РЕШЕНИЕ
№
....................
гр.София, 10.07.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4
състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и трети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
при участието
на секретаря Ива
Иванова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 10269 по описа
за 2017 год.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Ищецът И.Л.Н. твърди,
че спрямо него било незаконосъобразно
повдигнато и поддържано
обвинение /по досъдебно производство № 63/2013 г. по описа на ГДНП, пр.пр.№ 183/2013
г. по описа С.П./за извършени
престъпни деяния съгласно
описание. На 08.09.2013 г. спрямо него била взета мярка за неотклонение „задържане под
стража“ изменена в „домашен арест“ на 11.09.2013 г.,
в „парична гаранция“ на
05.12.2013 г. и в „подписка“ на 02.10.2015 г.
Поддържа фактически и правни твърдения, че с присъда от 29.03.2016 г. на Специализиран
наказателен съд бил
оправдан по повдигнатите му
обвинения, която с решение № 32/16.01.2017 г. на Апелативен СпНС била потвърдена.
Поддържа твърдения,
че в резултат на тези незаконни действия на П.е претърпял неимуществени вреди, които описва.
Твърди, че преживените
душевни болки и морални страдания се явяват пряка и непосредствена последица от незаконно повдигнатото
му обвинение. Излага подробни правни и фактически
доводи за това.
Поддържа твърдения,
че в резултат на воденото наказателно производство е понесъл
и имуществени вреди, изразяващи
се в заплащане на сумата
2500 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Ищецът твърди,
че ответникът П.на Р.Б.следва да отговаря имуществено за повдигнатото му обвинение и претендира обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 30000.00 лв. и за причинените му имуществени вреди в размер на
2500 лв. Претендира законната лихва от 15.02.2017 г. /дата на влизане в сила на присъдата, с която е оправдан/ до окончателно погасяване на задължението.
Оспорва по основание и размер претенциите за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди от незаконно обвинение. Изразява становище, че не са ангажирани доказателства за установяване действително търпени вреди от посочения вид, като пряк и непосредствен резултат от обвинението. Оспорва исковете, като недоказани. Прави възражение, че претенцията за обезщетяване на причинените на ищеца морални вреди е завишена по
размер; не е съответна на критериите
за справедливост; на причинените
вреди; на икономическия стандарт в Република България; на съдебната практика в сходни случаи. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните съобразно
изискванията на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за обезщетяване
на неимуществени вреди, претърпени вследствие незаконно обвинение в извършване
на престъпление.
Съдът намира, че са налице основанията по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на
държавата за причинени на ищеца вреди от незаконните действия на нейни органи. Отговорността
по ЗОДОВ има обективен характер – възниква при наличие на изрично предвидените
в специалния закон предпоставки и не е обусловена от наличието на вина /виновно
поведение/ от страна на конкретното длъжностно лице, причинило с поведението си
вредата – чл.4 от ЗОДОВ, докато деликтната отговорност по чл.45 и сл. от ЗЗД е
виновна отговорност – обусловена е от виновно поведение на причинителя на
вредата, вкл. в хипотезата на обезпечителната отговорност по чл.49 от ЗЗД, като
вината се предполага до доказване на противното, съгл. чл.45, ал.2 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от разследващите органи, П.или съда, при обвинение в извършване на престъпление,
ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство
бъде прекратено, поради това че деянието не е извършено от лицето, или че
извършеното деяние не е престъпление, или, поради това че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по
давност или деянието е амнистирано.
В хода на производството безспорно се установи от
представените материали от наказателното производство, че със заповед от
08.09.2013 г. на инспектор при ГДНП, МВР И.Л.Н. е бил задържан за срок от 24
часа в помещение на 04 РУП – СДВР, като е бил освободен на 09.09.2013 г. в 15.50 часа.
С постановление от 09.09.2013 г. на прокурор при С.П.Н.
бил задържан за срок от 72 часа по образуваното ДП № 63/2013 г. по описа на
ГДНП-МВР, пр.пр.№ 183/2013 г. по описа на СП. С
постановление от същата дата на прокурор при С.П.Н. бил привлечен като обвиняем
за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.4, т.2, вр.
с ал.2 от НК за участие в организирана престъпна група по см. на чл.93, т.20 НК
с цел извършване на съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено
наказание лишаване от свобода повече от три години-кражби извършени чрез
използване на техническо средство и по специален начин, на петролни продукти от
магистрален тръбопровод, собственост на Лукойл България ЕООД, която група е
действала на територията на София област и е създадена с користна цел – да
извлича печалби от продажбите на противозаконно отнетите от владението на
Лукойл България ЕООД петролни продукти и в групата е участвало и длъжностно
лице. За посоченото престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода от
3 до 10 години.
С определение от 11.09.2013 г. постановено по НЧД № 1235/2013 г. на СпНС, 8 състав взетата спрямо обвиняемия Н. мярка за
неотклонение „задържане по стража“ е била изменена в „домашен арест“, която е
посочено, че следва да бъде изтърпяна на адрес гр.Ихтиман, ул.Г.С.Раковски, 6.
С определение от 05.12.2013 г. по НЧД № 1498/2013 г. постановено от СпНС, VІІ с-в, взетата спрямо обвиняемия Н. мярка за
неотклонение „домашен арест“ е била изменена в „парична гаранция“.
С определение от 18.09.2015 г. по НОХД № 64/2015 г. постановено от СпНС, 16 с-в, взетата спрямо обвиняемия Н. мярка за
неотклонение „парична гаранция“ в размер на 3000 лв. е била изменена в „подписка“.
С определение от 29.03.2016 г. по НОХД № 64/2015 г. постановено от СпНС, 16 с-в, взетата спрямо обвиняемия Н. мярка за
неотклонение „подписка“ е била отменена.
С влязла в сила на 15.02.2017 г. присъда от 29.03.2016 г. постановена
по НОХД № 64/2015 г. от СпНС, 16 с-в, Н. бил признат за невиновен в извършване на
престъплението, за което бил привлечен към наказателна отговорност.
Страните не спорят и се установява, че срещу постановената присъда е бил
подаден протест от СП, във връзка с който било образувано ВНОХД № 138/2016 г.
по описа на АпСпНС. С решение № 32/16.01.2017 г.
постановено по ВНОХД № 138/2016 г. по описа на АпСпНС,
присъдата била потвърдена в посочената част.
В производството се установи, чрез представения договор за правна защита и
съдействие от 06.02.2015 г., че Н. е упълномощил за процесуално
представителство по наказателното производство адв. И.А.А. от АК Кюстендил срещу заплатено в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 2500 лв.
Поради това,
съдът намира че са налице предпоставките
на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника П.на Република България.
В този смисъл, съдът приема за установени, чрез приложените писмени
доказателства фактическите твърдения на ищеца, че е бил
привлечен като обвиняем за извършване на престъпление от общ характер, за което е бил оправдан с влязла в
сила присъда.
Чрез показанията на свидетеля В.С.П.се установява, че във връзка с воденото
наказателно производство през 2013 г. ищецът имал доста проблеми – в
семейството със съпругата си, негативно отражение върху дейността на фирмата,
която имал; подигравали се в училище на децата му. До тогава Н. имал весел
нрав, а след проведеното производство станал по-затворен, не искал да излиза да
се среща с близки и приятели. Градът, в който живее Н. е малък и хората
говорели, че е бил хванат с наркотици. Това довело до много проблеми със
съпругата му, имало открито негативно отношение на хората, които живеят в това
населено място.
Чрез показанията на свидетеля Н.А.П.се
установява, че след като пуснали Н. от ареста той се затворил в себе си. Западнал
бизнеса му, тъй като хората не ходели да пазаруват в магазина му. Подигравали
се в училище на дъщеря му, тъй като децата й говорели, че баща й е затворник,
арестант. Свидетелят сочи, че Н. е имал проблеми и със съпругата си. Тя
работела като държавен служител и станалото й се отразило много негативно.
Ищецът се притеснявал от тези проблеми, станал по-нервен. Почти стигнали до
развод със съпругата му. Преди наказателното производство Н. бил весел и
общителен, а след това ограничил контактуването си с други хора, имал проблеми.
Съседите го отбягвали, хората от населеното място – също.
При така установеното, съдът намира следното от правна страна:
По искът за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди:
С дадените разяснения с т. 3 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. дело №
3/2004 г. на ОСГК на ВКС е прието, че държавата отговаря за всички вреди, пряка
и непосредствена последица от увреждането - чл.4 ЗОДОВ. Според установената
задължителна съдебна практика на Върховния касационен съд по приложението на
чл.2 ЗОДОВ и на чл.52 ЗЗД, държавата отговоря за вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, като обезщетението за неимуществени
вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за
извършено престъпление и претърпените вреди, и се определя по справедливост.
Понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат под внимание при определяне на
размера, след като обуславят вредите. Както е посочено, в мотивите си
съдилищата трябва да посочват конкретните обстоятелства и значението им за размера
на неимуществените вреди- конкретни
факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя
притежател.
По правният въпрос за приложението на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с чл.4 и с чл.2,
ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗОДОВ е постановено решение № 296 от 19.10.2015 г. по
гр.д. № 6559/2014 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, с което е възприето становище, че
съдът определя размера на обезщетението за неимуществени вреди след извършване
на преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи
конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение като критерии за точното
прилагане на принципа за справедливост.
Съобразно това становище и дадените разяснения с ТР № 3 от 22.04.2005 г. по
тълк. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, при определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди, съдът следва да съобрази най- напред каква е
тежестта на повдигнатото обвинение, неговата продължителност, каква мярка за
неотклонение е била взета по отношение на неоснователно обвиненото лице и с
каква продължителност, какви други мерки за процесуална принуда са били
упражнени, колко, с каква продължителност и с какъв интензитет са извършените действията
по разследването с участието на обвиняемия, ефектът на всички тези действия
върху ищеца и средата му. От значение са продължителността на наказателното
преследване, личността на увредения и притежаваният от него авторитет в
обществото, настъпилите промени в отношенията в семейството, допълнително
настъпилите обстоятелства, които са се отразили на репутацията на лицето,
негативното отражение в резултат на воденото наказателно производство върху
душевното му състояние, дали незаконно обвинение за умишлено престъпление е в
област, която е професионалната реализация на обвиняемия. Съдът следва да вземе
предвид данните за личността на увредения, начина му на живот, обичайната
среда, контактите и социалния му живот, положението му в обществото, работата
му, публичното разгласяване на обвинението и др. под.
В този смисъл, в доказателствена тежест на ищеца беше да установи претърпените от него болки и страдания от незаконното му обвинение, чрез пълно и главно доказване. Преценката на съда не може да се основава на предположението, за това че обвиненията
за тежки по
своя характер престъпления обичайно водят до стрес, промяна в начин на живот,
влошаване на отношенията в семейството и на здравословното състояние.
От своя страна с дадените разяснения по т.11 от ТР №3/22.04.2005 г. на ВКС
по тълк. д. №3/ 2004 г., ОСГК е възприето, че държавата отговаря за вредите,
пряка и непосредствена последица от увреждането. Обезщетение за неимуществени
вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за
извършено престъпление и претърпените вреди.
Като база за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди при
неоснователно обвинение следва да служи още и икономическият растеж, стандартът
на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните
възможности в страната към датата на увреждането в какъвто смисъл са изразените
становища в Решение № 480/23.04.2013 г.
по гр. д. № 85/2012 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и Решение № 145 от 06.07.2017 г.
по гр.д. № 4132/2016 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, които настоящият състав изцяло
възприема. В същите е посочено, че размерът на обезщетението не следва да бъде
източник на обогатяване за пострадалия, като от значение е и създаденият от
съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи.
Поради това, според съда, обективно
съществуващи са фактите относно продължителността на наказателното преследване, наложената мярка за неотклонение, нейният срок и
продължителността на периода, през който ищецът е търпял ограничението,
както и обстоятелството дали през същия период спрямо ищеца са били водени
други наказателни производство.
Такива са, според съда и обстоятелствата, свързани с извършване преценка личността
на увредения и притежаваният от него авторитет в обществото, както и дали незаконното
обвинение за умишлено престъпление е в област, която е професионалната
реализация на обвиняемия, както и дали обвинението е било публично разгласено.
От своя страна, субективното отношение на ищеца към тях, отражението
им върху неговото психическо състояние, семейна среда, както и моралните му
страдания, изразяващи се в негативна промяна в неговия живот и емоционални страдания,
които е претърпял, като пряка последица от наказателното преследване подлежат
на доказване в производството.
Такива, според съда, са и установените обстоятелства за настъпилите промени
в отношенията в семейството, допълнително настъпилите обстоятелства, които са
се отразили на репутацията на лицето, негативното отражение в резултат на
воденото наказателно производство върху душевното му състояние. За
установяването им, съдът следва да вземе предвид данните за личността на
увредения, начина му на живот, обичайната среда, контактите и социалния му
живот, положението му в обществото, работата му и др. под.
По отношение на обективно съществуващите факти:
В случая неоснователното
обвинение срещу И.Л.Н. е продължило от 09.09.2013 г. до 15.02.2017 г. или три години, пет месеца и пет дни.
Установи се, че незаконното обвинение срещу ищеца е било за извършване на
тежко престъпление по см. на чл.93, т.7 от ДР на НК, тъй като предвиденото в
закона наказание за извършването му е лишаване от свобода от три до десет
години.
Съдът съобрази, като обуславящ
по-висок размер на обезщетение за неимуществени вреди изтърпяната и наложена по
наказателното производство мярка за неотклонение „задържане под стража“ на
ищеца за времето от 08.09.2013 г. до 11.09.2013
г. или за четири дни. За определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди, съдът отчете и времето, в което на ищеца е била наложена мярка за
неотклонение „домашен арест“ – от 11.09.2013 г. до 05.12.2013 г.
Съдът намира за установено в производството, че към момента на повдигане на
обвинение и задържане на ищеца за изпълнение на взетата спрямо него най-тежка
мярка за неотклонение същият има семейство и две деца, изграден авторитет и
приятелски кръг.
От своя страна в субективно отношение се установи, че ищецът е
понесъл във връзка с неоснователните обвинения и понесената най-тежка мярка за
неотклонение морални вреди изразили се в тревоги, притеснения, грижи за
обвинението в извършване на соченото тежко престъпление от общ характер с
посочения квалифициращ белег; негативни емоции и притеснения от
обвиненията и това което предстои за него, семейството му и неговата работа след
приключване на производството. Установи се, че същият е понесъл и нарушения в социалното
общуване - семейна и близка среда. Несъмнено, както се установи чрез събраните
гласни доказателства – показанията на свидетелите В.С.П.и Н.А.П., от една
страна същият е ограничил своите срещи с близки и приятели. От друга – с него
са били ограничени контакти от страна на местни жители на гр.Ихтиман. Воденото
срещу ищеца наказателно производство е накърнило и семейните му отношения,
както се установи чрез показанията на свидетелите В.С.П.и Н.А.П..
Съдът, съобрази и възрастта на ищеца– мъж в зряла възраст с изградена
семейна среда, социални контакти и работа.
С оглед така установеното, при отчитане на всички тези критерии настоящият състав приема за справедлив размер на
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди сумата 5000.00 лв., което
би било достатъчно за пълно обезщетяване на всички неимуществени вреди, търпени
от ищеца като последица от неоснователно повдигнатото срещу него обвинение,
доказани по несъмнен начин в производството. За разликата над тази сума до
пълния му предявен размер от 30000.00 лева, искът следва да бъде отхвърлен като
недоказан.
Според настоящият състав размерът на обезщетението е съобразен с критерия
за справедливост по чл.52 ЗЗД, който включва освен обективно установените по
делото факти и обществената мяра за справедливост, произтичаща от конкретните
икономически условия и обективирана в съдебната практика като ориентир за
размерите на обезщетенията.
Според отправеното искане при съобразяване дадените разяснения с т.4 от ТР
№3/22.04.2005 г. на ВКС по тълк. д. №3/ 2004 г.,
ОСГК, върху присъденото обезщетение се дължи законна лихва от датата на влизане
в сила на оправдателната присъда – 15.02.2017 г. до окончателно погасяване на
задълженията.
По искът за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди:
Претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от
вида на претърпените загуби, изразяващи се в заплащане на възнаграждение на
адвокат в наказателното производство, съдът намира за основателна.
Разпоредбата на чл. 301, т. 12 НПК регламентира отговорността за разноски в
наказателното производство, но не предвижда възможност лицето, което е признато
за невиновно или срещу което наказателното производство е прекратено, да
претендира направените от него разноски в хода на наказателното преследване.
Липсата на процесуална възможност да се упражни претенция за разноски в
наказателния процес от лицето, подложено на неоправдана наказателна репресия,
обуславя извод, че направените от него в хода на наказателното преследване
разходи представляват имуществена вреда, за която държавата му дължи
обезщетение по чл. 4 от ЗОДОВ. В този смисъл е Решение № 781 от 30.11.2010 г.
по гр. дело № 511/2010 г., ІV ГО на ВКС. За да бъде уважена искова претенция за
имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби, следва последните да
бъдат доказани по размер.
В производството се установи, чрез събраните писмени доказателства, че във
връзка с воденото срещу ищеца наказателно производство ищецът е направил
разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 2500.00 лв. за
процесуално представителство пред съда в полза на адв.И.А.А. от АК Кюстендил. Поради това, претенцията следва да бъде
уважена за посочения размер.
Според отправеното искане при съобразяване дадените разяснения с т.4 от ТР
№3/22.04.2005 г. на ВКС по тълк. д. №3/ 2004 г.,
ОСГК, върху присъденото обезщетение се дължи законна лихва от датата на влизане
в сила на оправдателната присъда – 15.02.2017 г. до окончателно погасяване на
задълженията.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 10, ал. 3, изр. второ от ЗОДОВ,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за държавна такса
10.00 лв.
В полза на процесуалният представител на ищеца адв.И.А.А. от АК Кюстендил следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение съобразно уважената част от иска в размер на 300.00 лв. на
основание чл.78, ал.1 ГПК съразмерно на уважената част от иска.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА на
основание чл.2 ал.1, т.3 ЗОДОВ, П.на Р.Б.да заплати на И.Л.Н., ЕГН **********, с
адрес **********, действащ чрез адв.И.А. от АК
Кюстендил със служебен адрес гр.София, ул.*******, офис 214, сумата от 5000.00 лв. представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в тревоги, притеснения, грижи във връзка
с обвинението в извършване на престъпление от общ характер; негативни емоции и
притеснения от
обвиненията и понесените мерки за неотклонение „задържане под стража“ и
„домашен арест“ и това което предстои за неговия живот, семейството и неговата
работа след приключване на производството; негативно отражение на обвинението
върху социалното му общуване - семейна и близка среда, всичките вреди претърпени
от незаконно обвинение водено в периода от 09.09.2013
г. до 15.02.2017 г. по досъдебно производство № 63/2013 г. по описа на ГДНП,
пр.пр.№ 183/2013 г. по описа Специализирана
прокуратура, НОХД № 64/2015 г. от Специализиран наказателен съд /СпНС/, 16 с-в, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 15.02.2017 г. до изплащането й, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.2 ал.1, т.3 ЗОДОВ за разликата над сумата 5000,00
лв. до пълния предявен размер от 30000,00 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА на
основание чл.2 ал.1, т.3 ЗОДОВ, П.на Р.Б.да заплати на И.Л.Н., ЕГН **********,
с адрес **********, действащ чрез адв.И.А. от АК
Кюстендил със служебен адрес гр.София, ул.*******, офис 214, сумата от 2500.00 лв. представляваща обезщетение
за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за заплащане на адвокатско
възнаграждение в размер на 2500.00 лв. за процесуално представителство пред
съда, които вреди са претърпени от незаконно обвинение водено в периода от 09.09.2013 г. до 15.02.2017 г. по досъдебно производство №
63/2013 г. по описа на ГДНП, пр.пр.№ 183/2013 г. по
описа Специализирана прокуратура, НОХД № 64/2015 г. от Специализиран
наказателен съд /СпНС/, 16 с-в, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 15.02.2017 г. до изплащането й.
ОСЪЖДА, на
основание чл.10, ал.3, изр. второ от ЗОДОВ, П.на Р.Б.да заплати на И.Л.Н., ЕГН **********,
с адрес **********, действащ чрез адв.И.А. от АК
Кюстендил със служебен адрес гр.София, ул.*******, офис 214, сумата от 10.00
лв.-разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА, на
основание чл.10, ал.3, изр. второ от ЗОДОВ, П.на Р.Б.да заплати на И.Л.Н.,
ЕГН **********, с адрес **********, действащ чрез адв.И.А.
от АК Кюстендил със служебен адрес гр.София, ул.*******, офис 214, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв., съразмерно
на уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ: