М О Т И В И

 

към присъда № 28/21. 10. 2016 г., постановена по н.о.х. дело № 35/2016 г. по описа на Пернишкия окръжен съд

 

 

 

              Делото се разглежда за четвърти път от Окръжен съд Перник, след като с Решение № 496/15.01.201г., постановено по к. д. № 1151/2016 год. по описа на Върховния касационен съд, са били отменени изцяло решение на Софийския апелативен съд № 175 от 27.05.2015г. по ВНОХД № 920/2014г. и присъда на Пернишкия окръжен съд № 23/16.07.2014 г., постановена по нохд № 88/2014 год. по описа на Пернишки окръжен съд и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание.

Съдебното производство пред Пернишки окръжен съд е образувано по обвинителен акт, внесен от Окръжна прокуратура – гр.Перник, с който са повдигнати обвинения против В.П.П., Б.Д.Я., К.Б.Д. и Б.И.Н. за извършени от тях престъпления, както следва:

- срещу В.П.П. за това, че на *** г. в ***, като подбудител и помагач в съучастие с помагача Б.И.Н., умишлено склонил и улеснил съизвършителите Б.Д.Я. и К.Б.Д. /обещавайки безпрепятствено извършване на превод от банковата сметка на пострадалата по банковата сметка на подс. Д., уверил подс. Я. в наличието на визуална прилика с пострадалата и че за извършване на банковия превод ще осигури на подс. Я. лична карта с личните данни на пострадалата Д. и снимка на подс. Я. и чрез отстраняване на спънки - уговаряйки по - бързото и безпрепятствено извършване на банковия превод и набавяйки средства: номера на банковата сметка на пострадалата, перука на подс. Я., контактни лещи, лична карта с личните данни на пострадалата В.Д. и снимка на обвиняемата/, чрез използване на неистински документи - лична карта №*** издадена на ***г. от МВР-С., на името на В.А.Д. с ЕГН ********** и със снимка на Б.Д.Я., нареждане за превод на сумата от 28 000,00 евро от името на В.А.Д. с бенефициент обв. К.Б.Д., преводно нареждане за кредитен превод от *** г. на сумата от 28 000,00 евро от името на В.А.Д. с бенефициент обв. К.Б.Д., бордеро № ***г., декларация за произход на средствата по чл. 4, ал. 7 и по чл. 6, ал. 5, т, 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари от *** г. от името на В.А.Д. и документи с невярно съдържание - декларация за произход на средствата но чл. 4, ал. 7 и по чл. 6, ал, 5, т.З от Закона за мерките срещу изпирането на пари от *** г. от обв. К.Б.Д. да получат без правно основание чуждо движимо имущество в големи размери - пари в размер на 28 000,00 евро, с левова равностойност 54 763,24 лева, равняваща се на 248,92 MP3, собственост на В.А.Д., с намерение да го присвоят -  престъпление по чл. 212 ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 от НК.

- срещу Б.Д.Я.  за това, че на ***г. в ***, в съучастие като съизвършител с К.Б.Д. и в съучастие с помагача Б.И.Н. и подбудителя и помагача В.П.П., чрез използване на неистински документи - лична карта № ***, издадена на *** г. от МВР - С., на името на В.А.Д. с ЕГН ********** и със снимка на Б.Д.Я., нареждане за превод на сумата от 28 000,00 евро от името на В.А.Д. с бенефициент обв. К.Б.Д., преводно нареждане за кредитен превод от *** г. на сумата от 28 000,00 евро от името на В.А.Д. с бенефициент обв. К.Б.Д., бордеро № ***г., декларация за произход на средствата по чл. 4, ал. 7 и по чл. 6, ал. 5, т. 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари от *** г. от името на В.А.Д. и документи с невярно съдържание - декларация за произход на средствата по чл. 4, ал. 7 и по чл. 6, ал. 5, т. 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари от *** г. от обв. К. Б. Д. е получила без правно основание чуждо движимо имущество в особено големи размери - пари в размер на 28 000,00 евро, с левова равностойност 54 763,24 лева, равняваща се на 248,92 MP3 собственост на В.А.Д., с намерение да го присвои, като деянието представлява особено тежък случай – престъпление по чл. 212, ал. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

- срещу К.Б.Д. за това, че на *** г. в ***, в съучастие като съизвършнтел с Б.Д.Я. и с помагача Б.И.Н. и подбудителя и помагача В.П.П., чрез използване на неистински документи - лична карта № ***, издадена на *** г, от МВР - С., на името на В.А.Д. с ЕГН ********** и със снимка на Б.Д.Я., нареждане за превод на сумата от 28 000,00 евро от името на В.А.Д. с бенефициент обв. К.Б.Д., преводно нареждане за кредитен превод от *** г. на сумата от 28 000,00 евро от името на В.А.Д. с бенефициент обв. К.Б.Д., бордеро № *** г., декларация за произход на средствата по чл. 4 ал. 7 и по чл. 6 ал. 5 т. 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари от *** г. от името на В.А.Д. и документи с невярно съдържание - декларация за произход на средствата по чл. 4 ал. 7 и по чл. 6 ал. 5 т. 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари от *** г. от обв. К.Б.Д. е получила без правно основание чуждо движимо имущество в големи размери - пари в размер на 28 000,00 евро, с левова равностойност 54 763,24 лева, равняваща се на 248,92 пъти MP3 собственост на В.А.Д. с намерение да го присвои - престъпление по чл. 212, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл.20, ал.2 от НК,

както и за това, че на *** г. в *** е извършила повече от два пъти финансови операции с имущество на обща стойност 53 186,43 лв, за което знаела, че е придобито чрез тежко, умишлено престъпление по чл. 212, ал. 4, вр. ал. 1 от НК, както следва: - валутна сделка за обмяна па 27 268,10 евро в български лева в общ размер 53 186,43 лв. - захранване на банкова сметка *** размер на 10 025,00 лв. -          паричен превод на сумата от 10 000,00 лева от сметка с IBAN *** в полза на Б.Е.Д. по сметка с IBAN-*** - престъпление по чл. 253, ал. 4, вр. ал. 3, т. 2, вр. ал. 1 от НК.

- срещу Б.И.Н. за това, че на *** г. в ***, като помагач в съучастие с подбудителя и помагача В.П.П. умишлено улеснил съизвършителите Б.Д.Я. и К.Б.Д. /чрез набавяне на средства - осигурил изготвянето на лична карта с личните данни на пострадалата В.Д. и снимка на обв. Я./, чрез използване на неистински документи - лична карта № *** издадена на *** г. от МВР - С., на името на В.А.Д. с ЕГН ********** и със снимка на Б.Д.Я., нареждане за превод на сумата от 28 000,00 евро от името на В.А.Д. с бенефициент обв. К.Б.Д., преводно нареждане за кредитен превод от *** г. на сумата от 28 000,00 евро от името на В.А.Д. с бенефициент обв. К.Б.Д., бордеро № *** г., декларация за произход на средствата по чл. 4, ал. 7 и по чл. 6, ал.5, т. 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари от *** г. от името на В.А.Д. и документи с невярно съдържание - декларация за произход на средствата по чл. 4, ал. 7 и по чл. 6, ал. 5, т. 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари от *** г. от обв. К.Б.Д., да получат без правно основание чуждо движимо имущество в големи размери - пари в размер на 28 000,00 евро, с левова равностойност 54 763,24 лева, равняваща се на 248,92 MP3, собственост на В.А.Д., с намерение да го присвоят - престъпление по чл. 212 ал. 4, вр. ал.1, вр. чл. 20, ал. 4 от НК.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Перник поддържа обвиненията и срещу четиримата подсъдими така, както са предявени. Пледира, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства, безспорно е установена фактическата обстановка, така както е била описана в обвинителния акт.

С оглед на това и въз основа на забраната да се влошава положението на подсъдимите /тъй като предходният съдебен акт е бил отменен поради жалба, а прокуратурата не е подавала протест/, предлага подсъдимите да бъдат признати за виновни за престъпленията, за които са предадени на съд, като им бъдат наложени наказания, както следва:

На подсъдимия В.П. - лишаване от свобода за срок от три години, с приложение на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок от пет години, като на основание чл. 59 от НК да бъде приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража – от ***г. до ***г., както и времето през което е бил под домашен арест – от ***г. до ***г., като два дни домашен арест се зачетат за един ден лишаване от свобода.

На подсъдимата Б.Я. – лишаване от свобода за срок около 2 години и десет месеца, което следва да изтърпи при строг режим в затвор,

На подсъдимата К.Д. - за престъплението  по чл. 212, ал. 4 вр. ал. 1, вр. чл.20, ал.2 от НК – „лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 10 месеца, - за престъплението по чл. 253, ал. 4, вр. ал. 3, т. 2, вр. ал. 1 от НК – лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 10 месеца, както и глоба в размер на 20 000лв., като на основание чл.23 от НК й бъде наложено едно общо наказание - лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 10 месеца, изпълнението на което да бъде отложено по реда на чл. 66, ал.1 от НК с изпитателен срок от пет години, както и глоба в размер на 20 000лв.

На подсъдимия Б.Н. - лишаване от свобода за срок от две години и десет месеца, с приложение на разпоредбата на чл.66 от НК за изпитателен срок от четири години.

Подсъдимият В.П. не се признава за виновен, твърди, че няма нищо общо с настоящето НОХ дело и няма вина.

Адвокат – защитникът  на подсъдимия П., моли да се вземе предвид,  че положението на подсъдимите на може да се влошава. Пледира за оправдателна присъда по повдигнатото обвинение срещу неговия подзащитен, тъй като участието на П. в извършването на престъплението е недоказано. Моли да се вземе предвид, че в настоящето производство по реда на чл. 371,т.1 от НПК не може да се приобщават показанията на обвиняемите, дадени в хода на досъдебното производство. 

Подсъдимата Б.Я. моли за справедлива присъда.

Адвокат – защитникът на подсъдимата Я., пледира за оправдателна присъда в проведеното производство по реда на чл. 371, т.1 от НК. Ако същата бъде призната за виновна, то моли да й бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, което да се изтърпи при строг режим. При това положение моли съда да бъде извършена комулация по реда на чл.25 от НК на това наказание с наказанието, наложено с присъдата по НОХД № 270/2011г. на РС П., с която на Я. е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години, което тя е изтърпяла и да бъде определено едно общо наказание – лишаване от свобода за срок от 4 години, като моли то да не бъде увеличавано по реда на чл. 24 от НК. Моли съдът да се съобрази и с принципа “реформацио ин пеус”.

          Подсъдимата К.Д. моли за справедлива присъда.

Адвокатът  – служебен защитник  на подсъдимата Д.  моли в най – лошия за нея случай да й бъде наложено наказание, което да е в рамките на това, което на два пъти й е било налагано с присъдите, които впоследствие са били отменени. Моли да основание чл. 55, ал.3 от НПК да не й бъде налага глобата, с оглед изтеклия дълъг срок, изключителната самокритичност на подсъдимата и съдействието й за разкриване на обективната истина. Алтернативно пледира за приложение на чл. 55 от НК

Подсъдимият Б.Н. моли за справедлива присъда, като му се наложи наказание в рамките на това, което вече му е налагано при предишното разглеждане на делото.

Адвокат – защитникът  на подсъдимия Н. моли да не бъде влошавано положението на подсъдимия с оглед забраната в това отношение. С оглед процесуалното поведение на подсъдимия, изразяващо се в сътрудничене на органите на правосъдието и изтеклият 8 годишен срок, моли да му бъде наложено наказание при условията на чл.55 от НК, което да бъде по – леко от 2г. и 8 месеца лишаване от свобода, за изпълнението на което да намери приложение разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК.

Пернишкият окръжен съд,  след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установено следното:

От фактическа страна:

При разглеждане на делото от настоящия състав на Окръжен съд Перник по реда на чл. 371, ал.1 от НПК се установи следното:

Подсъдимият П. не е осъждан.

Подс.Я. е осъждана неколкократно за извършени от нея измами по чл.209 и чл.210а от НК, както и за документни престъпления по чл.309 и чл.316 от НК, за които и е било определено и наложено едно общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода” за срок от три години при първоначален „Общ” режим на изтърпяване на наказанието. Така определеното общо наказание, подс.Я. е изтърпяла на 06.07.2008год. в Затвора гр.С.. Впоследствие – след процесната дата ***г. подс. Я. е била отново осъдена с присъда № 219/27.04.2011г. на Районен съд П. за престъпление по чл. 206, ал.3, пр. 1, т.1 за престъпление извършено през месец *** в *** и по чл.211, пр.2 от НК, като й е наложено едно общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 години, което е изтърпяно.

Подс.Д. е осъждана по НОХД 6588/2010г. на С. районен съд, с определение от 15. 10. 2010г., за престъпление по чл. 343б,ал.1 от НК, извършено на ***г., като й е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от три години.

Подс.Н. е осъждан : Със споразумение от 12.06.2008г. по НОХД И-1788/2008г. на С. районен съд, за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, извършено на ***г., за което му е било наложено наказание „Пробация” с пробационни мерки „Задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от една година и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” също за срок от една година, както и 150часа „безвъзмезден труд в полза на обществото” за срок от една година; със споразумение от 18. 09. 2014г. по НОХД 13736/2014г. на С. районен съд, за престъпление по чл.194, ал.1 от НК, извършено на ***г., за което му е било наложено наказание „глоба” в размер на 300лв. и със споразумение от 18.11.2004г. по НОХД 11242/2003г. на С. районен съд, за престъпление по чл.194, ал.1 от НК, извършено на ***г., за което му е било наложено наказание „глоба” в размер на 300лв.

През ***год. подс.Д. и подс.Н. работели във „В.-К.” ООД - гр.С., което развивало *** дейност и негови съдружници били бащата на подс.П. и В. Б.. Подс.П. бил упълномощен от съдружниците да извършва всякакви правни и фактически действия от името на дружеството. По този начин към ***г. подс.П. практически осъществявал дейността и ръководството на дружеството. Тримата подсъдими се познавали от съвместната им работа в тази фирма, а през лятото на ***год. във ***, подс.П., чрез св.И.П., се запознал и с подс.Я..

Пострадалата В.Д., която имала склонност към употреба на алкохол, била продала апартамент в *** и парите от продажбата в размер на 28 000евро внесла в ***. На същата й предстояло заминаване при сина й в *** и възнамерявала да преведе парите по негова сметка преди заминаването си.  В периода м.*** - м.*** ***год. работела като *** в кафене, намиращо се в близост до офиса на ***. Заведението било посещавано често от служители на дружеството, в това число и от св. Н.А., както и от подс.Н. и подс.Д.. Пострадалата се сближила със св.Н.А. и в разговорите си с него, които станали достояние и на подсъдимите Д. и Н., споделила за продажбата на апратамента, за внесената сума от 28 000евро в посочената банка и че смята да ги преведе на сина си в САЩ.

Подс.Д. и подс.Н. имали финансови затруднения, в това число и задължения към подс.П.. Двамата споделили с него за информацията, която имали относно влога на Д. и нейните планове. Подс.П. започнал да обмисля начин да изтегли парите от сметката на св.В.Д.. За целта същият убедил подс.Д. да участва при тегленето на сумата от сметката на Д., а подс.Н. да им помогне. Обяснил им, че е необходимо да се снабдят с личните данни на св.Д., което те трябвало да направят, а с помощта на тях и снимка на друго лице, което подс.П. се ангажирал да намери, щял да се снабди с неистинска лична карта на името на В.Д..

Подс.П., който вече познавал подс.Я. и знаел, че тя е била осъждана за измами, решил, че е подходяща да участва в измамата. В изпълнение на замисъла си, подс.П. се свързал с подс.Я. в края на м.***год., като й предложил длъжността „***” във фирма, която щяла да се занимава с бутилиране на алкохол, а самият производствен цех се намирал в ***. Предложил й висока заплата, служебен автомобил и мобилен телефон. Подс.Я. наскоро била освободена от затвора, където изтърпявала наказание „Лишаване от свобода”, нямала доходи и приела направеното предложение.

Подс.Д. и подс.Н. използвали близките отношения на св.Д. със св.А., за да се снабдят с личните данни на пострадалата. Подс.Д. многократно изразявала желание да се запознае с „приятелката” на св.А.. След уточнение между св.А. и св. Д., такава среща била организирана на *** год. в дома на последната. На гости отишли подс.Д., св.А. и друг техен познат. Четиримата консумирали алкохол и водели разговори най - вече за заминаването на пострадалата в ***. Св.Д. показала личните си документи, които държала в дамска чанта, в коридора. Под предлог, че отива за да купи цигари, подс.Д. излязла от стаята, взела личната карта на пострадалата и номера на банковата й сметка, позвънила на подс.Н. и го повикала. След като ксерокопирал личната карта, подс.Н. върнал същата на подс.Д., която от своя страна я е върнала на мястото й. Към полунощ подс.Д. и св.А. си тръгнали, а техния познат останал да нощува в дома на пострадалата.

След като подс.Д. и подс.Н. снабдили подс.П. с личните данни на св.Д. и с номера на банковата сметка, същият на ***год. обяснил на подс.Я., че за отварянето на цеха в ***, който бил запечатан от съдебен изпълнител, е необходима спешно сумата от 40 000лв. Подс.П. обяснил на Я., че много прилича на негова леля, която живеела в *** и която имала пари по сметка в ***. Предложил й да използват тези пари, като той щял да възстанови сумата в рамките на един месец. Обяснил й, че за целта е необходимо тя да се представи за титуляра на сметката и да прехвърли сумата по сметка на неговата секретарка подс. Д., която щяла да извърши плащането. Убедил подс.Я., че всичко ще стане безпрепятствено, тъй като имал уговорка с директора на банката, който му бил приятел.

Подс.Я. била снабдена с перука и цветни лещи, като подс.Н. я е завел в оптика, където й били поставени лещите и след това посетили фотостудио, където подс. Я. се снимала с перуката и лещите за лична карта. Снимките били предоставени на подс.П.. С изготвянето на лична карта, с данните на св.Д. и снимката на подс.Я., се заел подс.Н., който имал познат за тази работа. Около два часа по - късно неистинската лична карта с №***, с посочена дата на издаване - ***год. от МВР-С. на името на В.А.Д. и снимката на подс.Я. с перука и кафяви лещи, била готова и предадена от подс.Н. на подс.П..

На ***год., четиримата подсъдими потеглили от гр.С. за *** с три автомобила. С тях пътували св.И.П., св.Я.А., св. Н.А. и неустановено по делото лице, известно само с името „И.”. Автомобилите били паркирани в центъра на ***. Там подс.П. дал на подс.Я. неистинската лична карта, а на подс.Д. предоставил номера на банковата сметка, от която трябвало да прехвърлят необходимата сума. На паркинга пристигнал и св.И.И., с когото подс.П. водел преговори за закупуване на хотел в *** и който по - рано обещал да провери на път за *** какви са възможностите да се извърши превод и да се изтегли голяма сума пари от *** без предварителна заявка за това. На срещата св.И.И. обяснил, че извършването на посочените операции могат да станат единствено в офиса на банката, находящ се на ***. Подс.Д. и подс.П. заявили, че предпочитат вътрешнобанковия превод и тегленето на сумата да бъдат извършени в различните офиси на банката. При така направеното заявление, св.И. придружил подс.Д. и подс.Я. до офиса на ***, намиращ се на ***. Двете подсъдими влезли в описа, като подс.Я. била с перуката и контактните лещи и обяснила на служителката на банката - св.М.Й., че желаят да наредят валутен превод от една сметка в друга и помолила да бъде проверена наличността по сметката, от която ще се извърши прехвърлянето. След като получила отговор, че се касае за 28 157 евро по сметката, подс.Я. била препратена към друга служителка - св.Р.И., която щяла да ги обслужи. Подс.Я. подала неистинската личната карта и почти попълнената от подс.Д. бланка на преводно нареждане за кредитен превод за сумата от 28000 евро, на която като наредител фигурирало името  В.А.Д. и номера на нейната банкова сметка - *** ***, в която да се преведе сумата. Подс.Я. се подписала под името на наредителя. Св. И. им обяснила, че е необходимо да заверят ксерокопия от личните си карти и да попълнят декларации за произход на средствата съгласно ЗМИП. Подс.Я. попълнила въпросната декларация с името на св.В.Д., като посочила, че средствата, чието плащане нарежда произхождат от продажба на имот. Подс.Д. попълнила декларацията, като посочила в същата, че се касае за предоставен й заем и статистическа форма по чл.З, ал.1 от Наредба №27 на БНБ и нареждане за превод от името и сметката на В.Д. по сметка на свое име. Двете подсъдими положили подписи, като подс.Я. се подписала от името на наредителя. Тъй като св.И. обяснила, че е необходим документ, от който да е видно основанието за плащане, посочено в банковите документи, двете подсъдими отишли със св. И. в намираща се наблизо адвокатска кантора и подс.Д. подписала Запис на заповед, с която се задължавала да плати на В.А.Д. сумата от 28000 евро с падеж ***год. Двете подсъдими се върнали в офиса на банката и преводът бил извършен, а бордерото № ***год. било подписано от подс.Я. от името на В.Д.. След като се уверили, че преводът бил извършен, двете подсъдими и св.И. се върнали на мястото, където ги чакал подс.П., който бил държан в течение за всичко, което ставало по телефона от подс.Д.. Подс. П. и подс.Я., заедно със св.И.П. и другото неустановено лице по делото, потеглили с един от автомобилите за гр.С.. Подс.П. взел перуката, контактните лещи и неистинската лична карта от подс.Я..

Подс. Д., която останала на паркинга, била придружена от св.И. до офиса на банката, находящ се на ***. Подсъдимата влязла сама в офиса, а свидетелят останал да я изчака навън. Подс.Д. обяснила на служителката К.Т., че желае да изтегли в брой и в лева сумата от 28000 евро, която имала по сметката си. Въпреки, че на подсъдимата й е бил известен начина на придобиване на валутата, същата попълнила необходимите документи за продажбата на еврото и извършила обмяна на сумата от 27 268,10евро в 53 186,43 лева. Било оформено бордеро № ***год. Левовата равностойност била изтеглена в брой на касата в офиса. Подсъдимата открила и банкова сметка ***, тъй като искала да направи превод на 10 000лв. по сметка на друго лице. Сметката, която открила била с IBAN ***. Попълвайки вносна бележка, подс.Д. захранила новооткритата сметка със сумата от 10 025лв., след което с платежно нареждане за кредитен превод на сумата от 10 000лв. по сметка IBAN ***, с титуляр св.Б.Д., превела сумата на свидетеля, тъй като подс.П. имал парично задължение към Д. и предварителната уговорка била такава. С парите, които й останали, подс.Д. напуснала офиса на банката и заедно със подс.Н. и св.Я.А. ***. Спрели на бензиностанция „***“ - ***, където пристигнали и останалите, като от там се разделили. Парите били използвани за погасяване на нейни и на подс.П. парични задължения.

Видно от заключението на комплексната експертиза, ксерокопието на представената пред *** лична карта №***, изд. на ***год. от МВР - С. на името на В.А.Д. не отговаря на действително издадената на същата лична карта, а изображението съвпада с това на подадените от подс.Я. заявления за издаване на лични документи.

От заключението по извършената графическа експертиза се установява, че ръкописният текст в преводното нареждане за кредитен превод от ***год. от името на В.А.Д. за сумата от 28000 евро, е изпълнен от подс.Д., а подписа от подс.Я.. Подписите на бордерото за валутен превод от ***год. с рег.№ *** от името на В.А.Д. за сумата от 28000 евро, е изпълнен от подс.Я., ръкописния текст и подписа в Декларация за произход на средства по чл.4, ал.7 и чл.6, ал.5, т.З от ЗМИП от името на В.А.Д., са изпълнени от подс.Я., а ръкописния текст в нареждане за превод от името на В.А.Д. за сумата от 28000 евро е изпълнен от подс.Д., като самия подпис е на подс.Я..

Видно от заключението по извършените финансово-счетоводни експертизи, получената в резултат на използването на описаните по - горе документи, парична сума в размер на 28000 евро, е с левова равностойност 54 763,24лв. и се равнява на 248,92 минимални работни заплати за страната към момента на деянието.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена като взе предвид:

- обясненията на подсъдимите К.Д., Б.Н. и Б.Я., дадени на досъдебното производство,

- показанията на свидетелите В.А.Д., Н.В.А., И.Б.П., И. С. И., Я.Г.А., Н.М.Р., Р.И.Л.-И., М.Д.А., С.Г.Б., К.П.Д., Б.Е.Д. и Ц.Л.Ц., приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281, ал.5 вр. чл.281, ал.1, т.5 НПК;

- заключенията на вещите лица Е.К., Е.К., Л.Д. и Я.П.;

- писмените доказателства, приложени по досъдебно производство №337/2008 г. по описа на ОД МВР гр.П..

Така посочените доказателства изясняват в цялост фактите и обстоятелствата от значение за предмета на доказване - авторството на деянията, механизма на тяхното извършване, формата на вината и конкретното участие на всеки  от четиримата подсъдими. Всички доказателства,  преценявани  в тяхната съвкупност и взаимосвързаност,  взаимно се допълват и си кореспондират, поради което съдът ги кредитира изцяло.

Пернишкият окръжен съд не възприема доводите на адвокат А., че в проведеното производство по реда на чл. 371, т.1 от НПК, не могат да се преценяват обясненията на подсъдимите, дадени в досъдебното производство. Обясненията и позицията на подс.П., изразяваща се в това, че същият не бил участвал в извършване на деянието, за което е обвинен, настоящият състав на Окръжен съд възприема само като защитна такава. Обясненията му са в противоречие с всички останали доказателства по делото, изолирани са и не намират опора в никое от събраните такива, както на досъдебното, така и на съдебното производство.  Подсъдимите Б.Я., К.Д. и Б.Н. са направили самопризнания, съвпадащи с фактическата обстановка, описана в обвинителния акт. Тезата на подсъдимия П. се опровергава и от свидетелските показания на свидетелите Н.А., И.П., И.И., Я.А., Н.Р., кореспондиращи изцяло с обясненията на подсъдимата Б.Я., както и разпечатки на телефонни обаждания и два протокола за доброволно предаване /том IV от досъдебното производство/, при което по несъмнен начин е установено и участието на подсъдимия П. в деянието – и като подбудител, и като помагач.

От правна страна:

За съставомерността на деянието по  основния състав по чл.212 ал.1 от НК е необходимо чрез използването на документ, който е неистински, преправен или с невярно съдържание, да бъде получено без правно основание чуждо имущество.  Необходимо е такива документи и да доказват основанието за плащане, респ.за получаване на имуществото. Касае се за сложно съставно имуществено престъпление, което започва с лъжливото документиране и приключва с реалното присвояване на имуществото. При документната измама порочният документ е средство за въвеждане в заблуждение на лицата, които имат разпоредителна власт върху имуществото. Следователно - документът има двойнствено предназначение - да служи като основание, макар и привидно - за получаване на имуществото и да заблуждава съответното лице да извърши акт на разпореждане. Ако инкриминираните документи не съчетават тези белези, те не биха били годни средства за документна измама. Престъплението по чл.212 от НК е против собствеността и то засяга чуждото имущество пряко, чрез получаването на фактическа власт върху него. Собствеността се засяга, както когато чрез използване на неистински, с невярно съдържание или преправени документи, деецът получи чуждото имущество непосредствено от пострадалия, така и когато го получи чрез юридическо лице, на което е било прехвърлено на същото привидно основание. 

При  установената по настоящото дело фактическа обстановка, Пернишкият окръжен съд приема, че всеки от четиримата подсъдими е извършил престъпленията, за които е обвинен, а именно:

Подсъдимият В.П. е извършил деянието по чл.212, ал.4, във вр. ал.1, във вр. чл.20, ал.З и ал.4 от НК от обективна страна чрез действие, като на *** год. в ***, в съучастие, като подбудител и помагач на подс.Д. и Я. и в съучастие като помагач с помагача подс.Н. умишлено склонил и улеснил съизвършителките Д. и Я. /обещавайки безпрепятствено извършване на превод от банковата сметка на пострадалата по банкова сметка ***.Д., уверил подс.Я. в наличието на визуална прилика с пострадалата и че за извършването на банковия превод ще осигури на подс.Я. лична карта с личните данни на пострадалата Д. и снимка на подс.Я. и чрез отстраняване на спънки - уговаряйки по - бързото и безпрепятствено извършване на банковия превод и набавяйки средства: номера на банковата сметка на пострадалата, перука на подс.Я., контактни лещи, лична карта с личните данни на пострадалата В.Д. и снимка на подс.Я./, чрез използване на неистинска лична карта №***, изд. на ***год. от МВР - С., на името на В.А.Д. и със снимка на подс.Б.Д.Я., нареждане за превод на сумата от 28000 евро от името на В.А.Д. с бенефициент подс.К.Б.Д., бордеро № ***год., декларация за произход на средствата по чл.4, ал.7 и по чл.6, ал.5, т.З от Закона за мерките срещу изпирането на пари от ***год, от името на В.А.Д. и документи с невярно съдържания - декларация за произход на средствата по чл.4, ал.7 и по чл.6, ал.5, т.З от Закона за мерките срещу изпирането на пари от ***год. от подс.К.Б.Д. да получат без правно основание чуждо движимо имущество в големи размери - пари в размер на 28000 евро, с левова равностойност 54763,24лв., равняваща се на 248,92 MP3, собственост на В.А.Д., с намерение да го присвоят.

Подсъдимата Б.Я. е осъществила състава на чл.212, ал.5, във вр. ал.1, във вр. чл.20, ал.2 от НК, от обективна страна, като на *** год. в ***, в съучастие като съизвършител с подс. К.Б.Д., и в съучастие с помагача Б.И.Н. и подбудителя и помагача В.П.П., чрез използване на неистински документ - лична карта №***, изд. на ***год. от МВР - С. на името на В.А.Д. и със снимка на В.Д.Я., нареждане на превод на сумата 28000 евро от името на В.А.Д. с бенефициент подс.К.Б.Д., бордеро № ***год., декларация за произход на средствата по чл.4, ал.7 и по чл.6, ал.5, т.З от Закона за мерките срещу изпирането на пари от ***год. от името на В.А.Д. и документи с невярно съдържание - декларация за произход на средствата по чл.4, ал.7 и по чл.6, ал.5, т.З от Закона за мерките срещу изпирането на пари от ***год. от подс.К.Б.Д., е получила без правно основание чуждо движимо имущество в големи размери - пари в размер на 28000 евро, с левова равностойност 54 763,24лв., равняваща се на 248,92 MP3, собственост на В.А.Д., с намерение да го присвои, като деянието представлява особено тежък случай. По отношение на подс.Я. е налице квалифициращият признак „особено тежък случай”, съгласно разпоредбата на чл.93, т.8 от НК, тъй като извършеното от подсъдимата с оглед настъпилите вредни последици и отегчаващите вината обстоятелства, разкриват изключително висока степен на обществена опасност на деянието и на дееца - наличието на неколкократни осъждания за извършени от нея измами по чл.209 и чл.210 от НК, както и документни престъпления по чл.309 и чл.316 от НК.

Подс. К.Б.Д. е осъществила деянието от обективна страна състава на чл.212, ал.4, във вр. ал.1, във вр. чл.20, ал.2 от НК като на ***год. в ***, в съучастие като съизвършител е поде.Б.Д.Я. с помагача Б.И.Н. и подбудителя и помагача В.П.П., чрез използване на неистински документ - лична карта №***, изд. на ***год. от МВР - С. на името на В.А.Д. и със снимка на В.Д.Я., нареждане на превод на сумата 28000 евро от името на В.А.Д. е бенефициент подс.К.Б.Д., бордеро № ***год., декларация за произход на средствата по чл.4, ал.7 и по чл.6, ал.5, т.З от Закона за мерките срещу изпирането на пари от ***год. от името на В.А.Д. , и документи с невярно съдържания - декларация за произход на средствата по чл.4, ал.7 и по чл.6, ал.5, т.З от Закона за мерките срещу изпирането на пари от ***год. от подс.К.Б.Д., е получила без правно основание чуждо движимо имущество в големи размери - пари в размер на 28000 евро, е левова равностойност 54 763,24лв., равняваща се на 248,92 MP3, собственост на В.А.Д., с намерение да го присвои.

Същата е осъществила и състава на чл.253, ал.4, във вр. ал.З, т.2, във вр. ал.1 от НК, тъй като на ***год. в ***, е извършила повече от два пъти финансови операции с имущество на обща стойност 53 186,43лв., за което е знаела, че е придобито чрез тежко, умишлено престъпление по чл.212, ал.4, във вр. ал.1 от НК, а именно като е извършила валутна сделка за обмяна на 27 268,10евро в български лева в размер на 53 186,43лв., като е захранила банкова сметка *** *** в размер на 10 025лв. и паричен превод на сумата от 10 000лв. от сметка е IBAN *** Б.Е.Д. по сметка с IBAN ***.

Предмет на престъплението по чл.253 ал.1 НК е имущество, придобито чрез престъпление или друго общественоопасно деяние, а формите на изпълнителното деяние могат да бъдат различни, като изброяването им в закона не е лимитативно. Най-общо, престъплението се осъществява чрез юридически действия по отношение на предмета, с които се цели да бъде укрит престъпния му произход. Наличието на користна цел не е съставомерен признак на това престъпление, не е задължително да настъпи имотна облага. Основната цел на “изпирането” е да бъде заличен престъпния произход на имуществото, предмет на престъплението. Предмет е имуществото, придобито по незаконен начин, чието “легализиране” се цели.

Подсъдимият Б.Н. е осъществил деянието по чл.212, ал.4, във вр. ал.1, във вр. чл.20, ал.4 от НК от обективна страна като на ***год. в *** като помагач в съучастие с помагача П. умишлено улеснил съизвършителите Б.Д.Я. и К.Б.Д. /чрез набавяне на средства - осигурил изготвянето на лична карта с личните данни на пострадалата В.А.Д. и снимка на подс.Я./, чрез използване на неистински документи - лична карта №***, изд. на ***год. от МВР - С. на името на В.А.Д. и със снимка на В.Д.Я., нареждане на превод на сумата 28000 евро от името на В.А.Д. с бенефициент подс.К.Б.Д., бордеро № ***год., декларация за произход на средствата по чл.4, ал.7 и по чл.6, ал.5, т.З от Закона за мерките срещу изпирането на пари от ***год. от името на В.А.Д. и документи с невярно съдържание - декларация за произход на средствата по чл.4, ал.7 и по чл.6, ал.5, т.З от Закона за мерките срещу изпирането на пари от ***год. от подс.К.Б.Д., да получат без правно основание чуждо движимо имущество в големи размери - пари в размер на 28000 евро, с левова равностойност 54 763,24лв., равняваща се на 248,92 MP3, собственост на В.А.Д., с намерение да го присвоят.

От субективна страна подсъдимите са действали при пряк умисъл като форма на вината - съзнавали са общественоопасния характер на деянието си, настъпване на общественоопасните последици и въпреки това са ги целели.

По наказанията:

По отношение на подсъдимия В.П., след като го призна за виновен в извършването на престъпление  по чл.212, ал.4, във вр. ал.1, във вр. чл.20, ал.З и ал.4 от НК и при условията на чл. 58а от НК, както и като взе предвид обстоятелствата по чл.54 НК - наличието само на  смекчаващо отговорността обстоятелство – чисто съдебно минало,  съдът определи и му наложи наказание  “лишаване от свобода” за срок от три години.

Налице са предпоставките чл.66 ал.1 НК -  подсъдимият П. не е осъждан за престъпление от общ характер, наложеното наказание лишаване от свобода е под три години, за постигане целите на наказанието и най-вече за поправяне на осъдения не е необходимо ефективното му изтърпяване, поради което, съдът отложи изпълнението на така наложеното наказание с изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът определи максималния срок по чл.66 ал.1 от НК като взе предвид степента на участие на подсъдимия в деянието, неговата основна роля като замисъл и организация за реализирането му, както и склоняването другите подсъдими да извършат престъпленията, за които са обвинени. 

На основание чл. 59, ал.1 от НК, съдът приспада времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража – от ***г. до ***г., както и времето през което е бил под домашен арест – от ***г. до ***г., като два дни домашен арест се зачетат за един ден лишаване от свобода.

По отношение на подсъдимата Б.Я., след като я призна за виновна по чл.212, ал.5, във вр. ал.1, във вр. чл.20, ал.2 от НК, при условията на чл.58а от НК и чл.54 НК, като взе смекчаващите отговорността обстоятелства – самопризнание, спомагане за разкриване на обективната истина, изразено съжаление за стореното, както и отегчаващите такива - обременено съдебно минало, както и с оглед предвид забраната да се влошава положението на подсъдимия относно вида и размера на наказанието поради липсата на съответен протест на прокурора, съдът намира, че не следва да се налага по-тежко наказание от така определените и наложени с предходните присъди. Предвид това, съдът определи и наложи на подсъдимата Я. наказание две години и десет месеца лишаване от свобода, с което биха се постигнали целите на наказанието по чл. 36, ал.1 от НК и което на основание чл.60 и чл.61, т.2 ЗИНЗС следва да бъде изтърпяно в затвор при първоначален строг режим.  

По отношение на подсъдимата К.Д. , след като я призна за виновна по чл.212, ал.4, във вр. ал.1, във вр. чл.20, ал.2 от НК, съдът прие, че наказанието следва да бъде определено съобразно чл.58а и чл.54 НК. Изхождайки от направените самопризнания и спомагането за разкриване на обективната истина, от забраната да се влошава положението на подсъдимия относно вида и размера на наказанието поради липсата на съответен протест на прокурора, съдът намира, че не следва да се налага по-тежко наказание от така  определените и наложени с предходните присъди. Предвид това, съдът определи и наложи на подсъдимата Д. наказание две години и десет месеца лишаване от свобода. Налице са всички визирани в чл.66, ал.1 НК предпоставки, към момента на извършване на престъплението, поради което съдът отложи изпълнението на това наказание с изпитателен срок  срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила

По отношение  на престъпленето по  чл.253, ал.4, във вр. ал.З, т.2, във вр. ал.1 от НК, за което съдът я призна за виновна, наказанието следва да бъде определено съобразно чл.58а и чл.54 НК. За това деяние се предвиждат наказания лишаване от свобода от три до дванадесет години и глоба в размер от двадесет хиляди до двеста хиляди лева. В случая обаче, предвид забраната да се влошава положението на подсъдимия относно вида и размера на наказанието поради липсата на съответен протест на прокурора, не следва да се налага по-тежко наказание от така  определените и наложени с предходните присъди. Поради това, съдът определи и наложи на подсъдимата Д. наказания две години и десет месеца лишаване от свобода и глоба в размер на двадесет хиляди лева, като на основание чл.66, ал.1 НК отложи изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.23, ал.1 НК съдът определи и наложи едно общо най-тежко наказание по отношение на подсъдимата Д., а именно две години и десет месеца лишаване от свобода, като на основание чл.23, ал.3 НК присъедини наложената глоба от двадесет хиляди лева. Съдът намира, че процесуалното поведение на подс. Д., изразяващо се в изчезването й за периода от ***г. до ***г., както и тежестта на извършените от нея престъпления, не дават основание на съда, да не налага на подсъдимата, наказанието глоба в размер на 20 000лв., съобразно възможността, предвидена в чл. 59, ал.3 от НК.

 На основание чл.66, ал.1 НК отложи изпълнението на определено общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.

По отношение на подсъдимият Б.Н. - след като го призна за виновен по чл.212, ал.4, във вр. ал.1, във вр. чл.20, ал.4 от НК, съдът прие, че наказанието следва да бъде определено съобразно чл. 58а и чл.54 НК. По отношение на подсъдимия са налице смекчаващи отговорността обстоятелства – самопризнание, спомагане за разкриване на обективната истина, изразено съжаление за стореното, но от друга страна има и отегчаващи такива – други осъждания, както и изчезването му от адреса, на който е бил призоваван, по време разглеждането на настоящето производство, което наложи обявяването му за общодържавно издирване и задържането му под стража. За престъплението по чл.212, ал.4, във вр. ал.1, във вр. чл.20, ал.4 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години. В случая обаче, предвид забраната да се влошава положението на подсъдимия относно вида и размера на наказанието поради липсата на съответен протест на прокурора, не следва да се налага по-тежко наказание от така определените и наложени с предходните присъди. Поради това, съдът определи и наложи на подсъдимия Н. наказание две години и десет месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 НК, за което са налице законовите предпоставки, към момента на извършване на престъплението, отложи изпълнението му за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила.

Предвид изхода на делото, съгласно разпоредбата на чл.189 ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимите да заплатят солидарно по сметка на Окръжен съд Перник направените по съдебното производство разноски в размер на 101.09 лв.

Като взе предвид изложеното и в този смисъл, Пернишки окръжен съд постанови диспозитива на присъдата си.

 

                                          Председател :