Р Е Ш Е Н И Е
№ 1983/4.11.2019г.
град Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд Варна, тридесет и седми наказателен състав
на двадесет и трети октомври две
хиляди и деветнадесета година,
в публично съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пл. Караниколов
Секретар
Петранка Петрова, като разгледа
докладваното от съдията, АНД № 3541 по
описа на съда за 2019 година,
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 19-0442-000283/11.04.2019 г., издадено от Началник група в
Сектор „ПП“ при ОД МВР - Варна в частта,
в която на С.С.С., ЕГН ********** на основание чл.175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 200
лева, лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6
месеца за извършено нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП и на основание Наредба N Із-2539 на МВР са отнети
общо 10 контролни точки.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 19-0442-000283/11.04.2019 г., издадено от Началник група в Сектор „ПП“ при ОД МВР - Варна в частта, в която на С.С.С., ЕГН ********** на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2
от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева.
Осъжда С.С.С., ЕГН ********** да заплати по
сметка на Варненският районен съд сумата от 20 лева, представляваща изплатени
от съда пътни разноски на св.Г.С.Д..
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Варненски
Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от
страните, че решението е изготвено по реда на глава XII на
Административно-процесуалния кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
МОТИВИ: Производството
е на основание чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалбата на С.С.С. против Наказателно постановление № 19-0442-000283/11.04.2019
г., издадено от Началник група в Сектор
„ПП“ при ОД МВР - Варна, с което са му
наложени административни наказания: „глоба“ в размер на 200 лева, лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца на основание
чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП за извършено от него нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП
и на основание Наредба N Із-2539 на МВР
са отнети общо 10 контролни точки, „глоба“ в размер на 10 лева на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП.
В жалбата си въззивника посочва, че не е съгласен с наложените му
наказания, счита наказателното постановление за неправилно, необосновано и
незаконосъобразно поради съществени нарушения на процесуалните правила, поради
което в законоустановения срок обжалва същото и моли да бъде отменено изцяло.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява,
представлява се от адв.А. от Адвокатска колегия Шумен, редовно упълномощена и
приет от съда. По същество адв.А. моли съда да отмени наказателното
постановление, поради липса на вина, тъй
като въззивникът не е бил уведомен за
прекратяване на регистрацията на автомобила; неправилно е определена наказващата
норма, счита, че в случая е налице случайно деяние.
Въззиваемата страна – Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР Варна, редовно призована, не се явява и не се представлява
в съдебно заседание.
След като прецени обжалваното
постановление, с оглед основанията, посочени във въззивната жалба и събраните
по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 06.01.2019 г. Ж.Д.Х. – младши
автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна съставил акт за
установяване на административно нарушение/АУАН/ серия Д, бл.№ 937742 на въззивника С.С.С.
за това, че на същата дата около 12:40 часа в с.Горен чифлик, по ул.“Орловец
посока с.Гроздьово, управлява лек автомобил „Мицубиши“
с рег.№ В 08-06 РР, собственост на З.О.М., ЕГН**********, като автомобилът е
със служебно прекратена регистрация от 26.06.2018 г. – нарушение по чл.140 ал.1
от ЗДвП. При извършената проверка нарушителя С. не представил контролен талон
към СУМПС.
С. не направил възражения при
предявяване на АУАН и на същата дата получил препис от него.
На 11.04.2019 г. Началник група в
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна издал Наказателно постановление №
19-0442-000283, в което е посочено, че въззивникът С. е управлявал л.а „Мицубиши“ с рег.№ В 08-06 РР, собственост на З.О.М., ЕГН **********,
като автомобилът е със служебно прекратена регистрация от дата 26.06.2018 г.
Посочено е, че наказателното постановление се издава на основание Постановление
№ 1573 от 05.04.2019 г. на Районна прокуратура Варна за отказ да се образува
наказателно производство по ЗМ № 3005/2019 г. по описа на ОД на МВР- Варна.
Административно-наказващият орган е приел, че С. управлява МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред и не е представил контролен талон към СУМПС, с
което виновно е нарушил чл.140 ал.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и му
наложил административни наказания: по пункт 1.:
глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 6 месеца, като за основание за налагане на наказанието е посочена разпоредбата
на чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП и на основание Наредба N Із-2539 на МВР са отнети
общо 10 контролни точки, по пункт 2. „глоба“ в размер на 10 лева на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП.
Съдът, след като се съобрази с
приложената административно- наказателна преписка и събраните в съдебното
заседание доказателства, в изпълнение на задължението си за контрол по
законосъобразността на образуването и провеждането на административно -
наказателното производство съдът достигна до следните правни изводи:
АУАН е съставен от компетентен
орган – младши автоконтрольор в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна,
длъжностно лице от служба за контрол съгласно изисквания на чл.189 ал.1 от ЗДвП
и Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи.
Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган – началник на група в Сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР Варна, съгласно изискванията на чл.189, ал.12 от ЗДвП и Заповед №
8121з-515 от 14.05.2018 г. на Министъра
на вътрешните работи.
Наказателното постановление е
връчено на С. на 17.07.2019 г., жалбата срещу него е входирана
в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна на същата дата, жалбата е подадена в
срока на обжалване по чл.57 ал.2 от ЗАНН от надлежната страна, поради което
същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
По пункт 1.
На първо място:
Съставен е акт за установяване на
административно нарушение, който дори и формално не отговаря на изискванията на
чл.42 от ЗАНН. В разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП са посочени три изисквания
към моторните превозни средства за движение по пътищата, отворени за обществено
ползване – автомобилът да е с регистрация, да има табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места и да е заплатена пътната такса
за автомобила по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата. В АУАН и в наказателното
постановление не е посочено кое предложение от чл.40 ал.1 от ЗДвП според
административно-наказващия орган е било нарушено. Законодателят в тази правна норма е
предвидил няколко различни хипотези. След като административнонаказващият орган
не е прецизирал кое точно от тези нарушения извършителят е нарушил, то той е
нарушил правото му на защита, тъй като го е лишил от възможността да разбере
точно в какво е обвинен, на базата на какви доказателства и оттук е поставен в
невъзможност да организира правилно своята защита. Само и единствено този факт
води до незаконосъобразност на административния акт, тъй като нарушаването
правото на защита е от категорията на особено съществените нарушения, които
безусловно водят до отмяна на постановения акт.
На второ място:
Съдът счита, че разпоредбата на
чл.140 ал.1 от ЗДвП е обяснителна и определя изискванията към МПС и ремаркета
за регистрация, наличие на регистрационни табели и платена такса, за да бъдат
допуснати за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, а не е
забранителна и не формира фактически състав на административно нарушение.
На трето място:
Административно-наказващият орган е приел, че въззивникът С. е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, като основание за това е посочил, че регистрацията на управляваното от С. МПС е била служебно прекратена на 26.06.2018 г. на основание чл.143 ал.15 от ЗДвП. В чл.143 ал.15 от ЗДвП е посочено, че се прекратява служебно регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Тази хипотеза е залегнала и в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства /наричана по-нататък Наредбата/, където в Раздел III Прекратяване регистрацията на моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях, в чл.18 т.10 е предвидена възможността регистрацията на превозно средство да се прекратява служебно по чл.143 ал.15 от ЗДвП на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.
И в двете нормативни
разпоредби е посочено, че задължението за регистриране на превозното средство е
на собственика, който го е придобил. В наказателното постановление е отразено,
че С. управлява лек автомобил, собственост
на З.О.М..
С
оглед на изложеното съдът счита, че няма представени категорични доказателства,
че С.С.С. към момента на проверката 06.01.2019 г. е
бил собственик на лекия автомобил, за да възникне за него задължението в
двумесечен срок от придобиването му да го регистрира, неизпълнението на което
задължение да даде основание за служебно прекратяване на регистрацията на
автомобила и търсене на административно-наказателна отговорност за управлението
му след този срок.
На
четвърто място:
За съда е спорен правния характер
на разпоредбата на чл.143 ал.15 от ЗДвП за служебно прекратяване на
регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в
двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира
превозното средство.
Разпоредбата е в Глава Трета –
Пътни превозни средства на ЗДвП, където са посочени изискванията към ППС за
допускане на движението им по пътищата на страната и изискванията за провеждане
на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътните
превозни средства, участващи в движението по пътищата и други.
По своя характер и наименование
прекратяването на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство е
принудителна административна мярка, които са нормативно уредени в глава VI на ЗДвП – Принудителни административни мерки.
Там, в чл.171 т.2а е посочено, че за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага
принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство и са
изброени изчерпателно хипотезите, при които се предприема тази мярка, сред
които не фигурира неизпълнение от страна на собственика на задължението
да регистрира превозното средство в двумесечен срок от придобиването. Не е
посочено нито в ЗДвП, нито в Наредбата, от кой орган се извършва това служебно
прекратяване на регистрацията и с какъв акт. Не е регламентирано задължение за
уведомяване на собственика на превозното средство за наложеното служебно
прекратяване на регистрацията, каквото задължение е предвидено в чл.10 ал.2 от
Наредбата при другите случаи на прекратяване на регистрацията. Не е предвиден
ред за обжалване на акта за служебно прекратяване на регистрацията.
С оглед на изложеното съдът
счита, че нормата на чл.143 ал.15 от ЗДвП, послужила като основа за започването
на настоящето административно-наказателно производство, е
противоконституционна, тъй като предвижда възможност за ограничаване на правото
на собственост на гражданите, без да е предвиден законен ред за защита на това
тяхно право. Тази процедура по прекратяване на регистрацията на регистрирано
пътно превозно средство следва да бъде включена в глава VI на ЗДвП –
Принудителни административни мерки, което би гарантирало законосъобразното
ѝ прилагане.
На пето място:
Съдът счита, че неправилно е
определена наказващата норма в случая. Като основание за налагане на
административните наказания е посочена нормата на чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП за
управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред. В случая лекият автомобил, управляван от въззивника, е бил регистриран по
съответния ред и е бил с табели с регистрационни номера, поставени на установените
от закона места. След като административно-наказващият орган е решил да ангажира
отговорността на С. за неизпълнение на задължението като собственик да
регистрира превозното средство в двумесечен срок от придобиването е следвало
при налагане на наказанието да приложи нормата на чл.180 ал.2 от ЗДвП, според която наказанието по ал.1 се налага и
на приобретателя на регистрирано пътно превозно
средство, който в определения срок не съобщи по местоживеене на службата за
регистрация за придобитата собственост.
На шесто място:
Настоящият съдебен състав счита,
че твърдяното нарушение е несъставомерно и недоказано откъм субективна страна.
Няма представени никакви доказателства от страна на административно-наказващия
орган, че на С. като на лице, което е прието за собственик на лекия автомобил,
е било съобщено за служебното прекратяване на регистрацията на автомобила.
Това обстоятелството не е било известно на въззивника към момента, в
който е бил спрян за проверка, поради
което няма как да се приеме, че от субективна страна жалбоподателят е
осъществил състава на нарушение по чл.140
ал.1 от ЗДвП.
За съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени признаците
както от обективна, така и от субективна страна и липсата на който и да е от
тези признаци винаги обуславя извод за несъставомерност на деянието.
В конкретния случай
административно-наказващият орган е нарушил разпоредбата на чл.53
ал.1 от ЗАНН,
тъй като не е установил по безспорен начин виновно поведение от страна на
нарушителя и е наложил наказание на нарушителя, без да е било установено
безспорно извършването на нарушението от субективна страна, което обуславя и
неправилно приложение на материалния закон, тъй като на въззивника е наложено
наказание за нарушение, което не е безспорно доказано, че е извършил.
В наказателното постановление не
е посочено и нито едно доказателство /с изключение на АУАН/, доказващо
извършването на нарушението от субективна страна. Служебното прекратяване на
регистрацията не е било станало достояние на жалбоподателя и в тази връзка няма
как да се определи точния момент, от който той като водач би могъл да има
съзнанието, че извършва административно нарушение, респективно жалбоподателят
не би могъл да има умисъл за извършване на процесното нарушение, тъй като
същият не е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията.
По пункт 2.
Съдът приема, че по делото по безспорен и
категоричен начин е установено и доказано, че жалбоподателят виновно е извършил
вмененото му във вина нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за това, че
при извършената проверка от актосъставителя същия не е представил контролния
талон от СУМПС. Според чл.
7, ал. 1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно,
когато е извършено умишлено или непредпазливо, а съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите за вината се прилагат разпоредбите на общата част на НК,
доколкото в ЗАНН не се предвижда друго.
Така жалбоподателят, допускайки процесното нарушение, е действал умишлено, при което е
съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е обществено
опасните му последици и е искал настъпването им.
По
делото безспорно е установено и доказано, че на 06.01.2019 г. му е била
извършена проверка от служители на ОД МВР – Варна, като същият не е представил контролния талон от СУМПС. Този факт се доказва
от разпита на свидетелите Х. и Д., приетите и вложени като доказателства по
делото писмени доказателства, в т. ч. отбелязването върху акта "нямам
възражения".
При
определяне на вида и размера на наказанието АНО се е съобразил с изискванията
на чл.
27, ал. 1 от ЗАНН и правилно е определил на жалбоподателят за нарушението
по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП
административно наказание глоба в размер на по 10 лева на основание чл.
183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП.
Така, че в тази му част постановлението се явява законосъобразно.
Воден от гореизложените
съображения, съдът постанови решението си.