№ 16604
гр. София, 14.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЦВ. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20221110163008
по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „..... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между
него и ответниците М. Г. А.а – П. и Ю. Г. А. въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия до топлоснабден имот,
находящ се на адрес: ... като те не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане на
дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
както и цена на услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи
условия, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към
първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се
приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите
условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща същата в 45-дневен срок от датата на публикуване на фактурата на интернет
страницата на продавача, като публикуването се удостоверява в присъствието на нотариус и
се съставят констативни протоколи. Твърди, че ответниците са изпаднали в забава, поради
което претендира и обезщетение за забава върху всяка от главниците. Сочи, че те не са
погасили процесните вземания, поради което претендира при условията на разделност
сумите, както следва: 3 779,84 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., 578,33 лв., представляваща мораторна лихва върху
задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 15.09.2022 г., 22,22
лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2019 г. до
30.04.2021 г., 4,72 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на
услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 15.09.2022 г., ведно със
законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 29.09.2022 г. до окончателното им заплащане, за които суми по ч. гр. дело №
52687/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
1
от 06.10.2022 г., при следните квоти: по отношение на М. Г. А.а - П. – 1/2, а именно: 1 889,92
лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.,
289,16 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна
енергия за периода от 15.09.2020 г. до 15.09.2022 г., 11,11 лв., представляваща цена на
услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., 2,36 лв.,
представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 15.09.2022 г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.09.2022 г. до
окончателното им заплащане, както и по отношение на Ю. Г. А. – 1/2, а именно: 1 889,92 лв.,
представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., 289,16 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на
топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 15.09.2022 г., 11,11 лв., представляваща
цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., 2,36 лв.,
представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 15.09.2022 г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.09.2022 г. до
окончателното им заплащане. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата М. Г. А.а – П., чрез адв. Д. Ч., е подала
отговор на исковата молба, с който оспорва основанието на исковете, както и размера на
погасените по давност вземания, каквото изрично възражение прави. Заявява, че погасената
по давност сума за главница за цена на топлинна енергия се равнява на 391,17 лв. Счита, че
издаването на последващата изравнителна сметка не променя началната дата, от която
започва да тече давностният срок, а именно: момента на настъпване на изискуемостта на
прогнозната сметка, отнасяща се за съответния месец. В тази връзка посочва, че издаването
на обща фактура от страна на ищеца води до незаконосъобразно увеличаване на давностния
срок, което е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 113 ЗЗД. Оспорва да е била
собственик или ползватели на процесния имот през исковия период, тъй като липсват
доказателства в тази насока, което от своя страна обуславя извод за липсата на
облигационно правоотношение с ищеца. Счита, че сам по себе си формалният собственик не
се явява потребител на топлинна енергия, тъй като такъв е действителният ползвател. В тази
връзка посочва, че от представените от ищеца отчети и съобщения става ясно, че друго лице
фигурира като потребител на топлинна енергия. Оспорва иска за главница за цена на услуга
за дялово разпределение, тъй като същата е извършвана от трето за спора лице – „...., а не от
ищеца, а освен това не са ангажирани доказателства относно настъпване на изискуемостта
на това вземане. Оспорва да е изпаднала в забава, тъй като не се доказва публикуването на
общата фактура на интернет – страницата на ищцовото дружество, поради което оспорва и
акцесорните претенции за лихва за забава. С тези съображения отправя искане за отхвърляне
на предявените искове. Претендира и разноски.
Ответникът Ю. Г. А., чрез адв. Н. К., също е подал отговор на исковата молба, с който
също оспорва основанието на исковете, както и размера на погасените по давност вземания,
каквото изрично възражение прави. Заявява, че погасената по давност сума за главница за
цена на топлинна енергия се равнява на 391,17 лв. Счита, че издаването на обща фактура не
променя началната дата, от която започва да тече давностният срок, а именно: момента на
настъпване на изискуемостта на прогнозната сметка, отнасяща се за съответния месец. В
тази връзка посочва, че издаването на обща фактура от страна на ищеца води до
незаконосъобразно увеличаване на давностния срок, което е в противоречие с
императивната разпоредба на чл. 113 ЗЗД. Оспорва да е собственик или ползвател на
процесния имот през исковия период, тъй като липсват доказателства в тази насока, което от
своя страна обуславя извод за липсата на облигационно правоотношение с него. Позовава се
на § 1 от ЗЗП, според който в случай на противоречие между ЗЕ и ЗЗП последният се
прилага с предимство. Конкретно се позовава на чл. 62, ал. 1 ЗЗП, като твърди, че в тежест
2
на ищеца е да установи поръчване на доставката на топлинна енергия от негова страна, като
в противен случай би се касаело за непоискана услуга, чието заплащане не дължи,
отправяйки искане ищецът да бъде задължен да ангажира доказателства, че е поръчано
доставянето на топлинна енергия. Оспорва иска за главница за цена на услуга за дялово
разпределение, тъй като същата е извършвана от трето за спора лице – „...., а не от ищеца, а
освен това не са ангажирани доказателства относно настъпване на изискуемостта на това
вземане. Оспорва да е изпаднал в забава, тъй като не се доказва публикуването на общата
фактура на интернет – страницата на ищцовото дружество, поради което оспорва и
акцесорните претенции за лихва за забава. С тези съображения отправя искане за отхвърляне
на предявените искове. Претендира и разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ.
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга
за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на облигационно
правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна енергия между
топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството
му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави твърдяното
количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е възникнало
насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през исковия период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово
разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно
задължение за заплащане на нейната цена.
Следователно, първият измежду юридическите факти, включени във фактическия
състав на процесните главни вземания за цена на топлинна енергия за битови нужди и цена
на услуга за дялово разпределение, подлежащи на пълно и главно доказване от ищеца, е
наличието на облигационно правоотношение с твърдяния предмет между него и
ответниците.
Отношенията между доставчиците и потребителите на топлинна енергия за исковия
период са регламентирани в Закона за енергетиката (ЗЕ). Съгласно установените в същия
правила, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с
топлопреносно предприятие при публично известни общи условия, същото следва да има
качеството на потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди. Съгласно нормата
на чл. 153, ал. 1 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., „потребители на топлинна
енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
а по силата на легалното определение, дадено в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, действал до
17.07.2012 г., „потребител на енергия или природен газ за битови нужди“ е физическо лице -
собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в
сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна
енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.
Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща през исковия период: от 01.05.2019
г. до 30.04.2021 г. всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната
3
енергия. Следователно, за да бъде определено едно лице като клиент, респ. потребител на
топлинна енергия за битови нужди съгласно визираната законова уредба е необходимо да
бъде установено, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху
имот, който е присъединен към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение.
Именно това лице е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена
топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационно правоотношение с ищцовото
дружество. В случая, за доказване на предявените искови претенции по основание от страна
на ищцовото дружество са ангажирани писмени доказателства, от които се установява, че с
декларация с вх. № 66756/31.05.1998 г. по чл. 14 ЗМДТ (л. 109-116 от делото) ответникът Ю.
А. е декларирал пред Столична община собствеността върху недвижим имот – апартамент
№ 9, находящ се в ..... с посочено придобивно основание „документ за собственост №
355/24.12.1996 г. и наследяване“. В декларацията е вписано, че имотът е съсобствен между
декларатора и още едно лице – ответницата М. Г. А.а – П. при равни квоти – по 1/2 идеална
част. Отразено е още, че декларираният имот е придобит от лицето Г..... В същото време
данните, отразени в представеното удостоверение за наследници на същия, издадено от
Столична община, р-н „Триадица“ (л. 14 от делото) сочат, че третото за процеса лице - Г.... е
починал на 01.05.1995 г., оставяйки за свои наследници по закон двете си деца –
ответниците М. Г. А.а – П. (дъщеря) и Ю. Г. А. (син). При анализ на така събраните
доказателства и следващите от тях фактически изводи, съдът намира, че от страна на ищеца
по делото не е установено при условията на пълно и главно доказване, че в рамките на
исковия период - от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. ответниците са били собственици на
процесния имот или носители на ограничено вещно право на ползване върху него. Това е
така, тъй като единствено става ясно, че апартамент № 9, находящ се в ....., е деклариран от
ответника Ю. А. като съсобствен между него и сестра му при съответните квоти с вписано
основание за придобиване - „документ за собственост № 355/24.12.1996 г. и наследяване“.
Сама по себе си обаче, тази декларация макар да е извънсъдебно признание за притежавани
от ответника права върху имота, в частност в конкретния обем – 1/2 идеална част, съдът
намира, че не е достатъчна, за да обоснове такъв извод, тъй като остава неподкрепена от
други ангажирани по делото доказателствени източници, каквото е изискването на чл. 175
ГПК. Изрично в посочената разпоредба се предвижда, че направеното от страната признание
на факт следва да се преценява с оглед на всички обстоятелства по делото, а в същото време
от страна на „..... не са ангажирани доказателства, установяващо признаните с декларацията
по чл. 14 ЗМДТ от ответника обстоятелства. В случая, този извод на съда не се разколебава
и от данните, отразени в представеното удостоверение за наследници на баща му Г. А., тъй
като по делото не са ангажирани доказателства, от които да се установи, че приживе
наследодателят на ответниците е придобил права върху имота, които да бъдат наследени от
тях. Въпреки предоставената му възможност посредством издаване на исканото съдебно
удостоверение, което да му послужи пред Агенция по вписванията, от страна на ищеца не е
представен цитираният в декларацията документ за собственост № 355/24.12.1996 г., в който
случай би могло да се достигне до извод, че процесният имот е бил собственост на
наследодателя на ответниците, както и за евентуално настъпило наследствено
правоприемство след смъртта му на 01.05.1195 г. По този начин неизяснено по делото
остава кои лица, при какви дялове и в кой момент са придобили собствеността върху имота,
поради което декларацията сама по себе си е изолирана и неподкрепена с достатъчно други
доказателства в тази насока. Нейното подаване пред общинската служба се свързва с
изпълнението на административно задължение, произтичащо от ЗМДТ, но сама по себе си
тя не е годна да удостовери наличието на титулярство на право на собственост или
ограничени вещни права върху декларирания с нея имот. Както се посочи по-горе, изрично в
нея е посочено като основание за придобиване на имота не само наследство, но и покупка,
като в подкрепа на последното обстоятелство ищецът не е ангажирал доказателства, които
да са в подкрепа на удостовереното в декларацията извънсъдебно признание на неизгоден за
4
ответника Ю. А. факт относно титулярството на право на собственост върху цитирания в
нея имот. Нещо повече, прави впечатление, че самата декларация е подадена през месец май
1998 г. т. е. в момент, който значително предхожда релевантния по делото период. Що се
отнася до ответницата М. А.а – П., по отношение на нея не може да се направи извод дори за
направено признание в горния смисъл. Няма представено и искане за отриване на партида от
някой от двамата ответници или друг документ, който да обективира изявленията им като
собственици на жилището. В случая, това е така и с оглед данните по делото, че в
представения акт за разпределение на кубатурата от 15.12.1972 г. (л. 18 от делото)
наследодателят Г. А. е положил подписа си за представител на апартамент № 9, чието
авторство не е оспорено в хода на процеса, тъй като сам по себе си този факт не е годен да
установи правна обвързаност с него, а единствено фактическа такава. Следва да се отбележи
още, че в представените от третото неучастващо по делото лице протоколи за отчет (л. 83-87
от делото) също липсва положен подпис от името на двамата ответници, за да се приеме, че
с това свое действие някой от тях е потвърдил качеството си на потребител на топлинна
енергия по отношение на описания в тях имот с аб. № 261186.
При наличието на изрично заявено с отговора на исковата молба от всеки от тях
оспорване в тази насока, в тежест на ищеца е било да ангажира годни доказателства относно
релевантните обстоятелства, обуславящи наличието на право на собственост и/или
ограничено вещно право на ползване, което обаче той не е сторил, поради което следва да
понесе процесуалните последици от това – арг. чл. 154 ГПК.
Недоказването на качеството потребител на топлинна енергия обуславя извод, че
посочените лица – М. Г. А.а – П. и Ю. Г. А. не се явяват материалноправно легитимирани да
отговарят по предявените срещу тях искове за цена на топлинна енергия и цена на услуга за
дялово разпределение, поради което същите са неоснователни и подлежат на отхвърляне
само на това основание.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете за обезщетение за забава предполага установяване от
ищеца наличието на главен дълг; изпадане на ответниците в забава и размера на
обезщетението за забава.
В случая, с оглед неоснователността на главните искове, неоснователни се явяват и
акцесорните претенции за обезщетение за забава върху всяка от главниците по отношение
на ответниците.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на
спора – цялостна неоснователност на предявените искове, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.,
вр. чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на адв. Д. Ч. и адв. Н. К. следва да се присъди претендираното
от всяка от тях адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство в полза съответно на М. Г. А.а – П. и на Ю. Г. А., а именно: сумата от
300,00 лв. – за производството по ч. гр. дело № 52687/2022 г. по описа на СРС, 79 състав,
както и сумата от 383,48 лв. – за настоящото исково производство, за всяка от тях. Съдът
прие, че такова се дължи в тяхна полза, тъй като за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. пред съответната инстанция е достатъчно по
делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че
упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3
на чл. 38, ал. 1 ЗАдв., както е в настоящия случай на л. 21 и л. 29 от заповедното дело, както
и на л. 51 и л. 57 от настоящото дело, като не е необходимо страната предварително да
установява и доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ – в
този смисъл е определение № 319/09.07.2019 г. по ч. гр. дело № 2186/2019 г. по описа на
5
ВКС, IV г. о. При този изход на спора, сторените от ищеца разноски следва да останат за
негова сметка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ...., със седалище и адрес на управление: .... Б, срещу М.
Г. А.а – П., ЕГН **********, с адрес: ..... установителни искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за признаване за установено съществуването на парични задължения в размер на сумите,
както следва: 1 889,92 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. по отношение на топлоснабден имот, находящ се на адрес: ...
289,16 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна
енергия за периода от 15.09.2020 г. до 15.09.2022 г., 11,11 лв ., представляваща цена на
услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., 2,36 лв.,
представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 15.09.2022 г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.09.2022 г. до
окончателното им заплащане, за които суми по ч. гр. дело № 52687/2022 г. по описа на СРС,
79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 06.10.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ...., със седалище и адрес на управление: .... Б, срещу Ю.
Г. А., ЕГН **********, с адрес: .... установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както
следва: 1 889,92 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г.
до 30.04.2021 г. по отношение на топлоснабден имот, находящ се на адрес: ... 289,16 лв.,
представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за
периода от 15.09.2020 г. до 15.09.2022 г., 11,11 лв., представляваща цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., 2,36 лв., представляваща
мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода
от 01.10.2019 г. до 15.09.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.09.2022 г. до окончателното им
заплащане, за които суми по ч. гр. дело № 52687/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 06.10.2022 г.
ОСЪЖДА „....., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: .... да заплати в полза на
адв. Д. Йо. Ч. с ЛНЧ ********** и адрес на кантората: ...., на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.,
вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 300,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство в производството по ч. гр. дело №
52687/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, както и сумата от 383,48 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство в
исковото производство.
ОСЪЖДА „....., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: .... да заплати в полза на
адв. Н. К. с ЛНЧ ********** и адрес на кантората: г.... на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., вр.
чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 300,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство в производството по ч. гр. дело №
52687/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, както и сумата от 383,48 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство в
исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
6
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7