Решение по дело №2492/2020 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 419
Дата: 2 април 2021 г. (в сила от 20 април 2021 г.)
Съдия: Наталия Георгиева Дичева
Дело: 20207050702492
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 11 ноември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№……………………        2021г.        гр.Варна

 

                                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският административен съд, ХХІІI-ти състав, в публичното заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и първа  година в състав:                             

                               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА

                                                 

при секретаря Светла Великова 

като разгледа докладваното от съдия Н.Дичева адм.дело № 2492/2020г. по описа на Административен съд Варна, за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по чл.186, ал.4 от ЗДДС, вр.чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на „Т.Т.“ЕООД, ЕИК*** гр.Варна, представлявано от Ж.Й. против Заповед за налагане на ПАМ № 324-ФК/26.10.20г. на Началник Отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „ФК“ при ЦУ  на НАП, с която на основание чл. 186 от ЗДДС, във вр. с чл. 188 от ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка "запечатване на обект", стопанисван от жалбоподателя и представляващ ресторант „Сикрет Гардън“, находящ се в гр.Варна, к.к.“Св.Константин и Елена“ , алея  Колелото, стопанисван от жалбоподателя за срок от  14/четиринадесет/ дни, както и е забранен достъпа до обекта за срока на действие на принудителната мярка на основание чл.186 ал.1 т.1 б.”а” от ЗДДС. Жалбоподателят счита заповедта за неправилна и незаконосъобразна. Заявява, че не са налице основанията за налагането на принудителната мярка. Твърди, че с налагането на ПАМ не се постига целта на закона.

Поради изложените съображения моли съда да отмени обжалваната заповед.

Ответната страна оспорва жалбата чрез писмено становище. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 24.10.2020г. преди легитимация на проверяващите органи по приходите е извършена контролна покупка на 2 бр. айрян по 1,50лв.- общо 3 лв., 1 филия хляб- 0,10лв., 2 бр. кебапчета с гарнитура- 4,60лв. и 1 порция мини кюфтенца с гарнитура- 5,60лв., всичко на обща стойност - 13,30лева. Покупката е заплатена в брой от проверяващия- Н.С.С на Т.Т - сервитьор. За извършената покупка не е издаден фискален касов бон  от      въведено в експлоатация и работещо в обекта ФУ, нито ръчна касова бележка от кочан. Извършеното нарушение е доказано и от установената положителна касова разлика в размер на 26,10лв. Съгласно ал.3 на чл.25 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ фискалната касова бележка по ал.1 се издава при извършване на плащането, като лицата по чл.3 от Наредба № Н-18 /13.12.2006г. на МФ са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка.

Нарушена е разпоредбата чл.25, ал.1 във връзка с чл.3, ал.1 от Наредба Н- 18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118,ал.1 от ЗЗДС. Като доказателство за резултатите от проверката е съставен на основание чл.110, ал.4, във вр. с чл.50, ал.1 от ДОПК - Протокол за извършена проверка № сер.АА- 0430872/24.10.2020год.

От констатацията органите по приходи правят извода, че  „Т.Т.“" ЕООД,  не е спазило реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за продажба.

Горното изпълнява състава на чл. 186, ал.1. т.1, б. „А" от Закона за данък върху добавената стойност.

Предвид изложената по - горе фактическа обстановка и извършеното нарушение на чл.25,ал.1 във вр. с чл.З,ал.1 от Наредба № Н - 18/13.12.2006г. на МФ. във връзка с чл.118,ал.1 от ЗДДС. което се явява основание по смисъла на чл. 186, ал.1. т.1. б. „А" от ЗДДС за прилагане на принудителна административна мярка и на основание чл. 186.&1.3 от ЗДДС.

Наложена е ПАМ - запечатване на търговски обект, стопанисван от жалбоподателя и представляващ ресторант, находящ се в гр.Варна, к.к. “Св. Константин и Елена “, стопанисван от жалбоподателя за срок от 14 дни, както е и забранен достъпа до обекта за срока на действие на принудителната мярка на основание чл.186 ал.1 т.1 б.”а” от ЗДДС.

Мярката е наложена във връзка с констатирано нарушение на чл. 25, ал.1  във връзка с чл. 3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, във връзка с чл. 118, ал.1 от ЗДДС и чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС при прилагане на ПАМ по реда на чл.186, ал.3 от същия закон.

В заповедта за налагане на ПАМ са изложени следните мотиви относно продължителността на 14- дневния срок на мярката:  местонахождението на търговския обект в курортен комплекс, със значителен поток от хора през летния сезон, вида на обекта - ресторант, стойността на неотчетената продажба от контролната покупка от 24.10.2020г. на стойност от 13,30 лева; големината на обекта с площ от 129 кв.м.; фактът че дружество има натрупани публични задължения към бюджета в големи размери; От изложеното органите на приходи приемат, че следва да се осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения.

При извършената проверка в ИС на НАП е установено, че задълженото лице има неплатени публични задължения към бюджета в големи размери – 44331,76лв., за което има образувано изпълнително дело №********* / 2016год.

В хода на административното производство са събрани и опис на касовата наличност, дневен финансов отчет. Видно от съдържанието на протокола за извършена проверка № 0430872/24.10.20г., проверяваното лице не е направило възражение относно съдържанието.

По валидността на акта:

При извършване на служебната проверка за валидност на оспорения административен акт, съдът съобрази следното:

Съгласно чл.193, ал.1 от ЗДДС, установяването на нарушенията на този закон и на нормативните актове по прилагането му, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Съгласно ал.2 от с.р., актовете за нарушение се съставят от органите по приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощено от него длъжностно лице.

Видно от Заповед № ЗЦУ – 1148/25.08.20г.  на изпълнителния директор на НАП, т.1  - директорите на дирекции „Контрол“ и началниците на „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „ФК“ в ЦУ на НАП , са оправомощени да издават наказателни постановления за нарушения по чл.185 от ЗДДС и да налагат ПАМ – запечатване на обектите на съответното лице в случаите на констатирани нарушения по чл.186, ал.1 от ЗДДС.

Със заповед № ЗЦУ-928/05.07.2018г. е наредено при отсъствие на държавния служител Б.Г, заемаща длъжността началник-отдел „ОД“ –Варна в дирекция „ОД“, ГД „ФК“ в ЦУ на НАП, длъжността да се изпълнява от К.А.

От изложеното е видно, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и не страда от пороци, водещи до нейната нищожност.

Оспорената ПАМ е връчена на жалбоподателя на 28.10.20г., а жалбата е депозирана по пощата до ТД на НАП – Варна на 07.11.20г. видно от датата на пощенското клеймо /лист 7 от делото/, поради което жалбата е допустима.

По процесуалната и материалната законосъобразност на акта и съответствието й с целта на закона:

Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/2006г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги в или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

Съгласно чл.7 от Наредбата, лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.

Според §1, т.41 от ДР на ЗДДС, „търговски обект“ е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.

Видно от съдържанието на Заповедта, същата е издадена във връзка с констатирано нарушение на ЗДДС, свързано с реда на отчитане на продажбите, а именно, за нарушение на чл.25,ал.1, вр. чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ /обн. ДВ бр.106/27.12.2006г./, във връзка с чл.118 от ЗДДС. Съгласно чл. 118, ал. 3, изр. 1 ЗДДС фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. Издаването на фискална бележка, е задължение на всяко лице, извършващо продажби на стоки или услуги в търговски обект по аргумент от чл. 25 ал.1, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. За този вид нарушения, разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС предвижда налагането на глоба или имуществена санкция. С разпоредбата на чл.186 от същия закон, е предвидено отделно от налагането неотчетена продажба на вещ с ниска стойност да се отчете характера на извършваната търговска дейност.

Фактическият състав на нарушението се установява от събраните с административната преписка документи и данните от протокола за извършена проверка №0430872/24.10.20г. Установено е, че е извършена покупка на обща стойност 13,30лв. За платената сума не е издаден касов бон, което е видно и от извадения КЛЕН за дата 24.10.20г.

С оспорената Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-324-ФК/26.10.20г. на Началник отдел Оперативни дейности – Варна при ЦУ на НАП, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и чл. 186, ал. 3 от ЗДДС е наложена на дружеството ПАМ - запечатване на търговски обект, стопанисван от жалбоподателя и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. За да постанови ПАМ, административният орган се е мотивирал, че дружеството попада в обхвата на чл. 3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ, според който всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Счита, че извършеното административно нарушение всякога предполага негативни последици за фиска. По отношение на определения срок на ПАМ е изтъкнато, че той се явява превенция срещу този нежелан резултат за фиска и указва значимостта на охраняваните обществени отношения.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При служебната преценка на законосъобразността на атакувания административен акт съдът констатира, че същият е издаден от компетентен орган и в съответната форма, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Съгласно  чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което: издаде съответен документ за продажба по чл. 118. Въпросната разпоредба е императивна, т. е. при констатирано такова нарушение административния орган е длъжен да наложи принудителна административна мярка, от което следва, че той действа при обвързана компетентност.

При определяне на срока на мярката са изложени конкретни мотиви, от които  е видно, че така определяният срок не нарушава принципа за съразмерност, установен с чл. 6, ал. 2 АПК. Видно от оспорената заповед, същата съдържа ясни мотиви относно срока, за който се налага заповедта – месторазположението на търговския обект – КК.“Св.Константин и Елена“, големината на обекта – 129кв.м., натрупаните публични задължения в немалък размер на 44331,76лв.;   Допълнително обстоятелство в тази насока е и съдържащата се в протокола за извършена проверка констатация, че при проверката е установена положителна касова наличност от 26,10лв., което е повече от явен индикатор за наличие на укрити приходи от продажби. При така изложените обстоятелства срок на мярката от 14 дни / около средата на законовоопределената мярка на срока от 1 до 30 дни/ съответства на целта на закона и не може да бъде прието, че е нарушен принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК, /в този см. Решение № 3735 от 23.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1199/2021 г., I о., докладчик председателят Й.К и др./.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. Случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ - чл. 23 от ЗАНН. Нормите на чл. 186 и чл.187 от ЗДДС регламентират държавна принуда за защита на особено важен държавен интерес – гарантиране на постъпленията във фиска чрез спазване на фискалната дисциплина. Целта на налагането на ПАМ е за преустановяване и/или предотвратяване на административни нарушения и последиците от тях, поради което имат превантивен характер. Тя няма санкционен характер. Санкцията за извършеното нарушение се осъществява чрез налагане на имуществена санкция на юридическото лице. Според чл. 186, ал. 1, т.1, б. "а" от ЗДДС, принудителната административна мярка "запечатване на обект за срок до тридесет дни", независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.

В настоящия случай, съдът намира, че определеният с акта срок за налагане на ПАМ от 14 дни, е съобразен с принципа за съразмерност, прогласен с чл. 6, ал. 2 АПК.

Действително нарушението е констатирано за първи път,  но наличието на натрупани публични задължения в размер на 44331,76лв. както и положителната касова разлика е индиция за  неспазване на финансовата дисциплина от жалбоподателя.

Ето защо, като издадена от компетентен орган, в съответствие с целта на закона, без противоречие с материалноправни разпоредби, при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на изискванията за форма на акта, оспорената в настоящето производство заповед е валиден и законосъобразен административен акт, жалбата против който акт е неоснователна и като такава след бъде отхвърлена.

На НАП се дължат разноски в размер на 100 лева за осъществената по делото защита от юрисконсулт.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – 23-ти състав:

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Т.Т.“ЕООД, ЕИК*** гр.Варна, представлявано от Ж.Й. против Заповед за налагане на ПАМ № 324-ФК/26.10.20г. на Началник Отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „ФК“ при ЦУ  на НАП, с която на основание чл. 186 от ЗДДС, във вр. с чл. 188 от ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка "запечатване на обект", стопанисван от жалбоподателя и представляващ ресторант „Сикрет Гардън“, находящ се в гр.Варна, к.к.“Св.Константин и Елена“ , алея  Колелото, стопанисван от жалбоподателя за срок от  14/четиринадесет/ дни, както и е забранен достъпа до обекта за срока на действие на принудителната мярка на основание чл.186 ал.1 т.1 б.”а” от ЗДДС.

ОСЪЖДА „Т.Т.“ЕООД, ЕИК*** гр.Варна, представлявано от Ж.Й. да заплати на НАП с адрес *** сумата от 100/сто/ лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: