Р Е
Ш Е Н
И Е
№
1667 23.10.2017 г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд,
XXI –
ви
граждански състав
на седемнадесети
октомври две хиляди и седемнадесета
година в открито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Моника Яханаджиян
Секретар: Ж.С.,
като разгледа докладваното
от съдия М.Яханаджиян
гражданско дело №5015 по описа
за 2017 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба на „Пристанище Бургас” ЕАД, ЕИК ................, седалище и адрес на управление в гр.Б.,
ул.”К.Б.” №...., представлявано от Изпълнителния
Директор Д.Д., против ответника А.С.П., ЕГН **********, с адрес ***, за приемане за установено по
отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 256,62 лева,
представляващо обезщетение за забавено плащане на главницата от 4 130,13 лева,
дължимо за периода от 05.05.2016 г. до 30.04.2017 г., за която има издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №2057 от
19.05.2017 г. по ч.гр.д.№3108/2017 г. по описа на БРС.
Ищецът твърди в
исковата си молба, че между страните има сключен на 19.04.2016 г. Споразумение
№107/2016 г. за разсрочено плащане на задължение, по което ответникът е бил
неизправна страна, което наложило подаване на заявление по чл.410
от ГПК на 02.05.2017 г., по което има образувано ч.гр.д.№3108/2017 г. по описа
на БРС, по което има издадена Заповед №2057 от 19.05.2017 г. за главница в
размер на 4130,13 лева и мораторна лихва в размер на 256,62 лева за периода от
05.05.2016 г. до 30.04.2017 г.
Ищецът твърди още,
че след подаване на заявлението, ответникът заплатил само главницата, поради
което и за същия съществува правен интерес от водене на делото само по
отношение на мораторната лихва.
В подкрепа на иска
са ангажирани писмени доказателства.
В съдебно заседание
ищцовото дружество се представлява от надлежно упълномощения си процесуален
представител – юк.Г., която представя доказателства за извършено от ответника
плащане на претендираните с настоящия иск суми за лихви и разноски.
Ответникът А.С.П. е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, в който признава иска по основание и размер.
Ангажира доказателства.
В съдебно заседание
ответникът не се явява и представлява.
Така предявеният иск
е с правно основание чл.244, ал.1 от
ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Бургаският районен съд,
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
Към настоящото
производство е приложено ч.гр.д.№3108/2017 г. по описа
на РС-Бургас, видно от което същото е образувано по заявление на „Пристанище
Бургас” ЕАД, подадено на 02.05.2017 г. срещу А.С.П.. Въз
основа на подаденото заявление има издадена Заповед №2057 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК от 19.05.2017 г.,
с която е разпоредено длъжникът П. да заплати на кредитора „Пристанище Бургас”
ЕАД сумата от 4130,00 лева, представляваща възнаграждение за извършени
пристанищни услуги, както и сумата от 256,62 лева, представляваща мораторна
сборна лихва за периода от 05.05.2016 г. до 30.04.2017 г.
Видно от представените и приети като доказателства по
делото копия на квитанция за сумата от 256,62 лева и приходен касов ордер
№344/16.10.2017 г., на 16.10.2017 г., в полза на ищеца са преведени от
ответника съответно сума в размер на 256,62 лева за претендираните лихви и сума
в размер на 112,74 лева за платени държавни такси по ч.гр.д.№3108/2017
г. и гр.д.№5015/2017 г. В тази връзка, процесуалният представител на ищеца
потвърди обстоятелството, че с извършеното плащане са погасени претендираните
от тях суми за лихви и разноски.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира предявеният главен иск за
неоснователен предвид извършеното в хода на производството плащане. Страните по
делото очевидно не спорят, че между тях е съществувало облигационно отношение,
както и че претендираните в настоящето производство от ищеца суми за мораторна
лихва и разноски са били дължими, но заплатени на дружеството на 16.10.2017 г.
Поради това и съдът
следва да се произнесе по същество, като отхвърли предявения главен иск поради
извършено в хода на производството плащане на търсената сума. Плащането на
претендираната сума е извършено на 16.10.2017 г., т.е. след депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 02.05.2017 г. и образуване
на настоящото дело на 12.07.2017 г.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
иска
на „Пристанище Бургас” ЕАД, ЕИК .................., седалище
и адрес на управление в гр.Б., ул.”К.Б.” №....,
представлявано от Изпълнителния Директор Д.Д., против ответника А.С.П., ЕГН **********, с адрес ***,
за приемане за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца
сумата от 256,62 лева, представляващо обезщетение за забавено плащане на
главницата от 4 130,13 лева, дължимо за периода от 05.05.2016 г. до
30.04.2017 г., за която има издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №2057 от 19.05.2017 г. по ч.гр.д.№3108/2017 г. по
описа на БРС, поради извършено в хода на
производството плащане.
Решението може да бъде
обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Бургаския
окръжен съд.
СЪДИЯ: / п /
Вярно
с оригинала
Ж.
С.