РЕШЕНИЕ
№ 52
гр. Царево, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Георги Янч. Николов
при участието на секретаря А. Д. Д.а
като разгледа докладваното от Георги Янч. Николов Гражданско дело №
20222180100195 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от
ТД на НАП-София, чрез процесуален представител Р. В. Б.-С. - главен
публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП-София, срещу:
“Б.“ЕООД, ЕИК****със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Д.“ №
***, ет. ****, ап. ****, ЕГН ********** и “С. Б. И. П.“ЕООД, ЕИК
************ със седалище и адрес на управление: гр. С. ж.к. „К. ********“
бл.******, вх. .*** ет. *****, ап. *****, представлявано от управителя О. А.
С., роден на ********** г., гражданин на Р. ф., с която се иска да бъде обявена
за недействителен по отношение на държавата на основание чл. 216, ал.1, т.4
от ДОПК договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на
19.05.2017 г., обективиран в нотариален акт № 46, том 2, peг. № *****, дело №
***** от 19.05.2017 г. на нотариус с рег. № ***** на Нотариалната камара с
район на действие РС-Царево, вписан на същата дата под акт № ******, том
II, дело № ****, вх. рег. № ***** в Службата по вписванията при същия
районен съд, с който "Б. ЕООД, ЕИК ******* е продала на "С. Б. И. П. ЕООД,
ЕИК ****** поземлен имот с идентификатор********* *, находящ се в с. Л.,
общ. Ц., обл. Б., м местността „Т.", с площ от **** кв.м., при съседи: имоти с
идентификатори: ******,*******,*******, ведно с построената в него вилна
сграда с идентификатор ******* със застроена площ по кадастрална карта:
122 кв. м., предназначение: вилна сграда - еднофамилна брой етажи: 1, за
обща цена в размер на 50 000 евро, като сделка, извършена с намерение да се
увреди публичния взискател.
1
Ищецът ТД на НАП-София, излага, че първия ответник „Б.“ ЕООД,
ЕИК ******** има публични задължения в размер на 130 014.22лв., от които
главница в размер на: 68 297.85 лева и лихва в размер на: 61 716.37 лв. към
17.05.2022г., които са непогасени и към момента. Сочи, че публичните
задълженията на „Б.“ ЕООД са установени със Справка - декларация по ЗДДС
за периода от м. 08.2013г. до м. 03.2014 г.; Справка-декларация по ЗДДС за м.
03.2015г.; Декларация образец № 6 за периода от м. 09.2012г. до м. 10.2015г., и
са подробно описани по вид, номер, дата и размер на задължението в Справка
за общите задължения на задълженото лице към 17.05.2022 г.
Сочи, че въпреки наличието на непогасени публични задължения, на
19.05.2017 г. длъжникът "Б." ЕООД ЕИК ********* отчуждил свои
недвижими имоти, като продал на "С. Б. И. П. *" ЕООД ЕИК ***********
гореописания недвижим имот.
Твърди, че с процесната продажба на недвижимия имот длъжникът „Б.“
ЕООД е намалил имуществото си. Сделка е извършена след деклариране на
публични задължения за данъци и здравно-осигурителни вноски и длъжникът
"Б." ЕООД, въпреки, че е знаел, че има значително по размер парично
задължение към свой кредитор и независимо от това, се е разпоредил с това
имущество. До настоящия момент натрупаните публични задължение не са
погасени и задълженото лице „Б.“ ЕООД, не разполага с други свободни от
тежести материални активи, които да обезпечат установените и изискуеми
задължения.
Излага, че в рамките на една година „Б.” ЕООД, ЕИК ******** е
отчуждило шестнадесет недвижими имота и едно МПС. С отчуждаването на
имуществото си "Б." ЕООД, ЕИК ******** лишило кредиторите на
дружеството от възможността да се удовлетворят от неговата реализация.
Сочи, че извършването на множество сделки, с които задълженото лице „Б.
ЕООД намалява значително имуществото си за кратък период от време, ясно
очертават намерението му за съзнателно увреждане на публичния взискател.
Извършените сделки са довели до ощетяване на държавния бюджет, което
обосновавало и правния интерес, който има приходната администрация от
предявяване на настоящия иск.
С оглед на изложеното, моли съдът да обяви на основание чл. 216, ал.1,
т. 4 от ДОПК за недействителни по отношение на НАП: покупко-продажбата,
обективирана в нотариален акт № *****, том 2, вх. рег. № ******* от
19.05.2017 г. на Службата по вписванията - Царево, с който „Б.“ ЕООД, ЕИК
*********** прехвърля собствеността на поземлен имот с идентификатор
*********, находящ се в с. Л., общ. Ц., обл. Б., в местността „Т.“, с площ от
******* кв. м., при съседи: имоти с идентификатори: **********,
************, **************, *************, ведно с построената в него
вилна сграда с идентификатор ************ със застроена площ по
кадастрална карта от 122 кв. м., предназначение: вилна сграда - еднофамилна,
брой етажи: 1 за обща цена в размер на 50 000 евро, като сделка, извършена с
намерение да се увреди публичния взискател.
Препис от съдебните книжа е надлежно връчен на ответника „С. Б. И.
2
П. *“ ЕООД с ЕИК *********, който в срока по чл.131 от ГПК чрез надлежно
упълномощен процесуален представител - адв. С. С. е депозирал писмен
отговор с вх.№ 4729/19.10.2022 г., с който взема становище за
неоснователност на предявения иск по чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК, като излага
подробни доводи и мотиви. Счита, че няма обективен признак на увреждане,
поради което не е налице хипотезата на чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК. На
следващо място прави възражение за изтекла погасителна давност, тъй като
срока за предявяване на иска е обвързан с погасителната давност на основното
вземане /чл.171 от ДОПК/. Оспорва съдържанието и достоверността на
приложените справки за задълженията на „Б.“ ЕООД. Моли искът да бъде
отхвърлен като неоснователен.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил ОИМ от назначения на „Б.“
ЕООД, особен представител - адв. Г. Н.. В него намира предявеният иск за
допустим, но неоснователен. Посочва се, че в тежест на ищеца е да установи
наличието фактическия състав по чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК, пораждащ
правото на иск за обявяване на относителна недействителност спрямо
държавата на съответните действия и сделки. Законът санкционира тези
действия, които са били предназначени да увредят публичния взискател.
Намерението за увреждане трябва да бъде установено. В хипотезата на чл.
216, ал. 1, т. 4 от ДОПК то не се предполага, а подлежи на доказване и
доказателствената тежест за ищеца. Излага се, че в обстоятелствената част на
исковата молба не се съдържат конкретни действия за намерението за
увреждане на публичния взискател - кредитор, нито се сочат доказателства за
такова намерение, а единствено се сочи, че дружеството било „отчуждавало”
недвижимите си имоти, включително и процесния. С отчуждаването на
имущество „Б.“ ЕООД лишавало кредиторите си от възможността да се
удовлетворят от тяхната реализация, извършените сделки били довели до
ощетяване на държавния бюджет, което и обосновавало правния интерес от
завеждане на делото. Посочва се, че ищецът не прави разлика между
обосноваване на правния интерес и заявяване на фактическите обстоятелства,
от които прави извод за наличие на субективния елемент, като елемент от
фактическия състав на правната норма на чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК, който
следва да бъде доказан. Намира, че не е налице равнопоставеност на
обективна увреда на кредитора, която несъмнено всяко разпореждане от
патримониума на длъжника представлява и наличието на субективен елемент,
какъвто законът изисква - намерение за увреждане на публичния взискател -
кредитор. Също така обективния факт, че взискателят е увреден не водел до
извода за намерение за това.
На следващо място се релевира, че липсва и субективният елемент на
нормата на чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК, като се излагат подробни съображения
в тази насока.
Оспорва се приложената към делото справка за задължения на НАП
към 17.05.2012 г. (под № 5 от доказателствата). Навеждат се твърдения, че
същата съдържа неверни данни, както и, че същата е негодна да установи
твърдените факти. Оспорва и приложените Справки за задължения на
осигурител по Декларация обр. 6 за периода от м.09.2012 г. до м. 10.2015 г. и
3
Справка за подадени по ел. път документи по ЗДДС за периода от м. 08.2013 г.
до м. 03.2014 г., както и две справки без наименование освен титула. Детайлна
информация за фирма „Б.“ т. нар. справки не представляват официален
документ по смисъла на ГПК (издаден от длъжностно лице в кръга на
службата му по установените форма и ред)“.
Релевира се, че към настоящия момент „Б.“ ЕООД не дължи, каквито и
да е било публични вземания.
Прави се възражение за изтекла погасителна давност, както за
абсолютна, така и за 5 годишната.
Въз основа на събраните доказателства съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Установи се по делото е, че с годишни данъчни декларации по ЗКПО,
месечни справки-декларации по ЗДДС и декларации образец 6, подадени от
дружеството-продавач в периода преди м. май 2017 г. от страна на „Б.“ ЕООД,
са декларирани пред НАП данъчни и осигурителни задължения за периода м.
09.2012 г. до м. 10.2015 г., индивидуализирани в исковата молба и
приложението към нея, в общ размер на 68297,85 лв. главница и 61716,37 лв.
лихва, начислена към 17.05.2022 г. (един ден преди предявяването на иска).
Тези задължения не са платени към момента.
За установяване на задълженията на „Б.“ ЕООД ищецът представи
справки от данъчната му сметка. Съгласно представената справка /л.19- 27 по
делото/, актуална към 17.05.2022 г. задълженията на „Б.“ ЕООД в периода
2012-2015 г. са в размер на 130014,22 лв., в т.ч. главница 68297,85 лв. и
61716,37 лв. - лихва.
От приетото като доказателство по делото разпореждане за
присъединяване изх. № С160022-**********/15.11.2016 г. се установи, че
срещу ответника „Б.“ ЕООД има образувано изпълнително дело №
22150027186/2015 г. по описа на ТД на НАП-София.
Установи се също от приетите като доказателства по делото
постановления от 07.07.2017 г., 18.12.2017 г., 12.01.2018 г. 04.10.2018 г., че
публичният изпълнител е предприел действия за налагане на обезпечителни
мерки. Установи се също, че са наложени запори върху налични и постъпващи
суми по банкови сметки, депозити вложени вещи в трезори съдържание на
касети както и суми предоставени за доверително управление на ответника
„Б.“ ЕООД.
Не се спори, че с нотариален акт № ******, том 2, peг. № ******, дело
№ 202 от 19.05.2017 г. на нотариус с рег. № ****** на Нотариалната камара с
район на действие РС-Царево, вписан на същата дата под акт № *****, том II,
дело № ******* вх. рег. № ***** в Службата по вписванията при същия
районен съд, с който „Б.“ ЕООД, ЕИК ******* е продала на „С. Б. И. П. *“
ЕООД, ЕИК ******* поземлен имот с идентификатор ******, находящ се в с.
Л., общ. Ц., обл. Б., местността „Т.", с площ от ***** кв.м., при съседи: имоти
с идентификатори: *********,***********,**************,***********,
ведно с построената в него вилна сграда с идентификатор ********* със
4
застроена площ по кадастрална карта: 122 кв. м., предназначение: вилна
сграда - еднофамилна брой етажи: 1, за обща цена в размер на 50 000 евро.
Установи се по делото от представената с исковата молба справка №
595048/17.05.2022 г. от Агенция по вписванията, че след продажбата на
недвижимия имот обективирана в горепосочения нотариален акт в
собственост на дружеството - продавач „Б. ЕООД са останали още три
недвижими имота, с които се е разпоредило в последствие.
От показанията на разпитания по делото свидетел се установи, че
дружеството-продавач е осъществявало по занятие преимуществено сделки,
свързани с продажбата на недвижими имоти.
Спорни по делото са останали въпросите – бил ли е погасен предявения
иск по давност, налице ли са установени публични задължения за
прехвърлителя по сделката, били ли са погасени по давност задълженията на
дружеството-продавач установени по Справка - декларация по ЗДДС за
периода от м. 08.2013 г. до м. 03.2014 г.; Справка-декларация по ЗДДС за м.
03.2015 г.; Декларация образец № 6 за периода от м. 09.2012 г. до м. 10.2015г.,
подробно описани по вид, номер, дата и размер на задължението в Справка за
общите задължения на задълженото лице към 17.05.2022 г.
Спорен по делото е и третия елемент от фактическия състав на чл. 216,
ал. 1, т. 4 от ДОПК - налице ли е доказано от ищеца намерение на първия
ответник да увреди публичния взискател чрез извършване на
прехвърлителната сделка със собствения си недвижим имот и следва ли да се
уважи предявеният иск по чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК.
По повод спорните въпроси, съдът установи следното:
Предявената искова претенция с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 от
ДОПК е процесуално допустима. В тази връзка неоснователно е възражението
на процесуалния представител на ответника „С. Б. И. П. *“ ЕООД, с което
твърди, че предявеният иск е погасен по давност поради неупражняване на
това право в петгодишния срок. Съгласно чл. 62, ал. 2 от ГПК, срокът не се
смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата или в
електронна форма. От пощенското клеймо, положено върху плика, исковата
молба е изпратена на 18.05.2022 г., т.е. един преди изтичането на давностния
срок. Без значение е обстоятелството, че исковата молба е постъпила в
деловодството на съда на 25.05.2022 г., щом е подадена по пощата в срок.
В настоящия казус е налице правен интерес от търсената защита.
Интересът произтича от нейното естество. Щом ищецът твърди, че в негова
полза съществува потестативно право, подлежащо на съдебно осъществяване
е налице интерес от предявения конститутивен иск.
Налице е и процесуалната легитимация на страните. Исковата
претенция е предявена от надлежна страна против надлежни страни. При иск с
правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК легитимиран да предяви иска е:
„съответният публичен взискател“ или „публичният изпълнител“, а
легитимирани ответници са длъжникът и третото лице, страни по атакуваната
сделка, като легитимацията на длъжника и третото лице, страни по
5
атакуваната сделка е съвместна, касае се за задължително необходимо
другарство.
Предявената искова претенция е неоснователна и недоказана по
следните съображения:
За да възникне твърдяното потестативно право на ищеца на основание
чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК е необходимо по делото да се докаже, че са
осъществени всички кумулативно изискуеми елемента от сложния фактически
състав, визиран с разпоредбата на чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК, а именно: 1/
наличие публично вземане на държавата, установено по съответния начин; 2/
сключването на сделка след датата на установяване на публичното
задължение, съответно след връчване на заповед за възлагане на ревизия;
3/сделката да е извършена с намерение за увреждане на публичния взискател,
като в последната хипотеза за разлика от общата норма на чл. 135 от ЗЗД
намерението за увреждане у третото лице не е елемент от фактическия състав.
/В този смисъл Решение № 69/22, 06, 2012 г., т.д. № 534/2011 г. на І ТО на
ВКС/. Достатъчно е да не е налице един от посочените по-горе елементи, за да
се направи извод за неоснователност на исковата претенция, предявена на
посоченото правно основание.
В настоящия казус не са осъществени два от трите елемента на
сложния фактически състав, посочен по-горе. До този извод съдът стига, като
взе предвид следното:
Съгласно чл. 216, ал.1, т. 4 от ДОПК в редакцията й действала към
момента на сключване на процесната сделка недействителни по отношение на
държавата, съответно на общините, са сключените след датата на
установяване на публичното задължение, съответно след връчването на
заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени
публични задължения и с намерение да се увредят публичните взискатели.
На първо място правно релевантни за приложението на чл. 216, ал. 1 от
ДОПК, са само тези публични задължения на длъжника, които са установени
по надлежния ред с влязъл в сила административен акт или с влязло в сила
съдебно решение или за които на длъжника е връчена заповед за започване на
ревизия, приключила с тяхното установяване, преди извършване на
разпоредителната сделка или действие, предмет на предявен иск по чл. 216,
ал. 1, т. 4 от ДОПК. /В този смисъл са постановените по реда на чл. 290 от ГПК
решение № 436/22.12.2011 г. по гр. д. № 308/2011 г. на ВКС, ІІІ г. о., и решение
от 30.12.2009 г. по т. д. № 430/2009 г. на ВКС, І т. о./. Т.е. цитираната
разпоредба в редакцията й, действала до 01.01.2021 г., не се прилага за
публични задължения, декларирани от задълженото лице, тъй като те нямат
качеството „установени“ по смисъла на закона.
Макар да са отразени в подадени от длъжника данъчни декларации,
публичните задължения, с които е обосновано правото на иск по чл. 216, ал. 1,
т. 4 от ДОПК, не носят белега „установеност“ по смисъла на чл. 216, ал. 1, т. 4
от ДОПК, тъй като не е доказано за тях да има влязъл в сила административен
акт или влязло в сила съдебно решение или на длъжника да е връчена заповед
за започване на ревизия за установяването им.
6
Разпоредбата на чл. 108, ал. 2 от ДОПК пък предвижда, че ако не е
издаден ревизионен акт и срокът за започване на ревизия по чл. 109 е изтекъл -
пет години от изтичането на годината, в която е подадена декларацията,
задълженията по нея следва да се считат за окончателно установени. По
делото не са установяват данни, че към момента на сключване на
разпоредителната сделка задълженията да са били установени и при
предпоставките на чл. 108, ал. 2 от ДОПК или след приключена процедура по
чл. 107, ал. 3 във вр. с ал. 1 ДОПК. Към 19.05.2017 г. не е бил изтекъл срокът
по чл. 108, ал. 2 от ДОПК за нито едно от изброените в исковата молба
задължения.
Предвид всичко изложено липсва първата от задължителните
предпоставки за уважаване на иска – наличие на установени задължения или
на връчена заповед за възлагане на ревизия преди сделката. Само на това
основание искът следва да се отхвърли.
За пълнота на решението следва да се обсъдят и останалите възражения
на ответниците.
На първо място следва да се коментира направеното от ответниците
възражение за изтичане на абсолютната десетгодишна давност по чл. 171, ал. 2
от ДОПК, както и възражението за изтичане на кратката давност по чл. 171,
ал. 1 от ДОПК.
Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с
изтичането на 5 годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината,
следваща тази, през която е трябвало да се плати публичното задължение,
освен ако в закон е предвиден по-кратък срок, а в ал. 2 е предвидено, че те се
погасяват независимо от спирането или прекъсването на давността с изтичане
на 10-годишен давностен срок, освен в изчерпателно посочените хипотези,
наличие на някоя от които не се твърди и не се установява по делото.
Факта на изтичане на абсолютната давност, настъпил в хода на
производството по настоящото дело, следва да бъде взет предвид при
постановяване на решението, на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК. Тоест дори и
да се установява, че към датата на процесната сделка дружеството – продавач
да е имало непогасени задължения по представените данъчни декларации, то
към момента са погасени всички задължения с изключение на тези по справка-
декларация по ЗДДС за м. Март 2015 г. и тези по декларация - образец № 6 за
периода м. Декември 2014 г. до м. Октомври 2015 г., тъй като всички останали
са погасени, поради изтичане на абсолютната десетгодишна давност по чл.
171, ал. 2 от ДОПК и същите не могат да послужат като основание за
уважаване на предявените искове.
Досежно посочените задължения за 2014 г. и 2015 г., съдът приема, че
за тях не е изтекъл срокът по чл. 171, ал.1 от ДОПК. За тези задължения
давностния срок започва да тече от 01.01.2015 г., съответно 01.01.2016 г. По
силата на чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК давността спира с налагането на
обезпечителни мерки. В конкретният случай, според настоящата съдебна
инстанция, от приетите като доказателства по делото постановления от
07.07.2017 г., 18.12.2017 г., 12.01.2018 г. 04.10.2018 г. за налагане на
7
обезпечителни мерки и действия на публичният изпълнител в рамките на
срока по чл. 171, ал. 1 от ДОПК, се установяват действия, предприети преди
изтичането на 5-годишния давностен срок, поради което за тях следва да се
прилага срока по чл. 171, ал. 2 от ДОПК, който все още не е изтекъл. Въпреки,
че давностния срок за тези задължения да не е изтекъл, в тежест на ищеца
беше да установи в какъв размер е вземането му. В хода на делото от страна на
ищеца не е правено искане за допускане на експертиза за установяване на
размера на вземането.
Не е налице и последният елемент от сложния фактически състав
посочен в нормата на чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК - сделката да е извършена с
намерение за увреждане на публичния взискател.
За да се направи извод, че сделката е сключена с намерение да се
увреди публичния взискател, намерението не се предполага, а е необходимо да
бъде доказано. Тежестта на доказване лежи върху ищеца.
„Увреждане“ по смисъла на чл. 216, ал. 1 от ДОПК е обективен факт.
Това е всяко едно действие, което води до невъзможност публичният
взискател да получи пълно и точно изпълнение, всяко едно действие, което
обективно принуждава кредитора да получи нещо различно от дължимото.
Публичният взискател е увреден, когато не може да получи реалното
изпълнение на цялото си вземане.
Ищецът обосновава намерението за увреждане със знанието на
длъжника за задълженията и липса на плащане. Намерението за увреждане,
както вече се отбеляза не се предполага, а подлежи на установяване от ищеца
по иска, като съставлява желание да се предприема определено действие с
конкретна цел във вреда на кредитора, като последното като вътрешно-
мисловен процес няма самостоятелна проява. Преценката за намерението като
вътрешно мисловна нагласа следва да се обоснове на база конкретната
фактическа обстановка, доколкото няма пряко външно проявление. Самото
знание за наличие на публични задължения не обосновава извод за намерение
за разпореждане с имущество с цел осуетяване на изпълнение срещу него.
В конкретния случай съдът намира, че не е установено от ищеца при
условията на пълно и главно доказване умисъл на длъжника за увреждане на
публичния взискател. От установеното по делото чрез всички събрани
доказателства конкретни факти и обстоятелства, съдът не може да направи
извод, че те материализират субективното намерение за увреждане на
публичния взискател, нито пряко, нито косвено. Обратното, по делото са
установени факти и обстоятелства, от които съдът прави извод, че не е налице
както субективно намерение за увреждане, така и обективно увреждане на
публичния взискател.
С процесната разпоредителна сделка – продажба на недвижим имот,
обективирана в нотариален акт № ****, том 2, peг. № *******, дело № 202 от
19.05.2017 г. на нотариус с рег. № ********** на Нотариалната камара с район
на действие РС-Царево, вписан на същата дата под акт № ******, том II, дело
№ *****, вх. рег. №**********в Службата по вписванията при същия районен
съд, с който „Б. ЕООД, ЕИК ****** е продала на „С. Б. И. П. *“ ЕООД, ЕИК
8
********* поземлен имот с идентификатор *********, находящ се в с. Л.,
общ. Ц., обл. Б., местността „Т.", с площ от ****** кв.м., при съседи: имоти с
идентификатори: *****************,************,***********, ведно с
построената в него вилна сграда с идентификатор **********със застроена
площ по кадастрална карта: 122 кв. м., предназначение: вилна сграда -
еднофамилна брой етажи: 1, за обща цена в размер на 50 000 евро, „Б.“ ЕООД
е намалило притежаваното от него имущество, но с това не е лишило
„публичния взискател“ от обективната възможност да удовлетвори
процесното публичното вземане. Това е така, защото към момента на сделката
е съществувало обезпечение на процесното публично вземане в пълния му
размер, чрез наличието на още недвижими имоти, собственост на
дружеството, един от които на по-късен етап е продаден на бившия му
управител Д. Х. Д., факти установени от приетата като доказателство по
делото справка № 595048/17.05.2022 г. от Агенция по вписванията. Освен това
са съществували и запори върху банковите сметки на дружеството.
От показанията на разпитаната като свидетел по делото Т. Я., които
съдът кредитира като последователни, безпристрастни и непротиворечиви, се
установи, че основната дейност на дружеството - продавач е покупката и
продажбата на недвижими имоти, както и застрояването им. Установи се
също, че продавачът се ползвал с добро име като строител и търговец на
недвижими имоти. Показанията установиха също, че „Б.“ ЕООД рекламирала
и предлагала недвижимите си имоти чрез агенции за недвижими имоти. От
същите показания се установи, че още от 2012 г., пет години преди
извършването на процесната сделка и преди да бъдат подадени първите
данъчни декларации, ответниците са влезли в контакт един с друг, с цел
продажбата на недвижимия имот - предмет на оспорената сделка. В тази
връзка, свидетелят, като собственик на агенция за недвижими имоти е
консултирал купувача, а по-късно и като действащ адвокат е проучвал
дружеството – продавач и имота. Установи се също, че през 2014 г.
ответниците са пристъпили към сключване на предварителен договор, по
повод на който свидетелят, вече като действащ адвокат отново е консултирал
дружество-купувач. От всичко изложено по-горе съдът приема, че
намерението на първия ответник за извършването на процесната сделка е било
да реализира печалба от извършената продажба, а не да увреди публичния
взискател.
По изложените съображения съдът прави извод, че не е осъществен и
последния от необходимите елементи от сложния фактически състав на чл.
216, ал. 1, т. 4 от ДОПК „намерението да се увреди публичния взискател“,
както и извод за неоснователност и недоказаност на исковата претенция,
предявена на посоченото правно основание.
Предвид изхода на спора, право на присъждане на разноските за
производството се поражда за ответника „С. Б. И. П. *“ ЕООД, доколкото за
ответника „Б.“ ЕООД възнаграждението за назначения особен представител е
внесено от ищеца. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, и предвид направеното
искане за присъждане на разноски, ищецът следва да бъде осъден да заплати
на втория ответник сумата от 1800,00 лева - за платено адвокатско
9
възнаграждение, съгласно приложения договор за правна защита и
съдействие.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ТД на НАП-София, чрез процесуален
представител Р. В. Б.-С. - главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране“
при ТД на НАП-София иск срещу “Б.“ЕООД – в ликвидация, ЕИК ********
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Д.“ № *****, ет. **, ап. *****
и “С. Б. И. П. *“ЕООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр.
С., ж.к. „К. III“ бл. *****, вх.*****, ет. ****, ап. ******, с правно основание
чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК, с който се претендира да бъде обявен за
недействителен по отношение на държавата Договор за продажба на
недвижим имот с нотариален акт № ****, том 2, peг. № ********, дело № 202
от 19.05.2017 г. на нотариус с рег. № ******** на Нотариалната камара с
район на действие РС-Царево, вписан на същата дата под акт № *******, том
II, дело № 140, вх. рег. № ******* в Службата по вписванията при същия
районен съд, с който “Б. ЕООД, ЕИК ************ е продала на “С. Б. И. П.
**“ЕООД, ЕИК ************, поземлен имот с идентификатор
****************, находящ се в с. Л., общ. Ц., обл. Б., местността „Т.", с
площ от 535 кв.м., при съседи: имоти с идентификатори:
*****************,************,***********,********* , ведно с
построената в него вилна сграда с идентификатор ************ със застроена
площ по кадастрална карта: 122 кв. м., предназначение: вилна сграда -
еднофамилна брой етажи: 1, за обща цена в размер на 50 000 евро, като сделка
с намерение да се увреди публичния взискател, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ТД на НАП-София на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ДА
ЗАПЛАТИ на “С. Б. И. П. *“ЕООД, ЕИК ************ със седалище и адрес
на управление: гр. С. ж.к. „К. III“ бл. *******, вх. *****, ет.******, ап. ******,
представлявано от управителя О. А. С. сумата в размер на 1800 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
10