Протокол по дело №784/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 297
Дата: 20 април 2022 г. (в сила от 20 април 2022 г.)
Съдия: Тони Кръстев
Дело: 20213100900784
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 16 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 297
гр. Варна, 20.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на петнадесети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тони Кръстев
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
Сложи за разглеждане докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №
20213100900784 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:10 часа се явиха:
-ро
След спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1, предл. ІІ от ГПК, на
второ четене се явиха:
Ищецът „КЕЙ ЕНД ЕС ЕНЕРДЖИ“ ЕООД , редовно призован,
представлява се от адвокат П.П., редовно преупълномощен от адвокат
Теодор Тошев и приет от съда от днес.
Ответникът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, редовно призован,
представлява се от адвокат Л.М., редовно преупълномощена от Адвокатско
дружество „Величков, Желязков и партньори” и приет от съда от днес.
Третото лице помагач „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА
КОМПАНИЯ“ ЕАД, редовно призован, не се явява представител в съдебно
заседание.
СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх.№ 8851 на 12.04.2022 г. от
„Национална електрическа компания“ ЕАД, с която молят да бъде даден ход
на делото. Заявяват, че нямат възражения по доклада и по доказателствата.
Поддържат становищата си по исковата молба и допълнителната искова
молба. Изразяват становище по същество на спора.
Съдът връчва преписи от молбата на процесуалните представители на
страните.
Адв. П.: Да се даде ход на делото.
Адв. М.: Моля да се даде ход на делото.
1
СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
и пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора
Адв. П.: Поддържам исковата молба. Оспорвам писмения отговор.
Нямам възражения по доклада.
Адв. М.: Поддържам отговора на исковата молба. Оспорвам иска.
Запознати сме с проекта за доклад и нямаме възражения.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ ОКОНЧАТЕЛЕН ДОКЛАД НА
ДЕЛОТО, като се придържа към проекта за доклад, обективиран в
Определение № 366 от 08.03.2022 година, както следва:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове от "Кей Енд Ес
Енерджи" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: бул.
"България" № 51 Б, ет. 4, п.к. 1404, гр. София, срещу „Енерго-Про Продажби”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс - Г, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца следните суми:
(1) сума в размер 12 588,44 лв. (дванадесет хиляди петстотин осемдесет
и осем лева и 44 ст.), дължима от "Енерго-Про Продажби" АД като цена за
произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за месец
септември 2018 г. на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, както и
сума в размер 3 832,43 лв. (три хиляди осемстотин тридесет и два лева и
43 ст.) представляваща обезщетение за забава за плащане на сумата от 12
588,44 лв. за периода от 16.11.2018 г. до датата на предявяване на иска, както
и законната лихва върху горепосочената главница от подаване на настоящия
иск до окончателното им плащане;
(2) сума в размер 104 331,46 лв. (сто и четири хиляди триста тридесет и
един лева и 46 ст.), дължима от "Енерго-Про Продажби" АД като цена за
произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за месец
октомври 2018 г. на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, както и
сума в размер 31 763,14 лв. (тридесет и една хиляди седемстотин
шестдесет и три лева и 14 ст.,) представляваща обезщетение за забава за
2
плащане на сумата от 104 331,46 лв. за периода от 16.11.2018 г. до датата на
предявяване на иска, както и законната лихва върху горепосочената главница
от подаване на настоящия иск до окончателното им плащане.
Претендират се съдебно-деловодни разноски.
Ищецът твърди в исковата молба, че е собственик на вятърна
електрическа централа - ВяЕЦ "ВГ16" с обща инсталирана мощност 2000 kW
(две хиляди киловата), състояща се от един ветрогенератор тип VESTAS V90,
находящ се в поземлен имот с кадастрален номер № 011026 по плана за
земеразделяне в землището на гр. Каварна, община Каварна, област Добрич.
За изкупуване на произведената енергия бил сключен с ответника
Договор за изкупуване на електрическа енергия № 83 от 11.05.2009 г., по
силата на който последният се е задължил да изкупува ежемесечно, на база
издадени от производителя фактури, произведената електрическа енергия на
преференциална цена, определена от КЕВР с Решение № Ц-010/30.03.2011 г.,
и съобразно разпоредбите на ЗЕВИ и Наредба №1 от 14.03.2017г. за
регулиране на цените на електрическата енергия.
Сочи, че през м. септември 2018 г. ищецът произвел и доставил на
ответника енергия в размер на 447,774 MWh, за която издал съответно: 1)
Фактура № 233/30.09.2018 г. на стойност 87 575,64 лв. с ДДС, като
продажната цена за количество от 387,592 MWh е 188,29 лв./MWh (а именно,
съответно приложимата преференциална цена по т. 8 от Решение Ц010).
Ищецът издал фактура по тази цена, тъй като съответните количества
електроенергия са произведени, докато централата е работила преди да
надхвърли праг от 2000 kWh нетно специфично производство на
електроенергия ("НСПЕ") от инсталиран 1 kW мощност. Тази фактура била
изцяло платена от ответника. Впоследствие, през същия месец септември
2018 г. ВяЕЦ произвела електроенергия в размер на 60,182 MWh, за която
ищецът издал 2) Фактура № 234/11.10.2018 г. на стойност 1 009,56 лв. с ДДС,
като продажната цена за количеството от 60,182 MWh била 13,97 лв. (а
именно, съответно приложимата цена за излишък на балансиращия пазар),
като към този момент – през месец септември 2018 г., ВяЕЦ била работила
при прехвърлянето на прага от 2000 kWh, но без да е достигнала 2250
ефективни часа и без да е достигнала прага от 2 300 MWh НСПЕ от
инсталиран 1 kW мощност. Тази фактура също била заплатена от ответника
3
изцяло.
Твърди, че през целия месец септември ВяЕЦ е работила под 2250 часа
и без да надхвърля прага от 2000 kWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност.
Затова след като през месец октомври 2018 ВяЕЦ достигнал 2300 kWh НСПЕ,
ищецът издал на ответника дебитно известие № 235/31.10.2018 г. към
Фактура № 234 за сумата от 12 588,44 лв. с ДДС, с което коригирал
продажната цена за излишък от балансиращ пазар до размера на
преференциалната цена, дължима по т. 1.7 от Решение СП-1 (а именно, на
цена 188,29 лв./MWh) за количеството електроенергия, произведено през
месец септември 2018 г. Това било така, защото ВяЕЦ на ищеца била
работила над 2000 НСПЕ, но преди достигането на 2250 ефективни часа
работа, също така не била достигнала прага от 2 300 kWh НСПЕ от
инсталиран 1 kW мощност. Поради това цялото количество произведена
електрическа енергия през м. септември подлежало на изкупуване по
преференциалната цена дължима по т. 1.7 от Решение СП-1 (188,29 лв./MWh),
респ. по т. 8 от Решение Ц-010.
Към настоящия момент Ответникът не бил заплатил сумата по дебитно
известие № 235 на ищеца, като цялата сума в размер на 12 588,44 лв. с ДДС
оставала дължима и неплатена.
Освен това ответникът дължал на ищеца и обезщетение за забава в
размер на 3 832,43 лв. върху сумата от 12 588,44 лв. считано от 16.11.2018 г. –
датата на която Ответникът е изпаднал в забава, до датата на подаване на
исковата молба съгласно чл. 86 от ЗЗД.
На следващо място излага, че през месец октомври 2018 г. ищецът
произвел чрез своята ВяЕЦ и доставил на ответника електроенергия в размер
на 499,76 MWh, за която е издал фактура № 108/31.10.2017 г. на стойност 111
816,36 лв. с ДДС, като продажната цена за количеството от 439,181 MWh
било 188,29 лв./MWh (а именно, съответно приложимата преференциалната
цена, дължима по т. 8 от Решение Ц-010) преди достигане на 2250 ефективни
часа. Продажната цена за количеството 59,942 MWh било 172,95 лв./MWh (а
именно, съответно приложимата преференциалната цена, дължима по т. 9 от
Решение Ц010) след достигане на 2250 ефективни часа. Ищецът издал
фактурата по тази цена, тъй като през месец октомври количеството
електроенергия от 439,181 MWh било произведено докато централата е
4
работила при надхвърлен праг от 2 000 kWh НСПЕ от инсталиран 1 kW
мощност и преди да е достигнала 2250 ефективни часа и без да е достигнала
прага от 2 300 kWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност. За количеството
електроенергия от 59,942 MWh произведено през същия месец октомври 2018
г. централата вече била надхвърлила с тези количества 2250 ефективни часа,
но без да е достигнала прага от 2 300 kWh НСПЕ от инсталиран 1 kW
мощност.
Така количеството произведена електрическа енергия през месец
октомври 2018 г. в общ размер на 499,76 MWh (439,181 MWh при работа на
централата до 2250 ефективни часа и 59,942 MWh при работа на централата
над 2250 ефективни часа), подлежало на изкупуване последователно по двете
преференциални цени по т. 8 и т. 9 от Решение Ц-010, и с оглед НСПЕ по т.
1.7. и т.1.8. от Решение СП-1, защото през целия месец октомври централата
не била достигнала прага от 2 300 kWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност.
Към настоящия момент ответникът бил заплатил на ищеца единствено
част от сумата по фактура № 236 в размер на 7 484,90 лв., като към настоящия
момент оставала дължима и незаплатена сумата в размер на 104 331,46 лв. с
ДДС.
Освен заплащането на дължимата сума в размер на 104 331,48 лв. с ДДС
по Фактура № 236 ответникът дължал на ищеца и обезщетение за забава в
размер на 31 763,14 лв. за забава на плащането на сумата от 104 331,46 лв. с
ДДС считано от 16.11.2018 г. – датата на която ответникът е изпаднал в
забава, до датата на подаване на исковата молба съгласно чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът излага още, че договор № 83 от 11.05.2009 г. се е изпълнявал в
процесния период и до влизане в сила на промените в ЗЕ (ДВ бр. 38 от
08.05.2018 г.), вследствие на които считано от 01.10.2019 г. действието на
договора е прекратено, като процесните количества електроенергия за м.
септември 2018 г. и месец октомври 2018 г. са произведени и доставени при
условията на сключения между страните договор.
Ищецът сочи, че към момента на сключване на договора за изкупуване
и за 15 години напред се прилага преференциалната цена, определена в
Решение № Ц-10/31.03.2010 г. на ДКЕВР. След приемане на Решение № Ц-
10/30.03.2011 г. на ДКЕВР следвало да се прилага определената в последното
преференциална цена относно цялото произведено от ищеца и изкупено от
5
ответника количество електроенергия. С влизане в сила на ЗЕВИ на
03.05.2011 г. тази цена остава в сила съгласно договора между страните,
който запазва действието си.
Поддържа, че при определяне на преференциалните цени по Решение №
Ц10/30.03.2011 г., ДКЕВР е въвела специален критерий по отношение на
производителите на електроенергия от вятърни електроцентрали, па именно:
„наличен ресурс на първичния енергиен източник при пълни ефективни
годишни часове за работа на ветровите генератори – до 2 250 часа вкл. и над 2
250 часа годишни часове“.
Въз основа на това за производителите на електрическа енергия от
вятърни електрически централи били определени две различни
преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия, които се
прилагали в зависимост колко работни часове е достигнала съответната
вятърната електрическа централа. Така в т. 8 на Решение Ц-10 била
определена цена от 188,29 лв./MWh за вятърни електрически централи,
работили до 2 250 часа, и в т. 9 на Решение Ц-10 била определена цена от
172.95 лв./MWh за вятърни електрически централи, работили над 2 250 часа.
В този смисъл, по силата на Решение Ц-10 производителите на електрическа
енергия от вятърни електрически централи, включително ищецът, следвало да
фактурират произведената от тях електрическа енергия по преференциалната
цена, определена в т. 8 от Решение Ц-10 до достигане на 2 250 ефективни
годишни часове работа на единица инсталирана мощност и след достигането
на 2 250 ефективни годишни часове – по преференциална цена, определена в
т. 9 от Решение Ц-10 за единица инсталирана мощност. Изтъква се, че такава
била и трайната практиката в отношенията между ищеца и ответника,
продължила години, както и в отношенията между други производители на
електрическа енергия от вятър и ответника. Излага анализ на нормативната
уредба, която счита за приложима към процесното правоотношение.
В срока по чл.367 ГПК, ответникът „Енерго–Про Продажби“ АД
оспорва предявените искове като неоснователни.
Не оспорва, че ответникът е производител на ел. енергия чрез обект
ВяЕЦ с обща инсталирана мощност 2000 kW, находяща се в гр. Каварна,
присъединена към електроразпределителната мрежа на
„Електроразпределение Север“ АД по силата на посочения от ищеца договор.
6
Не оспорва, че между него и ищеца е сключен договор за изкупуване на
произведените количества енергия № 83 от 11.05.2009 г., като съгласно чл.18
от договора цената на изкупуваната ел. енергия е регулирана и се определя от
КЕВР. Сочи, че между страните за процесния период е приложима
преференциалната цена, определена с Решение № Ц-10/30.03.2011 г. на
ДКЕВР, която счита, че се дължи за количествата енергия до размера на
нетното специфично производство, въз основа на което са определени
преференциалните цени, а количествата надхвърлящи това производство – по
цена на излишък на балансиращия пазар съгласно чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ.
Твърди, че цялото количество произведена през процесиите месеци
електрическа енергия след достигане на нетно специфичното производство от
2 000 KWh е платена от ответното дружество по съответната цена за излишък
на балансиращия пазар, определена от„ЕСО" ЕАД, като за месец септември
2018 г. „Кей енд Ес Енерджи" ЕООД е получило плащане в размер на 87
575,64 лв. с ДДС за произведените 447,774 MWh и 1009,56 лв. с ДДС за
произведените 60,182 MWh, а за месец октомври 2018 г. - 7484,90 лв. с ДДС
за произведените 499,76 MWh, като сумата е платена с три отделни плащания
на 26.10.2018Г. за 87 575,64лв., на 30.10.2018 г. за 1009,56 лв. и на
29.11.2018г. за 7484,90 лв.
Излага, че с писмо изх. № 185/24.01.2019 г. „Енерго-Про Продажби" АД
е уведомило производителите от ВяЕЦ, в т. ч. и ищеца, че „НЕК" оспорват
издадените за месец септември и октомври на 2018 г. счетоводни документи
за закупената от крайния снабдител електрическа енергия, тъй като
производителите са фактурирали продадената електрическа енергия над
лимита по чл. 31 от ЗЕВИ. Поради този отказ на „НЕК" ЕАД да заплати
фактурираната от производителя електрическа енергия по преференциална
цена след достигане на НСП, „Енерго-Про Продажби" АД и изискало ищецът
да издаде съответните кредитни известия и е посочило, че ще заплати на
производителя преференциална цена само в случай, че крайният купувач
„НЕК" ЕАД заплати същата на ответника. Ищецът не се е съобразил със
становището на крайния снабдител – ответника и НЕК ЕАД – обществен
доставчик и не е извършил корекция на цената по издадените счетоводни
документи – от преференциална цена на цена за излишък на балансиращия
пазар, съответна на часа на производство. Вместо да коригира така
предявените за плащане счетоводни документи, „Кей енд Ес Енерджи" ЕООД
7
завежда настоящия иск въз основа на същите, като претендира заплащането
на преференциална цена за произведените през месец септември и октомври
2018 г. количества електрическа енергия над нетно специфично производство
от 2 000 KWh за 1 KW инсталирана мощност по преференциалната цена по т.
8 от Решение Ц10/30.03.2011г. на КЕВР.
Излага анализ на развитието на нормативната уредба, касаеща
процесните отношения и сочи, че със Закона за изменение и допълнение на
ЗЕВИ (ДВ бр. 56 от 24.07.2015 г.), обществения доставчик, съотв. крайните
снабдители са задължени да изкупуват произведената ел. енергия по
преференциална цена до достигане размера на нетното специфично
производство, въз основа на което са определени преференциалните цени в
съответните решения на КЕВР, а за количествата надхвърлящи това
производство - по цени за излишък, като в пар. 1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ е
дадена и легална дефиниция на понятието „нетно специфично производство“.
Оспорва твърдението на ищеца, че с Решение № Ц-10/30.03.2011 г. на
ДКЕВР и с Решение СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР се определят две различни
преференциални цени, които се прилагат за една и съща ВяЕЦ в рамките на
едногодишен период в зависимост от достигането на 2250 работни часа, тъй
като това твърдение противоречи на чл. 31, ал.5 ЗЕВИ.
Сочи, че Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР, в частта му по т.1.7
е отменено като незаконосъобразно с Решение №1177 от 23.02.2018 г. по
адм.д. №8522/2015 г. на Административен съд - София град. С Решение
№1115 от 28.01.2019 г. по адм.д. №5284/2018 г. ВАС е потвърдил Решение
№1177 от 23.02.2018 г. по адм.д. №8522/2015 г. на АССГ в частта, с което е
отменена т.1.7 от Решение СП-1 и е обезсилил решението в частта, с която е
отменена т.1-8 от Решение № СП-1.
С оглед окончателната отмяната на т.1.7. от Решение № СП-
1/31.07.2015г., КЕВР е приела Решение СП-5/28.03.2019 г., с което на
основание §17 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за
изменение и допълнение на Закона за енергетиката /ЗИД на ЗЕ, обн.ДВ, бр.56
от 2015 г. установява, считано от 31.07.2015 г. нетно специфично
производство в размер на 2000 КВтч, въз основа на което е определена
преференциална цена за вятърни електрически централи работещи до 2 250
часа по т.8 от Решение Ц10/30.03.2011 г. на КЕВР.
8
Поддържа, че достигането на НСП при всички случаи съставлява прага,
до който се дължи преференциалната цена. Количествата на произведената и
продадена електрическа енергия след достигане на НСП от 2000 кВтч за 1
кВт инсталирана мощност следва да се заплащат по цена за излишък, тъй като
ищецът с поведението си, предхождащо процесния период е демонстрирал
принадлежността си към групата ВяЕЦ, работещи до 2250 часа. Тъй като
ответникът твърди, че е изправна страна по договора, счита, че не е изпадал в
забава и не дължи обезщетение за това. Излага подробна аргументация.
Ищецът в подадена в срока по чл. 372 ГПК допълнителна искова
молба поддържа становището си и оспорва твърденията на ответника. Сочи,
че ответникът не изпълнява договорните си задължения, само заради отказва
на НЕК в последствие да заплати произведената от Ищеца електрическа
енергия по преференциална цена след достигане на нетно специфично
производство на електроенергия ("НСПЕ") в размер на 2 000 кВтч. Обръща
още веднъж внимание, че Решение СП-1 е отменено в приложимата т. 1.7 към
настоящия случай, а впоследствие приетото Решение № СП-5/28.03.2019 г. на
КЕВР ("Решение СП-5"), което установява същото НСПЕ и го въвежда с
ретроактивен ефект, все още не е влязло в сила, както и е обявено за нищожно
по висящи административни дела. Излага подробна аргументация с преглед
на актуалната казуална съдебна практика.
Сочи, че с решение № 3312 от 04.03.2020 г. по адм.дело № 14112/2018г.
на ВАС е потвърдено решение № 5483 от 26.09.2018г. по адм.дело №
8493/2015г. на Административен съд София-град, с което е отменено Решение
СП-1 в частта по т.2.7 и т.2.8. Позовава се на мотивите на решението за да
обоснове тезата си, че процесната централа не може да бъде причислена към
една от двете групи производители – тези, работещи до 2250 часа годишно и
тези, работещи над 2250 часа годишно като е юридически е възможно
централата да попада и под двете групи производители на електрическа
енергия. Счита, че с отмяната на посочените точки от Решение № СП-1 с
обратна сила са отпаднали праговете на НСП, поради което за ищеца не
съществува нормативно ограничение да продава произведената от него
електроенергия през 2018 г. на преференциални цени, поради което правилно
е фактурирал същата по двете преференциални цени. Отново излага анализ на
начина, по който са изчислени стойностите на продадената енергия и анализ
9
на приложимата нормативна уредба.
Моли съда да се произнесе инцидентно по валидността на Решение СП-
5, като релевантно за изхода на настоящия спор. Моли също така да бъдат
разгледани, като релевантни аргументите за нищожност на ретроактивното
приложение на Решение СП-5 поради противоречие с разпоредбите на закона,
както и с диспозитива на Решение № 1115/28.01.2019 г. по адм.д. №
5284/2018 г. по описа на ВАС, които не предоставят на КЕВР възможност да
приеме ново решение, с което да замести и то ретроактивно, отмененото
Решение СП-1.
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът в допълнителен отговор,
поддържа становището си, изложено в отговора. По искането за провеждане
на инцидентен съдебен контрол за валидност и законосъобразност на
Решение № СП-5/28.03.2019 г. по реда на чл.17, ал.2 ГПК възразява, че
същото не е от преюдициално значение за изхода на търговския спор, поради
което искането е недопустимо. В допълнение сочи, че решение № 6355 от
29.10.2019 г., постановено по адм. дело № 4422/2019 г. по описа на
Административен съд София град, с което е обявено за нищожно решение №
СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР, е отменено с влязло в сила Решение
№1873/12.02.21 г. по адм. дело №2016/2020 г. на ВАС и делото е върнато за
разглеждане от друг състав на АССГ като ВАС е приел, че срокът въведен с §
17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ не установява изрично времева компетентност на
административния орган, а цели своевременно регулиране на нововъведените
с изменението на чл. 31, ал. 5 отношения.
Третото лице помагач на страната на ответника „Национална
Електрическа Компания“ ЕАД изразява становище за неоснователност на
исковата претенция. Излага подробна аргументация.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца : чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 31, ал. 1 и 5 ЗЕВИ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
На основание чл.146 ГПК съдът указва на страните разпределяне
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти като всяка
страна следва да установи фактите, на които основава твърденията си и черпи
изгодни правни последици, съобр. разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК.
На основание чл. 146, т. 3 ГПК съдът приема за безспорни следните
обстоятелства: Ищецът е производител на електрическа енергия от
10
възобновяеми енергийни източници – ВяЕЦ, която е въведена в експлоатация
и присъединена към енергопреносната мрежа; ответникът е краен снабдител с
електрическа енергия; между страните е налице валидно облигационно
правоотношение по силата на Договор за изкупуване на електрическа
енергия, произведена от възобновяем енергиен източник № 83 от 11.05.2009
г.; за отношенията между страните досежно преференциалната цена на
изкупуване на произведената енергия е приложимо Решение № Ц-
10/30.03.2011 г.; ищцовата централа е достигнала нетно специфично
производство от 2000 кВт за 1 кВт инсталирана мощност през м. септември
2018 г.; произведената през м. септември 2018 г. след достигане на НСП
ел.енергия в размер на 60,182 мВтч е изкупена по цена за излишък; цялото
количество произведена през процесните месеци електрическа енергия след
достигане на нетно специфичното производство от 2 000 KWh е платена от
ответното дружество по цена за излишък на балансиращия пазар, определена
от „ЕСО“ ЕАД, като за месец септември 2018 г. „Кей енд Ес Енерджи" ЕООД
е получило плащане в размер на 1 009,56 лв. с ДДС за произведените 60,182
MWh, а за месец октомври 2018 г. – 7 484,90 лв. с ДДС за произведените
499,760 MWh.
УКАЗВА, че на доказване подлежат спорните обстоятелства:
от ищеца – всички факти, обосноваващи приложимост на твърдяната
преференциална цена по отношение на доставеното през м. септември и
месец октомври 2018 г. количество ел енергия, както и размерът на тази цена;
принадлежността на процесната ВяЕЦ едновременно към категориите
централи работещи до и над 2250 часа годишно; обосноваване на
задълженията и забавата по основание, период и размер;
от ответника – точно и в срок изпълнение на задълженията по
договора; фактите, изключващи приложимост на претендираната от
ответника преференциална цена в т.ч., че преференциалната цена е
определена от регулатора на база обем нетно специфично производство от
2000 кВтч за 1 кВт инсталирана мощност, приложимо за централи работещи
до 2250 часа.
Адв. П.: Нямам възражения по приемането на доказателствата.
Адв. М.: Нямам възражения по приемането на доказателствата.
СЪДЪТ намира, че представените от ищеца писмени доказателства са
11
допустими и относими към спора, поради което следва да бъдат приети и
приобщени към доказателствения материал по делото, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с
исковата молба, заверени преписи на: Електронна справка за актуално
състояние на „Кей енд Ес Енерджи" ЕООД от Търговския регистър;
Електронна справка за актуално състояние на „Енерго Про-Продажби“ АД от
Търговския Регистър; Договор за изкупуване на електрическа енергия № 83
от 11.05.2009 г., ведно с Приложение № 3 и Анекс № 1; Договор за
присъединяване № 4009 от 20.12.2006 г.; Фактура № 131 от 31.10.2018 г.;
Анекс към Договор за присъединяване № 4009 от 20.12.2006 г.; Фактура №
233 от 30.09.2018 г.; извлечение от сметка; Фактура № 234 от 11.10.2018 г.;
извлечение от сметка; Дебитно известие № 235 от 31.10.2018 г.; Фактура №
236 от 31.10.2018 г.; извлечение от сметка; Писмо от КЕВР с рег.№ 02-0319/1
от 28.04.2015 г.; Писмо от „Енерго-Про“ изх.№ EPRS-185 от 24.01.2019 г.;
Писмо с изх.№ 26-1632-149 от 14.12.2018 г. от НЕК ЕАД; Справки и от
„Енерго-Про Продажби” АД -2бр.; Писмо от КЕВР изх.№ Е-12-00-646 от
30.05.2008 г. Изчисление на обезщетение за забава за Иск I; Изчисление на
обезщетение за забава за Иск II.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото, представения от
ищеца с молба с вх.№ 25543 от 09.12.2020 г., заверен препис на Разрешение за
ползване № СТ-05 459 от 11.05.2009 г.
Адв. П.: Имаме искане за спиране на настоящото дело до приключване
на преюдициалния спор по оспорване на незаконосъобразността и
валидността на Решение №СП5 на КЕВР от 28.03.2020г., който е предмет на
на разглеждане по висящо към този момент на адм.д.№10608/2021 г. по описа
на Върховен административен съд. Евентуално, ако не спрете делото моля
съдът да осъществи косвен съдебен контрол на основание чл. 17, ал.2 от ГПК
по отношение на Решение №СП5, , като съобразите всички наши доводи за
това, изложени в исковата молба и в допълнителната искова молба.
Адв. М.: Не са налице основания за спиране, поради което моля да
оставите без уважение направеното искане. Не е налице преюдициалност,
каквато е и практиката, както на Окръжен съд -Варна и Апелативен съд -
Варна, така и на Върховен касационен съд.
12
На последно място, Решение №СП5 по силата на изричната законова
разпоредба на чл.13 от Закона за енергетиката се ползва с предварително
изпълнение. Поради липсата на преюдициалност, считаме и за неоснователно
искането за упражняване на косвен съдебен контрол по реда на чл. 17 от ГПК.
СЪДЪТ по така направеното искане за спиране на производството,
намира, че не са налице условията на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, тъй като не е
налице преюдициалност на цитираното производство по адм.д.№10608/2020
г. по описа на Върховен административен съд по отношение на
производството по настоящото дело, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцовата страна за
спиране на производството по настоящото дело, до приключване на
производството по адм.д.№10608/2020 г. по описа на Върховен
административен съд.
Адв. П.: Нямам други доказателствени искания. Не представям списък
на разноските, тъй като липсва последния документ, който удостоверява, че е
заплатено адвокатското възнаграждение. Моля да ни присъдите внесената
държавна такса, за която вече сме представили доказателства по делото.
Адв. М.: Нямам други доказателствени искания. Представям и моля да
приемете списък на разноските в настоящото производство, ведно с
доказателства за извършването им.
Адв. П.: Правя възражение за адвокатски хонорар. Считам, че същият е
извън пределите на нормално определения.
СЪДЪТ по доказателствата,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото днес представените от
процесуалния представител на ответната страна списък с разноски по чл.80
от ГПК, ведно с договор за правна защита и съдействие № 22400/14.12.2021
г.; фактура № **********/14.12.2021г.; платежно нареждане за кредитен
превод от 29.12.2021г.
СЪДЪТ, като взе предвид становищата на страните, че нямат други
искания по доказателствата,
О П Р Е Д Е Л И:
13
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. П.: Моля да уважите предявените искове. Моля да ни присъдите
заплатената държавна такса. Моля да ни дадете подходящ срок за да
представим подробна писмена защита.
Адв. М.: Моля да отхвърлите предявените искове. Моля да ни
присъдите сторените разноски, съобразно представения списък по чл.80 от
ГПК.
СЪДЪТ обявява на страните, че ще се произнесе с решение в
законоустановения срок.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищцовата страна да представя писмена
защита в срок до 26.04.2022 г., включително.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:15 часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
14