№ 7076
гр. София, 17.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20231110144481 по описа за 2023 година
Делото е образувано по жалба от И. П. Г., М. Е. М., Н. О. М., М. О. М., Р. К. К.,
Ц. К. П., С. К. А., Г. Г. К. и З. Г. К., всички като наследници на ***********, чрез адв.
С., срещу решение № Р57РГ от 23.12.1998г. за възстановяване правото на земи в
съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на ********,
издадено от Поземлена комисия, Община *********, ЕКНМ 54571, област гр.София.
Твърди се, че по заявление вх.№ 1147/03.06.1992г. било постановено атакуваното
решение, с което в т.2 се възстановява правото на собственост на наследниците на
*********** в съществуващи (възстановими) стари реални граници на имоти, сред
които и 2. Нива от 1.120дка, находяща са в землището на ******** в местност
Ровината, к.л.446, имот № 1646 от КП, изработен 1958лв. при граници ******, частни
дворове от три страни. Посочена е забележка, съгласно която имотът попадал в РП на
в.з. ********, кв. 28, решението се издава въз основа на скица и удостоверение по
чл.13, ал.4, 5 от ППЗСПЗЗ № 840/21.12.1998г., одобрени със заповед № РД-09-354 от
06.11.1998г. на Кмета на район *********, заявен с пореден № 11 от заявлението. В т.3
от решението се отказвало възстановяване на правото на собственост в стари реални
граници на нива от 0.180 дка, находяща се в землището на ********, местност
Ровината, кл.№ 466, имот № 1646 от КП 1958г. поради образуван парцел IV1646А, кв.
28 на в.з. ********, който бил застроен и следвало обезщетение по чл.10в ЗСПЗЗ. Към
решението имало удостоверение и скица и решението било получено на 27.01.1999г.
Поради владение на възстановения имот от трети лица наследниците на ***********
завеждат ревандикационен иск срещу тях, който бил отхвърлен като неоснователен,
защото според първоинстанционния съд разглеждал делото не били налице
предпоставките за реституция с оглед наличието на законно застрояване по чл.10, ал.7
ЗСПЗЗ, поради което и решението на ПК било нищожно поради противоречието му с
чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ. С оглед на изложеното се иска прогласяване на атакуваното
решението за нищожно и връщане на преписката.
1
В срока по чл.163 АПК е постъпил отговор от ОСЗ „Западна“, в който оспорва
подадената жалба като недопустима поради липса на правен интерес, съответно като
неоснователна, защото процесното решение не е нищожно, а възстановяване на имот
на повече от едно лице не прави решението нищожно, съответно атакуваното решение
не страда от пороци, от които изобщо да не може да породи правни последици с
издаването му.
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
От приобщеното решение № № Р57ГБ/23.12.1198г. ПК „*********“ е взето
решение да се възстанови правото на собственост на наследниците на *********** в
стари реални граници на имот нива от 1.120дка в землището на ******** местност
********** имот № 1646 от КП от 1958г., като са отказва възстановяване на 0.180дка.
Прието е удостоверение за наследници на ***********, починала на 01.06.1970г.,
от което се установява, че жалбоподателите са наследници на починалото лице.
Прието е влязло в сила на 18.06.2003г. решение от 22.01.2003г. на СРС по гр.д. №
4144/2001г., съгласно което е отхвърлен иск по чл.108 ЗС от ******* П. К., Г. Г. К., З.
Г. К., ************* с предмет ревандикация на имот: нива от 1.120дка в землището
на ******** местност ********** имот № 1646 от КП от 1958г.
Прието е заключение на вещо лице по СТЕ, съгласно което процесният имот към
момента на издаване на решението е бил застроен като строителството е било преди
01.03.1991г., т.е. към момента на решението е имало пречка по чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ.
При така установените факти от значение за спора, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно чл.149, ал.5 АПК оспорването с искане за обявяване нищожността на
оспорения административния акт не е ограничено със срок.
Настоящата инстанция приема, че проверката, която следва да упражни, се свежда
до обсъждане на твърдените пороци, така и до критериите по чл.41 ал.3 ЗАП (отм.),
които водят до опорочаване на волеизявлението на административния орган под
формата на нищожност. В конкретния случай, решението е постановено от
компетентен орган, в законен състав, така и атакуваният акт притежава необходимата
форма и реквизити по чл.15 ЗАП (отм.).
При административните актове, отделните видове недействителност не са
законодателно разграничени. АПК урежда основанията за оспорване, но не и
основанията за нищожност. Съществуването на два вида недействителност и при
административните актове се извежда от различната уредба за съдебен контрол върху
тези актове. В чл.149, ал.5 АПК изрично се употребява понятието „нищожност" и се
дава възможност безсрочно във времето да се предявява жалба срещу такива актове.
Критерият за разграничение между нищожните и унищожаеми индивидуални
административни актове е установен от съдебната практика и правната теория и се
свежда до степента на тежест на допуснатото нарушение на някое от установените в
чл.146 от АПК пет изисквания за законосъобразност при издаването на акта. Поради
това. подходът е индивидуален и проверката се прави за всеки конкретен случай.
Поначало три основни нарушения водят до нищожност на издадения акт: когато актът
се издава от орган, който няма компетентност за това; когато е изцяло лишен от
необходимата форма и когато актът е лишен напълно от законово основание. В
останалите два случая: когато при издаването на акта е допуснато съществено
2
процесуално нарушение и когато актът не съответства на целта на закона, последицата
е унищожаемост.
Конкретно визирания порок /положителното решението на ПК било нищожно,
защото било налице пречка за възстановяване по чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ/ представлява
основания за унищожаемост на акта, а не за неговата нищожност.
Атакуваният акт не е лишен от законово основание за издаването му. За да е
налице нищожност, е необходимо акт с такова съдържание да не може да бъде издаден
от нито един орган и въз основа на нито един нормативен акт. Ако действителното
фактическо положение е различно от обективираните в акта констатации, това би
представлявало основание за отмяна па акта като материално незаконосъобразен,
но не и за обявяването му за нищожен.
Поради изложеното съдът намира, че жалбата следва да се отхвърли.
По разноските:
С право на такива разполага ответникът, поради което следва да му се присъдят
сторените разноски в общ размер на 200лв., които се дължат от ответниците разделно.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 27 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба с вх. № По-15-8937/18.07.2023г, подадена от И. П. Г., ЕГН:
**********, М. Е. М., ЕГН: **********, Н. О. М., ЕГН: **********, М. О. М., ЕГН:
**********, Р. К. К., ЕГН: **********, Ц. К. П., ЕГН: **********, С. К. А., ЕГН:
**********, Г. Г. К., ЕГН: **********, и З. Г. К., ЕГН: **********, всички като
наследници на ***********, съдебен адресат: адв. П. С., *********, се иска обявяване
на нищожността на решение № Р57РГ от 23.12.1998г. за възстановяване правото на
земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на
********, издадено от Поземлена комисия, Община *********, ЕКНМ 54571, област
гр.София, като неоснователна.
ОСЪЖДА на основание чл.143, ал.3 АПК И. П. Г., ЕГН: **********, М. Е. М.,
ЕГН: **********, Н. О. М., ЕГН: **********, М. О. М., ЕГН: **********, Р. К. К.,
ЕГН: **********, Ц. К. П., ЕГН: **********, С. К. А., ЕГН: **********, Г. Г. К., ЕГН:
**********, и З. Г. К., ЕГН: **********, всички като наследници на ***********,
съдебен адресат: адв. П. С., *********, да заплатят на Общинска служба по земеделие
– *********, разноски по делото в размер на 200лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред АССГ в 14-дневен
срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3