О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./…..05.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание
на 17.05.2019 г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Кръстев
въззивно търговско дело № 742 по описа за 2019 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
и е образувано по въззивна жалба вх. № 20182/19.03.2019 г., подадена от М.Г.М.
и Ж.Г.М. чрез особен представител адв. З.Д., срещу Решение № 884/01.03.2019 г.,
постановено по гр.д. № 10727/2018 г. на ВРС, с което е прието за установено в
отношенията между страните, че всеки един от ответниците
М.Г.М. и Ж.Г.М. в качеството си на потребител на В и К услуги с абонатен номер
1528372 дължи на „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД сума в общ размер на
120,98 лева представляваща ½ част от общата главница от 241,96 лева за
ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 27.02.2015 г. до 22.02.2018
г. на адрес ***, и сума в общ размер на 16,00 лева представляваща ½ част
от общата лихва за забава от 32,00 лева върху тази главница, за периода от
27.03.2015 г. до 10.03.2018 г., както и законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 15.03.2018 г. до окончателното
плащане, за които суми е издадена Заповед № 2033 от 26.03.2018г. за изпълнение
на парично задължение по частно гражданско дело № 3827/2018г. по описа на ВРС.
В жалбата се излага, че решението е
неправилно като необосновано и постановено при нарушаване на
съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Жалбоподателят
поддържа, че първоинстанционния съд неправилно е приел, че ответниците имат
качеството потребител на ВиК услуги, съотв. че са материалноправно
пасивно легитимирани да отговарят по предявените срещу тях искове. Ответниците
не са подписали карнетните листи, а ищецът не е
доказал същите да са собственици или ползватели на водоснабдения имот. Не са представени издадени от ищеца фактури
за претендираните суми, а за ответницата Ж.М. няма издадени фактури дори на
магнитен носител. Не е доказано, че ищецът е извършил реални доставки на ВиК услуги на посочения адрес. Карнетните
листи съдържат името на друг потребител, същите са дописвани с иманета на
ответниците и не са подписани от тях. Заключението на приетата по делото ССЕ е
възприето от съда безкритично и без да се обсъди във връзка с останалите
събрани по делото доказателства. Констативен протокол от 27.07.2018 г. е неотносим, защото ВиК претендира
стойност на реално доставени, а не служебно начислени ВиК
услуги. ВРС в нарушението на съдопроизводствените правила е приел доказателства
в с.з. на 01.02.2019 г. при условията на процесуална преклузия. Неправилно е
разпределена доказателствената тежест във връзка с оспорването на представените
по делото карнети, които не носят подписите на
ответниците. В нарушение на материалния закон е приложена хипотезата на чл.
327, ал. 1 от ТЗ. Неправилно е приложена и нормата на чл. 32, ал. 4 от Наредба
№ 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна не
е подала отговор.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирани
лица, чрез надлежно оправомощен процесуален
представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е
и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Не са направени искания за събиране на доказателства във въззивната
инстанция. Не са констатирани от въззивния съд процесуални пропуски от първата
инстанция, които да налагат повторно указания по разпределение на
доказателствена тежест между страните. Оплакването на въззивниците
в тази насока е неоснователно, доколкото не се касае за оспорване
автентичността на частен документ, а по отношение на съдържанието съдът
извършва преценка въз основа на всички събрани доказателства.
Производството следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно
заседание с призоваване на страните, с оглед на което и на основание
чл. 267, ал. 1 и чл. 278, ал. 1 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА за разглеждане, като
допустима и редовна, въззивна жалба вх. № 20182/19.03.2019 г., подадена от М.Г.М.
и Ж.Г.М. чрез особен представител адв. З.Д., срещу Решение № 884/01.03.2019 г.,
постановено по гр.д. № 10727/2018 г. на ВРС, с което е прието за установено в
отношенията между страните, че всеки един от ответниците
М.Г.М. и Ж.Г.М. в качеството си на потребител на В и К услуги с абонатен номер
1528372 дължи на „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД сума в общ размер на
120,98 лева представляваща ½ част от общата главница от 241,96 лева за
ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 27.02.2015 г. до 22.02.2018
г. на адрес ***, и сума в общ размер на 16,00 лева представляваща ½ част
от общата лихва за забава от 32,00 лева върху тази главница, за периода от
27.03.2015 г. до 10.03.2018 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 15.03.2018 г. до
окончателното плащане, за които суми е издадена Заповед № 2033 от 26.03.2018г.
за изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело № 3827/2018г. по
описа на ВРС.
НАСРОЧВА в с. з. на 26.06.2019 г., 13.30 ч., за която дата
и час да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.