Р Е Ш Е Н И Е №260349
Гр.Сливен, 7.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Сливенски районен съд, гражданско отделение, VІІ-ми състав в публично съдебно заседание на четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Мария Каранашева
при участието
на секретаря Добринка Недкова
като разгледа докладваното гр.д.№ 249 по описа за 2021г.,
на Сливенски районен съд,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
В исковата молба ищецът твърди, че въз основа на сключен договор за мобилни услуги между Теленор България ЕАД и ответника за предоставяне на мобилни услуги и ответника е техен абонат.Сочи се, че по силата на договора на ответника е предоставено мобилно устройство Леново.Ответникът не е заплатил в срок възникналите си задължения, съгласно договорите и общите условия.Сочи се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, заповед за изпълнение е издадена, поради което предявяват настоящите положителен установителен иск.Твърди се, че поради неизпълнение на задължението за заплащане на ползваните мобилни услуги ищцовото дружество е прекратило договорите си с ответника и ищецът дължи заплащане на ищцовото дружество на сумата от 67.47лв, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги и 130.84лв, представляваща неустойка за предоставено устройство.
Поискано е, да бъде постановено решение, с което да се признае за установено, че ищецът дължи заплащане на ищцовото дружество на сумата от 67.47лв, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги и 130.84лв, представляваща неустойка за предоставено устройство, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на образуване на заповедното производство.
Поискано е, да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените разноски в заповедното и в исковото производство.
Съдът е квалифицирал така предявения положителен установителен иск за неустойка, като такива с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.2 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.чл.92, ал.1 от ЗЗД.
Указано на ищеца, че доказателствената тежест по отношение на твърденията му, че между страните е имало сключен договора между Теленор България ЕАД и ответника за предоставяне на мобилни услуги, че ищцовото дружество е издало 3 броя фактури, че с общите условия за взаимоотношенията между Теленор България ЕАД и ответника, страните са постигнали съгласие стойността на ползваните от ответника услуги да се определят едностранно, въз основа на договорения тарифен план, дължимостта на плащанията по фактурите в 18 дневен срок от издаването им, , че общите условия са действали между страните в процесния период, ползването на услугите от ответника,че страните са договорили неустойка за прекратяване на договора за мобилни услуги и неустойка за предоставяне на устройство е негова.
В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника не е постъпил.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, представител не се явява, постъпило е писмено становище да се даде ход на делото, да се постанови неприсъствено решение по делото и да бъдат уважените предявените положителни установителни искове.
С протоколно определение от 4.06.2021 г. съдът е обявил, че ще се произнесе с неприсъствено решение по делото.
В съдебно заседание ответника редовно призован, не се явява, не взема становище по предявените искове.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 30.04.2018 г. е сключен договор за предоставяне на мобилни услуги между Теленор България ЕАД и Д.О.М., в качеството на потребител. По силата на договора между страните е уговорен месечен абонамент в размер на 20.99 лв. Договора е сключен за срок от две години. В договора е посочено, че в случай на прекратяването му през първоначалния срок, потребителят дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти до края на срока. С договора е предоставен на абоната мобилен апарат Леново Мото 4джи с обща лизингова цена в размер на 95.99лв. и е направена отстъпка от стандартната цена в размер на 233.91лв. В договора е посочено, че в случай на прекратяването му през първоначалния срок, потребителят дължи неустойка в размер на трикратния размер на стандартните месечни абонаменти и неустойка в размер на разликата между стандартната цена на устройството съгласно ценовата листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му.
На 30.04.2018 г.е подписана декларация съгласие от Д.О.М., че е получил подписан екземпляр от общите условия на Теленор България ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги и общите условия на Теленор България ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на фиксирани телефонни услуги, съгласен е с тях и се задължава да ги спазва, като същите са относими за ползваните от него сим карти.
На 5.11.2018 г. е издадена фактура на Д.О. М.от Теленор България ЕАД, с която е фактурирана сума за плащане в размер на 143.23 лв., като фактурата е формирана от разговори, данни и съобщения и други таксувани услуги, месечна еднократна такса и лизингова вноска. Във фактурата е посочен срок за плащане до 20.11.2018 г.
На 5.12.2018 г. е издадена фактура на Д.О.М. от Теленор България ЕАД, с която е фактурирана сума за плащане в размер на 165.72 лв., като фактурата е формирана от разговори, данни и съобщения и други таксувани услуги, месечна еднократна такса и лизингова вноска. Във фактурата е посочен срок за плащане до 20.12.2018 г.
На 5.01.2019 г. е издадена фактура на Д.О.М. от Теленор България ЕАД, с която е фактурирана сума за плащане в размер на 342.50 лв., като фактурата е формирана от разговори, данни и съобщения и други таксувани услуги, месечна еднократна такса и лизингова вноска. Във фактурата е посочен срок за плащане до 20.01.2019 г.
В чл. 26 от ОУ е предвидено, че при ползване на услуги чрез индивидуален договор за плащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При ползване на предплатени услуги, ползваните услуги се заплащат в момента на закупуване на ваучер или друго средство за зареждане на сметката. При сключване на индивидуален договор, всеки потребител, страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане. В чл. 27 от ОУ е предвидено, че плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока указан на фактурата, нож не по-късно от 18 дни след датата на издаването й.
На 1.10.2020 г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение от Теленор България ЕАД срещу Д.О.М. за главница в размер на 183.31 лв., представляваща неустойки за прекратяване на договор за мобилни услуги и неустойка за предоставено за ползване мобилно устройство Леново Мото 4джи, законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението и направените по делото разноски в размер на 205 лв.
На 5.10.2020 г. е издадена заповед за изпълнение, по силата на която е осъден Д.О. Михайловада заплати на Теленор България ЕАД главница в размер на 183.31 лв., представляваща неустойки за прекратяване на договор за мобилни услуги и неустойка за предоставено за ползване мобилно устройство Леново Мото 4джи, законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението и направените по делото разноски в размер на 205 лв.
Заповедта е връчена на М. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и е указано на заявителя, че може да предяви иск по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за установяване на вземанията си.
В едномесечния срок ищецът е предявил положителните установителни искове, предмет на разглеждане на настоящото производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съдът, като взе предвид направеното искане и на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по спора. Първо - ответникът не е представил в едномесечния преклузивен срок отговор на исковата молба, второ - не се явява в първото открито съдебно заседание по делото, трето - не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие и четвърто – ищеца, чрез процесуалния си представител е поискал постановяване на неприсъствено решение по делото. Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК, а именно - на ответника с разпореждане, връчено на 11.05.2020 г., са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК, а именно искът е вероятно основателен, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
По предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.2 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.чл.92,ал.1 от ЗЗД за признаване на установено, че ответника дължи на ищцовото дружество неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги и неустойка за предоставяне на мобилно устройство в размер на 183.31лв, съдът приема предявеният иск за основателен и доказан. Безспорно се установи в производството, че страните са се уговорили, че при прекратяване на договора по вина на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една сим карта до края на срока, както и неустойка в размер на разликата между стандартната цена на устройството съгласно ценовата листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му. В договора е посочено, че на ответницата е предоставено устройство Леново Мото 4джи, като е заплатена цена в брой в размер на 95.99лв, стандартната цена на устройството в брой, без абонамент е 329.90лв, а отстъпката от стандартната цена е в размер на 233.91лв.Претендираната от ищцовото дружество неустойка е в размер на разликата между платената цена и стандартната цена – 183.31лв и част от месечния абонаментен план. С оглед изложеното предявения иск за неустойка е основателен и доказан и следва да се уважи.
На основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, ще следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените по
делото разноски в размер на 350 лв. за исковото и заповедното производство.
Така мотивиран, СлРС
РЕШИ
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.О.М., ЕГН ********** *** дължи на Теленор България ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. София, ж.к. Младост 4, бизнес парк София, сграда 6, титуляр
на банкова сметка: ***.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1,
т.2 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.чл.92,ал.1 от ЗЗД сумата от 183.31лв, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване
на договор за далекосъобщителни услуги от 30.04.2018г .
ОСЪЖДА Д.О.М., ЕГН ********** *** да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на Теленор България ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. София, ж.к. Младост 4, бизнес парк София, сграда 6, титуляр
на банкова сметка: *** делото разноски в размер на
350 лв.
На основание чл. 239, ал.4 от ГПК настоящото неприсъствено решение не подлежи на обжалване.
На основание чл. 240, ал.1 от ГПК препис от неприсъственото решение да се връчи на страните, като УКАЗВА на страната, срещу която е постановено Д.О.М., ЕГН ********** ***, че може да поиска от СлОС неговата отмяна в едномесечен срок от връчването на препис от неприсъственото решение.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: