Р E Ш Е Н И Е
№ 506
гр.Плевен, 18.10.2021год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Плевен, ІV-ти състав, в
открито съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Председател:
Цветелина Кънева
При секретаря Венера Мушакова, като разгледа
докладваното от съдия Кънева адм.дело № 604
по описа за 2021 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.62 ал.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържане под
стража (ЗИНЗС).
В Административен съд Плевен е постъпила жалба от
л.св.И.С.Ж. против Заповед Л-2397/09.07.2021г. на Зам.главен директор при ГДИН,
с която е наредено л.св.Ж. да бъде преведен в ЗООТ към затвора Ловеч за
доизтърпяване на наложеното наказание.
В жалбата се сочи, че лицето желае да остане в ЗООТ
при затвора Белене, тъй като там се чувства добре и работи. Моли жалбата да
бъде уважена.
От ответника, чрез процесуален представител юрисконсулт
У. е подаден писмен отговор с доводи за неоснователност на жалбата. Претендира
се юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лева.
В съдебно заседание л.св.И.Ж. се явява лично и
заявява, че в ЗООТ при затвора Белене се чувства добре, работи, няма наказания
и отрядните се отнасят добре към него. Изразява желание да остане там и моли
жалбата му да бъде уважена.
За ответника в съдебно заседание се явява юрисконсулт У.
с надлежно пълномощно, който счита заповедта за законосъобразна, като навежда
доводи в тази насока. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд-Плевен, четвърти състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и
съобрази доводите на страните и закона, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Процесната заповед е връчена на 15.07.2021г. лично на
л.св.Ж., като жалбата е подадена на 23.07.2021г., видно от пощенски плик на л.4
от делото. Т.е. подадена е в законоустановения 14-дневен срок за обжалване,
съобразно чл.149 ал.1 от АПК във вр. с чл.62 ал.3 от ЗИНЗС, от активно
легитимирана страна-адресат на акта, при наличието на правен интерес от
търсената защита срещу годен за обжалване административен акт, пред
компетентния съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори по делото, а и се установява от доказателствата,
че л.св.Ж. *** на 24.06.2021г. за изтърпяване на наказание в размер на 3години
и 16дни лишаване от свобода по ЧНД №963/20г. на ОС-Русе, с първоначално
определен Общ режим. Първоначалното разпределение е извършено от прокурор от ОП-Русе, съобразно
разпореждане от 16.06.2021г.
Със Заповед №Л-2397/09.07.2021г. на Зам.главен
директор на ГДИН, в изпълнение на чл.58 от ЗИНЗС и на основание т.3.5 от
Заповед №Л-919/08.03.2017г. на главния директор на ГДИН, е наредено л.св. И.С.Ж.
да бъде преведен в ЗООТ към затвора Ловеч за доизтърпяване на наложеното
наказание. Като мотиви за издаване на заповедта административният орган е
посочил, че съгласно чл.58 от ЗИНЗС и Заповед №Л-919/08.03.2017г. на главния
директор на ГДИН, регламентираща разпределението на лишените от свобода по затвори
съобразно постоянния им адрес и изискването на чл.43 ал.4 от ЗИНЗС, л.св.Ж.
следва да изтърпява наложеното му наказание в ЗООТ към затвора Ловеч, предвид
постоянния му адрес на територията на гр.Русе. При получаване на заповедта
л.св.Ж. е посочил, че не желае да бъде преведен.
Именно тази заповед е предмет на настоящето
производство.
От писмо на л.17 и от копие от лична карта на л.31 се
установява, че И.С.Ж. е с постоянен адрес гр.Русе, т.е. на територията на обл.Русе.
От справка на л.37 се установява, че л.св.Ж. е
настанен на 08.07.2021г. в ЗООТ Белене, като от самото начало проявява желание
да работи и започва да полага доброволен труд, а от 02.08.2021г. е назначен на
щатна работа като калкулант-маркировач на служебен стол I – обект
и нощува на същия обект без охрана. Установява се още, че до момента не е
включван в програми, поради отдалечеността и естеството на работа.
По делото се установява още, че към 01.09.2021г. в ЗООТ
„Полигона“ гр.Ловеч към затвора Ловеч са настанени 75 лишени от свобода при
капацитет 110 лишени от свобода, а в ЗООТ „Велико Търново“ гр.Велико Търново
към затвора Ловеч са настанени 74 лишени от свобода при капацитет 83 лишени от
свобода.
По делото е приложена и Заповед №Л-919 от 08.03.2017г.
на главен директор на ГДИН София относно
разпределение на лишените от свобода по затвори, поправителни домове и
затворнически общежития. Съгласно т.3.5 от последната, в ЗООТ „Полигона“ и ЗООТ
„Велико Търново“ към затвора Ловеч се настаняват лишени от свобода от област Велико
Търново, Русе, Ловеч, Шумен и Габрово, а съгласно т.3.11 в ЗООТ „Белене“ при затвора Белене се настаняват
лишени от свобода от област Силистра и
Разград.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
При проверка материалната компетентност на издателя на
оспорената заповед, съдът намира, че процесната заповед е издадена от
компетентен орган с оглед разпоредбата на чл.62 ал.5 вр. ал.1 от ЗИНЗС и т.II от Заповед №Л-94/11.01.2021г. /л.38-39/, а именно Зам.главен
директор на ГДИН .
Съдът счита, обаче, че актът е издаден при несъобразяване
с материалния закон. Съображенията за това са следните:
Като мотиви за издаване на оспорената заповед
административният орган е посочил адресната регистрация на лишения от свобода на
територията на гр.Русе, чл.58 от ЗИНЗС, изискването на чл.43 ал.4 от ЗИНЗС и т.3.5
от Заповед №Л-919/08.03.2017г. на главния директор на ГДИН.
Упражняването на административното правомощие за
преместване на лишени от свобода от един затвор в друг, е ограничено до
визираните в чл. 62, ал.1,
т.1 - т.5 от ЗИНЗС
хипотези. Съгласно чл. 62, ал.1 от ЗИНЗС, преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се
извършва със заповед на Главния директор на ГДИН: 1. при включване на обучения,
в курсове за придобиване на специалност, за повишаване на квалификацията или за
работа - при изявено желание от лишения от свобода, 2. при настаняване на
лечение в болнично заведение по лекарско предписание, 3. по молба на близките
или на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на семейството или на
лицата, с които осъденият поддържа контакти, 4. по предложение на началника на
затвора при възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със
служители или лишени от свобода- пострадали или близки на пострадалите от извършеното
престъпление, или при наличие на други важни съображения, свързани с
ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване
от свобода и 5. при необходимост с цел съобразяване с изискванията на чл. 43, ал.4 от ЗИНЗС, в този случай се взема предвид и желанието на лишения от
свобода. Т.е. постоянният адрес /адресната регистрация/ на лишеното от свобода
лице не е предвидено като релевантно основание за преместването. От последното
се налага извод, че обжалваната заповед за преместване е издадена без да е
налице някоя от предвидените в условията на алтернативност материалноправни
предпоставки по чл. 62, ал.1,
т.1 - т.5 от ЗИНЗС.
На следващо място, нормата на чл.58 от ЗИНЗС
регламентира, че осъдените се разпределят
в местата за лишаване от свобода по ред, определен от главния директор на
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" съобразно възможността да
изтърпяват наказанието най-близо до постоянния си адрес и изискването на чл. 43, ал. 4,
като в т.3 на чл.58 е посочено, че в затворническите общежития от открит тип се
настаняват осъдените с първоначално определен общ режим. Съобразно т.3.5 от Заповед №Л-919 от
08.03.2017г. на Главния директор на ГДИН, в ЗООТ „Полигона“ и ЗООТ „Велико Търново“
към затвора Ловеч се настаняват лишени от свобода от област Велико Търново,
Русе, Ловеч, Шумен и Габрово. В случая по делото се установява, че лицето има
постоянен адрес ***, с оглед което и съгласно заповедта следва да изтърпява
наказанието в ЗООТ към затвора Ловеч. В оспорената заповед, обаче, като
основание е посочен и чл.43, ал.4 от ЗИНЗС, който предвижда на лишените от
свобода да бъдат осигурени 4 кв.м площ. Т.е. с оглед посоченото в заповедта,
основанията за преместване са две – постоянен адрес на лишения от свобода и
липса на възможност да бъде осигурена на лишения от свобода минимална площ за
изтърпяване на наказанието. В тази връзка следва да се посочи, че по делото не са
ангажирани доказателства относно капацитета на ЗООТ при затвора Белене, нито са
ангажирани доказателства относно площта, с която разполага всеки лишен от
свобода в затворническото общежитие към затвора Белене, поради което не може да бъде извършена преценка
относно обстоятелството, че в ЗООТ към затвора Белене не може да се осигури
достатъчна площ за изтърпяване на наказанието от л.св.Ж., което да налага
преместването му в друго ЗООТ, дори и да са налице доказателства, че
настаняването на л.св. в затворническо общежитие от открит тип към затвора
Ловеч ще бъде при спазване на чл.43 ал.4 от ЗИНЗС.
За пълнота следва да се отбележи, че чл.58 от ЗИНЗС
регламентира редът за първоначално настаняване на лишените от свобода в местата
за лишаване от свобода с оглед постоянния им адрес, като при преместване с
основание съобразяване с постоянния адрес и липса на достатъчна площ, то правно
основание освен чл.58 от ЗИНЗС е и чл. 62 ал.1 т.5 от същия и е необходимо
съгласие на лишения от свобода. Видно от оспорената заповед, л.св.Ж. изрично е
посочил при нейното получаване, че не желае да бъде преведен в ЗООТ към затвора
Ловеч. Такова нежелание е изразено и в жалбата и в хода по същество на делото.
Предвид изложеното, съдът намира оспорената заповед за
незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена.
Воден от горните
мотиви и на основание чл.172, ал.1 и ал.2, пр.второ от АПК, Административен
съд-Плевен, ІV-ти състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед Л-2397/09.07.2021г. на Зам.главен
директор при ГДИН, с която е наредено л.св.И.С.Ж. да бъде преведен в ЗООТ към
затвора Ловеч за доизтърпяване на наложеното наказание.
Решението е окончателно, съобразно чл.62 ал.3
изр.второ от ЗИНЗС.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ:/п/
|
|
|
|
|