Решение по дело №2915/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4441
Дата: 22 юли 2020 г. (в сила от 22 юли 2020 г.)
Съдия: Николай Димитров Димов
Дело: 20201100502915
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 март 2020 г.

Съдържание на акта

 

               

                        Р Е Ш Е Н И Е

 

                                            гр.София, 22.07.2020 г.

                    В    И  М  Е  Т  О    Н А     Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., IІІ-В състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори юли през две хиляди и двадесета година в състав:                                                                   

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
                   Мл.с-я: МАРИЯ ИЛИЕВА

 

 като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ ч.гр.дело № 2915 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.

          Образувано е по жалба на Е.Г.И., подадена чрез пълномощника адв.И.Й.-Т-- длъжник по изпълнително дело № 20179210401465 по описа на ЧСИ С.П. срещу разпореждане от 17.01.2020 г. на ЧСИ С.П., с което на основание разпореждане за приключване на изпълнителното производство от 11.12.2019 г., влязло в сила на 02.01.2020 год. е отказано конституирането, като взискател на Е.Г.И., с искане същото да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Твърди се, че жалбоподателката Е.Г.И. е длъжник по изпълнителното дело, в качеството си на поръчител на длъжниците по него Б.Г.Г.и М.И.Г, по договор за банков ипотечен кредит сключен с „УниКредит Булбанк“ АД, гр.София. Жалбоподателката излага доводи също така, че същата като поръчител на длъжниците по кредита, въз основа на сключен договор за поръчителство е изплатила всички дължими суми по изпълнителното дело. Жалбоподателката твърди, че действайки като поръчител на длъжника по договора за кредит е изплатила изцяло дълга и има право да бъде конституирана, като взискател по делото. С оглед на което ЧСИ незаконосъобразно бил отказал да конституира същата, като взискател по делото с мотив, че изпълнителното производство е било вече приключено поради изплащане на дължимите суми. Жалбоподателка претендира присъждане на направени разноски по делото.

Взискателят по изпълнението -„УниКредит Булбанк“ АД, гр.София, не взема становище по подадената жалба.

Длъжниците по изпълнението- Б.Г.Г.и М.И.Г, не вземат становище по подадената жалба.

ЧСИ  С.П. е изложил мотиви по обжалваните действия на основание чл.436, ал.3 от ГПК, в които поддържа становище за неоснователност на жалбата.

           Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

           На 17.01.2020 год. е депозирана по изп.дело № 20179210401465 по описа на ЧСИ С.П., молба с вх.№ 00887/17.01.2020 г. за встъпване в правата на удовлетворения взискател от длъжника по делото Е.Г.И., с която е направено искане на основание чл.429, ал.1 ГПК, да бъде конституирана като взискател по изпълнителното дело срещу Б.Г.Г.и М.И.Г.

           С разпореждане от 17.01.2020 год. на ЧСИ С.П., на основание разпореждане за приключване на изпълнителното производство от 11.12.2019 г., влязло в сила на 02.01.2020 год. е отказано конституирането, като взискател на Е.Г.И..

           Към жалбата е представено банково удостоверение с изх.№ 0642-64-008384/17.06.2019 г., издадено от Директор на филиал София, Цар Борис ІІІ, ОРМ София Кауфланд Витоша при „УниКредит Булбанк“ АД, от което се установява, че Е.Г.И. е поръчител по ипотечен кредит с договор № 236/0005/18673410 от 15.01.2013 г., с кредитополучател Б.Г.Г., както и че към 03.06.2019 г. текущия дълг по кредита е в размер на сумата от 10568,81 лв./ включващ лихви и съдебни разноски/.

           От удостоверение с изх.№ 31902/06.12.2019 г., издадено от ЧСИ С.П. по изп.дело № 20179210401465 и адресирано до Е.Г.И. се установява, че задължението й по изп.дело към 11.12.2019 г. е в общ размер на 11773,02 лв./ главница, лихва за забава и такси по Тарифата към ЗЧСИ/.

           При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

           Жалбата е депозирана в срок и е процесуално допустима.

           Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

 Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното разпореждане от 17.01.2020 г. на ЧСИ С.П., с което е отказано конституирането, като взискател на Е.Г.И., е правилно и законосъобразно, като краен резултат, но по съображения различни от приетите в него.

           Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1 от ГПК, наследниците и частните правоприемници на взискателя, както и поръчителят и солидарният съдлъжник, които са платили дълга, могат да искат изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист. Приемството, съответно плащането от поръчителя или съдлъжника, се установява с писмени доказателства. Съгласно посочената разпоредба, поръчителят и солидарният съдлъжник, които са платили дълга, могат да искат изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист, като установят по изпълнителното дело пред съдебния изпълнител плащането на дълга с писмени доказателства, т.е. поръчителят може да се суброгира в правата на кредитора и да се легитимира, като взискател по делото, по изплатения от него дълг по издадения изпълнителен лист, след като докаже, че е платил. В настоящия случай, безспорно е по делото обстоятелството, че жалбоподателката Е.Г.И. има качеството на поръчител на длъжника Б.Г.Г.по договор за банков ипотечен кредит, сключен с взискателя по делото „УниКредит Булбанк“ АД, гр.София. Това обстоятелство не е спорно между страните по делото. От друга страна, съдът намира, че твърдението на жалбоподателката изложено в жалбата, че същата действайки, като поръчител на длъжника по договор за кредит  е изплатила изцяло дълга и поради това има право да бъде конституирана, като взискател по делото е недоказано. В процесния случай по делото не са ангажирани писмени доказателства от страна на жалбоподателката в тази насока, от които да се направи обоснован извод за плащане на дълга по изпълнителното дело. Такива доказателства не са представени, както в производството по изпълнителното дело, така и в настоящето съдебно производство с подадената жалба.

           В настоящия случай поръчителят и длъжник по изпълнителното дело Е.Г.И. не доказва факта по делото, че е платила дълга към взискателя по делото/ кредитор по издадения  изпълнителен лист/, като факта на изпълнението не е удостоверен с писмени доказателства. Съдът намира, че единствено в случай на доказване на факта на плащане на дълга и удостоверяване на изпълнението с писмени доказателства на основание чл.429 ал.1 от ГПК, жалбоподателката Е.Г.И. би имала право да се суброгира в правата на удовлетворения кредитор и в същото изпълнително производство, въз основа на издадения в полза на първоначалния взискател изпълнителен лист да иска принудително изпълнение срещу главните длъжници Б.Г.Г.и М.И.Г. Т.е. единствено при доказване на факта на плащане на дълга и удостоверяване на изпълнението с писмени доказателства на основание чл.429 ал.1 от ГПК, жалбоподателката Е.Г.И. има право да бъде конституирана, като взискател по изпълнителното дело.  Всъщност платилият дълга поръчител няма друга правна възможност да търси удовлетворяване на вземането си, защото законът не му позволява да го търси по общия исков ред/липсва правен интерес предвид обстоятелството, че поръчителят разполага с изпълнителен титул срещу главния длъжник/.

 На следващо място отказът на ЧСИ С.П. да конституира жалбоподателката, като взискател с мотива за приключване на изпълнителното производство по изпълнителното дело е незаконосъобразен. Прекратяването на изпълнителното производство е възможно само на някое от лимитативно изброените в разпоредбата на чл.433, ал.1 ГПК основания. Прекратяването на изпълнителното производство означава да се преустановят окончателно изпълнителните действия. За разлика от прекратяването, завършването /приключването/ на изпълнителното производство и погасяването му като правотношение изисква да е предприето крайното действие, към което е насочено това производство, а именно принудително удовлетворяване на взискателя. В процесната хипотеза изпълнителното производство може да се счита за свършено/приключено/ eдинствено спрямо първоначалния взискател-„УниКредит Булбанк“ АД, гр.София, който в резултат от предприетото принудително изпълнение спрямо солидарните длъжници е получил очевидно пълно удовлетворяване на вземането си, но не и спрямо жалбоподателката  Е.Г.И., за която в случай на изплащане на задължението е възникнало правото  по чл.429, ал.1 ГПК вр. с чл.146, ал.1 ЗЗД да иска изпълнение срещу главните длъжници Б.Г.Г.и М.И.Г в същото изпълнително производство, въз основа на издадения в полза на първоначалния взискател изпълнителен лист.

           В настоящия случай, съдът приема за безспорно установено обстоятелството, че по процесното изпълнително дело не е доказан от страна на жалбоподателката факта, че същата действайки, като поръчител на длъжника по договор за кредит  е изплатила изцяло дълга и поради това има право да бъде конституирана, като взискател по делото.Само на това основание обжалваното разпореждане на ЧСИ  се явява правилно и законосъобразно.

С оглед на изложеното, жалбата на Е.Г.И. срещу разпореждането от 17.01.2020 г. на ЧСИ С.П. се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

           Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В състав,

 

                                                Р     Е     Ш     И    :

 

           ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователна жалбата на Е.Г.И., ЕГН **********, подадена чрез пълномощника адв.И.Й.-Т-- длъжник по изпълнително дело № 20179210401465 по описа на ЧСИ С.П. срещу разпореждане от 17.01.2020 г. на ЧСИ С.П., с което на основание разпореждане за приключване на изпълнителното производство от 11.12.2019 г., влязло в сила на 02.01.2020 год. е отказано конституирането, като взискател на Е.Г.И.

            РЕШЕНИЕТО  е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             

                                  

                                                                              

                                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                    

 

                                                                                                          

                                                                                                             2.