№ 61
гр. Пловдив , 12.05.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
закрито заседание на дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Христо И. Крачолов
Членове:Иван Х. Ранчев
Веселин Г. Ганев
като разгледа докладваното от Христо И. Крачолов Въззивно частно
наказателно дело № 20215000600242 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 450 ал. 3 изр. 2 НПК.
С определение № 260269/15.04.2021 г., по ЧНД 121/2021 г. Старозагорският окръжен
съд е оставил без уважение молбата на осъдения Н. С. Ц. за замяна на наказанието
ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР, наложено му с присъда № 17/26.03.2002 г. по НОХД № 539/2000 г.
по описа на Окръжен съд – *, влязла в сила на 24.04.2003 г. с наказание 30 години лишаване
от свобода.
Недоволен от така посоченото определение е останал осъденият Н.Ц., който го е
обжалвал с искане то да бъде отменено и наказанието му доживотен затвор се замени с
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Окръжна прокуратура и началникът на затвора не са взели становище по жалбата.
Във въвззивната жалба се прави искане за лично призоваване на осъденото лице в
залата.
Пловдивският апелативен съд счита, че производството е по реда на глава ХХІІ НПК.
Съгласно хипотезата на чл. 345 ал. 1 пр. 1 НПК е предвидено въззивната инстанция да
разгледа частната жалба в закрито заседание, а само когато намери за необходимо – в
съдебно заседание, с призоваване на страните. В конкретния случай настоящата инстанция
счита, че такава необходимост няма.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото
1
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените
оплаквания в жалбата, намира и приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
В мотивите към атакуваното определение Старозагорският окръжен съд е направил
внимателен, точен и прецизен анализ на съдебното минало на подсъдимия. Пространно са
описани предходните му осъждания, като е посочено, че по присъдите по НОХД № 56/1997
г. по описа на Районен съд – Чирпан, НОХД № 128/1998 г. на Районен съд – Чирпан, НОХД
№ 277/2002 г. по описа на Районен съд – Чирпан, НОХД № 46/2003 г. по описа на Районен
съд – Първомай и НОХД № 76/2008 г. по описа на Районен съд - Чирпан е наложено едно
общо най-тежко наказание в размер на 5 години ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като
посочените по-горе осъждания образуват една кумулативна верига. Въззивната инстанция
констатира, че е допусната досадна техническа грешка относно посоченото време на
извършване на деянието по НОХД № 46/2003 г. по описа на Районен съд – Първомай, като в
мотивите към присъдата са възпроизведени данните в становището на началника на Затвора,
че същото е извършено на 24.01.2004 г., а, видно от приложеното в затворническото досие
копие от съдебен акт – присъда №28/18.06.2003 г.по цитираното дело, това е сторено на
24.01.1994 г.
Отделно от това, първостепенният съд е посочил, че по осъжданията по НОХД №
988/2002 г. на Окръжен съд – Пловдив и НОХД № 539/2000 г. на Окръжен съд – * е
определено едно общо най-тежко наказание, а именно ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР.
С определение № 486/04.08.2020 г. по ЧНД № 317/2020 г. на Старозагорския окръжен
съд, на основание чл. 27 ал. 1 изр. 1 НК, е присъединено изцяло и наказанието по НОХД №
305/2019 г. на Старозагорския окръжен съд в размер на 2 години лишаване от свобода към
общото наказание доживотен затвор, определено по ЧНД № 1/2013 г. на Районен съд –
Чирпан.
На основание чл. 27 ал. 1 изр. 2 НК е определено едно общо наказание ДОЖИВОТЕН
ЗАТВОР. Определението е влязло в сила на 15.10.2020 г.
Старозагорският окръжен съд правилно е установил, че осъденият Н.Ц. е постъпил в
затвора на 24.11.1999 г. Зачетено е изтърпяно време по НОХД № 56/1997 г. на Районен съд
– Чирпан в размер на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода. Зачетен е предварителен
арест от 7 дни по НОХД № 539/2000 г. на Окръжен съд – *. Определеното общо наказание в
размер на 5 години лишаване от свобода е изтърпяно на 08.05.2003 г., от която дата е
приведено в изпълнение и наказанието ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР. Така към 15.04.2021 г.
осъденият е изтърпял 17 години 11 месеца и 14 дни.
Законосъобразно е прието, че съгласно разпоредбата на чл. 38а ал. 3 НК,
доживотният затвор може да бъде заменян с наказание лишаване от свобода за срок от 30
2
години, ако осъденият е изтърпял не по-малко от 20 години. В случая безспорно установено
е, че осъденото лице и към настоящият момент не е изтърпяло 20 години лишаване от
свобода, поради което напълно правилно Старозагорският окръжен съд е преценил, че
молбата следва да бъде оставено без уважение.
Предвид изложеното и Пловдивският апелативен съд намира, че атакуваното
определение следва да бъде потвърдено, поради което и
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260269 от 15.04.2021 г. по ЧНД № 121/2021 г. на
Старозагорския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3