РЕШЕНИЕ № 260409
гр. Бургас, 08.03.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и четвърти
февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Панайот Атанасов
при секретаря Елена
Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 2107/2020
год., за да се произнесе, взе предвид:
Делото е образувано по повод исковата молба на „С.Д.В.”
ЕООД, ЕИК ****, със седалище гр. София, с която претендира осъждане на „А и Х
Билд“ ООД, ЕИК ****, със седалище гр. Бургас, да му заплати сума в размер от
10 000 лева, частично предявена от 50 000 лева – договорна неустойка за
периода 27.01.2016-19.10.2017 год., по Раздел V, т. 3 от писмения предварителен
договор между страните от 03.09.2014 год., ведно със законната лихва върху
частично предявената главница, начиная от подаване на исковата молба –
07.05.2020 год., до окончателното й изплащане; ангажира доказателства и моли за
присъждане на деловодните разноски.
Главният иск е уточнен устно, в проведеното на
14.09.2020 год. открито съдебно заседание.
С протоколно определение от 24.02.2021 год., на
основание чл. 214, ал. 1, изр. второ, ГПК, съдът е приел направеното от ищеца
изменение на главния иск, по силата на което размерът му е увеличен от
10 000 лева до 25 000 лева – частично предявена неустойка от
50 000 лева.
Правните основания на предявените
обективно съединени осъдителни искове са чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 92 и чл.
86, ЗЗД.
Ответникът оспорва
иска, вкл. и като частично погасен по давност; ангажира доказателства и моли за
присъждане на деловодните разноски.
Съдът, след запознаване
със становищата на страните и данните по делото, като съобрази приложимите
нормативни разпоредби, намира за установено:
По делото не се спори,
че страните са били обвързани със сключен на 03.09.2014 год. в писмена форма
предварителен търговски договор за прехвърляне на собственост върху недвижим
имот срещу задължение за извършване на довършителни СМР – за вилна сграда в гр.
Созопол, м. „Буджака“. Срокът за изпълнение на задълженията на
ответника-приобретател – за извършване на детайлно описаните строителни
дейности и за депозиране на пълна преписка пред компетентната институция, с
оглед издаване на разрешение за ползване, съгл. Раздел ІІ, т. 1 от договора, е
15-месечен, считано от нотариалното прехвърляне правото на собственост, т. е.
от 27.10.2014 год. – вж. Нотариален акт № *, т. *, н. д. № **год. на нотариус
рег. № **. По делото не се спори, че за сградата е издаден акт обр. 15 от
04.08.2017 год., а искането за въвеждане в експлоатация е подадено на
19.10.2017 год.
При така изложената
фактическа и правна обстановка съдът намира главния иск за неоснователен. В
тежест на ищеца е провеждане главно и пълно доказване на релевантните за спора
факти – валидно сключен договор, качеството си на изправна страна по него,
забавеното изпълнение на ответника и валидна клауза за договорна неустойка –
чл. 154, ал. 1, ГПК във вр. с чл. 92, ЗЗД. Съдът намира, че такова доказване по
делото не е проведено, тъй като договорната клауза по Раздел V, т. 3 от процесната
търговска сделка между страните е нищожна като противоречаща на добрите нрави към
момента на възникване на търговското правоотношение – чл. 26, ал. 1, предл.
трето, ЗЗД (вж. Решение № 88/22.06.2010 год. по т. д. № 911/2009 год. на I ТО
на ВКС). В конкретния случай тази уговорка е със санкционна функция по
отношение забавата на поетите от ответника разнородни задължения (строителни
работи и подаване на пълен комплект документация), тъй като няма доказателства
какви очаквани от неизпълнението вреди следва да обезщети. При съобразяване със
задължителните указания на ВКС за правилното прилагане на закона – т. 3 от Тълкувателно
решение № 1/15.06.2010 год. по т. д. № 1/2009 год. на ОСTK, настоящият съдебен
състав намира, че процесната клауза въвежда твърд размер на неустойката за
всеки ден просрочие, отнесена към неизпълнение на ясно описаните различни
задължения на ответника – строителни дейности от над 25 отделни вида, както и
подаване на „законосъобразно окомплектована преписка“. Договорът не урежда
различен по размер неустойка, съобразен с неизпълнените части от СМР (по вид, брой
и обем), поради което не може да се направи преценка дали неустойката е дължима
само при пълно неизпълнение на всички задължения, при съществено неизпълнение
на част от тях или и при незначителна част от някое от неизпълнените задължения.
Предвид изложеното,
съдът намира, че общо въведената в процесния договор подневна неустойка от 2000
лева противоречи на добрите нрави, поради което клаузата е нищожна по см. на
чл. 26, ал. 1, предл. трето, ЗЗД. Този порок на уговорката между страните
изключва възможността за съдебна преценка относно възможността за намаляване на
сумата (така и Решение № 208/04.08.2014 год. на ВКС по т. д. № 637/2012 год. на
II ТО на ВКС), т. е. главният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен,
ведно с обусловената акцесорна претенция за обезщетение за забава.
Неоснователността на исковете
налага уважаване молбата на ответника за присъждане направените по делото
разноски в общ размер от 1205 лева – сбор от платените държавна такса, адвокатско
възнаграждение и депозит за вещо лице (чл. 78, ал. 3 във вр. с чл. 81, ГПК).
Мотивиран от
изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
исковете с правни основания чл. 92 и чл. 86, ЗЗД на „С.Д.В.” ЕООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление гр. София, Район Люлин, *****, за осъждане
на „А и Х Билд“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, *****,
да му заплати сума в размер от 25 000 лева, частично предявена от
50 000 лева – договорна неустойка за периода 27.01.2016-19.10.2017 год.,
по Раздел V, т. 3 от писмения предварителен договор между страните от
03.09.2014 год., ведно със законната лихва върху частично предявената главница,
начиная от подаване на исковата молба – 07.05.2020 год., до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА
„С.Д.В.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, Район
Люлин, *****, на основание чл. 78, ал. 3, ГПК, да заплати на „А и Х Билд“ ООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, *****, деловодни
разноски в размер от 1205 лева.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС
в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: подпис/не се чете
Вярно с оригинала!
К.К.