№ 6027
гр. София, 06.10.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ в закрито заседание на
шести октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20211110157020 по описа за 2021 година
Производството е по чл.389 –чл.395 ГПК.
С исковата молба пълномощникът на ищцата В. СТ. ИВ. адвокат В.М. , е предявил
искане за допускане на обезпечение на предявените осъдителни искове по чл.200 КТ с
общ размер от 16 572 лв чрез налагане на запор върху вземанията (банковите сметки-б.с.)
на ответника „ ФИРМА в изброени банки и техни клонове в страната.
Софийски районен съд , 68 състав като прецени искането на ищцовата страна,
намира за установено от следното :
За да бъде допуснато обезпечение на иск, е необходимо този иск да е допустим и
вероятно основателен (чл.391,ал.1,т.1 и т.2 ГПК), т.е. да е подкрепен с убедителни писмени
доказателства или със съответна имуществена гаранция по реда на чл.180 и чл.181 ЗЗД ,
както и за ищеца да е налице т.нар.обезпечителен интерес по смисъла на чл.391,ал.1,изр.1
ГПК, т.е. без обезпечението за него да бъде невъзможно или затруднено осъществяването
на правата по решението. Необходимо е и поисканата от ищеца обезпечителна мярка да е
подходяща , т.е. да е съобразена както с финансовите интереси на ищеца , които ще бъдат
обезпечени, така и с финансовите интереси на ответника , които ще бъдат накърнени чрез
налагането на исканото обезпечение.
Според настоящия съдебен състав в конкретния случай не е налице обезпечителен
интерес за ищеца от допускане на обезпечение на исковете по чл.200 КТ чрез запориране
на банкови сметки и вземания на ответното дружество. Това е така, тъй като дори и
ответното търговско дружество да бъде обявено в неплатежоспособност и по отношение на
него да бъде образувано производство по несъстоятелност (за което по делото няма
никакви доказателства, дори данни), вземанията по чл. 200 КТ на ищцата, както и
трудовите вземания на всички останали работници служебно ще бъдат включени в списъка
на предявените вземания от синдика с оглед изричната разпоредба на чл.687,ал.1 ТЗ и ще
1
бъдат удовлетворени преди по-голямата част от другите задължения на търговеца съгласно
чл.722,ал.1,т.4 ТЗ при разпределение на осребреното имущество от масата на
несъстоятелността.
Освен поради липсата на обезпечителен интерес в разглеждания случай
обезпечението не следва да бъде допускано и , тъй като поисканата от ищеца обезпечителна
мярка е НЕКОНКРЕТИЗИРАНА (доколкото не са посочени конкретни банкови
сметки и не са представени доказателства , че техен титуляр е ответното дружество - б.с.) и
е НЕОПРАВДАНА с оглед финансовите интереси на
ответника , които биха били накърнени след налагането й (чрез запорирането на
банковите му сметки).
Формалното изброяване на банки не е достатъчно за конкретизиране и за
доказване съществуването на вземанията (банкови сметки), върху които се иска
налагане на запор като обезпечение на искове. Чрез налагането на обезпечение се
накърняват съществени права на ответника, поради което обезпечителните мерки
(включително запор и възбрана) не могат да бъдат налагани от съда само въз основа
на изброяване от ответника на наименованията на съществуващите в страната банки
или на други търговски дружества с твърдения , че са длъжници на ответника.
Според съдебната практика и според процесуалната доктрина съдът е обвързан от
поисканата от молителя обезпечителна мярка и не може да се отклони от нея, т.е. да
постанови различна мярка, а когато прецени , че поисканата обезпечителна мярка е
неоправдана с оглед обезпечителния интерес,или неконкретизирана следва да отхвърли
молбата за обезпечение (изрично в този смисъл – проф. Живко Сталев, „БГПП”, изд.2001г.,
стр.815).
По гореизложените причини поради липса на обезпечителен интерес и поради
неконкретизираност и неоправданост на поисканата от ищеца обезпечителна мярка, не е
налице едно от комулативно изискуемите условия за допускане на поисканото обезпечение.
Искането по чл.389 ГПК следва да бъде отхвърлено.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането по чл.389 ГПК на ищцата В. СТ. ИВ., със съдебен адрес : гр.
АДРЕС, чрез адвокат В.М. , за допускане на обезпечение на предявените осъдителни
искове по чл.200 КТ с общ размер от 16 572 лв чрез налагане на запор върху вземанията
(банковите сметки-б.с.) на ответника „ ФИРМА в изброени банки и техни клонове в
страната.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок от получаване
2
на съобщението (чл.396,ал.1 ГПК).
ДА СЕ ИЗПРАТИ на ищеца и препис от настоящото определение (чл.7,ал.2 ГПК)
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3