Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 28.07.2020г. гр. Асеновград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав на петнадесети юни две хиляди и двадесета година в публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ КАРАДЖОВА
секретар Йорданка Алексиева
като разгледа
докладваното от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА гражданско дело № 2760 по описа
за 2019г. и
като обсъди:
Обективно съединени искове с правно основание
чл. 178 от ЗМВР.
Ищецът твърди, че от 02,09,2004г. работи като старши
пожарникар в група „Пожарогасителна и спасителна дейност“ в Трета районна
служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ на Районна служба „Пожарна
безопасност и защита на населението“ – Асеновград към Регионална дирекция ПБЗН
– Пловдив, която е структурно подчинена на ГД „Пожарна безопасност и защита на
населението“ в МВР. В периода от 10,12,2016г. до 10,12,2019г. е изпълнява
служебните си задължения на смени, всяка от които с продължителност от 24 часа,
съгласно месечни графици, при сумирано отчитане на работното време. През този
период е положил общо 1567 часа нощен труд, който при преизчисляването му с
коефициент 1,143 възлиза на 1791,981 часа дневен труд. Не е получил полагащото
му се възнаграждение за 224,081 часа, като при изчисляване на база основано
месечно възнаграждение, увеличено с 50% за всеки извънреден час, следва да му
се заплати общо 1590,93 лева. Ето защо моли да бъде постановено решение, с
което ответникът да бъде осъден да заплати горните суми, ведно с обезщетение за
забава в размер на 198,98 лева за периода от падежа на всяко едно задължение
(последния ден на месеца, следващ тримесечието, за което се дължи
възнаграждението) до датата на подаване на исковата молба и в размер на
законната лихва от тази дата до окончателното им изплащане. Претендира
направените по делото разноски.
Ответникът оспорва изцяло предявения
иск. Признава, че в процесния период е съществувало
служебно правоотношение между ищеца и ГДПБЗН – МВР, както и че ищецът е полагал
труд на смени при 24-часов режим на работа съгласно график, при сумирано
отчитана на отработеното време. Поради спецификата на работата на държавните
служители по чл. 142, ал.1, т. 1 от ЗМВР, законодателят е установил по-голяма нормална продължителност
на работното време за тази група служители от тази, предвидена в КТ, като тя е
еднаква през деня и през нощта - 8 часа. От това следва, че не се прилага
общата уредба за заплащане на нощния труд по КТ и НСОРСЗ, а специалната такава
– ЗМВР и Наредба №8121з-776 от 29,07,2016г. за реда за организацията и
разделянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режим за дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР. Ето защо няма празнота в закона, която
да бъде запълнена чрез прилагане по аналогия НСОРСЗ, която предвижда
превръщането на нощните часове в дневни с коефициент 1,143. Трудът, положен
между 22,00 часа и 6,00 часа се заплаща по смисъла на Заповед
№8121з-791/28,10,2014г. на Министъра на вътрешните работи по 0,25 лева на час.
Същата е издадена в изпълнение на чл. 179, ал. 2 от ЗМВР, съгласно който
допълнителното възнаграждение за нощен труд се определя със заповед на Министъра
на вътрешните работи. Това възнаграждение е различно от допълнителното
възнаграждение за извънреден труд, който съгласно чл. 187, ал.6 от ЗМВР
представлява работа извън редовното работно време и се компенсира с
възнаграждение в размер на 50 на сто върху основното месечно възнаграждение.
Ето защо положеният от ищеца нощен труд е правилно отчетен, полагащото му се
допълнително възнаграждение за него е правилно определено и е заплатено. Поради
това предявеният иск за заплащане на сумата от 1590,93 лева е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Като акцесорна следва се отхвърли и претенцията за заплащане на
обезщетение за забава. Оспорва и искането за заплащане на разноски. Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
След като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено следното:
Не е спорно между страните, а и от служебна бележка на лист 4 се
установява, че ищецът служи в органите
на МВР от 02,09,2004г. като към момента заема длъжността „старши пожарникар в група
„Пожарогасителна и спасителна дейност“ на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на
населението“ – Асеновград към Регионална дирекция на ПБЗН – Пловдив при Главна
дирекция ПБЗН – МВР. Не е спорно също така, а и от представените протоколи от
ответника се установява, че са периода от 10,12,2016г. до 10,12,2019г. същият е
положил 1567 часа нощен труд, както и че същият е получил възнаграждение за
това в размер на 0,25 лева на час. Безспорно е между страните, че ищецът е
работил на 24-часови смени, както и че работното му време е изчислено сумирано
за тримесечен период. Спорен е единствено въпросът дали се дължи възнаграждение
за извънреден труд, получен в резултат на преизчисление
на положен нощен труд.
Между понятията нощен труди и извънреден труд не може да се сложи знак за
равенство. Съгласно чл. 143 от КТ извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него
работно време, а съгласно чл. 140, ал.2 нощен е трудът, който се полага от
22,00 ч. до 06,00 ч.
В ЗМВР не се съдържа дефиниция на двете понятия, но въпреки това законът
ясно ги разграничава. Съгласно чл. 178, ал.1, т. 3 от ЗМВР към основното
месечно възнаграждение на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение за извънреден труд, а съгласно чл. 179, ал.1 на държавните
служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане
на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални
празници и за времето на разположение. Размерът на допълнителното
възнаграждение за полагане на труд през нощта съгласно чл. 179, ал.2 от ЗМВР се
определя със заповед на министъра на вътрешните работи.
Съгласно редакцията на чл. 187 от ЗМВР, действала към началото на процесния период, нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица. В алинея 3 е уточнено, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни - подневно,
а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период.
Определянето на 24-часова смяна е по изключение. Поради спецификата на
дейността в Медицинския институт на МВР може да се определя и 6-часова смяна.
При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и
6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. В алинея 5 е предвидено, че работата извън редовното работно
време до 280 часа годишно се компенсира със: 1. допълнителен платен годишен
отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за
работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден;
2. възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период - за служителите, работещи на смени. Извънредният труд по ал. 5 се
заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Извънредният
труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. Цитираният
текст не е претърпял съществени изменения до края на разглеждания в настоящото
дело период.
Не е спорно, че няма заповед на министъра на вътрешните работи, издадена на
основание чл. 179, ал.2 от ЗМВ, с която да се определя размерът на
възнаграждението за нощен труд за периода, посочен в исковата молба. Вярно е
също така, че в този смисъл е налице непълнота в нормативната уредба, а
заплатеното възнаграждение от 0,25 лева на час не отговаря на предназначението
на допълнителното трудово възнаграждение, което следва да компенсира полагане
на труд в различни от обичайните условия. Безспорна и очевидна е необходимостта служителите в органите на МВР
да получават достойно и справедливо заплащане на труда си, положен в часовете
от 22,00 часа до 06,00 чана.
Настоящият състав обаче не споделя доводите, че липсата на адекватно
заплащане би могла да бъде преодоляна чрез аналогично прилагане на НАРЕДБА
за структурата и организацията на работната заплата. Съгласно чл. 9, ал.2 от НАРЕДБА за структурата и организацията на работната заплата при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Тази разпоредба регламентира само и единствено начина, по
който да се изчисли размера на трудовото възнаграждение. Не в това се състои
претенцията на ищеца, който не претендира преизчисляване на допълнително
възнаграждение за нощен труд. Същият основава иска си на това, че така
преизчислените часове съставляват извънреден труд. Тези доводи не могат да
бъдат споделени, тъй като дори да се допусне подобно преизчисляване, то не са налице действително отработени часове, които
да са над определените в закона 40 часа седмично. Ето защо с тях не се
надхвърля установеното работно време и те не съставляват извънреден труд. Обратното
би довело до недопустимо объркване на предпоставките за заплащане на труд,
положен във времето от 22,00 часа до 06,00 часа и на извънреден труд, до
объркване на двете понятия, по отношение на които както се посочи по-горе е
налице ясно разграничение както в КТ, така и в ЗМВР.
Още повече, че в случая не се твърди, а и от приетите писмени доказателства
не се установява, че ищецът е положил труд извън установения за него график. В
тази връзка следва да се отчете спецификата на служебното правоотношение между
страните, което налага отчитане на извънредния труд по специфичен начин,
предвиден в Наредба за реда за организацията и разпределението на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивка на държавните
служители в МВР. От друга страна за държавните служители в МВР е установена
по-голяма продължителност на работното време през нощта, като то може да бъде
осем часа. Поради това дори да се превърнат нощните часове в дневни, то
коефициентът би бил 1.
По изложените по-горе съображения предявеният иск за заплащане на
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд, е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен. Като акцесорна следва да се отхвърли и
претенцията за заплащане на обезщетение за забава в размер на 198,98 лева за
периода от падежа на всяко едно задължение (последния ден на месеца, следващ
тримесечието, за което се дължи възнаграждението) до датата на подаване на
исковата молба и в размер на законната лихва от тази дата – 11,12,2019г. до
окончателното им изплащане.
На основание чл.78
ал.3 ГПК ответникът има право на направените по делото разноски в размер на 150
лева юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от
горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от А.С.И., ЕГН **********
*** против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР с адрес гр. София 1309, ул.“Пиротска“ №171А, представлявана от главен комисар Николай
Славев Николов, за заплащане сумата от 1590,93
лева (хиляда петстотин и деветдесет лева и деветдесет и три стотинки),
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 224,081
часа за периода от 10,12,2016г. до 10,12,2019г., получен в резултат на преизчисляване на
положен нощен труд, ведно с обезщетение за забава в
размер на 198,98 лева (сто деветдесет и осем лева и деветдесет и осем стотинки)
за периода от падежа на всяко едно задължение (последния ден на месеца, следващ
тримесечието, за което се дължи възнаграждението) до датата на подаване на
исковата молба и в размер на законната лихва от тази дата – 11,12,2019г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
А.С.И., ЕГН ********** *** да заплати на Главна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ - МВР с адрес гр.
София 1309, ул.“Пиротска“ №171А, представлявана от
главен комисар Николай Славев Николов, сумата от 150 лева (сто и петдесет лева),
направени по производството разноски.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: