Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 28.10.2020 година Град С.З.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На 23.09. 2020 година
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА
БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ТРИФОН МИНЧЕВ
Секретар: СТОЙКА И.
като разгледа докладваното от съдията БОНЧЕВА
в.т.д. № 1075 по описа за 2020
година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Обжалвано
е решение № 780/10.12.2019г., постановено по гр.д. №1983/2019г. по описа на
Районен съд – Казанлък, с което „Е.К.Н.” ООД е осъдено да заплати на “Ю.” ООД
следните суми: по Фактура №********** от
29.03.2019 г. в размер на 1 930.89 лв. и законна лихва за забава в размер на
32.72 лв. за периода от 29.03.2019 г. до 28.05.2019г.; по
Фактура № ********** от 09.04.2019 г. в размер на 9 314.80 лв. и законна
лихва за забава в размер на 129.38 лв. за периода от 09.04.2019 г. до
28.05.2019 г.; по Фактура № **********
от 01.02.2019 г. в размер на 3335.10 лв. и законна лихва за забава в размер на
108.40 лв. за периода от 01.02.2019 г.
до 28.05.2019 г., както и законната лихва за забава върху сумите, считано от
предявяване на исковата молба в съда – 16.07.2019 г. до окончателното изплащане
на сумата.
Във
въззивната жалба „Е.К.Н.” ООД излага доводи за незаконосъобразност на
постановеното решение с искане да се отмени и да се постанови друго, с което да
се отхвърлят исковете. Претендират се разноските по делото.
Постъпил
е отговор на въззивната жалба от “Ю.” ООД, с който се взема становище, че жалбата
е неоснователна, а обжалваното решение
правилно и законосъобразно. Направено е искане да се потвърди решението и да се
присъдят разноските по делото.
Окръжен съд – гр. С.З., в
настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното
производства, намира за установено следното:
Пред първоинстанционния съд
са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 415,
ал. 3 от ГПК във вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и по чл. 327 от ТЗ.
Ищецът “Ю.” ООД моли съда да
постанови решение, с което да установи, че „Е.К.Н“ ООД дължи на „Ю.“ ООД сума
общо в размер на 14 851,29 лв., представляваща вземане по фактура №**********
от 29.03.2019 г., както и законна лихва
за забава в размер на 32.72 лв. за периода от 29.03.2019 г. до 28.05.2019 г.;
по фактура №********** от 09.04.2019 г.,
както и законна лихва за забава в размер на 129.38 лв. за периода от
09.04.2019 г. до 28.05.2019 г. и по фактура №********** от 01.02.2019 г., както
и законна лихва за забава в размер на 108.40 лв. за периода от 01.02.2019 г. до
28.05.2019 г. Претендира за законна лихва от датата на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК до изплащане на
задължението. Претендира за разноските по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника. Заявява, че искът е допустим, но
неоснователен.
В първото открито заседание
по делото ищецът е направил искане за изменение на иска от установителен към
осъдителен иск с оглед обезсилване на издадената заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д.1523/2019 г. по описа на Районен съд –Казанлък, което е потвърдено
от Окръжен съд - С.З..
Съдът е уважил искането за
изменение на иска и е приел, че ищецът е предявил осъдителен иск против
ответника.
От представения Договор за
покупко-продажба на слънчоглед от 29.03.2019 г. се установява, че “Ю.” ООД е
доставил на „Е.К.Н.” ООД 72,72 метрични тона слънчоглед, за което е издадена
фактура №********** от 29.03.2019 г. за продажбата на слънчоглед с нето
количество 72.72 метрични тона с цена за тон 580 лв. на обща стойност 42177, 60
лв. с ДДС и Приемо - предавателен протокол към фактура №********** от
29.03.2019 г.
От представения Договор за
покупко-продажба на слънчоглед от 09.04.2019 г. се установява, че “Ю.” ООД е
доставил на „Е.К.Н.” ООД 16, 060 метрични тона слънчоглед, за което е издадена
фактура №********** от 09.04.2019 г. за продажбата на слънчоглед с нето
количество 16.060 метрични тона с цена за тон 580 лв. на обща стойност от 9
314,80 лв. с ДДС и Приемо - предавателен протокол към фактура №********** от
09.04.2019 г.
От представената фактура № ********** от
01.02.2019 г. се установява, че “Ю.” ООД е доставил на „Е.К.Н.” ООД 1 брой
матрица на обща стойност от 3 335,10
лв. с ДДС.
По делото е представен и Протокол за
прихващане на вземания между страните от 30.04.2019г., в който е включено
вземането по фактура № ********** от 29.03.2019 г. и по фактура № ********** от
09.04.2019 г. Вследствие на извършеното прихващане „Е.К.Н.” ООД дължи на “Ю.”
ООД сумата от 11 245, 69 лв. В тази
връзка ищецът излага твърдения, че по фактура № ********** от 29.03.2019 г.
вследствие на извършеното прихващане е останало неразплатено задължение в
размер на 1 930,89 лв. – главница, а по фактура № ********** от 09.04.2019 г.
ответното дружество изцяло дължи сума в размер на 9 314, 80 лв., както и
по фактура № ********** от 01.02.2019 г. – сума в размер на 3 335, 10 лв.
По делото е представен Договор за
изработка на ишлеме от 21.03.2019 г., съгласно който “Ю.” ООД възлага на
„Е.К.Н.” ООД да извърши обелване на 214, 46 метрични тона черен слънчоглед
реколта на 2018 г. В договора не е посочено възнаграждение за извършване на
ишлеме, единствено в чл. 6 от договора е посочено, че плащането на количеството
слънчоглед се извършва до 35 календарни дни срещу издадена данъчна фактура от
изпълнителя към възложителя. От страна на ответника са представени 6 бр.
протоколи за доставка на горепосоченото количество слънчоглед за периода 21.03.2019 г. – 03.04.2019 г.
С оглед изясняване на делото от фактическа
страна e допусната и е извършенa съдебно – счетоводна експертиза, от чието
заключението се установява, че съгласно проверени дневници на продажбите на
фирма „Ю.“ ООД, фактурите са осчетоводени както следва: Фактура
№**********/01.02.2019 г. е осчетоводена в Дневник продажби месец 02/2019 г. на
ред 2. Съгласно подписан договор, фактурата следва да се заплати до 10 дни след
издаването й /11.02.2019г./. Законната лихва върху сумата до 28.05.2019 г.
е 99,13 лв.
Фактура №
**********/29.03.2019 г. е осчетоводена в Дневник продажби месец 03/2019 г. на
ред 91. Съгласно подписан договор, фактурата следва да се заплати до 10 дни
след издаването й /08.04.2019г./. Законната лихва върху сумата до 28.05.2019 г.
е 597,56 лв.
Фактура №
**********/09.04.2019 г. е осчетоводена в Дневник продажби месец 04/2019 г. на
ред 23. Съгласно подписан договор, фактурата следва да се заплати до 10 дни
след издаването й /19.04.2019г./. Законната лихва върху сумата до 28.05.2019 г.
е 103,51 лв.
Вещото лице посочва, че от
страна на „Е.К.Н.” ООД не са представени документи
установяващи, че процесните фактури са отразени в счетоводството на „Е.К.Н.”
ООД.
Според експертизата, по процесните
фактури няма извършени плащания от страна на ответника.
В съдебно заседание от 02.12.2019 г. вещото
лице е посочило, според обясненията на управителя на „Е.К.Н.”
ООД М.М. себестойността на 1 тон ишлеме е 75 лв., което означавало, че
за 214, 46 метрични тона белен слънчоглед, себестойността е 16 084, 50 лв.
Експертизата не е оспорена от страните
по делото и настоящия състав на Окръжен съд възприема констатациите й.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Първоначално във въззивната жалба на „Е.К.Н.“ ООД –
село Г., община П.Б.е посочено, че се обжалва решение №780/09.10.2019 г.,
постановено по гр.д. № 1983/2019 г. по описа на Районен съд – Казанлък, като и
в петитума на жалбата се иска отмяна на това решение.
Видно от данните, в кориците по
първоинстанционното производство не съществува решение от 09.10.2019 г., поради
което въззивният съд намира, че за въззивника не съществува правен интерес от
прогласяване нищожност на горепосоченото решение. Поради това въззивният съд
намира, че следва да разгледа въззивната жалба на „Е.К.Н.” ООД
против решение № 780/10.12.2019г., постановено по гр.д. №1983/2019г. по
описа на Районен съд – Казанлък.
Съгласно
разпоредбата на чл. 327, ал. 1 от ТЗ, с договора за продажба, купувачът се
задължава да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му
дават право да я получи, а продавачът се задължава да предаде стоката.
Продавачът следва да установи факта на сключване на договора за продажба и
предаването на стоката на купувача, а последният следва да установи факта на
плащане на цената на закупените стоки.
В настоящия случай от представените
доказателства се установява, че “Ю.” ООД
е доставило на „Е.К.Н.” ООД посоченото в договорите от 29.03.2019 г. и
09.04.2019 г. количество слънчоглед, за което са издадени съответно фактура № ********** от 29.03.2019 г. на стойност
42177.60лв. и фактура №********** от 09.04.2019 г. на стойност 9 314.80лв.
Следователно за ответното дружество е
възникнало задължението да заплати уговорената цена, съгласно разпоредбата на
чл.327, ал. 1 от ТЗ. По делото е представен Протокол
за прихващане на вземания между страните по делото от 30.04.2019 г., в който е
включено вземането по фактура №********** от 29.03.2019 г., като по твърдения
на ищеца, след извършеното прихващане, остатъкът по горепосочената фактура е
1 930, 89 лв., който до настоящия момент не е заплатен. По отношение на
задължението в размер на 9 314, 80 лв. по договора от 09.04.2019 г. не са
представени доказателства, че същото е заплатено.
Поради изложеното,
въззивният съд намира, че „Е.К.Н.” ООД
следва заплати на “Ю.” ООД остатъка от задължението по договорите от 29.03.2019
г. и 09.04.2019 г., което е в общ размер на 11 245, 69 лв.
От
представената фактура № ********** от 01.02.2019 г. съдът приема
за установено, че между страните е съществувало валидно правоотношение по
договор за продажба, по силата, на който “Ю.” ООД е доставил на „Е.К.Н.” ООД 1 брой матрица на обща стойност от 3 335,10 лв. с ДДС. В настоящия
случай горепосочената фактура може да послужи като доказателство за възникнало
договорно правоотношение по договор за продажба между страните, тъй като съдържа
описание на стоката, нейното количеството, единична цена и общо дължима цена в
размер на 3 335, 10 лв. /в този смисъл Решение № 114/26.07.2013 г. по
т.д.№ 255/2012 г., І т.о., Решение 252/03.01.2013 г. по т.д.№ 1067/2011 г., ІІ
т.о.) Поради това съдът приема, че между страните е съществувало валидно
правоотношение по договор за продажба и следователно за „Е.К.Н.” ООД е възникнало
задължението да заплати уговорената цена, съгласно разпоредбата на чл. 327, ал.
1 от ТЗ. По делото не са представени доказателства, че ответникът е изпълнил
задължението си да заплати дължимата цена в размер на 3 335, 10 лв., което е в
негова тежест, съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК.
По исковете с правно основание чл. 86, ал.
1 от ЗЗД.
Видно от съдържанието на договорите от 29.03.2019 г. и 09.04.2019 г., срокът за плащане на
задълженията е до десет дни след издаването на фактурата.
По Договор за покупко-продажба на слънчоглед от
29.03.2019г. е издадена фактура № ********** от 29.03.2019 г. и с оглед на
договорено между страните, лихвата за забава се дължи от 08.04.2019 г. /десет
дни след издаването на фактурата/ до 28.05.2019 г. След служебно изчисляване
съдът намира, че лихвата за забава върху неплатения остатък от 1 930, 89
лв. по фактура № ********** от 29.03.2019 г. за периода 08.04.2019 г. –
28.05.2019 г. е в размер на 27, 36 лв., като за сумата над 27, 36 лв. до
претендирания размер от 32, 72 лв. и за периода от 29.03.2019 г. до 07.04.2019
г. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По Договор за покупко-продажба на слънчоглед от 09.04.2019
г. е издадена фактура № ********** от 09.04.2019 г. и с оглед на договорено
между страните, лихвата за забава се дължи от 19.04.2019 г. /десет дни след
издаването на фактурата/ до 28.05.2019 г. След служебно изчисляване съдът
намира, че лихвата за забава върху неплатеното задължение в размер на
9 314, 80 лв. по фактура № ********** от 09.04.2019 г. за периода
19.04.2019 г. – 28.05.2019 г. е в размер на 103, 51 лв., като за периода от
09.04.2019 г. до 18.04.2019 г. и за сумата над 103, 51 лв. до претендирания
размер от 129, 38 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
По отношение на задължението по № ********** от
01.02.2019 г. на стойност 3 335, 10 лв. по аргумент от чл. 327, ал.1 от ЗЗД ответникът е изпаднал в забава от деня, следващ
датата на издаване на фактурата, удостоверяваща получаване на стоката. След
служебно изчисляване, съдът намира, че лихвата за забава върху неплатеното
задължение от 3 335, 10 лв. за периода от 01.02.2019 г. до 28.05.2019 г. е
в размер на 108, 40 лв.
С отговора на исковата молба ответното
дружество е направило възражение за прихващане с вземане против ищеца в размер на 18 014,66 лв., което настоящата
съдебна инстанция намира, че следва да разгледа, тъй като вземането на ищеца
съществува и е изискуемо. Следва да се отбележи, че първоинстанционният съд
единствено е споменал, че възражението е неоснователно, без да изложи мотиви за този правен извод, съгласно изискванията
на чл.236, ал.2 ГПК. Тъй като развитите оплаквания от въззивника се отнасят
основно до първоинстанционното решение в тази му част, то във връзка с
направеното от ответника възражение за прихващане, съдът приема следното:
Видно от представения Договор
за изработка на ишлеме от 21.03.2019 г., “Ю.” ООД е възложило на „Е.К.Н.” ООД да
извърши обелване на 214, 46 метрични тона черен слънчоглед реколта на 2018 г.,
като в чл. 3 от договора е посочено, че възложителят се задължава да изплати на
изпълнителя за обелването на слънчогледа договореното с този договор
възнаграждение. В чл. 6 от договора е посочено, че плащането на количеството
слънчоглед се извършва до 35 календарни дни срещу издадена данъчна фактура от
изпълнителя към възложителя. Въззивният съд, след внимателен прочит на
съдържанието на целия договор, не установи страните да са посочили конкретна
стойност на услугата, която „Е.К.Н.” ООД е извършило за обелването на 214, 46
метрични тона черен слънчоглед реколта на 2018 г. Обясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание, че по
сведения на управителя на „Е.К.Н.” ООД М.М.
себестойността на ишлемето е 75 лв. на 1 тон, което означава, че за 214, 46
метрични тона белен слънчоглед, себестойността е 16 084, 50 лв. не могат
да послужат за определяне на стойността на извършената услуга от „Е.К.Н.” ООД. След като между страните е сключен писмен
договор, цената като съществен елемент следва да бъде посочена в него. Съдът
намира за неоснователни доводите на ответника, че представените към договора за
изработка на ишлеме протоколи за доставка на слънчоглед са основание за дължимостта
на сумата по договора. Първо, такава сума не е посочена в самия договор, нито
са представени доказателства от ответника сумата да е била определена между
страните впоследствие, като допълнение към договора в тази част. Освен това,
от протоколите за доставка се установява
единствено, че ищецът е предал на ответника съответните количества слънчоглед.
Доказателства, че ответникът е извършил възложената работа и предал обеления
слънчоглед на възложителя не са представени. Данъчна фактура, издадена от изпълнителя
по този договор /т.е. от ответника/ за заплащане на обеленото количество
слънчоглед, съгл.чл.6 от Договор за изработка на ишлеме също не е представена
по делото.Или съдът счита, че в случая не се установи по безспорен и
категоричен начин ответникът да е изпълнил задълженията си по този договор,
поради което и искането му за заплащане на стойността на извършената работа по
договора се явява неоснователно и недоказано.
С оглед на
изложеното, Окръжен съд
намира възражението за прихващане с посочената от ответника сума за недоказано
и слича, че следва да го остави без уважение.
Поради изложеното, съдът счита, че не
следва да извършва прихващане, тъй като не са налице насрещни и изискуеми
задължения, съгласно разпоредбата на чл. 103, ал. 1 от ЗЗД.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че
следва да отмени решението в частта, с която „Е.К.Н.” ООД е осъдено да заплати
на “Ю.” ООД, законна лихва за забава над размера от 27, 36 лв. до претендирания
размер от 32, 72 лв. за периода от 29.03.2019 г. до 07.04.2019 г. по Фактура №
********** от 29.03.2019 г. на стойност 1930.89 лева и законна лихва за забава
над размера от 103, 51 лв. до претендирания размер от 129, 38 лв. за периода от
09.04.2019 г. до 18.04.2019 г. по
Фактура № ********** от 09.04.2019 г. в размер на 9 314.80 лв.,
като вместо него следва да постанови друго, с което да отхвърли предявените
искове от “Ю.” ООД против „Е.К.Н.” ООД за заплащане
на законна лихва над размера от 27, 36 лв. до претендирания размер от
32, 72 лв. за периода от 29.03.2019 г. до 07.04.2019 г. по Фактура № **********
от 29.03.2019 г. на стойност 1930.89 лева и законна лихва за забава над размера
от 103, 51 лв. до претендирания размер от 129, 38 лв. за периода от 09.04.2019
г. до 18.04.2019 г. по Фактура №
********** от 09.04.2019 г. в размер на 9 314.80 лв. като неоснователни и недоказани.
В останалата обжалвана част решението е правилно и
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора „Е.К.Н.”
ООД следва да заплати на “Ю.” ООД направените пред въззивната инстанция
разноски в размер на 898, 10 лв., съразмерно с уважената част от исковете.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 780/10.12.2019г.,
постановено по гр.д. №1983/2019г. по описа на Районен съд – Казанлък в частта, с която „Е.К.Н.” ООД е
осъдено да заплати на “Ю.” ООД, законна лихва за забава над размера от 27, 36 лв. до претендирания размер от 32, 72 лв. за
периода от 29.03.2019 г. до 07.04.2019 г. по Фактура № ********** от 29.03.2019
г. на стойност 1 930.89 лева и законна
лихва за забава над размера от 103, 51
лв. до претендирания размер от 129, 38 лв. за периода от 09.04.2019 г. до
18.04.2019 г. по Фактура № ********** от
09.04.2019 г. в размер на 9 314.80 лв. като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от “Ю.”
ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.З., ул. ***против
„Е.К.Н.” ООД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление с. Г., общ. П.Б., ул. ***за заплащане на законна лихва за
забава над размера от 27, 36 лв.
до претендирания размер от 32, 72 лв. за периода от 29.03.2019 г. до
07.04.2019 г. по Фактура № ********** от 29.03.2019 г. на стойност 1930.89 лева
и законна лихва за забава над размера от 103, 51 лв. до претендирания
размер от 129, 38 лв. за периода от 09.04.2019 г. до 18.04.2019 г. по Фактура № ********** от 09.04.2019 г. в
размер на 9 314.80 лв. КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ като
неоснователно и недоказано възражението за прихващане, направено от „Е.К.Н.”
ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. Г., общ. П.Б.,
ул. ***за сумата 18 014.66лв., представляваща претендирана сума по Договор
за изработка на ишлеме от 21.03.2019г., сключен с Ю.” ООД с ЕИК ***.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 780/10.12.2019г., постановено по гр.д. № 1983/2019г. по описа на Районен съд
– Казанлък в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Е.К.Н.” ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. Г., общ. П.Б.,
ул. ***да заплати на “Ю.” ООД с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. С.З., ул. ***направените пред въззивната
инстанция разноски в размер на 898, 10 лв., съразмерно с уважената част от
исковете.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.