№ 1104
гр. Пловдив, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Милена Анг. Левашка Августинова
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20255300502271 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Сити кеш“ ООД против Решение №
2869/09.06.2025г., пост. по гр.д.№ 403/2025, ПРС, с което е прогласена за нищожна
клаузата на чл. 3.10 от Договор за паричен заем Кредирект № 558817/16.08.2021 г.,
сключен между ищеца Г. Р. И. и ответника „Сити Кеш“ ООД, с която е предвидено
заплащане на такса в размер на 209,97 лева за експресно разглеждане на документи за
отпускане на паричен заем, като противоречаща на закона и принципа на добрите
нрави, по предявения от Г. Р. И., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. С. Н. от АК –
Пловдив, против „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5, установителен иск с
правно основание чл. 124 от ГПК вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 от ЗЗП вр.
чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и чл. 19, ал. 4 от ЗПК вр. чл. 21, ал. 1 от ЗПК.
Жалбоподателят „Сити кеш“ ООД поддържа, че решението е недопустимо, т.к.
липсва правен интерес от водене на това производство. Сочи, че кредитът е погасен
изцяло и предсрочно на 13.09.2021г.. Твърди, че процесната клауза изобщо не е
породила действие, т.к. кредитът е погасен в рамките на гратисния период на
действието й. Поради изложеното счита, че за ищцата не съществува никакъв интерес
от прогласяване на нищожността на тази клауза в договора. Позовава се на практика на
съдилищата и на СЕС. Моли първоинстанционното решение да бъде обезсилено, а
1
производството прекртено. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Г. Р. И. не е взема становище.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице –
ответник по делото, останал недоволен от постановеното съдебното решение, откъм
съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
Жалбоподателят е ответник в производството пред първоинстанционния съд,
сезиран с установителен иск за обявяване на недействителността на договорна клауза
в договор за кредит между страните.
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че между страните е
налице сключен договор за кредит, че в същия има клауза за заплащане на неустойка,
която клауза е недействителна като противоречаща на изискванията на ЗПК, т.к. цели
заплащане на дейности, които са присъщи на дейността по отпускане на кредити на
потребители. При това положение е уважил предявения иск.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,
който е допустим и подсъден е на този съд, произнесъл се е в законен състав и в
рамките на изложените фактически твърдения и е дал търсената защита.
Настоящата инстанция намира, че решението е правилно и законосъобразно по
следните съображения:
От фактическа страна е категорично установено, че е налице сключен между
Сити кеш ООД и Гюлфия И. договор за паричен заем № 558817/16.08.2021г.. В чл.3.10
от договора е записано, че се дължи такса за експресно разглеждане от 209.97лв. По
делото няма спор и се признава че кредитополучателят е върнал получената главница
от 400лв. преди датата на падежа.
При така установените факти по делото се правят следните изводи: Спорът
между страните , така както е формулиран във въззивната жалба е дали изобщо е
допустим установителен иск за недесйтвителност на клауза в договора за кредит, при
положение, че задължението по договора е погаасено преди датата на падежа му.
Жалбоподателят е поддържал, че за ищеца липсва правен интерес от предявяване на
установителен иск за установяване недействителността на тази клауза.
Предявеният иск е установителен - за прогласяване нищожността на клауза
2
вдоговор за заем поради несъответствието на същата с разпоредбите на ЗПК. Съгласно
чл.124,ал.1 от ГПК при наличие на интерес може да се предяви иск за установяване
съществуването на едно правно отношение или на едно право. Правният интерес
обуславя допустимостта на иска и той се изразява от необходимостта на разрешаване
на спора със сила на пресъдено нещо. Наличието на правен интерес е абсолютна
процесуална предпоставка за правото на иск, за която се следи служебно от съда. В
светлината на защитата на потребителските права, съгласно разясненията на СЕС,
които са задължителни за българските съдилища, правният интерес следва да се
разглежда по-либерално и да се признае правото на потребителя да иска внасянето на
яснота относно действителността на договори или клаузи от тях, дари и задължението
по същите вече да е изпълнено. Така с Решение от 23.11.2023г. по дело С-321/22 на
СЕС е поставен въпрос да бъде установено дали член 7, параграф 1 от Директива
93/13, разглеждан във връзка с принципа на ефективност, трябва да се тълкува в
смисъл, че не допуска разпоредби от националното право, съгласно тълкуването им в
съдебната практика, изискващи доказването на правен интерес, за да може да се уважи
съдебен иск на потребител за установяване на непротивопоставимостта на
неравноправна клауза, съдържаща се в сключен с продавач или доставчик договор, тъй
като се счита, че такъв интерес липсва, когато потребителят разполага с друг иск,
защитаващ повече правата му, по-специално иск за връщане на недължима престация.
СЕС е посочил, че отхвърлянето на иска на потребителя за установяване на
неравноправността на договорните клаузи поради липса на годен правен интерес, като
бъде пренасочен към по-благоприятно средство за защита, означава в процедурите, с
които се цели на потребителите да се предостави исканата от Директива 93/13 защита,
да се въведе източник на ненужни сложност, утежняване, разходи и правна
несигурност, който може да ги разубеди да предявят правата си, които черпят от тази
директива в нарушение на принципа на ефективност. Посочено е, че отхвърлянето на
установителния иск на потребителя и задължаването му да предяви иск, който
защитава в по-голяма степен правата му, би било в противоречие с общия интерес от
добро правораздаване, по-специално с изискването за процесуална икономия. Изведен
е и извод, че чл. 7, § 1 от Директива 93/13, разглеждан във връзка с принципа на
ефективност, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредби от
националното право, съгласно тълкуването им в съдебната практика, изискващи
доказването на правен интерес, за да може да се уважи съдебен иск на потребител за
установяване на непротивопоставимостта на неравноправна клауза, съдържаща се в
сключен с продавач или доставчик договор, тъй като се счита, че такъв интерес липсва,
когато потребителят разполага с иск за връщане на недължима престация.
Както вече бе посочено, практиката на СЕС е задължителна за прилагане от
българските съдилища, поради което и в случая следва да намери приложение по
отношение на предявения иск.
3
По същество настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния
съд, че процесната клауза за дължимост на суми, съставляващи такса за разглеждане на
искането за отпускане на заем противоречи на изискванията на чл.10А, ал.2 от ЗПК.
Съгласно сочената норма е нищожна клауза в потребителски договор, изискваща от
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. Процесната клауза е именно такава – изисква се заплащане на такса за
разглеждане на искането за кредит, поради което и следва да бъде обявена за
нищожна. Предявеният иск като основателен следва да бъде уважен.
Първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено.
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят следва да заплати на адв. С. Н., сумата от
100лв., възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на осн. чл.38 от ЗА,
определена от съда с оглед фактическата и правна сложност на делото и извършената
работа - подаване на молба становище за ОСЗ.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2869/09.06.2025г., пост. по гр.д.№ 403/2025, ПРС.
ОСЪЖДА Сити кеш ООД, ЕИК *********, да заплати на адв. С. Н., АК-
Пловдив, сумата от 100лв., възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на
осн. чл.38 от ЗА.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4