Решение по КНАХД №254/2025 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК /Административно-процесуален кодекс/, вр. с чл. 63в от ЗАНН /Закон за административните нарушения и наказания/.

Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура”, чрез процесуалният представител ю.к. К. М., против Решение № 110 от 08.04.2025 г. на Районен съд - Враца, постановено по АНД № 237 по описа на съда за 2025 г., с което е отменен издаденият ЕФ за налагане на имуществена санкция № ********** от 20.01.2022 г., с който за нарушение на чл. 102, ал. 2 и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. Зб от ЗДвП на „ПРО СИНЕМА ПРОДАКШЪН“ АД е наложена имуществена санкция в размер на 2 500,00 лева.

В жалбата са изложени доводи, че решението на първата съдебна инстанция е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Иска се отмяна на оспореното решение и потвърждаване на ЕФ. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната и касационната инстанция.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява. От процесуалният му представител – ю.к. М. е депозирана молба вх. № 2231/26.09.2025 г., в която не се възразява в случай, че не са налице процесуални пречки, да бъде даден ход на делото. По същество на спора поддържа изцяло изложените в касационната жалба съображения с искане за отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на издадения ЕФ. В условията на алтернативност моли съдът да измени последния, като определи такъв размер на санкцията, който едновременно да бъде справедлив, пропорционален, ефективен и възпиращ.

Ответникът – „ПРО СИНЕМА ПРОДАКШЪН“ АД, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. В писмен отговор по касационната жалба, представляващия го управител, А. З. намира оспореното решение за правилно, обосновано и законосъобразно, като отправя искане към настоящата инстанция да го потвърди в цялост.

Представителят на Окръжна прокуратура - Враца дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като споделя изцяло мотивите в решението на РС – Враца и отправя искане същото да бъде оставено в сила.

Административен съд – Враца, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена в установения с чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от надлежна страна срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт, при което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на касационна проверка е Решение № 110 от 08.04.2025 г. на Районен съд - Враца, постановено по АНД № 237 по описа на съда за 2025 г., с което отменен издаденият от касатора ЕФ за налагане на имуществена санкция № ********** от 20.01.2022 г., с който за нарушение на чл. 102, ал. 2 и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. Зб от ЗДвП на „ПРО СИНЕМА ПРОДАКШЪН“ АД е наложена имуществена санкция в размер на 2 500,00 лева.

Отговорността на ответника била ангажирана за това, че на 20.01.2022 г., в 00:00 часа е установено нарушение с ППС товарен автомобил Влекач МАН ТГХ, регистрационен номер [рег. номер], с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40 000 в Община Враца, за движение по път 1-1, км 8+130, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за съответното ППС има тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената. Нарушението е установено с устройство № 20612, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път 1-1, км 8+130.

За да отмени оспорения пред него ЕФ, Районният съд е приел, че в процесният случай приложение е следвало да намерят разпоредбите, регламентиращи съставянето на акт при установено административно нарушение, с последващо издаването на наказателно постановление при наличието на предпоставките за това. В мотивите съдът е посочил, че съгласно чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП електронен фиш може да се издаде, когато се установи нарушение на чл. 179, ал. З от ЗДвП, но за нарушенията по чл. 179, ал. Зб от ЗДвП, законът не предвижда издаване на електронен фиш. Разпоредбите на чл.179, ал. 3 и ал. Зб от ЗДвП имат различно съдържание. С първата се предвижда наказание за водач, който управлява ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, а с втората - наказание за собственик на ППС от категорията по чл. 106, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 106, ал. 1 от ЗП. Различни са и субектите, на които може да бъдат наложени предвидените със закона различни по вид и размер наказания, различни са и нарушенията, за осъществяването на които се налагат тези наказания - незаплатена такса чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП /чл. 179, ал. 3 от ЗДвП/ и изцяло или частично незаплатена дължима такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, по чл. 179, ал. Зб от ЗДвП.

Решението на районния съд е валидно и допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на процесуалния и материалния закон. Съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност.

Към датата на нарушението - 20.01.2022 г. разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 изр. първо от ЗДвП урежда възможността при нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В тази норма не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, като липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда тази възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се съставя електронен фиш, което обосновава извода, че в случая е нарушен процесуалния ред.

До извод, различен от изложения, не би могло да се достигне и въз основа на нормата на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, съгласно която по отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б от ЗвП се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10, т. е. хипотезите при които влизат в сила ЕФ, тъй като това би означавало по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на административно наказателната отговорност на едно лице.

Изложеното се отнася и до нормата на чл. 167а ал. 2 и чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП и вече посочената на чл. 179 ал. 3е от ЗДвП, в която също не е изрично предвидена възможността да се издаде електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, а се урежда изграждането и поддържането от АПИ на информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б от ЗДвП, като в информационната система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б от ЗДвП, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис.

Такава възможност не се извежда и от разпоредбата на чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП, съгласно която вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административно наказателна отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б от ЗДвП, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Тази норма не само, че не предвижда изрично издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, но тя разглежда възможността за освобождаване от административно наказателна отговорност за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б от ЗДвП, за които са издадени електронни фишове или са съставени АУАН, без да се конкретизира електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят. Ето защо цитираната разпоредба би могла да е приложима както в случаите на издаване на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, така и при съставен АУАН за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

За пълнота на изложението следва да бъдат съобразени и разпоредбите на чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП и чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП. Според първо посочената норма при изпълнение на функциите си по този закон определените от председателя на управителния съвет на АПИ длъжностни лица съставят и връчват АУАН и връчват електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в от ЗДвП. Съответно във втората норма е предвидено, че АПИ създава и поддържа информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, като в информационната система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис. В тези две норми отново не е изрично предвидено издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП и не се конкретизира електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят.

Видно от изложеното, в случая липсва изрична законова разпоредба към датата на нарушението предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, като е недопустимо чрез разширително тълкуване на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП или по аналогия да се приеме, че тя се отнася и до нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. В този смисъл чл. 46 от ЗНА и Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г., че ЕФ е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции, израз на държавна принуда - чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. С оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява общият принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия- чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове.

Едва след изменението на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, в сила от 13.02.2024 г. законодателят е предвидил възможността за издаване на електронен фиш за налагане на глоба или имуществена санкция при установено и заснето от електронната система нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. До изменението на закона липса изрична законова разпоредба, предвиждаща възможност за съставяне на ЕФ за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, което изключва възможността за съставяне на ЕФ за този вид административни нарушения.

Съдът отбелязва, че нормата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, в редакция ДВ бр. 13 от 13.02.2024 г., в случая е неприложима. Законодателят не й е придал обратно действие, поради което тя действа от датата на влизането ѝ в сила занапред. Приложими са нормите, действали към датата на извършване на деянието.

ЕФ е незаконосъобразен и на още едно основание.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, пар. 7 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО: „Доставчиците на европейската услуга за електронно пътно таксуване /ЕУЕПТ/ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното законодателство“.

Със ЗИД на ЗП, ДВ, бр. 14 от 2023 г., се въвеждат нови разпоредби на чл. 10б, ал. 7 – 9 ЗП в сила от 01.01.2024 г., изм. ДВ бр. 13 от 2024 г. в сила от 13.02.2024 г., с които националното законодателство се привежда в съответствие с изискванията на Регламент за изпълнение /ЕС/ 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г., в частност с чл. 2, пар. 7 от същия и е предвидено уведомяване на собственика или ползвателя на ППС, за което има действащ договор с доставчик на услуга за пътно таксуване, като в случаите на частично или непълно деклариране на тол данни, на собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати дължимата такса в срок от 14 дни от уведомяването и при заплащане на таксата в този срок не се образува административнонаказателно производство. Видно от мотивите към законопроекта, измененията имат за цел транспонирането на европейското законодателство /съответната директива/ относно заплащането на тол таксите, както и въвеждането на национална уредба, която да кореспондира на чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. Тук е мястото да се посочи, че въпреки датата на влизане в сила на Регламента след процесната дата – 20.01.2022 г., предвидената в чл. 2, § 7 процедура е следвало да бъде изпълнена, тъй като разпоредбата е била действащо право към момента на издаване на електронния фиш.

По тези съображения и след извършена служебна проверка на решението на районния съд, съгласно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, не се констатираха основания за отмяната му поради невалидност, недопустимост или несъответствие с материалния закон. Съдебният акт е постановен от законен състав, в рамките на заявения спор и при правилно прилагане на материалния закон, поради което следва да бъде оставен в сила, а предявената против него касационна жалба следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото претенцията на касатора, за присъждане на разноски, макар и своевременно заявена е неоснователна и такива не му се дължат.

От страна на ответника такива не са претендирани, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63 в от ЗАНН Административен съд – Враца

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА против Решение № 110 от 08.04.2025 г. на Районен съд - Враца, постановено по АНД № 237 по описа на съда за 2025 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.