Р
Е Ш Е
Н И Е № 307
гр.Видин ,
05.11.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Видински районен
съд , гражданска колегия, втори състав,
в публично заседание на
четиринадесети юни през две
хиляди двадесет и първа година , в състав:
Председател:Владимир
Крумов
при секретаря Г.Начева като разгледа докладваното от съдията Крумов
гр.дело №2477 по описа за 2020г.,и за да
се произнесе взе предвид следното:
Искът е с правно основание чл. 415, във вр. с чл.124 ГПК, във вр.с чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Предявен е иск от „ БНП
Париба Пърсънъл Файненс ” С.А. клон България , с ЕИК ******със седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес парк София, сгр.14, представлявано
от пълномощник Н.М.-юрисконсулт, упълномощена от Д.Д.–Заместник управител срещу М.Д.Г. с
ЕГН: ********** с адрес ***, за установяване вземания на ищеца към ответника за суми, представляващи главница
от 607.00 лева,
ведно със законната лихва, 30.14 лева мораторна лихва за периода 08.12.2017г - 25.09.2020г., /дата на заявлението /, дължими на основание Договор за потребителски
револвиращ кредит CARD -12591579 / 24.02.2016г.
Излага
се, че страните са сключили Договор за потребителски паричен кредит, отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS 11443241/15.09.2015г , по
силата на който ответникът се е съгласил да му бъде отпуснат револвиращ кредит
под формата на кредитна карта с
максимален кредитен лимит 10 000.00 лева,
който ответникът усвоява посредством всякакви трансакции - теглене в
брой, плащания, чрез терминални устройства, осъществени чрез издадената му
кредитна карта. Картата е активирана на 24.02.2016г. , която ищецът приема за дата на сключване на
договора. Ответникът не внасял част от минималните месечни погасителни вноски, представляващи
променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на
задължението. Ответникът преустановил редовното обслужване на кредитната карта
на 01.03.2017г.
За
вземането е образувано ч.гр.д. № 1734/2020г. на ВРС и е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК , срещу която
е подадено възражение, в което се сочи, че не е съгласна с така посочените
главница и лихви.
Исковата молба, заедно с
приложенията, на основание чл.131, ал.1 ГПК е връчена
на ответника, който в срока по същия текст е отговорил. Излага се в отговора, че ответникът не е сключвал договор
за револвиращ кредит, не е получавал представеното приложение към договора,
което не е подписано от ответника и е недействително. Твърди се
недействителност на договора поради
противоречие сс разпоредбите на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.9, 10 и 20 от ЗПК.
Твърди се плащане на главницата, поради
което се иска отхвърляне на иска
По
делото са събрани писмени доказателства и е изслушано заключението на вещо
лице.
Като
взе предвид становищата на страните, събраните в производството доказателства,
обсъждайки същите поотделно и в тяхната взаимовръзка, съдът намира за
установено следното:
Видно
от Договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит , издаване и ползване на
кредитна карта PLUS 11443241 от 30.09.2015г., сключен между страните, ищецът е отпуснал на ответника кредит за
потребителски цели в размер на 2600.00 лева и 524.16 лева застрахователна
премия по застраховка“Защита на
плащанията“ , който ведно с дължимата договорна лихва в размер 33.53 %,
ответникът се е съгласил да върне , съгласно погасителен план на 36 равни
месечни вноски, всяка от 130.56 лева.
В т.12 от договора страните са
уговорили, че ищецът може да предостави
за ползване на ответника кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000 лева, но
не по-късно от 18 месеца от първата погасителна вноска по кредита. С приложение към договора, подписано само от ищеца и без дата, е
посочено в т.1 , че ищецът отпуска на ответника револвиращ кредит в размер
1000.00 лева, а в т.2 – че издава на ответника кредитна карта MasterCard.
Видно от товарителница
№919021612591579, ответникът е получила изпратени от ищеца документи на
23.02.2016г. лично. От товарителница №8201712130523, ответникът е получила
изпратени от ищеца покана –предсрочна изискуемост на 20.12.2017г. лично.
Видно
от заключението на вещото лице, неоспорено по делото, с платежни нареждания от
25. И 26.02.2016г. ищецът е превел по лична сметка на ответника в ДСК сумата от
900.00 лева с основание съгласно договор
CARD-12591579. Ответникът е правил
плащания по кредита в размер 630.00 лева
на посочени в заключението дати, като последната направена вноска е на
12.02.2020г. Със сумата е погасена главница в размер на 355.24 лева, договорна
лихва в размер 102.50 лева и законна лихва 172.26 лева. Останала е непогасена
главница в размер 607.00 лева и лихва за забава за периода 08.12.2017г-
25.09.2020г. в размер 30.14 лева.За периода 07.04.2016г.до 04.10.2017г. от
ответника са направени вноски в размер 1414.11 лева, а з апериода 09.01.2018г.-
12.02.2020г. вноските са в размер на 630.00 лева.
При така установената по делото фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
За да се уважат предявените искове дружеството – ищец следва да установи вземането си на претендираното договорно основание
/договор за револвиращ кредит/ и в претендирания размер, а именно – наличието
на валиден сключен договор за паричен кредит, който обвързва страните, и по
който е била предоставена и усвоена твърдяната парична сума. Следва да докаже и
конкретния размер на дълга, който се претендира. Ищецът следва да докаже и изпадането в забава на ответника и размера
на претендираната мораторна лихва.
По смисъла на
чл. 240 ал. 1 ЗЗД с договора за паричен заем заемодателят предава в собственост
на заемателя определена сума пари, срещу насрещното задължение на заемателя да
ги върне. Договорът се счита за сключен от момента на предаване на съответната
сума, а не от постигане на съгласието на страните, за това независимо дали е
налице писмен акт между тях или само устна уговорка, само с предаването на
съответната сума е завършен фактическия състав на съглашението.
Видно е, че кредитната карта и
приложението към договора са получени от ответника, картата е активирана, и по
сметката на ответника са преведени 900.00 лева. , правени са частично
погасителни вноски, поради което съдът приема,че ответникът се е съгласил с
условията на договора за револвиращ кредит и е получил реално предоставената в
заем сума.
Договорът за револвиращ кредит има
характер на потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК, поради което, като условие за
неговата действителност намират приложение императивните изисквания, уредени в
ЗПК. В настоящия случай след изследване на съдържанието на договора, съдът
намира, че потребителския кредит не е недействителен поради неспазване на
императивните изисквания, залегнали в чл. 10 и 11, ал. 1, ЗПК, каквито възражения са направени от ответника. В процесния договор, кредиторът
е посочил лихвения процент по заема и ГПР, както и всяка от таксите, които се
дължат при извършване на конкретна операция. Посочени са компонентите, включени като разходи в годишният
процент на разходите /ГПР/ по кредита. Видно от
заключението на вещото лице, установява се месечната минимална погасителна
вноска по процесния кредит, която е калкулирана от ищеца при установения лимит на кредита до 1000.00
лева. Видно от договора за револвиращ кредит, посочен от ищеца и представляващ
Приложение към договора за стоков кредит, същият не съдържа информацията
,посочена в т.20, на чл.11, ал.1 от ЗПК, на която се позовава ответника. Липсва
информация за наличието
или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това
право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване,
включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената
главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и
6,
както и за размера на лихвения процент на ден. Това, съгласно чл.22 от ЗПК
прави договора недействителен, като в този случай ответникът, съгласно чл.23 ЗПК дължи само чистата стойност на кредита. Видно от заключението на вещото
лице, усвоената от ответника стойност е 1650.21 лева, а направените вноски са в
размер на 2044.11 лева, което означава , че чистата стойност на кредита е
погасена, а искът се явява неоснователен.
По отношение на
разноските съдът намира, че с оглед
изхода на спора ,на ищеца не следва да бъдат присъдени разноски. На ответника
не следва да бъдат присъдени разноски,
с оглед липсата на такива и осъществено процесуално представителство по реда на
чл.38 , ал.1,т.2 ЗА. На адвокат И.Д. следва да бъде приседено възнаграждение в
размер 300.00 лева , съгласно чл.7, ал.2,т.1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения , вр. с чл.38, ал.2 ЗА.
С оглед горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.”, клон България, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, със законен представител
Д. Д.-заместник управител, срещу М.Д.Г. с ЕГН: **********
с адрес *** иск за
признаване на установено в отношенията между страните, че М.Д.Г. с ЕГН: ********** с адрес *** дължи на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.”, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България
следните суми: главница в размери 607.00
лева главница, ведно със законната лихва,считано от 29.09.20г. до окончателното
издължаване, 30.14 лева мораторна лихва за периода 08.12.2017г.-25.09.2020г., за които суми е издадена Заповед № 201448/01.10.2020
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1734/2020 г.
на ВРС.
ОТХВЪРЛЯ искането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”,
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, ЕИК ****** седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр.
14, със законен представител Д. Д.-Заместник
управител, за присъждане на разноски по гр.дело № 2477/2020г.на ВРС и ч.гр.д. №
1734/2020 г. на ВРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Видински
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: / П /
Вярно с оригинала
Секретар: