№ 14051
гр. София, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. А.
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20221110108599 по описа за 2022 година
Фирма е предявило срещу А. Б. Г. и М. Е. М. установителни искове по
реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД с искане да се признае за установено, че че същите дължат
солидарно на ищеца следните суми: 2978.92 лв. – главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се в /административен адрес/,
аб. № 121865, ведно със законна лихва от 24.06.2021 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия размер на
495.64 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 03.06.2021 г., сумата от 31.49 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от
24.06.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата
за дялово разпределение в размер на 7.42 лв. за периода от 01.07.2018 г. до
03.06.2021 г., за които вземА.я е издадена заповед за изпълнение по гр. д. №
36806/2021 г. по описа на СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за
процесния период на ответниците топлинна енергия, като те не е заплатили
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и
такса за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи
условия в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се
прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за
възстановяване, от нея да се приспадат най-старите просрочени задължения
на потребителя. Поддържа, че ответниците са изпаднал в забава, поради
което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
върху главницата. Претендира разноски. Пред съда процесуалния
представител на страната поддържа исковата молба и претендира разноски, за
което представя списък по чл. 80 от ГПК.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците А. Б. Г. и М. Е. М. са
депозирали отговор на исковата молба. Оспорват наличието на облигационно
правоотношение. Сочат, че от представените доказателства е видно, че
сумите са претендирА. само от единия ответника, но не и от двамата. Оспорва
размера на начислената сума за топлинна енергия. Навеждат доводи за
нищожност на клаузата за рекламация в ОУ. Оспорват приложените по
делото документи, претенциите за лихва и за цена на услуга дялово
разпределение. Посочват, че ЗЗП бил специален по отношение на ЗЕ, като в
случая имало противоречене по отношение на чл. 62 от ЗЗП и ответникът не
дължали суми за топлинна енергия, тъй като същата не била поръчана. Не се
явявали дължими сумите за дялово разпределение. Неоснователни били
исковете за лихва за забава. Правят възражение за изтекла погасителна
давност на процесните вземА.я. Претендират разноски. Пред съда стрА.те
поддържат отговора на исковата молба.
Третото лице – помагач на страната на ищеца Фирма изразява становище
по предявените искове, като счита същите за основателни.
Съдът, като съобрази доводите на стрА.те и обсъди събрА.те по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с
правно основА.е чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за
дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получена и
разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес.
Производството се развИ. след постъпване на възражение против заповед
за изпълнение, издадена в полза на Фирма Предвид разпоредбата на чл. 415
ГПК за ищеца е налице интерес за търсената защита, предвид което
производството се явява процесуално допустимо.
По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки
е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава
претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при
условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързА. със съществуването на договорни
отношения между стрА.те за доставката на топло енергия, както и качеството
на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално
доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната
лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е
настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави
защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.
Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била
присъединена към топлопреносната мрежа, което обстоятелство първо не е
спорно, а се и установява от протокол от 23.09.2013 г. от проведено ОС на
собствениците на етажната собственост с адрес /административен адрес/,
съгласно който е взето решение за избор на фирма за извършване на дялово
разпределение.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежА.ето на вещно право върху имота - собственост или
2
вещно право на ползване.
По делото от представения договор за продажба на държавен недвижим
имот по реда на Наредбата за държавни имоти от 15.10.1990 г. се установява,
че А. Б. Г. е закупила следния недвижим имот, представляващ апартамент №
15 , находящ се в /административен адрес/. Представено е и акт за граждански
брак № 573 от 11.07.1981 г., сключен между А. Б. Г. и М. Е. М.. С оглед на
гореизложеното в разглеждА.я случай от представените по делото
доказателства се установява, че ответниците са имали качеството
потребители на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ през
процесния период. Видно от договор за продажба от 15.10.1990 г. А. Б. Г. и
М. Е. М. са придобили в режим на СИО процесния имот. Така придобитото
качество законът не огрА.чава със срок и не го поставя под условие, в
зависимост от различните нови основА.я за пораждане на търговски
отношения с нови потребители на топлинна енергия и загубването на това
качество става при настъпване на законоустановения факти, прекратяващи
облигационните отношения.
От изложеното е видно, че потребители на топлинна енергия са
ответниците по силата на притежавА.те от тях право на собственост върху
процесния недвижим имот. По силата на закона /чл. 150 ЗЕ/ между битовия
потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по
продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да
необходимо изричното им приемане от потребителя, които са задължителни
за всички потребители и с влизането им в сила се счита, че има сключен
договор между топлопреносното предприятие и битовия потребител. С оглед
на гореизложеното възраженията на ответниците за липсата на облигационна
връзка се явява неоснователно.
От приетата по делото СТЕ, от която се установява, че в процесния имот
е имало 4 броя радиатора с монтирА. ИРРО с дистанционен отчет. Вещото
лице посочва, че ТЕ за отопление отдадено от сградната инсталация била
изчислена по формулата приложена в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. на база
пълна отопляема кубатура 210 куб. м. Съгласно заключението за процесния
период нямало изчислена ТЕ за общи части. В имота имало два броя
водомери за топла вода. Вещото лице е посочило, че изчисленията извършени
от ФДР били в съответствие с действащата Наредба № 16-334/06.04.2007 г.
Вещото лице посочва, че общия размер на дължимата суми през процесния
период възлиза на 3059.88 лв., като при начисляване на сумите за топлинна
енергия била спазена нормативната уредба. Съгласно заключението
топломера за е преминал през метрологична проверка през две годишен
период и при проверките не били констатирА. отклонения извън допустимите
стойности.
По делото пред районния съд е приета и СЧЕ, която съдът кредитира в
частта, в която е посочено, че за процесния период няма извършени плащА.я
на претендирА.те суми, както и в частта, в която е посочено, че размерът на
претенция за дялово разпределени възлиза на 31.49 лв.
Неоснователно се явява възражението на ответниците за недължимост на
процесните суми за топлинна енергия. По делото е прието заключение по
СТЕ, което е дадено от компетентно вещо лице с притежавА. специални
знА.я в науката топлотехника, мотивирано е подробно и е обосновано, като
вещото лице е дало и категоричен отговор на поставените му от стрА.те
въпроси, предвид на което и настоящият състав на съда при извършена
преценка във връзка с чл. 202 ГПК намира, че следва изцяло да го кредитира.
При извършена съвкупна оценка на събрА.те по делото писмени
доказателства и при кредитиране заключението на вещото лице по приетата
СТЕ съдът приема за установено, че при спазване на ЗЕ на ответниците в
процесния имот е доставяна топлинна енергия при дялово разпределение на
същата в сградата етажна собственост и отчитане и заплащане на потребената
3
топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и
изравнителна сметка. При кредитиране заключението по СТЕ съдът приема за
установено по делото, че монтирА.те измервателни уреди съответстват на
нормативно установените изисквА.я към същите, подлагА. са на изискуемия
контрол /при проверките не били констатирА. отклонения извън допустимите
стойности/ и точно са отразявали количествата постъпила топлинна енергия.
Същевременно за целия процесен период от ответниците не са правени
никакви възражения по реда на общите условия. Няма основА.е да не се
приеме съдебно-техническата експертиза, тъй като тя е подробна и
обоснована и не се опровергава от никакви обстоятелства и доказателства по
делото, още повече, че в случая данните за потребената в имота на ответника
топлинна енергия не са единствено на основата на издадените в периода от
ищеца счетоводни документи, а са събрА. и други доказателства, т. ч. и от
представените от третото лице помагач главни отчети. Ето защо съдът счита,
че по делото е установена по несъмнен и категоричен начин потребената от
ответниците топлоенергия в определеното количество, като ответниците
отговарят за заплащане на потребената такава в имота пред ищеца солидарно
на основА.е на чл. 32 от СК. Ето защо съдът счита, че по делото е установена
по несъмнен и категоричен начин потребената от ответниците топлоенергия в
определеното количество, на стойност 3059.88 лв. С оглед на диспозитивното
начало в процеса, доколкото ищецът претендира сумата от 2978.92 лв., която
се явява в по-нисък размер от реално доставената топлинна енергия, то
именно в този размер следва да бъде уважен предявения иск.
Неоснователни са и възраженията на ответниците за нарушение на
европейското законодателство - ДиректИ. 2011/83/ЕС на Европейския
парламент, респ. за нарушение на ЗЗП. Разпоредбата на чл. 62, ал. 2 ЗЗП,
забраняваща доставката на централно отопление без искане на потребителя, е
приета с цел транспониране в националното законодателство на разпоредбите
на ДиректИ. 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25
октомври 2011 г. относно правата на потребителите, за изменение на
ДиректИ. 93/13/ЕИО на Съвета и ДиректИ. 1999/44/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета и за отмяна на ДиректИ. 85/577/ЕИО на Съвета и
ДиректИ. 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. В тази връзка вече
е постановено ТР № 2/25.05.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ВКС, ОСГТК,
съгласно което разпоредбите на ЗЕ не противоречат на чл. 62 вр. § 1 от ДР на
ЗЗП. Съгласно задължителните указА.я в цитираното ТР, съгласието за
доставката и нежелА.ето за преустановяването по реда на чл. 153, ал. 2 ЗЕ
съставлява „искане“ на услугата по смисъла на чл. 62, ал. 1 ЗЗП, поради което
между двата закона не съществува противоречие. Следва да се има предвид и
че по делото няма данни да е налице хипотезата на чл. 153, ал. 2 от ЗЕ за
отказ от ползване на топлинна енергия - прекратяване на топлоснабдяването
за отопление на цялата сграда от абонатната станция или от нейното
самостоятелно отклонение, когато две трети от собствениците и титулярите
на вещно право на ползване не желаят да бъдат потребители на топлинна
енергия за отопление и декларират писмено това пред топлопреносното
предприятие, което е длъжно в срок до 15 дни след постъпване на
заявлението да извърши исканото прекратяване.
Неоснователни са и доводите на ответниците за нищожност на клаузите
в Общите условия за продажба на топлинна енергия като неравноправни.
Общите условия са изготвени в пълно съответствие със Закона за
енергетиката и издадените въз основа на него подзаконови нормативни
актове. В Общите условия е предвидена възможност за потребителя при
несъгласие със същите да внесе искане в съответното топлопреносно
предприятие за специални условия. Няма доказателства по делото
ответниците да са упражнили правото си да възразят срещу Общите условия,
поради което може да се направи извод, че са приети от тях.
4
След като ответниците не са изпълнили точно в темпорално отношение
своята насрещна парична престация са изпаднали в забава и дължат
обезщетение в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД върху главницата. В чл. 33, ал. 1 от Общите условия е уговорено, че
клиентът е длъжен да заплати цената на месечно доставената топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася,
поради което не е необходима последваща покана. С оглед на което
претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се явява основателна за сумата от 495.64
лв., изчислена по реда на чл. 162 от ГПК, поради което именно в този размер
следва да бъде уважен и предявения иск.
Основателно се явява исковата претенцията за дължимост на сумите за
дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.
). Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 год., бр.
54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./ възлага отговорността за
извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на
топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по
дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците,
вписА. в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на
цената за услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ е точно
определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, ал. 2 и ал. 3, т. 4, с договорите между
топлопреносното предприятие и топлинните счетоводители /които се
сключват при Общи условия/ се уреждат цените за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на
потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от
топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово
разпределение на топлинна енергия. Източник на процесните вземА.я е
продажбата на топлинна енергия за битови нужди. Съгласно разпоредбата на
чл. 150, ал. 1 ЗЕ тази продажба се осъществява при публично известни Общи
условия, а според последните купувачите са длъжни да заплащат на
продавача сума за услугата дялово разпределение, чието стойност се формира
от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на
изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на
уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се
заплаща допълнителна цена по ценоразпис определен от продавача.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода
между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е
възложено от етажните собственици на Фирма, като по делото не е спорно, че
третото лице - помагач е осъществявало услугата дялово разпределение за
топлоснабдения имот за исковия период. В нормата на чл. 156 ЗЕ е
регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради - етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на грА.цата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането
на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от
средствата за дялово разпределение, монтирА. на отоплителните тела в
жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация. Следва да бъде посочено, че съгласно чл. 22, ал. 1 от
общите условия е предвидено, че клиентите заплащат на ищеца стойността на
услугата „дялово разпределени“, извършвана от избрА.я от тях търговец. В
случая съгласно заключението на вещото лице стойността на услугата за
дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. възлиза на
5
31.49 лв., то претенцията се явява основателна. Действително след като
ответниците не са изпълнили точно в темпорално отношение своята насрещна
парична престация биха изпаднали в забава и ще се дължи обезщетение в
размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
главницата за дялово разпределение. За цената за заплащане на лихвата за
дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на
потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава
след покана – арг. 84, ал. 2 от ЗЗД. По делото не са представени доказателства
за отправени и получена покана от ответниците за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради
което претенцията за лихва в общ размер на 7.42 лв. се явява неоснователна.
С оглед основателността на исковата претенция за топлинна енергия
следва да бъде разгледано и възражението за погасяване на задълженията по
давност. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
понятието „периодични плащА.я” по смисъла на чл. 111, б. „в” от Закона за
задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащА.ята са изначално определени или
определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащА.ята да са
еднакви. Следователно еднаквостта или различието на размера на
задължението за плащане нямат отношение към характеристиката му като
периодично, като единствено е необходимо той да е предварително определен
или определяем.
ВземА.ята на ответното дружество съдържат изброените признаци на
понятието, поради което представляват периодични плащА.я по смисъла на
чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишен срок на погасителна
давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от
топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи
се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
плащА.я са с еднакъв или различен размер – арг. чл. 155 и чл. 156 от Закона
за енергетиката.
Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давностния срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо. Видно от Общите условия за продажба
на топлинна енергия от Фирма на потребители за битови нужди в гр. София в
релевантни за процесния период, клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в четиридесет и пет дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Преди изтичането на тези срокове
вземането е ликвидно, тъй като е установено по основА.е и размер, но същото
не е изискуемо, защото от първия до четиридесет и петия ден на месеца,
следващ този за който е изчислена стойността на топлоенергията съществува
право, но не и задължение за изпълнение от страна на потребителите на
топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от ГПК искът за съществуване на
вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, което в настоящият случай е подадено на
24.06.2021 г. и при прилагане на изложените по-горе принципи няма
задълженията за топлинна енергия погасени по давност, като няма погасени и
задължения за лихва за забава.
По отношение на претенцията за дялово разпределение, то на основА.е
чл. 114, ал. 2 от ЗЗД, давността започва да тече от датата, на която вземането е
възникнало, тоест давността за всяко месечно вземане започва да тече с
изтичане на месеца, за което е начислено – от първото число на следващия
6
месец. Частично погасени по давност се явяват и претенциите за дялово
разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 31.05.2018 г. на стойност 2.56
лв., изчислена по реда на чл. 162 от ГПК, като размерът на дължимите от
ответниците суми за дялово разпределение е 28.93 лв. за периода от
01.06.2018 г. до 30.04.2019 г.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
и исковото производство. На основА.е чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК
заявителят /ищец/ има право на направените от него разноски в двете
производства, като ищецът претендира сумите от 70.28 лв. държавна такса в
исковото производство, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство определено на основА.е чл. 78, ал. 8 от ГПК, 450 лв., депозити
за вещи лица, 70.27 лв. платена държавна такса в заповедното производство и
50 лв. юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство. С оглед
частичната основателност на исковите претенции на ищецът следва да му
бъде присъдена сумата в размер на 738.55 лв. С оглед частичната
неоснователност на исковата молба на основА.е чл. 78, ал. 3 от ГПК на
ответниците биха се дължали разноски, но не са представени доказателства,
че такИ. са сторени.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от Фирма ЕИК
************, със седалище и адрес на управление /административен адрес/
срещу А. Б. Г., ЕГН **********, с адрес /административен адрес/ и М. Е. М.,
ЕГН **********, с адрес /административен адрес/, по реда на чл. 422, ал. 1 от
ГПК с правно основА.е чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че А.
Б. Г. и М. Е. М. дължат солидарно Фирмаследните суми: сумата от 2978.92
лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се в
/административен адрес/, аб. № 121865, ведно със законна лихва от 24.06.2021
г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия размер на 495.64 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 03.06.2021 г.,
както и сумата от 28.93 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със
законна лихва от 24.06.2021 г. до изплащане на вземането, за които вземА.я е
издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 36806/2021 г. по описа на СРС, 39
състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за дялово разпределение за сумата над
уважения размер от 28.93 лв., до пълния претендиран размер от 31.49 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 24.06.2021
г., до окончателното изплащане, както и за периода от 01.05.2018 г. до
31.05.2018 г., както и иска за сумата от 7.42 лв., представляваща лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г.
до 03.06.2021 г.
ОСЪЖДА А. Б. Г., ЕГН **********, с адрес /административен адрес/ и
М. Е. М., ЕГН **********, с адрес /административен адрес/, да заплатят на
Фирма ЕИК ************, със седалище и адрес на управление
/административен адрес/, на основА.е чл. 78, ал. 1 във вр. с ал. 8 от ГПК
сумата от 738.55 лв. разноски в исковото и заповедното производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - Фирма.
7
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на стрА.те.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8