№ 807
гр. Шумен, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теодора Р. Йорданова-Момова
при участието на секретаря Елена Вл. Пенчева
като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Гражданско
дело № 20223630100477 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал.
1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 2
от ЗЗД и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288, вр. чл. 294, ал. 1 от
ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. При условията на евентуално съединяване на искови
претенции, са предявени и искове с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, чл. 240, ал. 2 от
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В подадената след указание по чл. 415, ал. 1 от ГПК исковата молба ищецът „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Република Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А. – клон България твърди, че на 29.06.2020 г. сключил с ответника Г. М. В.
договор за кредит, по силата на който предоставил на последния сума в размер на 901,00
лева. Страните по договора се договорили общата дължима сума от В. да бъде разсрочена на
6 месечни вноски съобразно уговорен погасителен план. Ответникът платил 2 вноски, като
след това преустановил плащанията. Поради това, ищцовото дружество обявило кредита за
предсрочно изискуем. В. дължал и обезщетение за забава. Поради това, ищецът депозирал
пред ШРС заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, което било
уважено изцяло чрез издаване на такава по ч.гр.д. № 2923/2021 г. по описа на съда.
Заповедта била връчена на В. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Моли съда да постанови
решение, по силата на което по отношение на страните да бъде признато за установено, че
съществуват следните вземания на ищцовото дружество срещу ответника, за чието плащане
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 2923/2021 г. по описа
на ШРС: в размер на 653,67 лв., представляващо задължение за връщане на заета сума по
договор за кредит от 29.06.2020 г. сключен между страните; в размер на 45,05 лв.,
представляващо задължение за плащане на лихва върху заета сума по договор за кредит от
1
29.06.2020 г. сключен между страните, за периода 15.10.2020 г. – 15.01.2021 г.; в размер на
61,07 лв., представляващо задължение за плащане на обезщетение за неизпълнение на
парично задължение в срок, за периода 15.11.2020 г. – 16.10.2021 г. по договор за кредит от
29.06.2020 г. сключен между страните, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от предявяването на иска (депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК) – 01.11.2021 г. до
окончателното плащане, като претендира и разноските по настоящото исково производство
и по заповедното производство, за които представя списък по чл. 80 от ГПК. При условията
на евентуалност, в случай на отхвърляне на описаните установителни претенции, моли съда
да постанови решение, по силата на което да осъди ответника Г. В. да му заплати
цитираните по-горе суми, както и разноските по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не подава отговор на исковата молба.
Назначеният му особен представител подава отговор на исковата молба, в който оспорва
претенциите като неоснователни. На първо място, счита, че процесния договор не отговаря
на изискванията на ЗПК – липсва методика относно ГПР, като единствено била посочена
месечната вноска, не било посочено на каква база се начислява договорната лихва. Поради
това, договорът е недействителен и ответникът дължал само чистата сума, представляваща
главница. Прави възражение за прихващане с платените от ответника суми. Моли,
претенциите да бъдат отхвърлени като неоснователни.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното:
Видно от приложения по делото договор за потребителски кредит CREX-17936972 от
29.06.2020 г. е, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Република Франция чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. – клон България предоставило на Г. М. В. сума в размер на
901,00 лева. Предвидено е, че срокът на договора е 6 месеца, като размера на месечната
погасителна вноска възлиза на 174,68 лв., като е посочен и размер на лихвения процент. В
уговорената главница в размер на 941,54 лв. е включена и сума в размер на 40,54 лв.,
представляваща застрахователна премия по групова полица. Според чл. 3 от договора, при
забава на една или повече погасителни вноски, заемополучателят дължи лихва за забава.
Съгласно същият текст, при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от
падежа на втората непогасена вноска, вземането става предсрочно изискуемо.
Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, въз
основа на сключения между страните договор за кредит, на 03.07.2020 г. ищцовото
дружество платило на „Роу Бак България“ ЕООД сума в размер на 941,54 лв., от която сума
в размер на 901,00 лв. – стойност на закупена стока – моторна коса, както и 40,54 лв. –
застраховка. По счетоводни данни на ищцовото дружество е налице отразяване на
задължения на Г. В. към ищеца, както следва: главница – 653,67 лв.; договорна лихва в
размер на 45,05 лв. и мораторна лихва – 63,73 лева. Вещото лице сочи, че ответникът платил
сума в общ размер на 349,36 лева. Заключава, че размерът на уговорения в договора ГПР е в
по-малка стойност от петорния размер на законната лихва за просрочени задължения.
2
От приложеното ч.гр.д. № 2923/2021 г. по описа на ШРС се установява, че „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Република Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А. – клон България подало по реда на чл. 410 от ГПК заявление на 01.11.2021 г.,
по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
1054/02.11.2021 г. срещу ответника за сумите, предмет на предявените в настоящото исково
производство искове, законната лихва, считано от 01.11.2021 г. до окончателното плащане и
за разноски в общ размер 75,00 лв., направени в заповедното производство. Заповедта е
връчена на В. по реда на чл. 46, ал. 5 от ГПК.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна
следното:
По допустимостта на установителните искове:
Исковете са предявени от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Република
Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. – клон България по реда и в срока по
чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по заявление на
ищеца, в качеството му на кредитор срещу ответника Г. М. В. в качеството му на длъжник,
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1054/02.11.2021 г. по
ч.гр.д. № 2923/2021 г. на ШРС, и след връчване на заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Претендира се установяване на вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта
за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и
заповедното производство, приема, че установителните искове са допустими.
По основателността на установителните искове:
Съдът е сезиран с положителни установителни искове за признаване за установено, че
съществуват вземания в полза на ищеца срещу ответника, произтичащи от договор за
потребителски кредит от 29.06.2020 г.
Предявяването на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от
ГПК във връзка с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение очертава
пределите на предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на посочените в
исковата молба вземания по заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест, на осн. чл.
154, ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства на ищеца са
материалите по приложеното заповедно производство по ч.гр.д. № 2923/2021 г. на ШРС,
представените писмени документи в настоящото исково производство и изготвеното
заключение по експертиза.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал.
1 от ЗЗД:
Доказа се, че на 29.06.2020 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. – клон
България и ответника Г. М. В. бил сключен договор за потребителски кредит, като бил
уговорен срок за погасяване на кредита – 6 месеца. Установи се, че заемодателят изпълнил
задължението си и предоставил уговорената сума на В.. Безспорно е, че след 15.10.2020 г. не
3
са извършвани редовни плащания по договора, поради което следва да се приеме, че
ответникът не изпълнил задължението си да върне заетата сума. Съобразно предвиденото в
договора, заемодателят упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Тази предсрочна изискуемост, обаче, не е съобщена на ответника преди депозиране на
заявление за издаване на заповед за изпълнение. Към подаване на заявлението, срокът на
договора е изтекъл, поради което е ирелевантно да се обсъжда съобщаване на това изявление
чрез връчване на препис от исковата молба.
Възражението на особения представител на ответника за противоречие на договора за
кредит с нормата на чл. 22 от ЗПК се явява неоснователно. Подписаният от
кредитополучателя договор съдържа ясна информация за конкретния размер на всяко едно
задължение и основанието за неговата дължимост, като е представено и детайлно описание
на всеки компонент на задълженията, включително чрез предоставяне на погасителен план.
Договорът е в съответствие и с предвиденото в чл. 11 от ЗПК, поради което настоящият
състав не намира противоречие на договора като цялост с изискванията на ЗПК, поради
което и не са налице неравноправни, респ. нищожни клаузи от същия. По отношение на
възражението на особения представител на ответника за нищожност на договора за кредит,
като противоречащ на нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК: същото е неоснователно, тъй като
чрез заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза се установи, че
уговореният между страните размер на ГПР е в по-нисък размер от петкратния размер на
законната лихва.
В процесния договор, обаче, е предвидено, че заемополучателят следва да заплати
сума, представляваща застрахователна премия в размер на 40,54 лв., включена в главницата
и платима на равни вноски, включени в месечната погасителна вноска. По делото не са
налице доказателства за сключване на договор за застраховка, нито съдържанието на същия,
поради което тази премия не следва да се счита като част от главницата, представляваща
чиста стойност на кредита.
Чрез заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза се установи, че В.
платил на ищцовото дружество сума в общ размер 349,36 лв. за погасяване на задълженията
му. Тоест, след приспадане на платените от ответника суми и след изключване на сумата,
представляваща застрахователна премия от главницата, същият дължи връщане на главница
в размер на 616,61 лева. Ето защо, следва да бъде признато за установено между страните,
че съществува вземане на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Република Франция чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. – клон България от Г. М. В. за парична сума в размер
на 616,61 лв., представляващо задължение за връщане на заета сума по договор за кредит от
29.06.2020 г. сключен между страните, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
01.11.2021 г. до окончателното й изплащане. Претенцията, в останалата й част до пълния
предявен за установяване размер следва да бъде отхвърлена като неоснователна и
недоказана.
Досежно претенцията с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК,
вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД:
4
В конкретния случай, страните по валидно сключения договор за заем свободно
уговорили размера на т. нар. възнаградителна лихва – чл. 240, ал. 2 от ЗЗД. Доказа се
настъпването на изискуемостта на уговорената договорна лихва за претендирания период.
Чрез заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установи стойността на
уговорената лихва, а след изключване на застрахователната премия от стойността на
главницата, както и съобразно платените от ответника суми, дължимата понастоящем
договорна лихва от В. възлиза на 25,97 лева.
Предвид така установеното по-горе, съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1 вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД се явява частично основателен и доказан. Ето
защо, по отношение на страните следва да бъде признато за установено, че съществува
вземане на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Република Франция чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А. – клон България от Г. М. В. за парична сума в размер на 25,97 лв.,
представляващо задължение за плащане на лихва върху заета сума по договор за кредит от
29.06.2020 г. сключен между страните, за периода 15.10.2020 г. – 15.01.2021 г. Искът, в
останалата му част до пълния предявен за установяване размер следва да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
Относно иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
287 и чл. 288, вр. чл. 294, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Относимата разпоредба на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва, считано от
деня на забавата. В процесния случай се установи, че страните уговорили такова
обезщетение при неизпълнение, именно в размер на законната лихва, както и че Г. В. не
изпълнил в срок задължението си да върне на ищцовата страна дължимата сума по главното
си парично задължение. И касателно размерът на това обезщетение съдът взе предвид
стойността на главницата, подлежаща на връщане без в нея да се включва застрахователната
премия, както и платените от ответника суми.
Ето защо, съдът приема, че искът следва да бъде частично уважен, като по отношение
на страните бъде признато за установено, че в полза на ищцовото дружество съществува
вземане от ответника за парична сума в размер на 53,64 лв., представляващо задължение за
плащане на обезщетение за неизпълнение на парично задължение в срок, за периода
15.11.2020 г. – 16.10.2021 г. по договор за кредит от 29.06.2020 г. сключен между страните.
Претенцията, в останалата й част до пълния предявен за установяване размер следва да бъде
отхвърлена като неоснователна и недоказана.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр.
чл. 25, ал. 2, вр. ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, като съобрази вида и
количеството правна дейност, извършена по настоящото исково производство от
пълномощника-юрисконсулт при осъществяване на процесуално представителство, съдът
приема, че при направеното искане, в полза на ищеца – юридическо лице, следва да бъдат
определени разноски в настоящото исково производство – възнаграждение за
5
пълномощника-юрисконсулт, в размер на 100,00 лв.
При направеното искане от ищеца, вкл. с прилагане на списък по чл. 80 от ГПК, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” С.А гр. София направените разноски по настоящото исково
производство, съразмерно с уважената част от исковете, в размер на 731,42 лв. и по
заповедното производство, съразмерно с уважената част от исковете в размер на 68,72 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288 от ТЗ, вр. чл.
240, ал. 1 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. М. В. с ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Шумен, ул. „Съединение“ № 86, вх. 1, ет. 3,
ап. 6 и „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ” клон на
чуждестранен търговец с ЕИК ***, със седалище: гр. София, адрес на управление: гр.
София, жк. „М. 4”, Бизнес парк София сгр. 14, представлявано от Д.Т.Д, че съществува
вземане на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ” КЧТ от Г. М.
В. в размер на 616,61 лв. (шестстотин и шестнадесет лева и 61 стотинки), представляващо
парично задължение за връщане на заета сума по договор за кредит от 29.06.2020 г. сключен
между страните, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.11.2021 г. до
окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 1054/02.11.2021 г. по ч.гр.д. № 2923/2021 г. по описа на
Районен съд – Шумен, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск до пълния предявен за
установяване размер 653,67 лв. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288 от ТЗ,
вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. М. В. с ЕГН
********** и „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ” КЧТ с
ЕИК *** че съществува вземане на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., КЛОН
БЪЛГАРИЯ” КЧТ от Г. М. В. в размер на 25,97 лв. (двадесет и пет лева и 97 стотинки),
представляващо задължение за плащане на лихва върху заета сума по договор за кредит от
29.06.2020 г. сключен между страните, за периода 15.10.2020 г. – 15.01.2021 г., за което
вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
1054/02.11.2021 г. по ч.гр.д. № 2923/2021 г. по описа на Районен съд – Шумен, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявения иск до пълния предявен за установяване размер 45,05 лв. КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288, вр. чл.
294, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на Г. М. В. с ЕГН ********** и „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., КЛОН
БЪЛГАРИЯ” КЧТ с ЕИК *** че съществува вземане на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ” КЧТ от Г. М. В. в размер на 53,64 лв. (петдесет и три
6
лева и 64 стотинки), представляващо задължение за плащане на обезщетение за
неизпълнение на парично задължение в срок, за периода 15.11.2020 г. – 16.10.2021 г. по
договор за кредит от 29.06.2020 г. сключен между страните, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1054/02.11.2021 г. по
ч.гр.д. № 2923/2021 г. по описа на Районен съд – Шумен, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения
иск до пълния предявен за установяване размер 61,07 лв. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОПРЕДЕЛЯ в полза на ищеца „БНП Париба пърсънъл файненс С.А., клон България”
КЧТ, разноски в настоящото производство – възнаграждение за пълномощника-
юрисконсулт, в размер на 100,00 лв. (сто лева).
ОСЪЖДА Г. М. В. да заплати на „БНП Париба пърсънъл файненс С.А., клон
България” КЧТ направените в настоящото исково производство деловодни разноски,
съразмерно с уважената част от исковете в размер на 731,42 лв. (седемстотин тридесет и
един лева и 42 стотинки).
ОСЪЖДА Г. М. В. да заплати на „БНП Париба пърсънъл файненс С.А., клон
България” КЧТ, направените деловодни разноски по ч.гр.д. № 2923/2021 г. на ШРС,
съразмерно с уважената част от исковете в размер на 68,72 лв. (шестдесет и осем лева и 72
стотинки).
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд – Шумен.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
7