Р Е Ш Е Н И Е
№ 260135
/ 4.3.2022г.,
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХХІІІ-ти състав, в публично заседание,
проведено на 04.02.2022г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при участието на секретар МИГЛЕНА
МАРИНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 216 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
по делото е с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК.
Производството по делото се развива
по предявен иск, уточнен с молба с вх.№ 18879/05.03.2020г., с правно осн. чл. 422 ГПК от ищеца
„Т.Б." ЕАДу ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:*** 4,
****, срещу ответника Н.Т.Н. ЕГН **********,
с адрес ***, п.к. ****, за приемане за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ответника, сумата в размер на 359.23 лева /триста петдесет и девет лева и двадесет и три
стотинки/ - главница, дължима поради неизпълнение на Договор за ****и Договор
за лизинг към него от 28.03.2016 г. и
Договор за мобилни услуги № **** и Договор за лизинг към него от 28.03.2016г.,
сключени между Н.Т.Н. и „Т.Б.“ ЕАД, за която сума са издадени фактури: №****/18.03.2016г.;№****/10.12.2016г.;№****/10.01.2017г.;
№****/10.02.2017г.; №****/10.04.2017г.; както следва: неизплатени абонаментни
такси и използвани услуги за периода 10.11.2016г. до 09.02.2017г. в размер на 261.14
лева и сумата 98.09 лева, дължима по договорите за лизинг; и
законната лихва от 10.07.2019г.
до изплащане на вземането, които суми са присъдени с издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, по ч.гр.№ ****/2019г. по
описа на Районен съд гр.Варна, 41-ви състав.
Претендира се на основание чл. 78 от
Гражданския процесуален кодекс, да се
осъди ответника да заплати на „Т.Б." ЕАД присъдените в полза на
дружеството деловодни разноски по заповедното производство, както и разноски в
настоящото производство.
Обстоятелства,
от които се твърди, че произтичаг претендираните права се свеждат до
следното: Излага
се, че между Н.Т.Н. и „Т.Б."ЕАД (с предишно наименование „****" ЕАД),
са сключени следните договори за предоставяне на услуги: Договор за мобилни
услуги №****от 28.03.2016 г. и Договор за лизинг от 28.03.2016г. Съгласно
Договора за мобилни услуги на клиента са предоставени мобилен телефонен номер ****и
мобилно устройство ****. Предоставянето на устройството е уговорено от страните
в отделен Договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е
171,77лв. с вкл. ДДС. За ползването й лизингополучателят се задължава да
заплати една първоначална вноска в размер на 80,00 лв. с вкл. ДДС, платима към
датата на сключване на договора, както и двадесет и три месечни лизингови
вноски в размер на 3,99 лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се
фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди
мобилни услуги чрез номера.
Сключени са Договор за мобилни
услуги № **** от 06.05.2016 г. и Договор за лизинг от 06.05.2016 г. Съгласно
Договора за мобилни услуги, на клиента са предоставени мобилен телефонен номер ****и
мобилно устройство таблет ****. Предоставянето на устройството е уговорено от
страните в отделен Договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата
вещ е 104,97 лв. с вкл. ДЦС. За ползването й лизингополучателят се задължава да
заплати една първоначална вноска в размер на 50,00 лв., платима към датата на
сключване на договора, както и двадесет и три месечни лизингови вноски в размер
на 2,39 лв. с вкл. ДЦС всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно с
месечните сметки за ползваните през отчетните периоди « мобилни услуги чрез
номера.
Посочено е, че към периода на издаване
на процесиите фактури спрямо ползваните от Н.Н. мобилни номера и устройства на
лизинг се прилагат следните условия:
-за мобилен номер ****- условията,
договорени в Договор за ****от 28.03.2016 г.;
-за мобилен номер ****- условията,
договорени в Договор за мобилни услуги № **** от 06.05.2016 г.;
-за мобилно устройство **** -
условията, договорени в Договор за лизинг от 28.03.2016 г.;
-за мобилно устройство ****-
условията, договорени в Договор за лизинг от 06.05.2016 г.
Сочи се, че длъжникът не е изпълнил
свои парични задължения, начислени му в 3 бр. фактури, издадени в периода м.
декември 2016 г. - м.април 2017г.: фактура № ****/10.12.2016г., фактура №****/10.01.2017г.,
фактура № ****/10.02.2017г. и фактура №****/10.04.2017г. Във всяка от фактурите
са начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от различни договори,
сключени между него и клиента. Ответникът не е изпълнил свои
парични задължения, начислени му в 4 бр. фактури, издадени в периода м.
декември 2016 г. - м.април 2017г. Във всяка от фактурите са начислени вземания
на мобилния оператор, произтичащи от горепосочените договори, сключени между
него и клиента.
Фактура № ****/10.12.2016г., е
издадена за отчетния период 10.11.2016 -09.12.2016 г. и включва следните
задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер ****- месечна
абонаментна такса 16,66 лв., както и ползвани услуги 206,30 лв. (роуминг
таксуване общо), които са в общ размер на 222,96 лв. без вкл. ДДС - 267,55 лв.
с вкл. ДДС; лизингова вноска за таблет ****- 2,39 лв. с вкл. ДДС; за мобилен
номер ****- месечна абонаментна такса 13,32 лв., както и ползвани услуги 32,24
лв. (гласова поща 4,20 лв., други услуги (номера 0700/0800/00800) 7,29 лв.,
други услуги с добавена стойност 7,50 лв., кратки текстови съобщения (SMS) 4,64
лв., мултимедийни съобщения (MMS) 0,49 лв., разговори към „Грижа за
клиента" 0,12 лв., услуги с добавена стойност (SMS) 8,00лв.), които са в
общ размер на 45,56 лв. без вкл. ДДС - 54,67 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска
за мобилно устройство **** - 3,99 лв. c вкл. ДДС. Общата сума, начислена във
фактурата, е 328,60 лв., като, след приспадане на други начисления и
компенсации в размер на (-108,51) лв. без ДДС - (-130,21) лв. с вкл.ДДС. Общата
сума, начислена във фактурата, е 198,39 лв., като, след приспадане на
надвнесено плащане за задължение от предходен отчетен период в размер на 3,90
лв., претендираната сума по фактурата е 194,49 лв.
Фактура № ****/10.01.2017г. е
издадена за отчетния период 10.12.2016 -09.01.2017 г. и включва следните
задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер ****- месечна
абонаментна такса 16,66 лв. без вкл. ДЦС, която е в краен размер на 19,99 лв. с
вкл. ДДС; лизингова вноска за таблет ****-2,39 лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер
****- месечна абонаментна такса 13,32 лв., както и ползвани услуги 0,54 лв.
(гласова поща 0,50 лв., разговори към „Грижа за клиента" 0,04 лв.), които
са в общ размер на 13,86 лв. без ДЦС - 16,63 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска
за мобилно устройство **** - 3,99 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във
фактурата, е 43,00 лв.
Фактура № ****/10.02.2017г. е
издадена за отчетния период 10.01.2017 -09.02.2017 г. и включва следните
задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер ****- месечна
абонаментна такса 16,66 лв. без вкл. ДЦС, която е в краен размер на 19,99 лв. с
вкл. ДДС; лизингова вноска за таблет ****-2,39 лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер
****- месечна абонаментна такса 13,32 лв., както и ползвани услуги 0,36 лв.
(гласова поща 0,30 лв., разговори към „Грижа за клиента" 0,06лв.), които
са в общ размер на 13,68 лв. без вкл. ДЦС - 16,42 лв. с вкл. ДДС; лизингова
вноска за мобилно устройство **** - 3,99 лв. c вкл. ДДС. Общата сума, начислена
във фактурата, е 42,79 лв.
Сочи се, че след предсрочното
прекратяване на договорите за мобилни услуги, сключени между „Т.Б." ЕАД и Н.Т.Н.,
по негова вина, поради изпадането му в забава, на абоната е издадена фактура № ****/10.04.2017г.,
която включва задължение за заплащане на неустойки за предсрочното им
прекратяване в общ размер на 466,67лв., в съответствие с договореното между
страните, както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за
предоставените с договорите за лизинг мобилни устройства ****и **** в общ
размер на 78,95 лв. с вкл. ДДС. Обявяването на предсрочната изискуемост на
неначислените лизингови вноски е уредено в чл. 12 от Общите условия на
оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за упражняването на това
право е неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч. по
свързаните договори за мобилни услуги. За мобилно устройство ****предсрочно
изискуемият остатък от лизингови вноски е в общ размер на 31,07лв. с вкл. ДДС,
равняващ се на тринадесет неначислени лизингови вноски. За мобилно устройство ****
предсрочно изискуемият остатък от лизингови вноски е в общ размер на 47,88 лв.
с вкл. ДДС, равняващ се на дванадесет неначислени лизингови вноски.
Според ищцовата страна, следва да се
има предвид, че сумата от 466,67лв., представляваща задължение за неустойки за
предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги, не е била предмет на
частното гражданско дело и не се претендира в настоящото производство.
Предвид това общата сума, начислена
във фактурата, е 545,62лв., а претендираната сума по фактурата е 78,95 лв.
Изискуемостта на вземанията на „Т.Б."
ЕАД по всяка от фактурите е настъпвала петнадесет дни след издаването й.
Поради липсата на действия на
ответника, насочени към изпълнение на паричните му задължения, от страна на „Т.Б."ЕАД,
е депозирано заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд - Варна, въз основа на
което е образувано частно гражданско дело №****/2019г. пред 41-ви състав, като
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид разпореждането
на съда по заповедното производство, с което ищеца е уведомен, че издадената по
делото заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е връчена
на длъжника - ответник по настоящото дело при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, в
законоустановения срок се предявява и настоящия иск по чл. 422 ГПК.
С оглед гореизложеното се обосновава
правният интерес от предявения иск.
В
срока по чл. 131 ГПК, е депозиран писмен
отговор от ответника Н.Т.Н. ЕГН **********, чрез
назначен негов особен представител адв.К.Р., с който се изразява становище, че
искът е допустим, но неоснователен. Оспорва се с отговора претендираната
,като дължима сума от ищеца. Възразява
се срещу така предявения иск и срещу фактите и обстоятелствата изложени в
исковата молба. Договорът за лизинг, се сочи, че е сключен : 1.-28.03.2016г. и 2.-6.05.2016 г. От
изложените обстоятелства се настоява, че не е ясно, ответникът извършвал ли е
плащания по тези договори или не. Защо задължения, възникнали през м.март и май се фактурират през м.декември. Неизяснен
е факта на прекратяване на мобилните услуги от оператора, кога, на коя дата са
прекратени услугите. Както лизинговите вноски, така и ползваните мобилни услуги
се сочи, че са периодични плащания. Давността за погасяване на задължението е
тригодишна, която към момента на предявяване на настоящия иск е изтекла. Задължението
се настоява, че е погасено по давност. Задължението възниква от момента на
сключване на договора , а не от фактурирането му. Не се възразява да бъде
назначена ССЕ за изясняване на фактите и обстоятелствата, досежно размера на
задълженията, в случай,че съдът не приеме твърдението на ответника за изтекла
погасителна тригодишна давност. Моли се искът да бъде отхвърлен,
като неоснователен и погасен по давност.
Ø По
допустимостта на предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК:
От
приобщеното в настоящото производство ч.гр.д. №****/2019г. по описа на Районен съд гр.Варна, 41-ви състав, се
установява, че същото е образувано по подадено от ищцовата страна в настоящото
производство, в качеството й на заявител срещу ответника в настоящото
производство, в качеството му на длъжник заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано в деловодството на съда на 10.06.2019г.
Въз основа на депозираното заявление е издадена Заповед №****/15.07.2019г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата на която е
разпоредено на Длъжник Н.Т.Н., ЕГН **********, с адрес
*** да заплати на Кредитор „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление ***,****, сумата 359.23 лева /триста петдесет и девет лева и
двадесет и три стотинки/ - главница, дължима поради неизпълнение на Договор
за ****и Договор за лизинг към него от
28.03.2016 г. и Договор за мобилни услуги № **** и Договор за лизинг към него
от 28.03.2016 г., сключени между Н.Т.Н. и „Т.Б.“ ЕАД, за която сума са издадени
фактури: № ****/18.03.2016 г.; № ****/10.12.2016 г.; № ****/10.01.2017 г.; № ****/10.02.2017
г.; № ****/10.04.2017 г.;както следва: неизплатени абонаментни такси и
използвани услуги за периода 10.11.2016 г. до 09.02.2017 г. в размер на 261.14
лева и сумата 98.09 лева, дължима по договорите за лизинг; и законната лихва от 10.07.2019 г. до
изплащане на вземането, както и сумата 385.00
лева разноски по делото, от които 25 лева заплатена държавна такса и 360
лева адвокатско възнаграждение.
Посочено
е, че вземането произтича от следните обстоятелства:
дължима
сума поради неизпълнение на Договор за ****и Договор за лизинг към него от 28.03.2016 г. и Договор за мобилни услуги
№ **** и Договор за лизинг към него от 28.03.2016 г., сключени между Н.Т.Н. и „Т.Б.“
ЕАД, за която сума са издадени фактури: № ****/18.03.2016 г.; № ****/10.12.2016
г.; № ****/10.01.2017 г.; № ****/10.02.2017 г.; № ****/10.04.2017 г.;както
следва: неизплатени абонаментни такси и използвани услуги за периода 10.11.2016
г. до 09.02.2017 г. в размер на 261.14 лева и сумата 98.09 лева,
дължима по договорите за лизинг.
Посочено е, че присъдената сума може
да бъде: внесена по следната банкова
сметка ***/кредитора IBAN: ***; „****“ АД .
Заповедта
е връчена по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, като заявителят и ищец в настоящото
производство, е уведомен с разпореждане №****/ 26.11.2019г., за възможността да
предяви установителен иск, който същия е предявил преди изтичане на
едномесечния срок от уведомяването му за предявяване на искова молба/вж.пощ.плик
на л.26-дата 08.01.2020г./, на основание чл.415 от ГПК и е представил
доказателства за заведената искова молба по ч.гр.д. №****/2019г. по описа
на Районен съд-гр.Варна – 41 състав.
Вследствие на изложеното, съдът намира,че производството по предявения иск с
правно основание чл.422 от ГПК е допустимо и валидно учредено. С оглед на
гореизложеното, е налице правен интерес от предявената искова претенция.
Вследствие
на изложеното и предвид наличието на идентитет между предявената искова
претенция с издадената заповед, съдът намира,че производството по делото е
допустимо и валидно учредено.
С
оглед на гореизложеното, съдът намира,че производството по предявения иск с
правно основание чл.422 от ГПК е допустимо и съдът дължи произнасяне по
съществото на исковата претенция.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно
и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По отношение на
предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК:
За успешното провеждане
на установителен иск с правно основание чл.415, ал.1 вр. чл.422 от ГПК в тежест
на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума. В разглеждания случай
ищцовата страна е длъжна да установи при условията на пълно и главно доказване
наведените от нея твърдения, обуславящи допустимостта на исковата претенция, а
именно: учредено по нейна инициатива заповедно производство по реда на чл. 410
от ГПК и издадена в нейна полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника
възражение в срока по чл.414 ал.2 от ГПК и депозиране на настоящата искова
молба в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; съществуването на облигационно
отношение между страните, че ответникът има качество на потребител на мобилни
услуги за процесния период по сочения договор , пораждащо задължение
за ответника да плати стойността на потребени далекосъобщителни услуги, размера
и настъпване изискуемостта на задълженията; че в качеството му на доставчик на
мобилни услуги и въз основа на валидно учредено между страните договорно
отношение, той е предоставил посочените услуги на ответника, като е начислил
дължимата стойност за тях съобразно индивидуалния договор и съобразно Общите
условия, поради което се дължи плащане в посочения във фактурите размер; факта на сключен между страните договор , по
силата на който за ответника е възникнало валидно задължение за предоставяне на
далекосъобщителна услуга и предоставяне на устройство на лизинг; факта, че
ответникът е нарушил обективирано в процесния договор валидно задължение;
размера на лизинговите вноски.
От своя страна в тежест
на ответника по делото от своя страна е да установи всички наведени от него
положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които
черпи благоприятни за себе си правни последици, да установи точното във времево
и количествено отношение изпълнение на задължението си за плащане стойността на
претендираните суми или обстоятелства изключващи дължимостта им.
Събраните в хода на производството доказателства са в състояние да
обусловят несъмнения извод, че страните са
обвързани по силата на валидно сключени Договор за ****и
Договор за лизинг към него от 28.03.2016
г. и Договор за мобилни услуги № **** и Договор за лизинг към него от
28.03.2016г.,
по силата на които ищцовото дружество е предоставило на ответника
мобилна услуга, като ответникът е титуляр на
мобилен телефонен номер ****и е предоставено
устройство–****,
Вследствие на процесните
договори за предоставяне на електронни съобщителни услуги и за лизинг, са
възникнали облигационни правоотношения
между страните.
От представените по
делото писмени доказателства – договори, приложения към тях и фактури, се установява несъмнено, че ищцовото
дружество е изпълнило договорните си задължения да предостави определените
услуги и движима вещ-на лизинг, като ответната страна не е представила
доказателства за изпълнение на задължението си за заплащане по стойност и за
съответните периоди така, както са посочени в издадените фактури.
В представените фактури
и приложенията към тях подробно са дадени ползваните от ответника мобилни
услуги и как е формирано задължението му към мобилния оператор и доколкото не
се твърди неправомерна намеса от страна на мобилния оператор в отчета на
доставените на ответника мобилни услуги следва да се приеме, че същите са и
доставени и ответникът дължи заплащането им в уговорения между страните срок.
Предвид на това , че
ответникът , в чиято тежест е било , не е представил доказателства за
престиране на падежа на всяка от претендираните суми за предоставени
далекосъобщителни услуги за процесния период, съдът намира, че е налице виновно
неизпълнение на договорно задължение от страна на ответника.
С оглед изложеното съдът
намира, че предявеният иск по отношение на претендираните суми за неплатени
предоставени далекосъобщителни услуги на ответника , е основателен и следва да
бъде уважен, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на задължението.
По отношение на
претенцията за осъждане на ответника за заплащане на претендираните лизингови
вноски:
Предмет на претенцията
са и суми представляващи дължими лизингови вноски по договор за лизинг от 28.03.2016г.
и от 06.05.2016г., с който на ответника е предоставено ползването на движима
вещ- мобилно устройство ****
и устройство ****.
Заключение на вещото лице Е.Т.,
което съда кредитира като компетентно дадено и обосновано, установява, че по Договор за
лизинг от 28,03,2016г. за
устройство **** ****за периода от
възникването му до дата 10,11,2016г. са
заплатени общо 8 бр. мес.
вноски х 3,99 лв. или
общата сума се равнява на
31,92 лв. По Договор за лизинг от 06,05,2016г. за устройство **** за периода от възникването му до дата 10,11,2016г. са заплатени общо 7 бр. мес. вноски х 2,39 лв. или общата сума се равнява на 16,73 лв. За периода след 10,11,2016г. (т.е. към 10,12,2016г. - дата на първата фактура) , вещото лице сочи, че няма извършвани плащания, за които
са издадени фактури. По първият договор не са заплатени общо 16 бр. лизингови вноски х 3,99 лв. или общо 63,84лв. По вторият
договор не са заплатени общо
17 бр. лизингови вноски х
2,39 лв. или общс 40,63лв.
Към настоящия момент
всяка една от незаплатените лизингови вноски е падежирала и не е заплатена от ответника.
Няма данни за заплащане
на лизинговите вноски, а заявлението по чл.410 от ГПК е подадено в съда след
изтичане на падежа на вноските. Не
са представени доказателства за заплащане на дължимите лизингови вноски от
страна на ответника, поради което тази претенция се явява доказана в своето
основание и размер.
В заключение от
събраните по делото писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че
между ищеца и ответника са възникнали валидни облигационни правоотношения, по
силата на посочените в исковата молба договори за мобилни услуги и договори за
лизинг. Автентичността на подписите на ответника върху договорите и
съпътстващите ги документи не са опровергани. Във всеки от договорите за
мобилни услуги изрично са посочени телефонния номер и номера на СИМ-картата,
както и предоставеното мобилно устройство, така както е описано и в съответния
договора за лизинг. Получаването на устройствата е потвърдено от абоната във
всеки от договорите. Ползването на мобилни услуги от предоставените на
ответника мобилни номера се установява от представените към всяка фактура
справки за общо потребление. Следва да се отбележи, че ответникът като страна
по договорите за мобилни услуги и за лизинг е носител на правата и задълженията
по тези договори и не е материалноправно легитимиран да възразява, че не е
ползвал предоставените мобилни услуги, както и предоставените му мобилни
апарати, след като е получил СИМ-картите и устройствата и не твърди, че
мобилният оператор по някакъв начин е възпрепятствал ползването на услугите
и/или вещите. / В този смисъл Решение №
953/25.05.2021 г., постановено по въззивно гражданско дело № 20213100500667 по
описа за 2021 година на Окръжен съд-гр.Варна./
Възражението на ответника за погасяване на процесните задължения
по давност, съдът намира за неоснователно, с оглед факта, че от падежа на
съответното задължение до предявяване на установителният иск по смисъла на
чл.422 от ГПК, не е изтекъл нормативно предвиденият три годишен давностен срок.
Предвид изложеното,
предявената искова претенция следва да бъде уважена в цялост.
По разноските:
При този изход на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на заплатените от него
съдебно-деловодни разноски, предвид
представения по делото списък с разноски по чл.80 от ГПК , приложен по
делото и доказателствата за реализирани разходи , в общ размер от 735,00лв., от
които държавна такса в размер на 75,00 лв., адвокатско възнаграждение в размер
на 360,00лв. с ДДС, и изплатен депозит
за назначения на ответника особен представител в размер на 300,00 лв.
Съгласно т.12 от Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК
следва да бъдат присъдени с настоящото решение и разноските в заповедното
производство в общ размер от 385,00лв. , от които държавна такса в размер на
25,00 лв. и изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 360,00 лв.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО
на основание чл.422 от ГПК, в отношенията между ищеца „Т.Б."ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление:*** 4, ****, п.к. 1766 ,
от една страна и ответника
Н.Т.Н. ЕГН **********, с адрес ***, п.к. ****, от друга страна, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА следните
суми, а именно:
-сумата в размер на
359.23 лева /триста петдесет
и девет лева и двадесет и три стотинки/ - главница, дължима поради неизпълнение
на Договор за ****и Договор за лизинг към него
от 28.03.2016 г. и Договор за мобилни услуги № **** и Договор за лизинг
към него от 28.03.2016г., сключени между Н.Т.Н. и „Т.Б.“ ЕАД, за която сума са
издадени фактури: №****/18.03.2016г.;№****/10.12.2016г.;№****/10.01.2017г.; №****/10.02.2017г.;
№****/10.04.2017г.; както следва: неизплатени абонаментни такси и използвани
услуги за периода 10.11.2016г. до 09.02.2017г. в размер на 261.14 лева и
сумата 98.09 лева, дължима по договорите за лизинг; и
законната лихва от 10.07.2019г.
до изплащане на вземането, които суми са присъдени с издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, по ч.гр.№ ****/2019г. по
описа на Районен съд гр.Варна, 41-ви състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Н.Т.Н. ЕГН **********,
с адрес ***, п.к. ****, ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б."ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:*** 4, ****, п.к. 1766, сумата в размер на 385,00 лв.,
представляваща съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д. №****/2019г. по описа на Районен съд гр.Варна – 41-ви състав,
както и сумата от 735,00 лв., представляваща сторени от
ищеца съдебно-деловодни разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок, считано от
съобщаването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по
чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните,
заедно със съобщението за постановяването му,
на основание чл.7 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: