№ 1817
гр. София, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 136 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НАДЯ СТ. БАКАЛОВА
като разгледа докладваното от НАДЯ СТ. БАКАЛОВА Административно
наказателно дело № 20221110201161 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във вр.с чл.72, ал.4, изр.1 от Закон за Министерството на
вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на Т. ХР. БР. ЕГН: ********** от град Бургас,
ул.”****, против Заповед за задържане на лице рег.№ 227зз-27/05.01.2022 г.,
издадена от полицейски орган в 03 РУ - СДВР.
Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на оспорената
заповед, като издадена в нарушение на материалния закон и при съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Оплакванията са
за това, че липсват материалноправни предпоставки, обуславящи
задържането, както и, че същото не е съобразено с целта на закона. В о.с.з.
жалбоподателят лично и чрез процесуалния си представител поддържа
жалбата и моли за отмяна на заповедта, както и за присъждане на сторените
разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответникът – полицейски орган при 03 РУ-СДВР, не изпраща
представител и не изразява становище по жалбата.
Съдът намира за установена следната фактическа обстановка:
Със Заповед рег.№ 227зз-27/05.01.2022 г., издадена от полицейски орган
в 03 РУ - СДВР, на Т. ХР. БР. е наложена принудителна административна
мярка (ПАМ) задържане за срок до 24 часа в помещение за временно
задържане на 03 РУ при СДВР на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР. Като
фактическо основание за издаване на оспорената заповед е посочено, че е за
1
нарушаване на обществения ред, тъй като лицето рисува с розов маркер на
спирка на СМГТ, бул.”Христо Ботев”0385.
В нея е отразено, че Б. е задържан на 05.01.2022г. в 16:30 часа и е
освободен на 06.01.2022г.в 14:15 часа.
Последният е подписал декларация, в която е посочил, че няма
здравословни проблеми, не желае медицински преглед от лекар, не желае
адвокатска защита по негов избор, не желае член от семейството му да бъде
уведомен за задържането, уведомен е за правото на свиждане и не желае
специална храна.
Видно от протокол за личен обиск на лице, на Т. ХР. БР., на 05.01.2022г.
е извършен личен обиск на жалбоподателя в присъствието на свидетел. На
06.01.2022г., при освобождаването на лицето, всички вещи, описани в
протокола за обиск са върнати на Б..
От докладна записка до Началника на 03 РУ – СДВР, от
05.01.2022г.относно задържането на лице, нарушаващо обществения ред, се
установява, че на 05.01.2022г.полицейските служители Караиванов и Щърков,
при обход на маршрута, на булевард”Сливница” забелязали лице от мъжки
пол да рисува с розов маркер по табелите за разписанието за автобусите, под
електронното табло, на спирка „Христо Ботев” № 0385.Полицейските
служители установили от представената им лична карта, че лицето е Т. ХР.
БР., което било задържано от Костадин Караиванов и отведено в 03 РУ
СДВР.
При така установената фактическа обстановка Съдът достигна до
следните правни изводи:
Предвид липсата на указание в административния акт пред кой орган и в
какъв срок може да се подаде жалба и предвид липсата на данни за датата на
връчване на заповедта, Съдът приема, че жалбата, предмет на настоящото
производство, е подадена в предвидения в чл.140, ал.1 АПК двумесечен срок,
от надлежна страна и при наличието на правен интерес от оспорването. Ето
защо жалбата е процесуално допустима и Съдът следва да я разгледа по
същество.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган- Костадин Борисов
Караиванов е полицай в 03 РУ - СДВР. При издаването й полицейският орган
е действал в условията на оперативна самостоятелност, с каквато е
разполагал. Заповедта обаче противоречи на материалноправната разпоредба,
посочена като правно основание за издаването й и не съответства на целта на
закона, поради което следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
В оспорената заповед следва правната норма да е посочена конкретно,
както и фактите, въз основа на които е направен извод за приложимост на
разпоредбата на чл.72, ал.1 ЗМВР, позволяваща задържането на лица от
органите на МВР. Съгласно посочената в заповедта норма на чл.72, ал.1, т.1
ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е
извършило престъпление. Съдът намира, че по делото не се откриват
2
доказателства, които еднозначно да сочат, че задържането на лицето Т. ХР.
БР. е обосновано от изпълнение на хипотезата, описана в чл.72, ал.1, т.1
ЗМВР. В тази връзка е необходимо наличие на конкретни данни, които да са
отразени в мотивите на административния акт и да обосновават
приложението на конкретната хипотеза от предвидените в правната норма, а
такива липсват. Описани като „нарушаване на обществения ред, тъй като
лицето рисува с розов маркер на спирка на СМГТ, бул.”Христо Ботев”0385”,
мотивите не дават задоволителен отговор на въпроса има ли въобще и какви
данни са били налице за извършено от страна на лицето престъпление, към
момента на задържането му.
Съгласно чл.59, ал.1, т.4 АПК административният акт следва да съдържа
фактическите и правни основания за издаването му. При тълкуване на
посочената разпоредба се налага изводът, че задължително съдържание на
всяка заповед за задържане на лице е посочването на правното и фактическо
основание за издаването й.
Такова основание липсва в закона. Съдът намира, че към момента на
задържането на лицето административният орган не е разполагал с данни за
извършено от него конкретно престъпление, за да е законосъобразно
задържането му по чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР, доколкото от фактите по делото не
може да се направи извод за евентуална приложимост на друг текст от чл.72,
ал.1 ЗМВР. Разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от закона императивно предписва,
че може да бъде задържано само лице, за което има данни, че е извършило
престъпление, каквито, видно от самата заповед и доказателствата в
преписката, в настоящия случай няма.
Дори в случаите, когато е действал в условията на оперативна
самостоятелност - по целесъобразност, полицейският орган е длъжен да
изложи в заповедта какви са конкретните причини, обосноваващи
необходимостта от задържането на лицето. Това обаче не е извършено в
конкретния случай. Административният орган единствено е посочил
фактическото основание, което не представлява мотивиране на акта, т.е. не е
посочена необходимостта за задържане на лицето и съответно лишаването му
от право на свободно придвижване и лична свобода за определен период от
време.
Изискването на процесуалния закон за мотивираност на
административните актове е с цел охрана правото на защита на лицето,
адресат на акта, което следва да бъде запознато с фактическото основание за
издаване на заповедта. Така става възможно и осъществяването на
административен и съдебен контрол за законосъобразност. Заповедта е
незаконосъобразна, тъй като е немотивирана до степен Съдът да не може да
провери нейната законосъобразност.
Посоченото съдържание на заповедта за задържане затруднява и прави в
голяма степен невъзможно извършването на преценка за законосъобразност
на акта, предвид липсата на каквито и да е мотиви и описание на фактическа
3
обстановка, които да сочат на съществуването на посоченото основание. При
отсъствието на конкретни факти за констатираното от полицейския орган
основание за задържане и непосочването на доказателства за извършеното
престъпление, също така се затруднява провеждането на защитата на
задържаното лице срещу засягащия правата му административен акт.
Задържаният следва да знае с кои свои действия е извършил правонарушение
и да е запознат с доказателствата, въз основа на които то е установено, за да
организира адекватно своята защита срещу заповедта за задържане.
В случая заповедта не отговаря на изискванията по чл. 74, ал.2, т.2 ЗМВР,
тъй като съдържа бланкетно изявление на органа, че има данни за извършено
престъпление – „рисува с розов маркер на спирка на СМГТ, бул.”Христо
Ботев”0385”. Тези мотиви не обосноват данни за участие на Б. в
извършването на каквото и да било престъпление, което да е наложило
задържането му срок от 24 часа. При липсата на конкретни фактически
основания, следва изводът, че не се установяват материалноправните
предпоставки по чл. 72, ал.1, т.1 ЗМВР и наложената принудителна
административна мярка не съответства на предвидените от закона цели -
предотвратяване извършването на престъпление или укриване на дееца.
Административният орган е нарушил принципа на съразмерността и е
засегнал правата на адресата на акта в по-голяма степен от най-необходимото
от гледна точка на целта, за която той се издава.
С оглед гореизложеното Съдът счита, че в настоящото производство не
бяха представени каквито и да е доказателства за съществуването на
фактическото основание за задържане на жалбоподателя, както и за
изпълнението на законовите предпоставки за задържане на лице по реда на
чл.72, ал.1 ЗМВР и оспорената заповед следва да бъде отменена като
незаконосъобразна, поради съществено нарушение на административно-
производствените правила и противоречие с материалния закон –
отменителни основания по чл.146, т.3 и т.4 АПК.
С оглед изхода на делото, в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение и
държавна такса, които са в общ размер на 410 лева.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2, предл. второ и чл.143, ал.1
АПК, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Т. ХР. БР. ЕГН: ********** от град Бургас,
ул.”****, Заповед за задържане на лице рег.№ 227зз-27/05.01.2022 г., издадена
от полицейски орган в 03 РУ - СДВР, с която Т. ХР. БР., на основание чл.72,
ал.1, т.1 от ЗМВР е бил задържан за срок от 24 часа в 07 РУ на СДВР.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на Т. ХР. БР. ЕГН: ********** от град
Бургас, ул.”**** направените по делото разноски за адвокатско
4
възнаграждение и държавна такса, в общ размер на 410(четиристотин и
десет)лева.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд-София град, в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5