№ 7147
гр. София, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Цветомир М. Минчев
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско
дело № 20251100501956 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
Образувано е по подадена в законоустановения срок въззивна жалба с вх. №
25026339/18.12.2024 г. на ответника ЗАД „Далл Богг: Живот и здраве“ АД срещу решение №
20133072 от 02.12.2024 г., постановено по гр. дело № 26629/2020 г. по описа на СРС, 71
състав, с което по предявените осъдителни искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД жалбоподателят – ответник е осъден да заплати на ищеца ЗАД „Армеец“ АД
сумите, както следва: 780,05 лв., представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ по щета № 10017030127639,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 24.06.2020 г. до
окончателното плащане, 181,80 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
09.03.2018 г. до 23.06.2020 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 400 лв.,
представляваща разноски по делото.
Във въззивната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението поради
нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост. Излагат се
съображения, че първоинстанционният съд не е съобразил събраните по делото писмени и
гласни доказателства, установяващи допуснато нарушение на ЗДвП и ППЗДвП от страна на
водача на л. а. „Ауди А6 Авант“ с рег. № ********, тъй като се е движил с несъобразена с
пътните условия и над допустимата по закон скорост, несъобразявайки се с интензивността
на движение, допринасяйки по този начин за настъпилия вредоносен резултат. Поддържа се,
че изслушаната съдебно-автотехническа експертиза не установява по категоричен начин
1
механизма на реализиране на процесното ПТП и начина на увреждане на л. а. „Ауди А6
Авант“ с рег. № ********, а единствено се основа на хипотетични изводи, поради което
счита, че тя не следва да се кредитира в тази част. Позовава се на наличието на съществени
противоречия в данните, отразени в протокола за ПТП и свидетелските показания, поради
което счита, че същият не отразява действително осъществилите се събития. Допълва се, че
при наличието на изрично оспорване от негова страна, в тежест на ищеца е било да установи
при условията на пълно и главно доказване виновното и противоправно поведение на
застрахования при него водач. По изложените съображения се отправя искане обжалваното
решение да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което предявените искове да се
отхвърлят. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият ЗД „Армеец“ АД е подал отговор на
въззивната жалба, с който изразява становище за нейната неоснователност. Счита, че
първоинстанционният съд е достигнал до правилни фактически и правни изводи относно
механизма на настъпване на процесното ПТП и вината на застрахования при ответника
водач на л. а. Фиат Браво“ с рег. № ******** – М.П., съответстващи на събрания по делото
доказателствен материал, оспорвайки да е доказан принос от страна на водача на
застрахования при него л. а. „Ауди А 6 Авант“ с рег. № ******** – С.К.. Предвид
изложеното се отправя искане въззивната жалба да се остави без уважение, а
първоинстанционното решение да се потвърди. Претендират се и разноски.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението
на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от
въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй
като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно
правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение,
следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може
въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до
посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е нарушена императивна
правна норма. Същото е и правилно, като във връзка с доводите във въззивната жалба следва
да се добави следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с кумулативно обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За възникване на регресното вземане в полза на застрахователя по имуществена
застраховка е необходимо да се установи наличието на следните факти: да е сключен
2
договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който
вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило застрахователно събитие - ПТП,
за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да
е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните
вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените
обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже обстоятелствата, на които основава
оспорванията си.
В случая, с оглед твърденията и възраженията им в рамките на първоинстанционното
производство, настоящият съдебен състав приема за безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване по делото следните групи обстоятелства: че на 07.09.2017 г., в
гр. София, на бул. „Цариградско шосе“ срещу блок № 11, с посока към бул. „Александър
Малинов“, между л. а. „Ауди А6 Авант“ с рег. № ********, застрахован при ищеца по
застраховка „Каско на МПС“ и л. а. „Фиат Браво“ с рег. № ********, застрахован при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, е реализирано ПТП, като в изпълнение
на договорното си задължение ищецът е заплатил в полза на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на 780,05 лв., както и, че е направил ликвидационни разноски за
определяне на същото в размер на 15 лв.
Ето защо, предвид заявените с въззивната жалба оплаквания спорът пред настоящата
съдебна инстанция се концентрира върху следните спорни въпроси: какъв е механизмът на
настъпване на процесното ПТП от 07.09.2017 г., както и по чия вина е настъпило то,
респективно налице ли е съпричиняване от страна на водача на л. а. „Ауди А6 Авант“ с рег.
№ ******** и ако да – в какъв размер.
При съвкупна преценка на доказателствата по делото – констативен протокол за ПТП
№ 16609039/07.09.2017 г., съставен от органите на МВР, уведомление за щета до
застрахователя - ищец от 08.09.2017 г., удостоверение от СДВР – отдел „Пътна полиция“ от
16.01.2018 г., както и заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата
експертиза, настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционният съд е достигнал до
правилен краен извод относно настъпването на процесното ПТП по следния механизъм: на
07.09.2017 г., около 17:05 часа, в гр. София, при движение от страна на водача на л. а. „Ауди
А6 Авант“ с рег. № ******** в локалното платно на бул. „Цариградско шосе“ пред блок №
11 в посока към бул. „Александър Малинов“, водачът на л. а. „Фиат Браво“ с рег. №
******** при извършване на маневра за ляв завой го удря, нанасяйки му материални щети в
лявата част на автомобила, след което е напуснал местропроизшествието. Действително,
констативният протокол за ПТП, изготвен от органите на МВР в кръга на възложените им
правомощия, съставлява официален свидетелстващ документ, поради което се ползва с
обвързваща съда материална доказателствена сила само относно удостоверените в него
обстоятелства, пряко възприети от съставителя му, а именно: настъпилото на процесната
дата и място ПТП, кои са участвалите в него моторни превозни средства, управлявани от
посочените в него лица, както и, че гражданската им отговорност е била застрахована по
3
застраховка „Гражданска отговорност“ при двамата застрахователи – страни по настоящото
дело. Следва да се отбележи, че по отношение на описания от съставителя механизъм на
настъпване на произшествието протоколът за ПТП няма материална доказателствена сила,
тъй като представлява заключение относно факти, които той не е възприел пряко, поради
което съдът не е обвързан от извода на административния орган, а механизмът на
произшествието е елемент от предмета на доказване по делото и подлежи на изследване в
процеса (в този смисъл Решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г., ВКС и Решение №
711/22.10.2008 г. по т. д. № 395/2008 г., ВКС). Ето защо, въззивният съд анализира
удостоверените в протокола за ПТП обстоятелства относно механизма на настъпване на
процесното ПТП във връзка с останалите доказателства по делото и конкретно
уведомлението за щета от 08.09.2017 г., както и заключението на вещото лице по съдебно-
автотехническата експертиза. Така пред застрахователя – ищец застрахованото лице е
заявило, че по време на движение по локалното платно на бул. „Цариградско шосе“ в гр.
София в посока към бул. „Александър Малинов“ срещу блок № 11 е бил ударен от друго
МПС, което е извършило непозволена маневра за ляв завой, след което е избягало. В
констативната част от заключението по съдебно-автотехническата експертиза, която се
кредитира от настоящия съдебен състав като компетентно и обективно изготвена от
специалист в съответната област и отговаряща на поставените задачи, също е възприет
идентичен механизъм на настъпване на процесното ПТП, като по делото не са ангажирани
никакви доказателства за опровергаването му. В случая, противно на доводите във
въззивната жалба, не може да се приеме, че изводите на вещото лице се основават на
хипотези, тъй като видно е, че експертът в достатъчна степен е мотивирал заключението си,
с изключение на тази част от поставените задачи, за които е посочил, че липсват данни,
позволяващи му да формира становище по тях. Отделен е въпросът, че в случай, че се е
съмнявал в обосноваността или правилността на изслушаната и приета в рамките на
първоинстанционното производство експертиза, въззивникът е разполага с възможността да
поиска допускане на повторна такава включително и пред въззивната инстанция, което той
не е сторил.
На следващо място според настоящия съдебен състав участието в процесното ПТП на
застрахования при ответника водач на л. а. „Фиат Браво“ с рег. № СВ № ******** се
потвърждава и от данните, отразени в представеното удостоверение от 16.01.2018 г. на
СДВР, отдел „Пътна полиция“, от което се установява, че във връзка с протокол за ПТП №
1660939/07.09.2017 г. е установен напусналият местопроизшествието водач, на който е
съставен АУАН № 184523/09.10.2017 г. и е издадено НП № 17-4332-021481/24.10.2017 г. за
допуснато нарушение на чл. 37, ал. 3 и чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Действително по делото няма
данни същото да е връчено на санкционирания водач – М.П., респективно да е влязло в сила,
но независимо от това, извършвайки собствена съвкупна преценка на събрания
доказателствен материал, въззивният съд намира, че предприемайки непозволена маневра за
завой наляво, той не е съобразил поведението си не само с хоризонталната пътна
маркировка, доколкото видно е от схемата към експертизата, че преди да навлезе в лентата
за движение на другия водач, същият е пресякъл непрекъснатата линия на платното за
4
движение, но също така и с другия движещ се с предимство автомобил, при положение, че е
бил длъжен да стори това, което според настоящия съдебен състав представлява единствена
техническа причина за настъпване на процесното ПТП.
В случая, в съответствие с носената от него доказателствена тежест, ответникът не
ангажира доказателства, опровергаващи възприетия по-горе механизъм на настъпване на
процесното ПТП, а той изключва поведението на водача на л. а. „Ауди А6 Авант“ с рег. №
******** като част от цялостния съпричинителен процес по реализирането му. Това е така,
тъй като не се установява същият да се е движил с несъобразена с пътните условия и
интензивността на движението скорост, на които доводи единствено се основава
възражението му за съпричиняване.
С оглед на изложеното, при съвкупна преценка на събрания доказателствен материал и
при спазване на правилата за разпределяне на доказателствената тежест между страните
следва да се приеме за установено по делото противоправното и виновно поведение на
застрахования при ответника водач на МПС (съобразно презумпцията, регламентирана в
разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД), в причинна връзка с което е настъпило процесното ПТП,
както и липсата на противоправни действия от страна на застрахования при ищеца водач на
МПС, поради което отговорност за обезщетяване на причинените вреди носи изцяло
ответното дружество, което следва да възстанови на ищеца платеното на пострадалия
застрахователно обезщетение. По-нататък във въззивната жалба не са изложени конкретни
доводи във връзка с причинените на всеки един от автомобилите щети и наличието на
причинна връзка със застрахователното събитие, още повече, че за наличието на такава
свидетелства заключението по съдебно-автотехническата експертиза, както и такива,
свързани с размера на всяка една от присъдените суми за главница и лихва за забава, поради
което въззивният съд не следва да излага мотиви по същество по тези въпроси, а следва да
приеме, че предявените искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД са основателни до възприетите от първоинстанционния съд размери.
Предвид идентичните правни изводи, до които достигна въззивната инстанция,
първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски
има въззиваемата страна ЗАД „Армеец“ АД, която претендира единствено такива за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Сторените от въззивника разноски
следва да останат за негова сметка.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20133072 от 02.12.2024 г., постановено по гр. дело №
26629/2020 г. по описа на СРС, 71 състав.
5
ОСЪЖДА „Далл Богг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, ж. к.
„Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“ № 1 да заплати на ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК *********, с
адрес: гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение във
въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6