Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 16
гр.
Русе, 17.02.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Окръжен съд Русе, в публичното заседание на двадесет и първи януари през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАЛМА ТАРАЛАНСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ЪШЪЛ ИРИЕВА
ЗОРНИЦА ТОДОРОВА – мл.с.
при
секретаря Светла Пеева като разгледа
докладваното от председателя В. т. д. №
441 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.
258 ГПК.
Постъпила е въззивна
жалба от К. гр. С. против Решение № 190 от 30.09.2019
г., постановено по гр. д. № 424/2019 по описа на БРС, в частта в която е
отхвърлен предявеният от дружеството иск против Д.И.П. *** за сумата от 495,00 лв, представляваща договорна лихва,
начислена за периода от 12.11.2018 г. до
11.03.2019 г., договорна такса “Гарант” в размер на 1113,75 лв, начислена за
периода от 12.11.2018 г. До 11.03.2019 г.
и лихва за забава в размер на 12,18 лв, начислена за периода от
13.12.2018 г. До 11.03.2019 г. Излага подробни оплаквания за неправилност на
съдебното решение в тази част. Иска от въззивния съд да постанови решение, с
което да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да постанови
друго, с което предявеният от дружеството иск да се уважи в пълен размер.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна Д.И.П.
чрез адв. Р.Т.
– АК гр. Р. е депозирал писмен отговор по реда и в срока по чл.
263 ГПК, в която развива доводи за неоснователност на жалбата и моли същата да
бъде оставена без уважение, а решението на БРС в тази част да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно. В съдебно заседание представя разписка за
извършено от него плащане на сумата от 1500,00 лв главница и 109,17 лв законна лихва, считано от датата на
заповедното производство по процесния договорза кредит съобразно съдебното
решение.
Въззивната жалба е
подадена от процесуално легитимирано лице, в законоустановения
срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима. При
извършване на въззивния контрол за законосъобразност
и правилност върху първоинстанционното решение в
обжалваната част, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред БРС
доказателства, намира, че въззивната жалба е неоснователна. Решението е
правилно и следва да бъде потвърдено в хипотезата на чл. 272 ГПК чрез
препращане към мотивите на първоинстанционния съд, който е обсъдил задълбочено
и в пълнота събраните по делото доказателства и при липсата на допуснати
процесуални нарушения, е приложил правилно материалния закон.
С оглед наведените в жалбата оплаквания
и доводи, следва да се отбележи следното:
Не се спори от страните по делото, че
между тях е възникнало облигационно правоотношение по сключен Договор за
потребителски кредит от разстояние „Екстра“ № 81626/12.11.2018 г., по който въззивният
жалбоподател е кредитор, а ответникът – клиент, включващ както Специалните
условия, така и Общите условия на договора за кредит. Договорът е сключен при постигнато между страните съгласие след подадена от
длъжника Заявка по интернет, на електронния адрес на ищцовото
дружество www. creditins. bg, чрез попълване на регистрационната форма за
кандидатстване, одобрена от финансовата институция, в резултат на която, след
потвърждаване по телефона от служител на ищеца на самоличността на заявителя,
както и на съгласието на последния да получи заявения кредит в размер на 1500,00
лева, същият бил отпуснат и получен от ответника на каса на партньорски офис на
"Изипей" АД срещу лична карта.
Договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние се сключва между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние, т. е. не е необходимо едновременното им
физическо присъствие (арг. чл.6 вр. пар.1, т.2 от ДР на ЗПФУР) – напр.
електронни формуляри в интернет, разговори по телефон, кореспонденция по имейл
и др. Съгласно чл.18, ал.1, т.1 и ал.2 от ЗПФУР, доставчикът е длъжен да
докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на
потребителя, като за доказване на преддоговорната информация и изявления, се
прилага чл.293 от ТЗ, а за електронните изявления – Законът за електронния документ
и електронния подпис (ЗЕДЕУУ, загл., изм. ДВ, бр. 85/2017г.). Електронното
изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет
стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията, като негов
автор е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител, а
титуляр – лицето, от името на което е извършено електронното изявление (чл.2,
ал.1 вр.чл.4 ЗЕДЕУУ). По смисъла на чл.3, ал.1 от ЗЕДЕУУ, вр. чл.3, т.35 от
Регламент (ЕС) 910/2014г. "електронен документ" означава всяко
съдържание, съхранявано в електронна форма, включително в текстови запис. За
"електронен подпис" по смисъла на чл.13, ал.1 от ЗЕДЕУУ, вр. чл.3,
т.10 от Регламент (ЕС) 910/2014г. се считат данни в електронна форма, които се
добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и
които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва.
В чл.4. 1 от
представените Общи условия, приложими към договора и достъпни на сайта на
дружеството, е посочено, че чрез обявената на сайта на "Кредит Инс"
информация кандидатът избира вида, сумата и периода на кредита, като се
информира за размера на дължимите от него лихви, и чрез приложената в сайта на
кредитодателя регистрационна форма изпраща заявка за избрания вид услуга. Съгласно
чл.2.2. от ОУ преддоговорната информация се предоставя във формата на
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити.
От приетите по делото
писмени доказателства се установява, че със заявка № 81626 подадена на 12.11.2018
г. в 08:37:12 ч., ответникът въззиваем Д.П. е кандидатствал за отпускане на
заем в размер на 1500 лв., продукт "Екстра", сума за връщане 3 108.75
лв., избран метод за плащане: "Изипей" и с поискана банкова гаранция.
Отпускането на кредита е одобрено в
същия ден 12.11.2018 г. в 09:34:00 ч. В заявката е попълнена информация, която
логически е свързана единствено с ответника – неговите три имена, ЕГН, номер на
лична карта и мобилен телефон, месторабота, доходи, както и настоящ адрес,
който съвпада с адреса му на призоваване и с постоянния му адрес. В подадената
заявка е налице препратка към стандартен европейски формуляр и към договора, за
който е отбелязано, че е видян от потребителя на 12.11.2018 г.. в 09:34:44 ч.,
и договорът е със статус "подписан". С представения договор за
потребителски кредит "Екстра" № 81626 от 12.11.2018г. и погасителен
план към него въззивникът като кредитодател се задължава да предостави заем в
размер на 1500 лв., който заемателят се задължава да върне, заедно с лихва и
такса "Гарант" на равни месечни вноски в срок от 11 месеца, с краен
падеж 10.10.2019 г. Уговорен е годишен процент на разходите 49.70 % и фиксиран лихвен
процент 36 %.
С Решение № 70 от
19.02.2014 г. постановено по реда на ВКС по гр.д.№ 868/2012 г., 4-то
гр.отделение е прието, че възпроизвеждането на електронния документ върху
хартиен носител не променя характеристиката му. Съгласно чл.184, ал.1, изр.1 от ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител като препис, заверен
от страната. Ако другата страна не поиска представяне на документа и на
електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството
на изявлението и неговото съдържание. В случая такова искане не е направено от
ответната страна и съдът трябва да приеме за доказано, че между страните е
възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит "Екстра"
№ 81686/12.11.2018 г.. По делото е доказано изпълнението на основаното
задължение на въззивника реално да предостави заемната парична сума. Същата
ведно със законната лихва, изчислена към 29.11.2019 г. е върната, за което е
представена по делото пред въззивната инстанция разписка №
0200010029439780 от 28.11.2019 г.
Претенцията на въззивния жалбоподател за
заплащане на сумата, представляваща такса "Гарант", съгласно чл. 4.1
от Договора се явява неоснователна. Съгласно чл.8.1 от Общите условия, с цел
гарантиране и обезпечаване погасяването на всички дължими и изискуеми вземания
на кредитодателя към кредитополучателя, до три дни след одобрение на кредита
последният следва да представи оригинал на банкова гаранция, покриваща пълния
размер на дължимата по кредита сума, което е задължително условие за отпускане
на кредита. Ако такава гаранция не бъде представена, кредитодателят може да
предостави на кредитополучателя гаранция от посочено и одобрено от страните
дружество гарант, като в този случай кредитодателят се задължава да събира
дължимите гаранционни такси от името на избраното от кредитополучателя
дружество гарант. В чл.4 от Договора е указано, че кредитополучателят е избрал
кредитодателят да ангажира дружество гарант за гарантиране връщане на вноските
по кредита, за което се е съгласил да заплати на кредитодателя и такса
"гарант", разсрочена към месечните му вноски, като не се посочва кое
е дружеството гарант, въпреки, че в заявката за отпускане на кредит кредитополучателят е посочил, че желае
банкова гаранция, което е в нарушение на неговите права и липсва съвпадение
между изразеното от потребителя желание за обвързване с конкретна договорна
клауза и отразеното в договора.
Въззивният съд при
тълкуване на чл.4 от Договора във връзка с чл.8 от ОУ, намира, че клаузата,
установяваща дължимост на такса "Гарант" в размер на 1113,75 лв,
заобикаля закона – чл.21, ал.1 вр. чл.19, ал.4 от ЗПК, и противоречи на добрите
нрави, доколкото целта, за която същата е уговорена, излиза извън естеството на
нейните обезпечителни и обезщетителни функции. В случая таксата
"Гарант", посочена като глобална сума 1113,75 лв., се кумулира към
погасителните вноски, което води до скрито оскъпяване на кредита и дава
възможност за неоснователно обогатяване на на търговеца за сметка на потребителя.
Тази такса в размер над 74,2 % от размера на главницата, заобикаля и
изискването на чл.19, ал.4 от ЗПК и установените максимално допустими размери
на годишния процент на разходите по потребителски кредити.
С оглед изложеното,
предвид нищожността на чл.4 от процесния договор за заем, липсва основание за
заплащане на такса "Гарант", до който законосъобразен извод е стигнал
в решението си и първоинстанционният съд.
С оглед изхода на
делото въззивният жалбоподател следва да
бъде осъден да заплати на въззиваемата страна разноските по делото за
настоящата инстанция в размер на 500,00 лв за заплатено адвокатско възнаграждение
съобразно представената справка по чл. 80 ГПК.
На основание
изложеното, Русенският окръжен съд
Р Е Ш И :
Потвърждава Решение
№ 190 от 30.09.2019 г., постановено по гр. д. № 424/2019
по описа на БРС, в частта в която е отхвърлен предявеният от дружеството иск против Д.И.П. *** за сумата от 495,00 лв, представляваща договорна лихва,
начислена за периода от 12.11.2018 г. до
11.03.2019 г., договорна такса “Гарант” в размер на 1113,75 лв, начислена за
периода от 12.11.2018 г. До 11.03.2019 г.
и лихва за забава в размер на 12,18 лв, начислена за периода от
13.12.2018 г. До 11.03.2019 г.
Осъжда К.гр.
С., ****да заплати на Д.И.П. ЕГН: ********** ***, сумата от
500,00 лв. разноски по делото пред РОС за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване, предвид чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: