за което е представено разписка на л. 74. Съобразно изхода на спора на
всеки от ответниците се дължи сумата от по 1,93 лева.
С т. 2 от особените искания в исковата молба от ******************* е
направено изрично искане за компенсация на разноски. Възможността на съда да
извърши съдебна компенсация по искане на някоя от страните при наличие на две
насрещни вземания за разноски не е препятствана от липсата на ликвидност на
вземанията, в който смисъл са и дадените разрешения с ТР № 2/2020 г. от 18.03.2022 г.
по т. д. 2/2020 на ОСГТК на ВКС. Ето защо, след извършване на компенсация на
разноските, с оглед изхода на делото ответниците нямат право на разноски пред СРС, а
същите следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата от по 205,05 лева
разноски по компенсация пред СРС.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ******************* срещу В.
П. Ф., ЕГН **********, с адрес: ********************************** по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86
5
ЗЗД, че В. П. Ф. дължи на ******************* сумата от 1415,11 лв.,
представляваща ½ ид.ч. от цена на доставена от дружеството топлинна енергия
топлоснабден имот, находящ се в *********************************, с абонатен №
****** за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода
от 10.10.2023 г. до изплащане на вземането, сума от 190,76 лв., представляваща ½ ид.ч.
от мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 18.09.2023 г., сума от 27,09 лв.,
представляваща ½ ид.ч. от цена на извършена услуга за дялово разпределение за
период от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от
10.10.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.11.2023 г. по ч. гр. д. №
55966/2023 г. по описа на СРС, 166-и състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 6,32
лв., мораторна лихва за периода от 16.10.2020г. до 18.09.2023 г. като неоснователни.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ******************* срещу Р.
М. К., ЕГН **********, с адрес: **********************************, че Р. М. К.,
ЕГН ********** дължи на ******************* сумата от 1415,11 лв.,
представляваща ½ ид.ч. от цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в *********************************, с абонатен №
****** за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода
от 10.10.2023 г. до изплащане на вземането, сума от 190,76 лв., представляваща ½ ид.ч.
от мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 18.09.2023 г., сумата от 27,09 лв.,
представляваща ½ ид.ч. от цена на извършена услуга за дялово разпределение за
период от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от
10.10.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.11.2023 г. по ч. гр. д. №
55966/2023 г. по описа на СРС, 166-и състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 6,32
лв., мораторна лихва за периода от 16.10.2020г. до 18.09.2023 г. като неоснователни.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК В. П. Ф., ЕГН ********** с адрес:
********************************** да заплати на *******************, ЕИК
********* със седалище и адрес : ******************** сумата от 57,55 лева,
разноски за заповедното производство и 205,05 лева, разноски по компенсация за
исковото производство пред СРС.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК Р. М. К., ЕГН **********, с адрес:
********************************** да заплати на *******************, ЕИК
********* със седалище и адрес : ******************** сумата 57,55 лева, разноски
за заповедното производство и 205,05 лева, разноски по компенсация за исковото
производство пред СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ищеца
*****************.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6