Решение по адм. дело №1239/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 (ОРЗД или GDPR) и чл. 37 и сл. от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), и е образувано по жалба на С. С. Щ. срещу Решение рег. № 251000-30909/08.10.2025 г. на директора на ОДМВР – Бургас, в частта, с която органът отказва да предостави копие от личните данни на жалбоподателя, поискани по реда на чл. 15, §3 от Регламент (ЕС) 2016/679. Решението в останалата част – относно предоставянето на обща информация по чл. 15, §1 от ОРЗД – не е оспорено и е извън предмета на съдебния контрол.

В жалбата и молби – уточнения от 17.10.2025 г., от 23.10.2025 г. и 27.10.2025 г., се твърди, че жалбоподателят е поискал копие на всички негови лични данни във всички носители/преписки/регистри на ОДМВР – Бургас, включително по всички образувани пред органа преписки и дела, вкл. архивни и стари. С оспореното решение формално било признато правото му на достъп, но не му били предоставени копия. По отношение на конкретно ДП № 264/2024 твърди наличие на очевидна фактическа грешка в решението, доколкото годината на досъдебното производство била 2024 г., а не 2004 г. което подвеждало за актуалността на обработването. Излага съображения, че са налице предпоставки за предоставяне право на достъп и копия от документи свързани с обработка на лични данни по реда на чл. 15, пар. 3 от Регламент (ЕС) 2016/679. Решението се оспорва само в частта за отказ за предоставяне на копия. Иска се съдът да отмени решението в частта съдържаща отказ за предоставяне на копия от документи и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 и ЗЗЛД.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, не се представлява.

Ответникът – Директорът на ОД на МВР - Бургас, редовно призован, не се явява, не се представлява в съдебно заседание. Жалбата се оспорва с писмено Становище с вх. № 11216/19.11.2025 г. от ответника, чрез юрк. И., в което са изложени съображения за неоснователност на жалбата. Твърди се, че с решението е даден отговор на всички поставени от жалбоподателя въпроси, с което му е предоставен достъп до неговите лични данни. Посочва се, че действително на жалбоподателя не са предоставени копия, но всички приключили преписки и досъдебни производства са изпратени на прокуратурата.

Съобразно изискана информация от КЗЛД не се установява висящо производство пред комисията по повод процесните акт и обстоятелства.

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

На 30.09.2025 г., чрез Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ) С. Щ. подал до Директора на ОДМВР – Бургас искане за упражняване на право на достъп до лични данни по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 и чл. 37–42 от ЗЗЛД.

Искането било входирано в ОДМВР – Бургас с вх. № 251005-105/01.10.2025 г. и било формулирано в две насоки: 1. да му бъде предоставена информацията по чл. 15, §1 от Регламент (ЕС) 2016/679 като категории обработвани лични данни, цели на обработването, категории получатели, срокове за съхранение, източници, правно основание и др.; 2. да му бъде предоставено копие от личните му данни по чл. 15, §3 от Регламент (ЕС) 2016/679, включително когато тези данни се съдържат в: регистрационни дневници/логове за получаване на достъп, предаване, обработване, съхранение и връщане на негови вещи, носители, идентификатори и др.; служебна кореспонденция, резолюции, указания, протоколи, приемо-предавателни протоколи, документи, вътрешни справки, отчети, доколкото съдържат негови лични данни; технически/форензик извлечения и метаданни, доколкото съдържат негови лични данни.

Жалбоподателят изрично е уточнил, че не иска копие от цялата преписка или наказателно досие. Посочил е, че ако даден носител съдържа данни на трети лица или защитена информация, моли да се приложи редакция/заличаване само на защитените части и да му се предостави останалото съдържание.

По повод искането на жалбоподателя било издадено процесното Решение рег. № 251000-30909/08.10.2025 г. на Директора на ОДМВР – Бургас. С Решението искането е прието за допустимо и се признава, че в информационните масиви и архиви на МВР са обработвани лични данни на жалбоподателя. Същите са подробно описани, включително в какво качество на лицето по НПК са обработвани данни и във връзка с кои различни полицейски проверки, преписки и досъдебни производства за период от над 20 години, доколкото е посочено, че лицето е установено като извършител още по ЗМ от 2002 г.

От съдържанието на процесното решение става видно, че органът предоставя определена описателна информация за тези производства (номер на преписка, основание за образуване, кратко описание), но изрично отказва да предостави копия от каквито и да било материали или части от документи, съдържащи лични данни на жалбоподателя.

Като мотиви за отказа се посочва, че документите представляват материали по досъдебни производства и прокурорски преписки, по които достъпът се урежда по реда на НПК, както и че материалите се намират в прокуратурата, а не в ОДМВР – Бургас. Посочено е, че достъпът до тях се осъществява изключително по реда на НПК.

Решението на Директора на ОД на МВР Бургас е издадено съобразно Докладна записка рег. № УРИ 251р-01400 (л. 47-48 от делото), в която са обобщени наказателните производства, по които жалбоподателят е имал различни процесуални качества по НПК. С докладната записка е предложено на Щ. да бъде предоставен достъп до личните му данни.

По делото са представени и Заповед № 9121з-1111/08.10.2019 г. на Министъра на Вътрешните работи за делегиране на правомощия на директорите на областни дирекции на МВР за произнасяне по искания за упражняване на права по чл. 12-22 от Регламент (ЕС) 2016/679 и Заповед № 9212з-1110/08.10.2019 г. на Министъра на Вътрешните работи за утвърждаване на Вътрешни правила за организацията на работата на МВР по постъпили заявления от физически лица във връзка с обработването на техните лични данни в МВР.

От Комисия за защита на личните данни (КЗЛД) са постъпили писмо вх. № 10003/21.10.2025 г. (л. 58-72) и писмо вх. № 10008/21.10.2025 г. (л. 73- 80 от делото), от които се установява, че С. Щ. има висящи производства пред КЗЛД, но същите не касаят настоящия спор. Образувани са преди подаването на искането на Щ. до ОДМВР – Бургас за достъп до лични данни (01.10.2025 г.) и имат различен предмет от процесния.

Жалбоподателят изрично е уточнил в жалбата и молбите – уточнения, че обжалва решението само в частта съдържаща отказ за предоставяне на копия от документи съдържащи личните му данни.

Оспореното решение на Директора на ОД на МВР – Бургас е редовно връчено на жалбоподателя на 14.10.2025 г., чрез ССЕВ (л. 10 от делото). Жалба пред Административен съд – Пазарджик е депозирана на 15.10.2025 г., чрез ССЕВ.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо правен интерес от обжалването. Жалбоподателят е с постоянен адрес в с. Синитово, община Пазарджик, област Пазарджик, поради което и компетентен да се произнесе по спора е Административен съд – Пазарджик, съгласно правилата за местна подсъдност уредени в АПК.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността на административния акт.

Оспореното решение е издадено от Директора на ОД на МВР – Бургас, който е и ръководител на посочената институция, като се явява и компетентния орган за произнасяне с решение от вида на процесното, съгласно т. 1.6., предл. второ от представената по делото Заповед № 9121з-1111/08.10.2019 г. на Министъра на Вътрешните работи за делегиране на правомощия за произнасяне по искания за упражняване на права по чл. 12-22 от Регламент (ЕС) 2016/679.

Оспореният акт е издаден в писмена форма, като съдържа правни и фактически основания за предоставянето на достъп до лични данни, както и кратки мотиви защо е отказано предоставянето на копия от същите. Решението е издадено съобразно Докладна записка рег. № УРИ 251р-01400, в която са обобщени наказателните производства, по които жалбоподателят е имал различни процесуални качества по НПК. Решението е оспорено само в частта, с която е отказано предоставянето на копия от документите съдържащи лични данни на жалбоподателя.

При това положение, при преценка спазване приложението на материалния закон, настоящият състав намира следното: Специалният закон (ЗЗЛД) не въвежда ограничение за достъпа до съд с оглед характеристиките на отказа за достъп по член 15 от ОРЗД като административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД, на обжалване пред съда подлежат актовете и действията на администратора и на обработващия лични данни, съставляващи нарушение на правата на субекта на данни по ОРЗД, каквото нарушение е отказът за достъп по член 15 от ОРЗД (Определение № 8522 от 05.10.2022 г. на Върховен административен съд по адм. д. № 8398/2022 г.).

Затова и жалбата на С. Щ. подлежи на разглеждане от настоящия съд (чл. 132, ал. 1 и чл. 133, ал. 1 от АПК) по общия ред на чл. 145 и следващите АПК. Съдебното производство не е предпоставено от произнасянето на КЗЛД, доколкото специалният закон (чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД) не поставя подобно ограничително условие (в този смисъл и Определение № 15364 от 10.12.2020 г. по адм. д. № 11137/2020 г. на Върховен административен съд), а и от страна на КЗЛД изрично е представена информация относно висящи производства, от която е видно, че пред КЗЛД не стои за решаване процесният спор. В случая съдът служебно е събрал информация и е установено по делото, че няма данни пред КЗЛД ( писма вх. № 10003/21.10.2025 г. и вх. № 10008/21.10.2025 г.) да е висящо производство за изтъкнатото с жалбата пред съда нарушение, което би било пречка за разглеждането на жалбата по чл. 39, ал. 4 ЗЗЛД.

Разгледано по същество, оспорването е основателно. Според чл. 4, параграф 1 от Регламент 2016/679, „лични данни“ означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано („субект на данни“); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице. Съгласно чл. 4, параграф 2 от Регламент 2016/679, „обработване“ означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване. Съответно параграф 3 от същия член предвижда, че „ограничаване на обработването“ означава маркиране на съхранявани лични данни с цел ограничаване на обработването им в бъдеще.

В чл. 37б, ал. 1 от ЗЗЛД е регламентирано, че субектът на данни упражнява правата по чл. 15 – 22 от Регламент (ЕС) 2016/679 чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг определен от администратора начин. В чл. 15 от Регламент 2016/679, е предвидено „право на достъп на субекта на данните“, като в параграф 1 е прието, че „субектът на данните има право да получи от администратора потвърждение дали се обработват лични данни, свързани с него, и ако това е така, да получи достъп до данните... „.

Според чл. 15, параграф 3 от Регламент 2016/679, „администраторът предоставя копие от личните данни, които са в процес на обработване.“. В конкретния случай, отправената от жалбоподателя писмена молба до администратора на лични данни – Директора на ОД на МВР (администратор с оглед представените по делото Вътрешни правила на МВР и Заповед за делегиране на правомощия от 08.10.2019 г.), несъмнено има характер на заявление по смисъла на чл. 37б, ал. 1 от ЗЗЛД и съдържа реквизитите по чл. 37в от ЗЗЛД. Искането е подадено във връзка с упражняване на правата по чл. 15 от Регламент 2016/679 и предвид цитираните разпоредби, администраторът е длъжен да предостави копие от личните данни на субекта, така както предвижда чл. 15, параграф 3 от Регламент 2016/679.

В този смисъл следва да се посочи, че по силата на чл. 25, ал. 1 от ЗМВР обработването на лични данни от органите на МВР е допустимо във връзка с изпълнение на дейностите им и се осъществява при условията и по реда на ЗМВР и ЗЗЛД (чл. 25, ал. 3 от ЗМВР). По-специално чл. 26, ал. 1 от ЗМВР регламентира, че при обработване на лични данни, свързано с дейностите по защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на наказателното производство, органите на МВР могат да не искат съгласието на физическото лице; могат да не информират физическото лице преди и по време на обработването на личните му данни; могат да обработват всички необходими категории лични данни; предоставят личните данни на органите за защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, както и на органите на съдебната власт за нуждите на конкретно наказателно производство; предоставят личните данни на други администратори, които са държавни или местни органи, или получатели с оглед на обработването им за цели, различни от целите за защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на наказателното производство, в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 и със Закона за защита на личните данни и по ред, определен с инструкцията по чл. 29, ал. 2; обменят лични данни с компетентни органи и получатели от държави – членки на Европейския съюз, органи и агенции на Европейския съюз, трети държави или международни организации в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 и със Закона за защита на личните данни. Ал. 2 на чл. 26 от ЗМВР предвижда, че сроковете за съхранение на данните по ал. 1 или за периодична проверка на необходимостта от съхранението им се определят от администратора на лични данни по смисъла на чл. 29 от ЗМВР - Министъра на вътрешните работи, като тези данни се изтриват и в изпълнение на съдебен акт или решение на Комисията за защита на личните данни. Въз основа на тази разпоредба министърът е издал Първоначално Инструкция № 8121 з-748/20.10.2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни. Впоследствие е издадена и актуалната Инструкция № 8121з-1280 от 7 октомври 2021 г. за реда за обработване на лични данни в Министерството на вътрешните работи. Съгласно чл. 2 от последната, лични данни се обработват в автоматизирани и неавтоматизирани информационни фондове. Информационните фондове са регистри с лични данни по смисъла на Регламент (ЕС) 2016/679 и ЗЗЛД.

Съгласно чл. 4 от тази инструкция, В информационните фондове на МВР се обработват следните категории лични данни в зависимост от източника: 1. предоставени от субектите на данни; 2. събрани от органи на МВР при упражняване на правомощията им; 3. получени от други органи или организации; 4. получени от други държави - членки на ЕС, държави, които са страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и Конфедерация Швейцария, както и от органи, институции и агенции на ЕС; 5. получени от трети държави или международни организации, в това число по силата на международни договори, по които Република България е страна.

Според чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от същата инструкция, лични данни се записват в информационен фонд в изпълнение на изискване на нормативен акт, правен акт на ЕС или международен договор, по който Република България е страна. При записването на личните данни се спазват следните изисквания: 1. съвкупността от данни да идентифицира субекта на данни; 2. във фонда се въвежда несъществуваща до този момент съвкупност от данни; 3. съвкупността от данни да съдържа източника им.

В случая жалбоподателят е поискал да му бъдат предоставени регистрационни дневници/логове за получаване на достъп, предаване, обработване, съхранение и връщане на негови вещи, носители, идентификатори и др.; служебна кореспонденция, резолюции, указания, протоколи, приемо-предавателни протоколи, документи, вътрешни справки, отчети, доколкото съдържат негови лични данни; технически/форензик извлечения и метаданни, доколкото съдържат негови лични данни. В този смисъл част от исканите данни следва да се съдържат в автоматизирани и неавтоматизирани информационни фондове на МВР, съдържащи обобщена информация. Този факт се потвърждава и доколкото както в Докладната записка, така и в процесното решение са описани данните на жалбоподателя налични в ОД на МВР - Бургас.

Безспорно по реда на НПК приключилите преписки и досъдебните производства не следва да се съхраняват в ОД на МВР – Бургас, а следва да са представени в Прокуратурата. Част от висящите производства пък би следвало да са също на разположение на компетентната прокуратура, с оглед осъществяване или разпореждане на оперативни действия и след това да са върнати за последващи оперативни действия. Това обаче не означава, че цялата налични информация за жалбоподателя е предадена на прокуратурата и няма копия на данни за лицето съхранявани в ОД на МВР – Бургас.

Копието на лични данни не би следвало да се отъждествява с копие от документи, в каквато насока е било и отправеното от жалбоподателя искане, като следва да се отчете, че разпоредбите на Регламент 2016/679 предоставят права на субекта на данни, които последният може да упражни, като тези права произлизат от фундаменталното право на достъп до информация за личните данни, които съответният администратор обработва на конкретен субект, като в случая обработването първоначално е започнало по повод възникнало правоотношение между администратора и субекта на данни – събиране на данни по реда на ЗМВР, НК и НПК. В подкрепа на горното са разпоредбите на чл. 12 от Регламент 2016/679. Според параграф 1 на чл. 12 от Регламент 2016/679, „администраторът предприема необходимите мерки за предоставяне на всякаква информация по членове 13 и 14 и на всякаква комуникация по членове 15—22 и член 34, която се отнася до обработването, на субекта на данните в кратка, прозрачна, разбираема и лесно достъпна форма, на ясен и прост език, особено що се отнася до всяка информация, конкретно насочена към деца. Информацията се предоставя писмено или по друг начин, включително, когато е целесъобразно, с електронни средства. Ако субектът на данните е поискал това, информацията може да бъде дадена устно, при положение че идентичността на субекта на данните е доказана с други средства“, а с чл. 12, параграф 2 от Регламент 2016/679 е вменено задължение на администратора на лични данни да „съдейства за упражняването на правата на субекта на данните по членове 15—22.“.

От друга страна, дори да е даден описателен достъп до личните данни, субектът на данните не може да бъде лишен от възможността да упражни правата си по ЗЗЛД и Регламент 2016/679 в пълна степен като получи и копие във връзка с явно съществуващите между него и администратора на лични данни взаимоотношения. В случая, като не е изпълнил в пълнота искането ответникът е лишил жалбоподателя и от „правото на защита на личните данни“, което му се предоставя с чл. 8, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, като съответно е бил поставен и в невъзможност да придобие непосредствени впечатления за спазване на задължението на администратора за осигуряване защитата на тези данни, така че да се гарантира тяхното законосъобразно обработване, в съответствие с принципите, определени в чл. 5 от Регламент 2016/679. Правилни са възраженията на жалбоподателя, че предоставения достъп е непълен. Според параграф 1 на чл. 12 от Регламент 2016/679, администраторът предприема необходимите мерки за предоставяне на всякаква информация по членове 13 и 14 и на всякаква комуникация по членове 15-22 и член 34, която се отнася до обработването, на субекта на данните в кратка, прозрачна, разбираема и лесно достъпна форма, на ясен и прост език.

С оглед горните следва изрично да се посочи, че копието на лични данни не следва да се отъждествява с копието от документите, обективиращи процесната информация събирана в информационните фондове на МВР. Но въпреки това и съгласно приетото в практиката на СЕС (реш. C-369/23) правото да се получи от администратора копие от лични данни включва и правото да се получат копия от извлечения на документи и дори от цели документи или от извлечения на бази данни, които в частност съдържат посочените данни, ако предоставянето на такова копие е задължително, за да може субектът на данните ефективно да упражни предоставените му с Регламента права.

В случая е отказано право на предоставяне на копия от каквито и да е документи, въпреки описаната различна информация за жалбоподателя, която се обработва от ОД на МВР – Бургас, без да се направи разграничение в кои случаи може да се предостави извлечение от информационните фондове на МВР, в кои случаи се засягат данни на трети лица или е налична защитена информация. За да бъде постановен отказът е посочено единствено, че всички материали са изпратени на компетентната прокуратура, без дори да е направено разграничение на коя прокуратура -районна, окръжна, апелативна или върховна и ако е районна, окръжна или апелативна, в коя област на страната, с оглед уредената подсъдност в НПК и различните процесуални качества по НПК на лицето описани в оспореното решение. Не е направено разграничение по кои случаи и по кои производства може да се предоставят копия и по кои е обективно невъзможно. Съответно, за производства, за които може да се предоставят копия на документи с лични данни – дали това да са извлечения, каквито явно са налични, както в съответствие с Инструкция № 8121з-1280 от 7 октомври 2021 г., така и видно от съдържанието на оспореното решение или копия на документи, налични в архивните масиви на ОД на МВР – Бургас. В този контекст следва да се посочи изрично и, че от съдържанието на решението не става ясно по категоричен начин кои производства са приключили и кои не, и по кои още се обработват данни и по кои не, с оглед предвиждането на чл. 15, параграф 3 от ОРЗД, че администраторът предоставя копие от личните данни, които са в процес на обработване.

Не на последно място чл. 23 от ОРЗД предвижда случаите, в които може да бъде приложено ограничение при предоставянето на лични данни. Изисква се ограничението да бъде: предвидено в закон, да е необходимо и пропорционално, да е конкретно мотивирано, така че субектът и съдът да могат да разберат защо и в какъв обем правото се ограничава.

В процесния случай обаче органът не е направил разграничение между висящи и приключили производства, между документи, които съдържат предимно лични данни на жалбоподателя и документи, в които наличието на данни на трети лица може да бъде защитено чрез заличаване. Не е посочена нито една конкретна норма от НПК или ЗМВР, която да изключва приложението на чл. 15 от ОРЗД за вече обработени и съхранявани лични данни на жалбоподателя. Липсва и преценка дали целите на наказателното производство реално биха били застрашени от предоставянето на копие на данните, особено по стари, вече приключили преписки. При това положение се установява, че органът не е приложил правилно чл. 23 от ОРЗД и чл. 37а ЗЗЛД, а се е ограничил до бланкетно позоваване на наличието на производства изпратени в прокуратурата.

Нещо повече - фактът, че част от материалите – първообрази на документи – се намират в прокуратурата, не освобождава МВР от качеството му на администратор по ОРЗД по отношение на данните, които е събрало и обработило при своята дейност. От представената по делото административна преписка не се установява ОДМВР – Бургас да не разполага с никакви копия или поне с електронни записи в информационните фондове.

Предвид това, съдът намира обжалваното решение, в частта съдържаща отказ за предоставяне на копия от данни за незаконосъобразно, поради което ще следва да бъде отменено. В горния смисъл и Решение № 7101/28.06.2023 г., постановено по адм.д. 1825/2023 г. на Върховния административен съд, Решение № 1159/11.02.2025 г., постановено по адм.д. № 9474/2024 г. на Върховния административен съд, Решение № 4867 от 12.05.2025 г. постановено по адм.д. № 11924/2024 г. на Върховния административен съд.

Съгласно чл. 174 от АПК, в този случай съдът следва да определи срок за новото произнасяне. Доколкото всички необходими и относими доказателства са събрани, органът следва да се произнесе в 14-дневен срок от получаване на преписката, след влизане в сила на настоящото съдебно решение.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, Административен съд – Пазарджик

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на С. С. Щ. Решение рег. № 251000-30909/08.10.2025 г. на Директора на ОДМВР – Бургас в частта, с която се отказва предоставяне на копие от личните данни на С. С. Щ., поискани по реда на чл. 15, §3 от Регламент (ЕС) 2016/679.

ИЗПРАЩА преписката на Директора на ОДМВР – Бургас за ново произнасяне по искане с вх. № 251005-105/01.10.2025 г., подадено от С. С. Щ. в частта за предоставяне на копия от документи съдържащи лични данни на С. С. Щ..

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 174 от АПК, 14-дневен срок за издаване на административния акт, считано от влизане в сила на решението.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните.