№ 4293
гр. София, 09.09.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 38 СЪСТАВ, в публично заседание
на трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Виктор Б. Чаушев
Съдия:Анна Кофинова
СъдебниВелислава М. Гюрова
заседатели:Елена Г. Коларова
Петър М. Димитров
при участието на секретаря Анна Щ. Тодорова
и прокурора Т. Ал. С.
Сложи за разглеждане докладваното от Виктор Б. Чаушев Частно наказателно
дело № 20251100205026 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
За Софийска градска прокуратура – редовно призована, се явява
прокурор Т. С..
Явява се инспектор Т.Г. - процесуален представител на Началника на
Затвора - гр. София, упълномощена със Заповед № Л-266 от 04.09.2024 г. на
Началника на Затвора гр. София.
Осъденият Б. И. А. – редовно призован, се явява лично, доведен от
Затвора гр. София и с упълномощения си защитник адв. М. Н..
СТАНОВИЩЕ НА СТРАНИТЕ ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Инспектор Г.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.
Осъденият Б. И. А.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като намери, че не са налице процесуални пречки за даване ход
на делото,
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕМА самоличност на осъдения:
Б. И. А. - роден на ******** г. в гр. София, български гражданин, с
основно образование, неженен, осъждан, с настоящ адрес гр. Костинброд, и
1
постоянен адрес гр. София, ул. „Найчо Цанов“, ЕГН: **********,
понастоящем в Затвора гр. София.
Самоличността снета по досието на осъдения.
СЪДЪТ разяснява правата на осъдения в настоящото производство.
Осъденият Б. И. А.: Разбрах правата си. Не правя отводи.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искане за отвод, имам искане за събиране на
доказателства. Бих желала да бъде разпитан Инспектор-психолога, който е
изготвил експертното становище приложено по делото, както и Инспектора
който е изготвил доклада приложен по делото. Имам въпроси най-вече към
психолога.
Инспектор Г.: Искания нямам, не възразявам на направеното от
прокурора искане за разпит на свидетели.
АДВ. Н.: Нямам искания за отводи, нямам искания за събиране на
доказателства. Относно искането на прокурора, оставям на ваша преценка.
Осъденият Б. И. А.: Нямам искания за доказателства. Подкрепям това,
което каза моя защитник.
СЪДЪТ след съвещание, като изслуша становището на страните,
намира, че направеното от страна на прокуратурата искане за допускане до
разпит в качеството на свидетели на служителие на администрацията на
Затвора, изготвили приложените писмени доклади и заключения по делото,
следва да бъде отклонено. Това е така, от една страна ,предвид
обстоятелството, че въпросните служители на администрацията на Затвора са
изразили в съответния писмен вид своето становище,което подлежи на оценка
съвместно и с другите писмени доказателства по делото, а от друга страна и
поради това,че искането на прокурора за техния разпит не е мотивирано с
посочване на обстоятелствата ,за чието изясняване е необходимо същите да
депозират показания.
Поради това, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ искането на прокурора за допускане до разпит в качеството на
свидетели на Инспектор СДВР към Затвора – гр. София и инспектор -психолог
към същия БЕЗ УВАЖЕНИЕ.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА на страните, постъпили по делото справка за
родствени връзки на осъдения Б. А., доклад от Инспектор СДВР, експертна
оценка на актуалното психично и емоционално състояние на осъдения А.,
изготвена от Инспектор-психолог към Затвора – гр. София, план за
препланиране на присъдата, както и билети за свиждания, осъществени от
осъденото лице А..
2
СТРАНИТЕ /поотделно/: Запознати сме с постъпилите писмени
доказателства. Да се приемат. Нямаме други искания.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДЕЛОТО се докладва с прочитане на депозираната молба от осъдения Б.
А., чрез упълномощения му защитник, с която се претендира замяна на
търпяното от него наказание „Доживотен затвор“ с „лишаване от свобода“ от
30 години.
ПРОЧЕТЕ СЕ.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Запознати сме с молбата. Нямаме искания за
събиране на други доказателства.
СЪДЪТ, на основание чл. 283 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА И ПРИЕМА приложените по делото писмени доказателства.
СЪДЪТ, като намери делото за изяснено от фактическа страна,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
АДВ. Н.: Уважаеми господин председател, уважаеми градски съдии,
уважаеми съдебни заседатели, моля да уважите молбата на Б. А. с правно
основание чл. 38а, ал. 3 от НК, по следните съображения:
Считам, че в процесния случай са налице предпоставките за замяна на
наложеното наказание доживотен затвор с лишаване от свобода, с максимален
срок.
На първо място, подзащитния ми е бил задържан във връзка с
наложеното му наказание в период от вече 30 години, което надвишава с една
втора, предвидения от законодателя срок от 20 години, който е единствена
абсолютна материална предпоставка за замяна. В съдебната практика
наличието на тази предпоставка се приема по-скоро за основание, за подаване
на молба по реда на чл. 38а, ал. 3 от НК, а не за обективен критерии за
уважението й. Такива критерии обикновено са, дали е установено безусловно
поправяне на осъдения, изпълнение на целите на специалната и генерална
превенция, и какви са възможностите за ресоциализация на осъдения.
Преценката се извършва на база оценка на доказателствата, че изтърпяното
наказание до тук е повлияло на личността на осъдения, като за целта се
изследват данните за цялостното му поведение през времето което са намира в
местата за лишаване от свобода.
3
В процесния случай се установява, че осъденият пребивава в Затвора от
30 години, като през този период от време е награждаван десетки пъти и не
казвам само веднъж, за нарушение изразяващо се в притежание на часовник,
за чиято собственост не притежава документи, което самата затворническа
администрация счита за незначително деяние.
Във връзка с доброто му поведение, затворническия му режим е
променян. Същият е работил през последните 20 г., изградил е авторитет сред
останалите затворници и служители на администрацията, което сочи за трайна
тенденция и полагане на системни усилия за поправянето му. Оценката на
риска през времето което подзащитния ми е престоял в мястото за лишаване от
свобода е снижаван постепенно от 57 точки на 48 т., като това е максимума
който може да бъде постигнат, доколкото дефицитните зони формиращи тази
оценка са статични и не подлежат на последваща промяна, дори осъдения да
остане в Затвора до живот.
Провежданата с него корекционно възпитателна работа от плана в
присъдата е дала изцяло положителни промени, изразяващи се в трайни
нагласи за прояви на законосъобразно поведение и спазване на правилата,
като е отчетена трайна тенденция на осъществяване на добър самоконтрол.
Моля съда да вземе предвид и даденото становище от Началника на
СЦЗ, който като лице имащо траен поглед върху осъдения, счита, че молбата
за измяна на наказанието е основателна. Не следва да бъде игнорирана и
експертната оценка на психолога, според който замяната на наказанието
доживотен затвор, би повлияла благоприятно и стимулиращо, както за
осъдения, така и за останалите лишени от свобода, което именно е цел на
генералната превенция.
Моля да имате предвид и факта, че подзащитния ми очевидно разполага
с подкрепяща го среда извън Затвора, доколкото е посещаван често от своите
близки, в това число и неговия брат. Тоест, той очевидно се ползва със
семейна подкрепа, което би улеснило процеса по неговата ресоциализация в
обществото.
Комплексната оценка на всички гореизложени факти, а именно ниската
оценка на риска, психологическата му характеристика, данните в досието му,
множеството награди и оценката изпълняващия длъжността Директор на
Затвора, водят до категоричен извод, че на Б. А. следва да му бъде дадена
възможност да докаже, че се е поправил и, че целите на чл. 36 от НК, могат да
бъдат постигнати като наказанието „доживотен затвор“ се замени с „лишаване
от свобода“ за срок от 30 години, поради което моля за вашето произнасяне в
този смисъл.
Осъденият Б. И. А.: Подкрепям исканията на адвоката си. Днес, аз Ви
моля да повярвате в мен, да повярвате, че наистина съм осъзнал грешките си,
горчиво съжалявам и се разкайвам за извършеното от мен злодеяние,
отнемайки най висшето право на човека, правото му на живот. Затова, искрено
Ви моля да ми дадете последен шанс, да докажа, че съм готов да се върна в
обществото, като достоен и доблестен гражданин. Моля Ви да замените
4
присъдата ми „доживотен затвор“ с „лишаване от свобода“. Благодаря.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми градски съдии, уважаеми съдебни заседатели,
намирам, че така депозираната молба е допустима, но по същество същата за
мен е неоснователна.
Съображенията които мога да изтъкна пред вас са следните:
Действително лишеният от свобода, осъден на доживотен затвор е
изтърпял предвидения в чл. 38 НК период от време. Към момента той е
изтърпял повече от 30 години наказание „лишаване от свобода“, с което е
налице формално предвидената в закона предпоставка, за да бъде заменен
доживотния затвор с наказание „лишаване от свобода“.
Считам обаче, че по делото не са събрани доказателства, че осъденият
може да се реинтегрира от тук нататък в обществото. Като основният ми
мотив в тази насока е, че рискът от рецидив, макар и за такъв продължителен
период от време 30 години лишен от свобода от 97 т. е сведен до 48 т. към
момента, което е към среден размер, не към нисък размер. Това не формира в
мен достатъчно убедителни изводи, че изведен в обозримо бъдеще извън
контролираната среда на Затвора, осъденият не би представлявал опасност за
обществото. Тук следва да се има предвид, че дори тази присъда, за това, за
което му е наложено наказание доживотен затвор, същият е бил с криминални
прояви, лишаван е от свобода и преди това, настаняван в ТВУ.
В самия доклад приложен по делото във връзка с образуваното настоящо
дело е посочено, че проблемни зони остават настоящото правонарушение,
криминалното минало което има, жилищно устройване и взаимоотношенията
които има.
С оглед всичко изложено, аз считам, че към настоящия момент за
осъденото лице не са събрани безспорни, категорични данни, че същият може
да се интегрира в обществото, поради което ще Ви моля да не заменяте
наказанието „доживотен затвор“ с „лишаване от свобода“ от 30 години.
Инспектор Г.: Уважаеми градски съдии, уважаеми съдебни заседатели,
по отношение молбата на осъдения Б. А. за замяна на доживотното му
наказание с 30 години лишаване от свобода, Началникът на Затвора и
администрацията на Затвора счита, че е уместно.
А. търпи от 1995 г. наказанието си, това е третият му опит за замяна на
доживотната присъда със срочна. През всичкия период ,в който е в местата за
лишаване от свобода още с приемането му там в специализираната такава
група, на него му е дадена възможност да полага труд. Назначаван е на
различни трудови места, не са регистрирани през времето никакви нарушения,
спазване на реда в мястото за лишаване от свобода, включително и на
работните му обекти.
Към настоящият момент от 2009 г. е в болницата на Затвора, работи като
санитар. Изразено е становище от ИСДВР, че спрямо пенитенциарните
служители А. винаги се държи с нужното уважение, че има реална самооценка
5
за себе си и е емоционално овладян. За всичките тези положителни данни
които споменавам, А. е награждаван повече от 30 пъти към настоящия момент
и веднъж е наказан през 2024 г., за притежанието на часовник, за който не е
имал документ за собственост.
Рискът от рецидив към момента е действително в средни стойности. За
тези 30 години в Затвора от 97 точки, когато максималната граница е 100, той
е свален почти на половина, тоест точно на половина, но остава в средни
стойности. Пак за тези 30 години, рискът за обществото все пак той е в
изключително контролирана среда към момента считаме, че е занижен към
нисък.
Режимът му от 2004 г. от „специален“ е заменен в „строг“. Това са
позитивите, заради които администрацията на Затвора счита, че Б. А. би могъл
да получи замяна на доживотното си наказание с лишаване от свобода от 30
години.
СЪДЪТ, на основание чл. 297 НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ.
Осъденият Б. И. А.: Моля Ви да уважите молбата ми и да замените
присъдата ми. Имам къде да живея, имам какво да работя ,ако изляза. Ще бъда
полезен за обществото.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ, след проведеното тайно съвещание и като взе предвид
становищата на страните и анализира материалите по делото, намира за
установено следното:
Осъденият Б. И. А. е постъпил в Затвора-гр.София на 21.12.1995г., за
изтърпяване на наказание „доживотен затвор“ , наложено му по НОХД
379/97г. по описа на СГС, за извършени престъпления по чл.116 НК и по
чл.157 НК, с начало на изпълнението 09.04.1995г. Към настоящия момент,
спрямо Б. А. така наложеното му наказание „доживотен затвор“ се изпълнява
от 30 години, 4 месеца и 26 дни, което сочи,че А. е изтърпял от това наказание
срок по-голям от двадесет години.
Това обстоятелство аргументира извод, че спрямо Б. А. е налице
формалната/ и единствена посочена изрично в закона/ предпоставка на
чл.38а, ал. 3 от НК , изразяваща се в изискване за минимално необходим срок
на наказанието „доживотен затвор“, изтърпяно от едно осъдено лице, за да
бъде същото /наказанието/ заменено с друго такова, а именно наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 30 години.
С приложимата материална законова разпоредба на чл.38а, ал.3 НК, от
една страна, не са предвидени други фактически обстоятелства,които да бъдат
6
част от фактическия състав на правната норма,за да бъдат задължително
оценявани от съда, а от друга страна, същата/нормата/ не е с императивен
характер, тъй като предоставя на съда възможност и да откаже исканата от
осъдено лице замяна, въпреки че наказанието „доживотен затвор“ е било
изпълнявано в период повече от двадесет години. В такава процесуална
ситуация, решаващия съд е принуден да търси попълване на тази празнота,
като използва законовия инструментариум на сходен по предмет и правни
последици друг правен институт, който може да бъде единствено този на
„условното предсрочно освобождаване“ , предвиден в чл.70 и сл. НК. В чл.70
НК законодателя е предвидил, освен изтекъл срок на фактическо изтърпяване
на наказанието „лишаване от свобода“ , и изискване за постигнато в резултат
на провеждания възпитателен процес поправяне на осъденото лице, което
обстоятелство да бъде обосновано с доказателства. Несъмнено наличието на
такъв положителен възпитателен резултат, постигнат спрямо осъден на
наказание „доживотен затвор“, е сред обстоятелствата, които са от значение
при оценката на предпоставките на чл.38а,ал.3 НК.
За да прецени дали спрямо осъдения Б. А. е налице и тази „материална“
предпоставка на чл.38а,ал.3 НК/на чл.70,ал.1 НК/, СЪДЪТ следва да съобрази
дали и доколко са налице доказателства за поправяне и за превъзпитание на
осъденото лице, обосноваващи настъпването на трайна положителна промяна
в поведението му и изграждащи предположение за една напълно възможна
негова ресоциализация в обществото.
От приложените по делото писмени доказателства се установява,че Б. А.
е бил награждаван, многократно/39 пъти/, по време на изтърпяване на така
наложеното му наказание „доживотен затвор“. Същият е бил ангажиран на
работа, като „бръснар“, „хигиенист“,“работник в производствен цех“, а от
2009г. и до момента като „санитар“ в болницата към затвора, като изпълнявал
отговорно и съвестно трудовите си функции. Осъденият А. не е наказван за
нарушаване на правилата в МЛС и на установения там ред и режимни
ограничения/доколкото наложеното му със заповед № 92 /09.02.2024г.
дисциплинарно наказание е вече заличено/, като проявявал дължимото
уважително отношение към служителите на затворническата администрация,
поддържал позитивна линия на поведение и липсвали прояви на агресия
спрямо служители или други лишени от свобода лица, които да налагат
предприемане на кризисни интервенции спрямо него.
Наличните по делото данни сочат, че при Б. А. са констатирани позитиви
в неговото поведение,аргументиращи добра прогноза за развитие на
личността и поведението му, които са намерили отражение при определяне
нивото на риск от рецидив- ниски стойности /48т., към настоящия момент/,
при първоначално определени 97т. и междинно определени такива от 89т.,
80т., 75т., 70т., 60т. и 50т. Горните обстоятелства,сочещи на успешно
провеждан спрямо осъдения А. възпитателен процес, са били съобразени от
затворническата администрация, като първоначално определения „усилено
строг“ режим на изтърпяване на наказанието на А. е бил заменен със „строг“
7
такъв, след което осъдения А. е бил настанен в общи помещения с останалите
лишени от свобода лица.
От изготвените,първоначална, на основание чл.154,ал.1 ЗИНЗС,
междинни и текуща,на основание чл.155, ал.1 ЗИНЗС, оценки/ доклади/, както
и в изготвения на 09.06.2025г. нов план/ препланиране/ на присъдата, касаещи
личността и поведението на осъдения А. се установява,че е постигнат
напредък в зона „взаимоотношения“, предвид възобновени контакти с членове
на семейството му, но и че спрямо същия продължават да са налични и
проблемни зони, свързани с „настоящо правонарушение“, „криминално
минало“ и „жилищно устройване“.
Именно в тези зони, според инспектор СДВР, спрямо Б. А. не е налице
утвърден напредък, но този дефицит не подлежи на отстраняване /попълване/,
чрез отделни или съвместни усилия на осъдения А. и затворническата
администрация. Това несъмнено е така. Осъществените от осъдения А.
престъпни деяния /както тези , обосноваващи наказанието му „доживотен
затвор“, така и предхождащите ги такива/ , представляват събития от
миналото, при това със значителна давност/повече от 30 години/, върху които
събития вече не може да бъде упражнявано влияние,както от осъдения, така и
от друго човешко същество /поне не извън рамките на научната фантастика/.
Наличните пред осъдения А. проблеми в зона „жилищно устройване“, не
могат да бъдат разрешени едностранно от осъденото лице, предвид
ограниченията, в които е поставен и с оглед дългия период от време, през
който същия е пребивавал в местата за лишаване от свобода, през който
период е бил освободен от задължението си да полага самостоятелни усилия за
осигуряване на битови условия за живеене. Тези „жилищни“ несгоди пред
осъдения А. не могат да бъдат преодолени и от затворническата
администрация, на която такива задължения не са вменени и която не
разполага с необходимия за това ресурс. Съдействие на освободено от затвора
лице, за разрешаване на социалните и битови проблеми, с които то неминуемо
ще се сблъска, следва да се търси и да бъде оказано от съответната
наблюдателна комисия, създадена към общинския съвет по местожителството
на освободения. Поне такова е желанието на законодателя, изразено в
чл.171,ал.1,т.6 ЗИНЗС.
Горните съображения аргументират становището на този съд, че така
констатираната липса на напредък в коментираните три зони за оценка на
резултата от корекционния процес при осъдения А., не следва да бъде ценена
като обстоятелство, опровергаващо твърдението на осъдения и мнението на
затворническата администрация за настъпила и утвърдена положителна
промяна в мисленето и поведението на А., насочени към съобразяване с
установените норми /правни и морални/ за общуване между хората.
Настоящият съдебен състав съобразява и това,че към настоящия момент
при осъдения А. не е констатирана непосредствена или с висока степен
опасност от настъпване на вреди,както за самия него и за други лица, така и за
8
обществото,който риск е определен към ниските му стойности. От значение за
обосноваване на коментираната „материална“ предпоставка на чл.38а,ал.3 НК
са и обстоятелствата, отразени в докладите и експертните становища на
компетентните органи ,касаещи поведението на Б. А. при взаимоотношенията
му с пенитенциарните служители , към които се отнася с необходимото
уважение, и с липса на проблеми и конфликти с другите лишени от свобода
лица, както и демонстрираното от него постоянство при коректното и
отговорно изпълнение на възлаганите му за изпълнение задачи.
На следващо място, видно от първоначално изготвения доклад,както и
от междинните такива, а така също и от направените му психологически
експертни оценки, като ресурс за поддържане и утвърждаване на постигнатата
от А. обществено търпима промяна в неговото поведение може да бъдат
използвани изградените у осъдения трудови умения и навици,
демонстрираните през продължителен период от време от него старателност и
отговорност в работния процес и поддържаната позиция за избягване на
конфликтни ситуации, а така също липсата на установени при него
зависимости и подновени контакти с членове от семейството му.
Така констатираните от съда обстоятелства аргументират извод, че към
настоящия момент спрямо осъдения А. действително е постигнат такъв
поправителен ефект, който да гарантира в достатъчна степен въздържането му
от бъдещо противоправно поведение и да обоснове предпоставките за
успешна неговата ресоциализация в обществото. Последната констатация на
съда сочи, че спрямо осъдения А. е налице материалната предпоставка,
визирана в разпоредбата на чл.70,ал.1 НК, която би обосновала неговото
„условно предсрочно освобождаване“. Но настоящия случай не е такъв.
Осъденият А. претендира други правни последици, които могат да бъдат
реализирани по реда на чл.38а,ал.3 НК и които се изразяват в замяна на едно
наказание с друго „по-леко“ такова. Тук е мястото да бъде посочено,че
законодателя не е обвързал евентуалната „замяната на доживотния затвор с
лишаване от свобода за 30 години“ с възможността за предприемане на мерки
за продължаване на възпитателното въздействие върху осъдения за определен
срок и извън охраняема среда и не е скрепил отклонението от очакваното
обществено търпимо поведение, допуснато от осъдения с угрозата от
настъпване на сигурни негативни за него/осъдения/ последици. Поради това и
за разлика от „условното предсрочно освобождаване“, при „замяната“
положителната промяна в нагласите, мисленето и поведението на осъденото
лице , освен да е налице, следва да бъде и с такъв обхват и дълбочина, които
да сочат на нейната /на промяната/ трайност и необратимост. Положителна
промяна с именно такива качествени характеристики е констатирана при
осъдения А., освен от ИСДВР при изготвяне на текущия доклад и от
инспектор-психолога извършил експертната оценка на неговото актуално
психическо и емоционално състояние. Разбира се, такъв извод представлява
единствено предположение, макар и обосновано върху обективен и
безпристрастен поглед върху наличните по делото доказателства, и несъмнено
9
изразява очакванията на формиралия го /извода/ съдебен състав, че
неотклонно поддържаното,макар и в контролирана среда, но за
продължителен период от време, от страна на осъдения А. поведение,
съобразено с нормативните изисквания и при зачитане правата и интересите
на други лица, с които влиза в контакт/служители и други лишени от свобода/,
се дължи на изградените и утвърдени в него при осъществяване на
възпитателно-поправителния процес морални устои,емоционална зрялост и
волеви задръжки, които биха представлявали гаранция , че това дължимо и
обществено приемливо поведение на А. ще продължи и извън ограниченията
на затвора. Всъщност, реализирането на именно тези очаквания представляват
онази гаранция за защита правата на другите членове на обществото от
евентуално бъдещо противоправно поведение на осъдения А., необходима за
да направи неговото искане за „замяна“ основателно. Настоящият случай
разкрива и друга специфика. При уважаване на направеното от страна на
осъдения А. искане за „замяна“ на наказанието му „доживотен затвор“ с
„лишаване от свобода“ за срок от 30 години, спрямо него няма да могат да
бъдат реализирани възможностите, предвидени в чл.199,ал.2;вр.ал.1 ЗИНЗС,
като същия бъде поставен в условия на занижен контрол, макар и в място за
лишаване от свобода, и следвайки стъпките от прогресивната система
затворническата администрация да извърши проверка на устойчивостта на
постигнатата положителна промяна в личността и поведението на осъдения, а
на самия осъден да бъде осигурен период за адаптация към предстоящо
намаляване и отпадане на търпените от него до момента ограничения. Това е
така,тъй като към настоящия момент осъдения А. е изтърпявал наказанието си
„доживотен затвор“ в период по-голям от максимално предвидения в
чл.38а,ал.3 НК тридесет годишен срок на наказанието „лишаване от свобода“,
поради което при уважаване на неговото искане за „замяна“ същия следва да
бъде освободен от затвора. Според настоящия съдебен състав невъзможността
за осъществяване на такъв процес спрямо А. може и следва да бъде
преодоляна, по реда на чл.183;вр.чл.171 ЗИНЗС, чрез ангажиране на
съответните действия от страна на служителите при общинския съвет и
наблюдателна комисия за оказване на съдействие за неговото /на осъдения/
трудово и битово устройване.
Всички коментирани по-горе обстоятелства аргументират извод, че към
настоящия момент спрямо осъдения А. действително е постигнат такъв
поправителен ефект, който да гарантира в достатъчна степен въздържането му
от бъдещо противоправно поведение и да обоснове предпоставките за
успешна неговата реинтеграция в обществото, поради което молбата на
осъдения Б. А. за замяна на търпяното от него наказание „доживотен затвор“ с
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 30 години следва да бъде уважена.
Поради това и на основание чл.450,ал.3 НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
10
ОПРЕДЕЛИ:
ЗАМЕНЯ наложеното на Б. И. А. с ЕГН ********** по НОХД №
379/97г. по описа на СГС-НО наказание „доживотен затвор“ с наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 30 години.
ЗАЧИТА, на основание чл.38а,ал.5 НК, изтърпяното до момента от
осъдения Б. И. А. наказание „доживотен затвор“ при изпълнение на
определеното му наказание „лишаване от свобода“ за срок от 30 години.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от
днес пред Софийски апелативен съд.
След влизане на определението в сила, досието на осъденото лице да
бъде върнато на администрацията на Затвора- гр.София.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12:20
часа.
Председател: _______________________
Член-съдия:
1._______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3._______________________
Секретар: _______________________
11