Р Е Ш Е Н И Е
№1961
гр. Перник, 19.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II - ри състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
седми ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен съдия: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 00033 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото
e образувано по искова молба на „Обединена българска банка“ АД, действаща чрез
търговския си пълномощник „ЕОС Матрикс“ ЕООД срещу С.Б.В., с която се иска да
бъде установено, че ответната страна дължи на ищеца сумата в размер на
5 821,77 лева - главница по договор за кредит от 28.09.2015 г., сумата от
308,11 лева - договорна възнаградителна лихва за периода от 15.12.2015 г. до
31.10.2016 г. и сумата от 709,70 лева – наказателна лихва за просрочена
главница за периода от 15.12.2014 г. до 28.03.2017 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по 410 ГПК до
окончателното изплащане на сумите. Претендират се разноски.
В исковата молба се
посочва, че страните по делото сключили договор за кредит от 28.09.2015 г. , с
който на ответника били предоставени парични средства в размер на 6 000 лева,
при годишен лихвен процент от 9,95 %. Ответната страна се задължила на 60
месечни вноски да върне главницата и възнаградителната лихва, както и други
парични задължение по кредита. Пояснява се, че падежът на първата вноска е
15.10.2015 г., а на последната вноска е 15.10.2020 г. Твърди се, че ответната
страна не е извършвала необходимите плащания по кредита, поради което кредитът
е обявен за предсрочно изискуем.
Назначеният особен
представител на ответника е подал отговор на исковата молба. Оспорва се активна
материална легитимация, като се излагат твърдения за липсата на договор за
цесия. Оспорва се твърдението за получаването на паричните средства по кредита,
както и за уведомяването за предсрочната изискуемост.
Пернишкият
районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
„Обединена българска банка“ АД е депозирало заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК срещу ответника, което се
отнася за вземанията, които са предмет на настоящите искови претенции.
Районният
съд е издал поисканата заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д.
№1591 по описа за 2017 г. на Пернишки районен съд, като е допуснал незабавно
изпълнение и издал изпълнителен лист. Издадената заповед за
изпълнение е връчена от съдебния изпълнител на длъжника при условията на чл.
47, ал. 5 ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК са дадени
указания на заявителя да установи
вземанията си, които са предмет на заповедта за изпълнение.
От представените писмени
доказателства се установява, че „Обединена българска банка“ АД и С.Б.В. сключили договор от 28.09.2016 г. за потребителски кредит. По силата на този договор ищцовото
дружество поело задължение да предостави по банкова сметка ***. В чл. 4, ал. 1 от договора страните уговорили за
ползването на кредита да се заплати възнаградителната
лихва в размер на 9,95 % В чл. 5, ал. 1 е посочен ГПР, който е 12,63%. В чл. 5,
ал. 2 е посочено, че общата дължима сума по кредита е в размер на 7880,84 лева.
В чл. 8, ал. 1 от договора е посочено, че месечната вноска е в размер на 126,84
лева, дължима на 15 – то число на съответния месец. В чл. 9 е посочен, че крайният срок на
договора е 15.09.2020 г. в чл. 7, ал. 1
от договора се съъдржа клуза за начисляване на неустойка за забава в размер на
5 пункта над уговорения лихвен процент.
В чл. 18 и чл. 19 от
договора се съдържат клаузи, според които банката може да обяви кредита за
предсрочно изискуем при просрчване на плащанията на погасителните вноски.
Към делото е представена нотариална покана,
адресирана до ответника С обсъждания
документ банката уведмоява ответната страна, че счита кредитът за предсрочно
изискуем поради забава плащанията на месечните вноски, считано от 31.10.2016 г.
Уведомлението е връчено от нотариуса по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, тъй като адресът на ответника е посетен три
пъти в продължение на един месец, а сед това е залепено уведмоление.
От заключението на съдебно – икономическата експертиза се
установява, че кредит е усвоен, тъй като по банковата сметка на ответната
страна е постъпила сумата от 6 000 лева. Експертът посочва за извършено
частично плащане (първа и втора
вноска по кредита), при което непогасените вземания са както следва: 5821,77 лева – главница; 308,11 лева -
договорна възнаградителна лихва и 709,70 лева – наказателна лихва. Съдът
кредира заключението на експерта, тъй като е непротиворечиво, компетентно и
намиращо опора в писмените доказателства по делото.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявени са искове по реда
на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
В тежест на ищеца е да установи
наличието на действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения заем, изискуемост на задължението за неговото връщане, размер на възнаградителната лихва, както и
клауза за заплащане на неустойка за забава.
От
предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и
задълженията, съдът прави извода,
че е
налице договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за
потребителския кредит. Договорът е сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена
форма, а съдържанието на неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната
уредба на този вид договори,
които са уредени в чл. 11 ЗПК.
В договора се съдържа информация
за данните (име, адрес и ЕГН) на кредитополучателя, срока на договора, общитя
размер на кредита, годишен лихвен процент и ГПР, поради което същият отговоря
на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 5, 6, 7, 9 и 10 ЗПК.
Договорът е съобразен с чл. 11,
т. 11 ЗПК, според която разпоредба следва да е налице погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, както следва: 60
анюитетни вноски; 15 –то числ за падеж; начална дата на срока – 15.10.2015 г. и
крайна дата 15.09.2020 г. , т. е. съдът
приема, че спазена разпоредбата на чл. 11, т. 11 ЗПК. Допълнително следва да се
отбележи, че се касае зафиксиран размер на лихвата за целия период на
договора.
По делото се установи, че
ответната страна е получила 6 000 лева, представляваща заемна сума по
кредита. Установи се още, че наличие на
непогасени вземания: 5 821,77 лева
– главница и сумата от 308,11 лева - възнаградителна лихва за периода от
15.12.2015 г. до 31.10.2016 г.
Налице е настъпила предсрочна
изискуемост на кредита. Нейното обявяване
става с изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения
остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с
ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.
Волеизявлението на кредитора следва да е изрично и недвусмислено. Това
волеизявление представлява упражняване на правото за едностранно изменение на
договора, поради което то следва да достигне до другата страна по него. Съобразно
това предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника
на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й. Законодателят не предписва конкретен способ
за връчване на писмени съобщения между страните по договорните правоотношения. В
този смисъл следва да се вземе предвид уговореното между страните в договора. Уговорено
е между страните, че съобщенията до кредитополучателят да се връчват адреса,
посочен в договора (в случая съвпадащ с настоящия и постоянния адрес). В
настоящяия случай нотариус е посетил три пъти адреса и не е намерил длъжника.
Освен това е залепено уведмоление за възмоността за получаване на покана в
кантората на нотариуса. Горното дава основание на съда да приеме, че ищцовото
дружество е направила необходимото да връчи на ответната страна уведмолението
за предсрочната изискуемост, която следва да се счита за настъпила на
31.10.2016 г.
Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Задължението за неустойка има
акцесорен характер и става изискуемо при неизпълнение на друго главно
задължение. За да бъде уважен иск на това правно основание, ищецът следва да
установи, при условията на пълно и главно доказване, съгласно разпоредбата на чл. 154, ал.
1 от ГПК и в съответствие с изложените в исковата молба твърдения,
наличието на следните предпоставки – наличието на клауза за неустойка за забава;
неизпълнение на задължение и неустойката да е уговорена между страните в определен
размер, като обезщетение за вредите от неизпълнението на именно това
задължение.
В чл. 7, ал. 1 от договора се съдържа клауза
за неустойка при забава плащането на дължимите суми по кредита. От заключението
на вещото лице се установи, че размерът на неустойката за забава (наказателни
лихви) е 709,70 лева за периода от 15.12.2014 г. до 28.03.2017 г., т. е.
основателен е предявеният иск за установяване съществуването на вземането за наказателни
лихви.
Неотносими са възраженията на ответника, че
не е установено наличието на договор за прехвърляне на процесните вземания. В
настоящия случай се касае за искова молба, която е подадена от търговски
пълномощник по смисъла на чл. 26 ТЗ, за което е налично пълномощно по делото.
Същият действа от името и за сметката на банката и може да се осъществява
процесуално представителство съгласно дадените разяснения в Тълкувателно
решение № 1 от 17.III.1993 г. по гр. д. № 3/93 г., ОСГК.
Предявените искове са основателни и следва да
се уважат.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му се заплатят направените разноски в исковото и заповедното производство.
В исковото производство е направил следните разноски: 136,80 лева – държавна такса; 100 лева - юрисконсултско възнаграждение (в минимален размер); 350 лева - депозит за адвокатски хонорар на особен представител и 150 лева – депозит за вещо лице, т. е. в общ размер на 736,80 лева, които следва да се възложат в тежест на ответната страна.
В заповедното производство са направени следните разноски: 136,79 лева – държавна такса и 629,27 лева - адвокатско възнаграждение, т. е. общо 766,06 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.Б.В., ЕГН **********, с адрес
*** ДЪЛЖИ на „Обединена българска банка“ АД, ЕИК *********, действащо чрез
търговския си пълномощник „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата в размер на 5 821,77 лева - главница по договор за
кредит от 28.09.2015 г., сумата от 308,11 лева - договорна
възнаградителна лихва за периода от 15.12.2015 г. до 31.10.2016 г. и сумата от 709,70
лева – наказателна лихва за просрочена главница за периода от 15.12.2014 г.
до 28.03.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението по 410 ГПК до окончателното изплащане на сумите, за които вземания е издадена заповед за незабавно изпълнение
по ч. гр. д. № 01591 по описа за 2017 г. на Пернишки районен съд.
ОСЪЖДА С.Б.В., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ
на „Обединена българска банка“ АД, ЕИК *********, действащо чрез
търговския си пълномощник „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата от 736,80
лева - разноски в исковото производство и 766,06 лева - разноски в заповедното производство по ч.
гр. д. № 01591 по описа за 2017 г. на Пернишки районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила, изисканото ч. гр. д. № 01591 по описа за 2017 г. на Пернишки
районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и
препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.