РЕШЕНИЕ
№ 20677
гр. София, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20251110117895 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на ТС” ЕАД, ЕИК ****, срещу Л. Н.
Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. ********************* с която се иска съдът да осъди
ответника да заплати следните суми:
308.69лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/
за периода от м.02.2022г. до м.04.2023г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба/28.03.2025 г./ до окончателното изплащане на сумите, и 90.50лв, - мораторна
лихва за забава от 15.09.2022г. до 24.03.2025г., както и сума за дялово разпределение за
периода м.02.2022г. - м.04.2023г. в размер на 13.38лв.- главница, ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба/28.03.2025 г./ до окончателното изплащане на
сумите и 3.95лв. - мораторна лихва за периода от 16.04.2022г. до 24.03.2025г
Посочен е адрес на топлоснабдения имот: ********************** ID номер:
**************, Номер на инсталация: *************, Абонатен №: ********.
Ищецът твърди, че ответникът в качеството му на собственик на процесния
топлоснабден имот е клиент на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл.
153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-
334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.
Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „ТС“ ЕАД и се одобряват от
Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на клиентите, като ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3
от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на
1
топлинна енергия от „ТС“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с
Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г.
Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово
разпределение”, в чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал.
2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия
Сочи се, че в изпълнение на нормативната уредба сградата - етажна собственост, в
която се намира топлоснабденият имот е сключила договор за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Техем сървисис“ ЕООД. Въз основа на
чл. 139 от Закона за енергетиката разпределението на топлинна енергия между
потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите за ТЕ за топлоснабдения имат са начислявани от
"ТС" ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период са изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в
сградата - „Техем сървисис“ ЕООД., на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004 г. за
топлоснабдяването и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. За
топлоснабдения имот са издадени изравнителни сметки, като съгласно Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните
сметки е сума за доплащане, то тя се добавя към първата дължима сума за процесния период.
В случай, че резултатът от изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от нея
служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне от най - старото.
Поддържа се, че ответникът е използвал доставяната от дружеството ТЕ през
процесния период и към настоящия момент не е заплатил задължението си.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Л. Н. Г. е подал отговор на исковата молба, чрез
назначения му особен представител адв. С. П. Ф., с който оспорва исковете като
неоснователни.Оспорва се твърдението, че Н. С. Т, ЕГН: ********** е бил собственик на
*************. Оспорва се твърдението на ищеца, че Л. Н. Г., ЕГН: ********** е наследник
на Н. С. Т, ЕГН: **********. Оспорва се твърдението на ищеца, че Л. Н. Г., ЕГН:
********** е бил потребител на енергия по смисъла на чл. 153 ал. 1 от Закон за енергетиката
за процесния период за апартамент на адрес *************
Прави се възражение за изтекла погасителна давност.
Оспорва се отчитането и начислението на топлинна енергия на ответника като неточно,
невярно и извършено в нарушение на нормативно определения метод за измерване.
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
С Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу
отчужден недвижим имот за мероприятия по Закона за териториално и селищно
устройство***********************
Видно от служебно изготвената справка по реда на Наредба ******************* Н.
С. Г. е починал на 11.03.2006 г. и е оставил за наследник ответника Л. Н. Г..
2
Видно от представения протокол от проведено на 21.08.2002 г. Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в ****************етажните
собственици са взели решение да се сключи договор с „*********“ ЕООД/ придобито от
„***************“ ЕООД/ в за извършване на услугата дялово разпределение.
Представен е договор от 30.09.2002 г., сключен между „**********“ ЕООД, и етажната
собственост с адрес: ****************************** по силата на който дружеството се е
задължило да извършва услугата „Топлинно счетоводство“ на разходите за отопление и
топла вода.
Ангажиран е договор, сключен между „ТС“ ЕАД – възложител и
„********************“ ЕООД, при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора
възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост
или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на
Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия,
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на
възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, заключението по което
съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че Абонатната
станция топлозахранва топлоснабдява два входа - В и Г в процесната сграда. Общия
топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец.
Посредством т.н. „терминал” се снема показанието на ТЕ в 0.00 часа на първо число от
месеца. От отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната
станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички
потребители за отопление /имот и сградна инсталация/ и БГВ. Същите са изчислявани за
всеки месец по реда на чл.58, ал.2 от Наредба №16-334 одобрена от МИЕ и обнародвана в
ДВ бр.34/24.04.2007г.Изчисленията са направени съгласно методика и формули в
приложение към чл.61, ал.1, т.4.1. приложени в Наредба№ 16-334. Сградата е била на
ежемесечен отчет, поради което годишни изравнителни сметки не са изготвяни.
Съобщенията към фактури за процесния период не са прогнозни, а с действително отчетени
стойности за потребление на ТЕ, поради което няма изготвена изравнителна сметка за същия
период. По данни на „***********“ ЕООД всички радиатори в процесния имот са били
демонтирани, а в банята има щранг-лира без техническа възможност за монтаж на
ИРРО/индивидуален разпределител на разход за отопление. За процесния период има
служебно изчислена ТЕ за щранг-лирата в банята на база инсталирана мощност в размер на
322W, умножена по МСРС /максимален специфичен разход на сградата/, умножена по I-ца
ТЕ за деление / различни за всеки месец. През процесния период сградната инсталация е
изчислявана по формула приложена в Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020г., върху пълната
отопляема кубатура 141куб.м., съгл. акт за разпределение на кубатурата, представен на в.л.
За процесния период няма изчислена ТЕ за отопление на общи части. Сградата не е
захранена с БГВ.
Вещото лице счита, че сумите са формирани съгласно Наредба
***************************
Общо дължимата сума за ТЕ за сградна инсталация и имот е 308.68 лева.
Няма основание да не бъде кредитирана експертизата поради това, че вещите лица са
използвали документи, неналични по делото или такИ., осчетоводени в счетоводството на
ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото
писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от
страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в
спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация,
3
съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други
благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение
№ 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.
Отделение/ Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база на
собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и
предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почИ. на база на
странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали
могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от
страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.
Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е
задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквИ.лентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
какъвто именно и е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобИ. качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1
ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
открИ.нето на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди,
като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между „ТС“ ЕАД и ответника за процесния
период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия, одобрени с решение №
ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от
4
11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия
възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона –
чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно
приемането на Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.
От представения по делото нотариален акт и справка за наследници се установява, че
от 11.03.2006 г. ответникът е едноличен собственик на топлоснабдения имот, респективно ex
lege потребител на ТЕ.
Изложените обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението, че през
исковия период между главните страни е съществувало валидно облигационно
правоотношение с предмет: доставката на топлинна енергия за битови нужди относно
апартамент с адрес: ********************** ID номер: **************, Номер на
инсталация: *************, Абонатен №: ********.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и действалата
през исковия период Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март 2020г. за топлоснабдяването.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения
имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от „********“ ЕООД.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е
допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз основа на
приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на които вещото
лице е дало заключение относно потребената от ответника топлинна енергия през процесния
период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е
съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за имота през процесния
период е извършено правилно, съобразно изискванията на действащата през периода
нормативна уредба.
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза стойността на
доставената топлинна енергия за целия топлоснабден имот за целия процесния период е
308.68 лева, като с оглед закръглянето след десетичната запетая и различно използваните
калкулатори намира, че се дължи именно претендираната с исковата молба сума с 0.01 лв.
повече- 308.69 лева.
От страна на ответника своевременно е направено възражение за изтекла погасителна
давност.
Съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, вземанията
на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.111, б. „в“ ЗЗД, поради
което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията на потребителите на
предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми,
5
независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от действащите общи условия от 2016 г. клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, а стойността на фактурата за изравнителните
сметки, в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят.
Настоящият иск е предявен на 28.03.2025 г. Така към датата на подаване на исковата
молба е изтекла погасителната давност за вземанията, станали изискуеми преди 28.03.2022 г.
Най-ранно изискуеама сума за процесния период е месечната сума за ТЕ за месец
февруари 2022 г., чиято изискуемост настъпва на 15.04.2025 г., следователно няма погасни
по давност суми.
Вземането на ищеца е парично, поради което и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД за периода
на своята забава длъжника дължи обезщетение в размер на законната лихва. Ищецът има
вземане за целия топлоснабден имот за мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до
24.02.2025г. в размер на 74.53 лева, изчислен от съда чрез данъчен калкулатор на НАП
/https://portal.nra.bg/embed/interest-calculator/main.html/ при изчисляване на лихвата върху
основа- дължимата сума за всеки отоплителния сезон съобразно методиката посочена в
общите условия – от 15.09 на съответната година до 24.03.2025г. За разликата до 90.50 лева
искът следва да бъде отхвърлен.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл.61 и сл. от Наредбата за
топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС, като
съгласно ал.2 на същите клаузи – клиентите заплащат на продавача стойността на услугата
дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл.61, ал.1 от действалата през исковия период Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020г.
за топлоснабдяването е предвидено, че дяловото разпределение на топлинната енергия
между клиентите в сграда – етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано
в публичния регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151,
ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение, като стойността се формира от: цена за обслужване на
партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на
чл.36, ал.2 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на
услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени
от ДКЕВР, се урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между
страните, който на основание чл.20а ЗЗД има сила на закон за последните.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения
имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от ***********“ ЕООД.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има право да
получи цената на извършваната услуга дялово разпределение, съобразно което предявените
искове за установяване на дължимостта на тази сума в полза на „ТС” ЕАД – в качеството му
на продавач на топлинна енергия, се явяват установени по основание.
Констатира се, че неизплатеният размер на претенцията за дялово разпределение за
периода от м 02.2022г. до м.04.2023г. е правилно определена и е на обща стойност от 13.38
лева
6
Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение,
какъвто е и даденият казус относно престирането на цената на услугата дялово
разпределение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Поканата
за заплащане има значение за определяне на началния момент, от който длъжникът изпада в
забава и ще дължи обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва върху
дължимата се като главница сумата. До приключване на производството пред
първоинстанционния съд ищцовото дружество не е ангажирало доказателства за връчването
на ответника на такава покана относно заплащането на услугата за дялово разпределение,
съобразно което последният не е изпаднал в забава и не дължи на „ТС” ЕАД обезщетение по
чл.86, ал.1 ЗЗД или сумата от и 3.95лв. - мораторна лихва за периода от 16.04.2022г. до
24.03.2025г
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на „ТС” ЕАД съобразно уважената част от исковете
се следват деловодни разноски за настоящото производство, чийто размер, възлиза на
904.57 лева от общо дължим размер от 950 лева/ в т.ч. държавна такса- 50 лева, депозит за
вещо лице-300 лева, депозит за особен представител-400 лева и юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда в размер на 200 лева по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр.
с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ/.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. Н. Г., ЕГН: **********, с адрес: **********************, да заплати
на „ТС” ЕАД, ЕИК ****, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД сумата от 308.69лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия /ТЕ/ за периода от м.02.2022г. до м.04.2023г. за топлоснабден имот с адрес:
********************** ID номер: **************, Номер на инсталация: *************,
Абонатен №: ********, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба/28.03.2025 г./ до окончателното изплащане на сумите, и 74.53 лв, - мораторна лихва за
забава от 15.09.2022г. до 24.03.2025г., както и сума за дялово разпределение за периода
м.02.2022г. - м.04.2023г. в размер на 13.38лв.- главница, ведно със законната лихва от датата
на депозиране на на исковата молба/28.03.2025 г./ до окончателното изплащане на сумите,
като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху главницата за ТЕ над уважения размер от
74.53 лв. до пълния предявен размер от 90.50 лева и иска за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпреддление в размер на 3.95лв. за периода от 16.04.2022г. до
24.03.2025г
ОСЪЖДА Л. Н. Г., ЕГН: **********, с адрес: ******************** , да заплати на
„ТС” ЕАД, ЕИК ****, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдебно-деловодни разноски в
размер на 480.01 лева.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца: „ТС“
ЕООД, със седалище и адрес на управление: ******************************
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7