РЕШЕНИЕ
№ 1990
гр. Варна, 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря Димитричка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20233110106780 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявена насрещна искова
претенция от Н. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр. *** и М. Н. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. *** и двете действащи чрез общия процесуален
представител адв. С. Д. И., срещу: И. Н. П., ЕГН **********, адрес: гр. *** с
правна квалификация чл. 59 33Д, да се осъди ответникът да заплати
солидарно на Н. Н. К. и М. Н. К., сумата от 12400 лева (увеличен размер в осз
от 13.05.2024г.), представляваща обезщетение за това, че И. П. неоснователно
се е обогатил за сметка на ищците, като е спестил разходи по съхраняване на
собствените си движими вещи - Строително скеле; Съдомиялни машини - 3
бр.; Фурни за вграждане - 2 бр.; Аспиратор черен - 1 бр.; Електрически бойлер
хоризонтален - 1 бр.; Мултифункционален режещ инструмент Райдър RD
ОМТ 01; Керамични умивалници - 2 бр.; Луминисцентни осветителни тела - 4
бр.; ПВЦ тръба Ф 100 ; Дъги колена и разклонители за Ф 100; Ламиниран
паркет КРОНО 7,5 пакета; Топлоизолация фибран 5 см - 5 листа; Подложка за
ламиниран паркет 5 мм - 10 кв.м; Ъглова матрица за ПВЦ профили за окачен
таван; Трион за YTONG - голям; Малък трион - 2 бр.; Тесли - 2 бр.; Бъркалки
за циментова смес за бърза смяна - 2 бр.; Лист тип „кози крак"; Фишери за
тухла 150 мм - 1 кутия; Фишери за фиксиране на топлоизолация - 1 кутия;
Фаянс и декоративен фриз „лила орхидея" 30X50 - 6 кв.м; Теракот лилав цвят;
Гранитогрес бежов 3 кв.м; Полипропиленови тръби; Керамичен смесител за
кухня; Алуминиев мастар 2 м; Кирки 2 бр.; Дребен строителен инвентар -
шпакли, мистрии, др.; Армираща мрежа за топлоизолация; Чук метален с
1
гумена дръжка; Ъглови лайсни за фаянс - 12 бр.; Ъглови первази за ламинат -
3 бр. в недвижими имоти, находящи се в гр. ***представляващи
самостоятелни обекти в сграда с идентификатори: № *** и № *** собственост
на ищците за периода 31.01.2021 г. до 29.06.2023 г.
Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения:
Праводателите на ищците: Н. Н. К. и М. Н. К. /Н. и Л. К./ са сключили с
ответника И. П. предварителен договор на 27.01.2012 г., за довършване на
жилищната сграда в груб строеж, представляваща: жилищна сграда на четири
етажа, находяща се в град *** с идентификатори на всеки самостоятелен
етаж: № ***********
На следващо място, се твърди в насрещната искова молба, че
горепосоченият договор бил развален, считано от 12.06.2020 г. С развалянето
на договора, на основание чл. 41 ал.1 ЗЗД, било оттеглено и даденото на
ответника във връзка със СМР на обекта, пълномощно.
Изложени са твърдения, че ответникът: И. П. е бил изрично уведомен, че
достъпът до сградата ще се осъществява единствено в присъствието на
собствениците или на упълномощен представител. Твърди се, че наа
13.06.2020 г., И. П. поискал среща на обекта в часовия диапазон между: 10:00
и 10:30 часа, най-късно до дата 15.06.2020 г., с оглед прибиране на
инструментите си, намиращи се там, както и да му бъде представено
нотариално завереното пълномощно на адв. Н. при *** – предишен
пълномощник на ищците.
На същата дата, 13.06.2020 г., отново, чрез SMS кореспонденция, са били
потвърдени датата, досежно часът от страна на адв. Н., по желание на
ответника /15.06.2020 г. между 10:00 – 10:30 часа/, относно прибирането на
движими вещи, негова собственост от обекта. Твърди се, че във въпросната
кореспонденция между страните, ответникът: И. П. е бил поканен изрично от
адв. Ж. Н. при ВАК, да изнесе на 15.06.2020 г., освен инструментите си и
всички останали, намиращи се в обекта негови движими вещи,
представляващи електроуреди - втора употреба, метални тръби, теракоти,
кабели консумативи и други. Твърди се, че И. П. поискал да му бъде
„разяснено как ще бъдат уредени финансово отношения между страните“.
На следващо място, се твърди изпращането на 17.06.2020 г. на покана до
ответника /на електронната му поща/, с която е бил поканен в срок до
двадесет дни от получаване на същата, да представи писмена справка за
всички направени разходи, за заплащането им, като след запознаване с нея от
страна на М. и Н. К., след седемдневен срок от получаването, ответникът да
посочи ден, място и час за среща във връзка с уреждане финансовите
отношения между страните, като изпрати справката на електронната поща на
адв. Ж. Н. ***
Твърди се още в насрещната искова молба, че на дата 15.06.2020 г., е бил
съставен констативен приемо - предавателен протокол, удостоверяващ
наличието на движими вещи в обекта, които ответникът, взел със себе си,
2
както и обстоятелството, че в обекта останали движими вещи без опис, които
е следвало И. П. да вземе, съгласно предварително уговореното.
В протокола било обективирано и още едно обстоятелство, което било
потвърдено и от ответника П. – „че не липсват негови движими вещи“
/страница последна от протокола/. Изложени са твърдения, че И. П. е бил
поканен да направи опис на останалите в обекта на първия и втория етаж от
сградата /самостоятелни обекти с идентификатори: № *** и № ***, негови
движими вещи, както и че е бил предупреден, че ще дължи заплащането на
ежемесечно парично обезщетение за съхранението им в размер на месечен
наем, породено от обстоятелството, че ответниците са в невъзможност да
ползват първия и втория етаж. Твърди се, че последният /И. П./ е отказал да
ги вземе, поради невъзможност да ги съхранява на друго място.
Горното, обосновавало обстоятелството, че ответникът очевидно е искал
да използва обектите за склад на вещи, които не му били нужни за
извършването на СМР. Изложени са твърдения, че И. П. отказал да направи
опис на вещите оставени за съхранение в сградата, видно от протокола, както
и отказал да подпише протокола, като отказът му бил удостоверен с
подписите на посочените в протокола лица.
Твърди се, че на същата дата 15.06.2020 г., на горепосочения обект в град
***, бил съставен и подписан още един приемо - предавателен протокол, във
връзка с искането на ответника да му бъде предоставено нотариално
завереното пълномощното на адвокат Недев ВАК — посочено по-горе. От
протокола било видно, че И. П. се е запознал с предоставените му документи,
които му били изпратени и на електронна поща, а именно: уведомление за
разваляне на предварителен договор, сключен на 27.01.2012 г.; пълномощно
peг. № 1483/09.06.2020 г. на Нотариус с peг. № *** при РС - *** нотариално
заверено заявление за оттегляне на пълномощно № 1482/09.06.2020 г. на
Нотариус с peг. № *** при РС - *** Твърди се, че ответникът е отказал да
получи документите, както и да подпише протокола.
Отделно от горното, с насрещната искова претенция, ищците, твърдят, че
в края на месец септември 2020 г., ответникът завел срещу ищците и техния
праводател Н. К. искова претенция по чл. 19 ал. З ЗЗД, по която било
образувано гр.д. № 1648/2020 г. по описа на ОС - Бургас. По това дело било
поставено Решение № 384/04.01.2022 г.
На следващо място, се твърди, че на дата 30.01.2021 г., И. П. е бил
уведомен отново с изрична покана, че дължи парично обезщетение за това, че
в имот собственост на ищците - първи и втори етаж на жилищна сграда в град
***, се съхраняват негови движими вещи, като му е било определено и
месечно обезщетение в размер на 200 лева, дължимо считано от 16.06.2020 г.
Уведомлението му било изпратено по електронен път на електронната му
поща, на 30.01.2021 г. Във връзка с изпращането, получаването и узнаването
на горното електронно съобщение, ищците се позовават на чл. 9, чл. 10 и чл.
11 от Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
3
/ЗЕДЕУУ/. Освен това ищците твърдят, че на дата 04.03.2021 г., на Н. К. е
била връчена от ответника: И. П. - Нотариална покана № ***, том***, рег. №
*** г. на Нотариус с peг. № 135 при РС – ***. С процесната покана,
ответникът претендирал да му бъдат върнати движимите вещите, но без да
заплаща дължимото обезщетение за съхранението им.
След получаването на гореописаната нотариална покана, ищците Н. и М.
К., представили на дата 08.03.2021 г., за връчване на ответника, нотариална
покана № *** на Нотариус с peг. № *** при РС - ***, в която изрично било
посочено за пореден път на ответника, че дължи парично обезщетение за
съхраняване на вещите му в размер на 200 лева на месец, съгласно
отправената му покана от 30.01.2021 г., както и обстоятелството, че той може
да вземе вещите си по всяко време, като посочи дата за това, след заплащане
на дължимите парични суми за съхранението им. Твърди се, че нотариалната
покана била връчена на ответника, през месец март 2021 г., както и той сам е
посочил в депозираната първоначално от него искова молба по делото,
производството, по която е прекратено на основание чл. 233 ГПК.
Твърди се, на следващо място, че решението на ОС – Бургас, с което бил
уважен иска на ответника по чл. 19 ал. З ЗЗД е влязло в сила на 29.06.2023 г.
Решението, с което се уважавал конститутивният иск по чл. 19, ал. 3 от
ЗЗД, освен силата на пресъдено нещо, имал и конститутивно действие и
пораждал направо правните последици на обещания окончателен договор,
както и прехвърлял собствеността на недвижимия имот, от влизането му в
сила. Съгласно предварителния договор от 27.01.2012 г., на ответника
следвало да му бъдат прехвърлени първи и втори етаж от сградата -
самостоятелни обекти в сградата с идентификатори - № *******
Изложени са твърдения, на следващо място, че зачитайки правните
последици на влязлото в сила решение на ОС - Бургас и следващата се от това
промяна на гражданските правоотношения между спорещите страни, ищцата
Н. К., поканила по телефона ответника да посочи банкова сметка, с оглед
превод на дължимите съдебни разноски в производството по чл. 19, ал. З ЗЗД,
както и да посочи ден и час за предаване владението на двата самостоятелни
обекта в град ***
На дата 18.07.2023 г. в 10.58 часа, чрез приложението Вайбър,
ответникът изпратил служебна бележка с посочена негова банкова сметка и
поискал да му бъде изпратен с куриерска фирма ****ключът на неговите
обекти.
Незабавно след получаването на горните съобщения, на същия ден
18.07.2023 г., в 14.15 часа, отново чрез Вайбър, ищцата Н. К. поканила
ответника П., в срок до 28.07.2023 г., да уточни точна дата и час за предаване
на владението върху двата самостоятелни обекта в град ***
Отделно от горното, се твърди, че в същата покана била посочена и
необходимостта от съставянето на двустранен приемо - предавателен
протокол, удостоверяващ предаване владението върху обектите на ответника
4
П., досежно предаването на всички движими вещи, находящи се в обектите.
Твърди се, че горното се обуславяло и от обстоятелството, че някои от
вещите биха могли да са „погинали или отчуждени“. Горепосочената покана
на същата дата 18.07.2023 г, в 15.48 часа, ищцата Н. К. изпратила и по
електронен път на ответника на неговата електронна поща ***. Твърди се, чв
на дата 28.07.2023 г., по приложението Вайбър, ответникът изпратил
съобщение до ищцата Н. К., с което посочил, че на 06.08.2023 г. в 11:00 часа
ще бъде на обекта в град Созопол, с оглед предаване на ключа за неговите
етажи.
В горната кореспонденция между страните по делото, ищецът не поискал
да му се предадат по опис, с протокол движимите вещи, намиращи се
обектите в гр. ***, заедно с предаване владението на обектите. Твърди се, че
всичко изложено, водело до извод, че за периода от 16.06.2021 г. до
29.06.2023 г., ответникът без да има правно основание, е оставил вещите си за
съхраняване в имоти, собственост на ищците – самостоятелни обекти в сграда
с идентификатори: № ***
Ищците твърдят, че са владели горепосочените самостоятелни обекти в
сграда на правно основание, като собственици, до влизане в сила на
Решението на *** на дата 29.06.2023 г., като правоприемници на техните
праводатели, които от своя страна са придобили право на собственост върху
имотите на правно основание.
Излагат твърдения, че индивидуализираните два самостоятелни обекти в
сграда са били предмет на съдебен спор, но не и на спор за собственост.
Предявеният конститутивен иск по чл. 19 ал. З ЗЗД като облигационен иск
/макар и имащ конститутивно действие с вещен характер/ касаел страните в
облигационното правоотношение, но такъв спор не е бил налице към дата
15.06.2020 г., когато ответникът е бил изрично поканен да вземе останалите
вещи в двата самостоятелни обекти в сграда.
Твърди се, че ответникът, злоупотребявайки с права, очевидно е искал да
използва обектите за склад на вещи, които вещи са обемни, заемат много
място, и не са му нужни за извършването на СМР, докато приключи съдебния
процес по гр.д. № 1648/2020 г. - О.С. Бургас.
Претендират присъждането и на сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор от страна на ответника, чрез
упълномощения процесуален представител, с който заявява, че от една
страна, за посочения период /31.01.2021 г. до 29.06.2023 г./ между Н. и М. К.,
като наследници на Л. и Н. К.починали съответно на 14.02.2020 г. и на
18.04.2021 г./ и И. П. е съществувал валидно сключен на 27.01.2012 г.
предварителен договор за изграждане на жилищна сграда и прехвърляне на
обособени обекти от сградата, ведно с анекс от 08.06.2018 г., който договор е
бил обявен за окончателен с Решение на Окръжен съд - Бургас № 384 от
04.01.2022 г. по гр. дело № *** по описа за ***г , влязло в сила на 29.06.2023
г. В мотивите на Решението съдът изложил подробни съображения, досежно
5
липсата на разваляне на процесния договор, което обстоятелство се твърдяло
и от ищците по насрещния иск, предмет на настоящото производтсво.
От друга страна, се твърди от ответника, че правото да се предяви иск за
неоснователно обогатяване по чл. 59 от ЗЗД възниквало /по арг. от чл. 59, ал.
2 от ЗЗД/, когато предявяващият го не разполагал с друг иск, с който да се
защити и предполагал липсата на договорни отношения между евентуално
обеднелия и обогатИ. се. При наличието на валидно сключен договор, в
раздел VI, т. 3, на който изрично е била предвидена отговорност за причинени
вреди и пропуснати ползи и съответно - Н. и М. К. разполагали с възможност
да търсят защита на договорно основание, насрещният иск за неоснователно
обогатяване на извъндоговорното основание по чл. 59 от ЗЗД се явявал
недопустим.
По отношение основателността на насрещния иск са изложени в
подадения по делото отговор подробно предпоставките, водещи до
основателност на претенцията по чл. 59 ЗЗД, като се твърди, че именно,
предвид липсата на всички подробно изброени в отговора предпоставки,
насрещният иск е неоснователен.
Твърди се, че по първата, обуславяща предпоставка по иска по чл. 59
ЗЗД, а именно: обогатяване на едно лице за сметка на друго: за да е изпълнена
тази предпоставка било необходимо ответникът по насрещния иск съзнателно
да ги е държал в имота на Н. и М. К, което предполагало да е упражнявал
фактическа власт върху вещите в периода 31.01.2021 г. - 29.06.2023 г. По
делото не било спорно, че владението върху вещите е предадено на ответника
по насрещния иск на 06.08.2023 г., видно от представения по първоначално
предявения иск от И. П. по делото приемо - предавателен протокол, т.е., в
периода от месец юни 2020 г., когато е прибрал част от вещите си до
06.08.2023 г., ответникът по настоящия насрещен иск, не е имал достъп да
вещите си и не е могъл да осъществява каквито и да било активни действия,
свързани със съхраняването им в имота на Н. и М. К.
По отношение обедняването на ищците, свързано с обогатяването на
ответника, се твърди, че в насрещния иск Н. и М. К. са изложили твърдения
относно обстоятелството, че са обеднели поради това, че в периода
31.01.2021 г. - 29.06.2023 г. не са могли да използват имота си, поради това,
че в него И. П. държал вещите си. Според ответника, за да бъде изпълнена
тази предпоставка, било необходимо И. П. да е упражнявал фактическа власт
върху имота и по този начин, чрез активни действия, насочени към
разполагане на вещи в него, да е възпрепятствал ползването му от Н. и М. К.
Твърди се, че както от представените по първоначално предявения иск от
негова страна, производството по който последващо е прекратено от съда на
основание чл. 233 ГПК, доказателства, така и от твърденията в насрещния
иск, било видно и не се спорело, че И. П. е влязъл във владение на имота на
06.08.2023 г., като в периода от м. юни 2020 г. до 06.08.2023 г. имотът, както
и находящите се в него вещи са били във владение единствено на Н. и М. К.,
6
които са разполагали с пълна власт върху тях.
На следващо място, по отношение връзката между обедняването и
обогатяването, ответникът твърди, че е отпаднал общият факт, от който
произтичат обедняването и обогатяването, който факт следвало да е налице,
когато се претендира наличие на неоснователно обогатяване по смисъла на
чл. 59 от ЗЗД.
Това било именно поведение, променящо или изключващо този общ
факт. Изложени са твърдения, че макар и предвид действащия в процесния
период предваритиелен договор, ответникът да е имал правно основание да
съхранява вещите си в обектите на М. и Н. К., И. П. е предприел активни
действия да си прибере вещите. Това се доказвало и предвид изложеното, в
сезирането от негова страна на съда с искова молба и твърденията в нея, че
през м. юни 2020 г., с приятелите му Д.Д. и Ц. Б., отишъл до сградата в гр.
***за да прибере вещите си, като в присъствието на М. и Н. К. е прибрал част
от вещите, а останалата част се уговорил с тях да вземе по – късно, предвид
нуждата от организиране на подходящ за извозването им транспорт.
Твърди се, обаче, че след този момент сградата била заключена и
въпреки многото разговори и разменени съобщения по електронна поща,
както и отправената от И. П. до Н. Н. К. Нотариална покана, връчена на
04.03.2021 г., същият не бил допуснат до имота.
През месец март 2021 г., му била връчена нотариална покана от Н. и М.
К., подписана на 08.03.2021 г., съгласно текста на която, те не се
противопоставяли той да вземе вещите си, но само след заплащането на
парично обезщетение за съхраняването им. Предвид обстоятелството, че
вещите така и не му били върнати, И. П., подал жалба в Окръжна прокуратура
- *** за евентуално престъпление по чл. 206 от НК, по която била образувана
преписка вх. № 2385/2022 г. по описа на ОП - Бургас, пр.пр. вх. № 4080/2022
г. по описа на РП - Бургас.
На следващо място, се твърди, че с постановление от 18.07.2022 г.,
Районна прокуратура – Бургас, отказала да образува досъдебно производство,
предвид наличието на гражданско - правни отношения между страните и
поради липса на достатъчно данни за извършено престъпление от общ
характер.
Накрая, се твърди, че ответникът И. П. предявил иск за връщане на
вещите си пред настоящия съд. Вещите му били върнати от ищците по
настоящия насрещен иск, едва след влизане в сила на Решението на Окръжен
съд - Бургас за обявяване на предварителния договор за окончателен, когато
на 06.08.2023 г. му било предадено владението върху обектите по договора,
ведно с движимите вещи, които се намирали в обектите. Твърди се, че
причината ответникът да не прибере вещите си не била неговото бездействие
или липса на ясно изразена воля за прибирането им, както се твърдяло в
насрещния иск, а това че Н. и М. К., неправомерно не му предоставили достъп
до тях.
7
Изложени са твърдения, досежно, липсата на основание за обогатяването:
вещите се намирали в имота на ищците по насрещния иск на правно
основание. Ищците по насрещния иск основали претенцията си на това, че
ответникът е съхранявал вещите си в техния имот без правно основание в
периода 31.01.2021 г. - 29.06.2023 г., предвид това, че приели горепосочения
предварителен договор за развален с едностранно волеизявление, направено
от тях със съобщение по електронна поща, изпратено до И. П. на 12.06.2020 г.
Договорът не само че не е бил развален, а е бил обявен от съда за
окончателен, вещите са се намирали в имота на М. и Н. К. на основание
сключения Предварителния договор и по -конкретно - на основание т. 8 от
Раздел II на Договора, която предвиждала държането върху обекта да се
предаде от собствениците на строителя с приемо-предавателен протокол.
Тоест, договорът уреждал, в цитираната точка, предаване на държането на И.
П. на целия имот, ето защо и обстоятелството, че негови вещи се намирали в
имота било нормално следствие на това, че са му били необходими с оглед
осъществяваната от него по договора строителна дейност в имота. Предвид
всичко гореизложено, ответникът твърди, че в процесния период, вещите са
се намирали в обектите на ищците по насрещния иск на правно основание, а
именно валидно сключен предварителен договор.
Моли, за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на сторените
разноски.
В проведеното по делото съдебно заседание ищците чрез процесуалния
си представител поддържат предявения иск и правят изменение на размера на
предявения иск, който да се счита предявен за сума в размер на 12400 лева.
Ответникът оспорва иска и моли да бъде отхвърлен.
След като разгледа извършените до момента съдопроизводствени
действия, направените искания и събраните доказателства, съдът
установи следното:
С предварителен договор за изграждане на жилищна сграда и
прехвърляне на обособени обекти от сграда от 27.01.2012г., анекс към
предварителен договор за изграждане на жилищна сграда и прехвърляне на
обособени обекти от сграда от 27.01.2012 г. заверен нотариално под №*** г.-
нотариус с рег.№ ***, Н. К. и Л. К. от една страна като собственици и И. П.
като строител са се договорили строителя да довърши съществуващата на
груб строеж сграда собственост на К. находяща се в гр.***, да осигури
въвеждането й в експлоатация и снабдяването й с разрешение за ползване в
срок от 18 месеца от 15.02.2012г. Срещу това задължение собствениците К. се
задължават да прехвърлят на строителя правото на собственост върху
партерен етаж и етаж 1 от сградата в 15 дневен срок от въвеждането на
8
сградата в експлоатация с акт 16.
Съобразно раздел 2, т.8 от договора държането върху обекта се предава
на строителя от собствениците с приемо-предавателен протокол.
С Анекс от 08.06.2018г. страните са се договорили строителя да завърши
сградата до 31.05.2019г., като до този срок да внесе документи за снабдяване
на сградата с разрешение за ползване.
Видно от удостоверение за наследници на Л. К. се установява, че тя е
починала на 14.02.2020г., а съпругът й Н. К. е починал на 18.04.2021г., като са
оставили за наследници по закон ищците по делото М. К. и Н. К..
С Решение на Окръжен съд - Бургас № 384 от 04.01.2022 г. по гр. дело №
1648 по описа за 2020 г. потвърдено с Решение № 133/22.07.2022г. шп
в.гр.д.163/2022г. на Апелативен съд Бургас, което не се спори между
страните, че е влязло в сила на 29.06.2023 г. е обявен за окончателен
предварителен договор за изграждане на жилищна сграда и прехвърляне на
обособени обекти от сграда от 27.01.2012 г. заверен нотариално под №*** г. и
И. П. става собственик на партерен етаж и първи етаж от сграда, находяща се
в гр. ***представляващи самостоятелни обекти в сграда с идентификатори:
№***и № ***
На 12.06.2020г. И. П. е уведомен чрез писмо по електронна поща и
съобщение по вайбър, че предварителния договор е развален поради
неизпълнение от негова страна и че, достъпът до сградата ще се осъществява
единствено в присъствието на собствениците или на упълномощен
представител.
На 13.06.2020 г. по вайбър до адв.Н. – представител на К. И. П. поискал
среща на обекта в часовия диапазон между: 10:00 и 10:30 часа, най-късно до
дата 15.06.2020 г., с оглед прибиране на инструментите си, намиращи се там.
На 13.06.2020 г., чрез вайбър кореспонденция, са били потвърдени
датата, досежно часът от страна на адв. Н. по желание на ответника
/15.06.2020 г. между 10:00 – 10:30 часа/, относно прибирането на движими
вещи, негова собственост от обекта.
На 15.06.2020 г., е съставен констативен приемо - предавателен
протокол, удостоверяващ наличието на движими вещи в обекта, които
ответникът, взел със себе си, както и обстоятелството, че в обекта останали
9
движими вещи без опис, които е следвало И. П. да вземе, съгласно
предварително уговореното.
И. П. е поканен да направи опис на останалите в обекта на първия и
втория етаж от сградата /самостоятелни обекти с идентификатори: № *** и №
*** негови движими вещи, както и е предупреден, че ще дължи заплащането
на ежемесечно парично обезщетение за съхранението им в размер на месечен
наем, породено от обстоятелството, че ответниците са в невъзможност да
ползват първия и втория етаж.
На 30.01.2021 г., И. П. е уведомен отново с покана, че дължи парично
обезщетение за това, че в имот собственост на ищците - първи и втори етаж
на жилищна сграда в град Созопол, се съхраняват негови движими вещи, като
му е било определено и месечно обезщетение в размер на 200 лева, дължимо
считано от 16.06.2020 г. Уведомлението му е изпратено по електронен път на
електронната му поща, на 30.01.2021 г.
На дата 04.03.2021 г., на Н. К. е връчена от ответника И. П. - Нотариална
покана № ***** на Нотариус с peг. № *** при РС – ***с която ответникът
претендирал да му бъдат върнати движимите вещите, намиращи се в сградата
в гр***
На 08.03.2021 г., ищците Н. и М. К., представят за връчване на ответника,
нотариална покана № *** на Нотариус с peг. № *** при РС - ***в е посочено
на ответника, че дължи парично обезщетение за съхраняване на вещите му в
размер на 200 лева на месец, съгласно отправената му покана от 30.01.2021 г.,
както и обстоятелството, че той може да вземе вещите си по всяко време, като
посочи дата за това, след заплащане на дължимите парични суми за
съхранението им. Нотариалната покана е връчена на ответника, през месец
март 2021 г.
На 18.07.2023 г., чрез приложението Вайбър, ответникът изпратил
служебна бележка с посочена негова банкова сметка и поискал да му бъде
изпратен с куриерска фирма *** ключът на неговите обекти.
На 18.07.2023 г., чрез Вайбър, ищцата Н. К. поканила ответника П., в
срок до 28.07.2023 г., да уточни точна дата и час за предаване на владението
върху двата самостоятелни обекта в град ***
На 28.07.2023 г., по приложението Вайбър, ответникът изпратил
10
съобщение до ищцата Н. К., с което посочил, че на 06.08.2023 г. в 11:00 часа
ще бъде на обекта в град ***, с оглед предаване на ключа за неговите етажи.
С приемо-предавателен протокол от 06.08.2023г. ищцата Н. К. е предала
на ответника И. П. владението върху самостоятелни обекти с
идентификатори: № ***и № *** и намиращите се в тях движими вещи
собственост на ответника П..
От приетата по делото СОЕ, която съдът кредитира като обективна и
компетентно изготвена се установява, че пазарната цена за ползване като
склад на самостоятелни обекти с идентификатори: № *** и № *** в гр.*** за
периода 31.01.2021г. – 29.06.2023г. е в размер на 9537 лева.
Въз основа на така установената фактическа обстановка по делото
съдът прави следните правни изводи:
Предявен е осъдителен иск по чл.59 ЗЗД за осъждане на И. Н. П., ЕГН
**********, адрес: гр. *** да заплати солидарно на Н. Н. К., ЕГН **********,
с адрес: гр. *** и М. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, сумата от 12400
лева, представляваща обезщетение за това, че И. П. неоснователно се е
обогатил за сметка на ищците, като е спестил разходи по съхраняване на
собствените си движими вещи - Строително скеле; Съдомиялни машини - 3
бр.; Фурни за вграждане - 2 бр.; Аспиратор черен - 1 бр.; Електрически бойлер
хоризонтален - 1 бр.; Мултифункционален режещ инструмент Райдър RD
ОМТ 01; Керамични умивалници - 2 бр.; Луминисцентни осветителни тела - 4
бр.; ПВЦ тръба Ф 100 ; Дъги колена и разклонители за Ф 100; Ламиниран
паркет КРОНО 7,5 пакета; Топлоизолация фибран 5 см - 5 листа; Подложка за
ламиниран паркет 5 мм - 10 кв.м; Ъглова матрица за ПВЦ профили за окачен
таван; Трион за YTONG - голям; Малък трион - 2 бр.; Тесли - 2 бр.; Бъркалки
за циментова смес за бърза смяна - 2 бр.; Лист тип „кози крак"; Фишери за
тухла 150 мм - 1 кутия; Фишери за фиксиране на топлоизолация - 1 кутия;
Фаянс и декоративен фриз „лила орхидея" 30X50 - 6 кв.м; Теракот лилав цвят;
Гранитогрес бежов 3 кв.м; Полипропиленови тръби; Керамичен смесител за
кухня; Алуминиев мастар 2 м; Кирки 2 бр.; Дребен строителен инвентар -
шпакли, мистрии, др.; Армираща мрежа за топлоизолация; Чук метален с
гумена дръжка; Ъглови лайсни за фаянс - 12 бр.; Ъглови первази за ламинат -
3 бр., в недвижими имоти, находящи се в гр. *** представляващи
самостоятелни обекти в сграда с идентификатори: № *** и № *** собственост
на ищците за периода 31.01.2021 г. до 29.06.2023 г.
Съдът е обявил за безспорно между страните и ненуждаещо се от
доказване:
1./ сключването на предварителен договор с описано в исковата молба
съдържание на 27.01.2012 г., за довършване на жилищната сграда в груб
строеж, представляваща: жилищна сграда на четири етажа, находяща се в
11
град ****, с идентификатори на всеки самостоятелен етаж: №*** и
прехвъряне на обособени обекти от сградата между Н. Н. К., Л. П. К. от една
страна и И. Н. П. от друга страна;
2./ че ищците М. Н. К. и Н. Н. К. са наследници по закон на родителите
си Н. Н. К., Л. П. К..
3./ наличието на влязло в сила Решение на Окръжен съд - Бургас № 384
от 04.01.2022 г., постановено по гр. дело № 1648 по описа за 2020 г., влязло в
сила на 29.06.2023 г., с което е обявен за окончателен сключения от
27.01.2012 г. предварителен договор със страни: И. Н. П., М. Н. К. и Н. Н. К..
4./ че през периода 31.01.2021 г. до 29.06.2023 г. вещите на ответника
Строително скеле; Съдомиялни машини - 3 бр.; Фурни за вграждане - 2 бр.;
Аспиратор черен - 1 бр.; Електрически бойлер хоризонтален - 1 бр.;
Мултифункционален режещ инструмент Райдър RD ОМТ 01; Керамични
умивалници - 2 бр.; Луминисцентни осветителни тела - 4 бр.; ПВЦ тръба Ф
100 ; Дъги колена и разклонители за Ф 100; Ламиниран паркет КРОНО 7,5
пакета; Топлоизолация фибран 5 см - 5 листа; Подложка за ламиниран паркет
5 мм - 10 кв.м; Ъглова матрица за ПВЦ профили за окачен таван; Трион за
YTONG - голям; Малък трион - 2 бр.; Тесли - 2 бр.; Бъркалки за циментова
смес за бърза смяна - 2 бр.; Лист тип „кози крак"; Фишери за тухла 150 мм - 1
кутия; Фишери за фиксиране на топлоизолация - 1 кутия; Фаянс и
декоративен фриз „лила орхидея" 30X50 - 6 кв.м; Теракот лилав цвят;
Гранитогрес бежов 3 кв.м; Полипропиленови тръби; Керамичен смесител за
кухня; Алуминиев мастар 2 м; Кирки 2 бр.; Дребен строителен инвентар -
шпакли, мистрии, др.; Армираща мрежа за топлоизолация; Чук метален с
гумена дръжка; Ъглови лайсни за фаянс - 12 бр.; Ъглови первази за ламинат -
3 бр. са били в недвижими имоти, находящи се в гр. *** представляващи
самостоятелни обекти в сграда с идентификатори: № *****
В тежест на ищците е да докажат в условията на пълно и главно
доказване, че:
1./ са собственици на недвижим имот, находящ се в гр.*** в т.ч., че имат
качество на наследници по закон на своите праводатели: Н. и Л. К., както и
обема на права от наследствената маса на праводателя си;
2./ че ответникът е съхранявал собствените си движими вещи в имота,
собственост на ищците, за сочения в насрещната искова молба, конкретен
период от време, без правно основание за това;
3./ е налице обогатяване в патримониума на ответника с претендираната
по размер сума, изразяващо се в спестяване на разходи за съхранение на
собствените му движими вещи, находящи се горепосочения собствен на
ищците, недвижим имот;
4./ е налице обедняване на ищеца /изразяващо се в намаляване на
имуществото му или в невъзможност същото да бъде увеличено/, конкретния
размер на посоченото намаляване;
12
5./ посоченото имуществено разместване да произтича от един и същ
факт или група от факти;
В тежест на ответника е да докаже, че движимите му вещи посочени по-
горе през периода 31.01.2021 г. до 29.06.2023 г. са се намирали в процесните
имоти въз основа на сключения предварителен договор от 27.01.2012г, с
праводателите на ищците.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД
съдържа следните основни елементи: обогатяване на едно лице за чужда
сметка, обедняването на друго лице, свързано със съответното обогатяване,
липсата на правно основание за обогатяване и липсата на друга правна
възможност за защита на обеднелия.
Обогатяването, като една от основните предпоставки на иска по чл.59,
ал.1 ЗЗД включва не само придобиването на определена имуществена облага
или имуществени права, но и спестяването на изразходването на блага.
Обедняването на лицето, лишило се от определена имуществена облага,
също е предпоставка на общия фактически състав по чл.59, ал.1 ЗЗД.
Обедняването може да има различни форми на проявление - ефективно
намаляване имуществото/ намаляване на актива/ на ищеца, или пропускане на
сигурно увеличаване на имуществото, чрез придобиване на нова имуществена
облага, като тази имуществена облага е реализирана от друго лице.
Между посочените елементи от фактическия състав по чл.59, ал.1 ЗЗД –
обогатяване и обедняване е необходимо да съществува връзка, но тя не е
причинна. Така, както е разяснено в т. 5 от ППВС № 1 от 1979 г.
обогатяването не е следствие на обедняването, и обратно, а те са последица на
друг факт или факти, поради което по делата, имащи за предмет иск по чл.59,
ал.1 ЗЗД, е необходимо да се преценява дали обедняването на ищеца и
обогатяването на ответника произтичат от един общ факт или от обща група
факти.
Правото на иск за вземане за неоснователно обогатяване при общия
фактически състав възниква само тогава, когато ищецът не разполага с друг
иск, с който може да се защити.
Константна е практиката на ВКС за приложимост на общия фактически
състав по чл.59, ал.1 ЗЗД по отношение на неоснователно обогатяване,
изразяващо се в спестяване на разходи за наем и възникнало като последица
от ползване на чужд недвижим имот при липса на валидно основание за
ползването и лишаване на собственика от възможността да си служи с имота
и да извлича ползи от него, чрез отдаването му под наем на трето лице –
ТР№82/28.2.75 г. по т.д.№74/74 г. на ОСГК на ВС. В този смисъл са: решение
№ 677 от 05.11.2010 г. по гр.д. № 1822/2009 г., ІІІ г.о., решение № 193 от
02.12.2010 г. по т.д.№ 1087/2009 г., ІІ т.о., решение № 291 от 02.08.2011 г. по
гр.д.№ 959/2010 г., ІV г.о., решение № 463 от 20.12.2011 г. по гр.д.№ 109/2011
г. и други.
В случая ищците не разполагат с друг иск, с който да предявят
13
претенцията си, поради което съдът квалифицира иска им по чл.59 от ЗЗД.
В настоящия казус не са налице предпоставките за приложение на
института на неоснователното обогатяване по чл.59 от ЗЗД, съответно
предявения иск е неоснователен.
По делото е безспорно между страните, че праводателите на ищците и
ответника са сключили предварителен договор на 27.01.2012 г., за
довършване на жилищната сграда в груб строеж, представляваща: жилищна
сграда на четири етажа, находяща се в град ***срещу прехвърляне в
собственост на ответника на обекти от сградата с идентификатори № *** и №
*** Съобразно договореното в предварителния договор на ответникът като
строител е предадено държането на сградата, която е следвало да довърши в
град ***
Предвид сключения предварителен договор ответникът е държал в
сградата свои вещи свързани с довършителните работи по нея и
обзавеждането й.
Между страните е безспорно, че ответникът е държал процесните вещи
през периода 31.01.2021 г. до 29.06.2023 г. в со с идентификатори № *** и №
***, които на основание предварителния договор е следвало да му бъдат
прехвърлени в собственост. Предвид отказа на ищците да изпълнят
задълженията си по договора ответникът е предявил иск по чл.19 от ЗЗД като
с Решение на Окръжен съд - Бургас № *** г., постановено по гр. дело № 1648
по описа за 2020 г., влязло в сила на 29.06.2023 г., е обявен за окончателен
сключения от 27.01.2012 г. предварителен договор като отвентика е станал
собственик на со с идентификатори № *********
От гореизложеното съдът заключва, че ответникът е държал процесните
движими вещи през периода 31.01.2021 г. до 29.06.2023 г. в со с
идентификатори № ******* на правно основание в качеството си на държател
на цялата сграда по предварителния договор и анекс сключен между
праводателите на ищците и ответника.
През посочения период 31.01.2021 г. до 29.06.2023 г. собствеността върху
со с идентификатори № ****** е била на ищците и предвид наличието на
процесните вещи на ответника в тези обекти ищците не са могли да ги
ползват, респективно да извличат ползи от тях. Това ограничаване на техните
права, съответно лишаването им от възможност да ползват неограничено
собствените си вещи и да извличат блага от тях е правно обосновано, предвид
наличието на предварителния договор, сключен от техните праводатели и
ответника. По делото се установи, че този договор е валиден, че не е развален,
поради което е обявен за окончателен с Решение на Окръжен съд - Бургас №
384 от 04.01.2022 г., постановено по гр. дело № 1648 по описа за 2020 г.
С оглед на горното предявения иск като неоснователен следва да бъде
отхвърлен.
По разноските
14
Разноски се дължат на ответника предвид отхвърлянето на иска и
разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК. Според представения списък по чл.80
ГПК и доказателствата по делото, сторените разноски от ответника са в
размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение, които следва да му бъдат
присъдени.
С оглед на гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл.59 от ЗЗД от Н. Н.
К., ЕГН **********, с адрес: гр. **** и М. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
********срещу И. Н. П., ЕГН **********, адрес: гр. ***** с искане да се
осъди ответникът да заплати солидарно на Н. Н. К. и М. Н. К., сумата от
12400 лева, представляваща обезщетение за това, че И. П. неоснователно се е
обогатил за сметка на ищците, като е спестил разходи по съхраняване на
собствените си движими вещи - Строително скеле; Съдомиялни машини - 3
бр.; Фурни за вграждане - 2 бр.; Аспиратор черен - 1 бр.; Електрически бойлер
хоризонтален - 1 бр.; Мултифункционален режещ инструмент Райдър RD
ОМТ 01; Керамични умивалници - 2 бр.; Луминисцентни осветителни тела - 4
бр.; ПВЦ тръба Ф 100 ; Дъги колена и разклонители за Ф 100; Ламиниран
паркет КРОНО 7,5 пакета; Топлоизолация фибран 5 см - 5 листа; Подложка за
ламиниран паркет 5 мм - 10 кв.м; Ъглова матрица за ПВЦ профили за окачен
таван; Трион за YTONG - голям; Малък трион - 2 бр.; Тесли - 2 бр.; Бъркалки
за циментова смес за бърза смяна - 2 бр.; Лист тип „кози крак"; Фишери за
тухла 150 мм - 1 кутия; Фишери за фиксиране на топлоизолация - 1 кутия;
Фаянс и декоративен фриз „лила орхидея" 30X50 - 6 кв.м; Теракот лилав цвят;
Гранитогрес бежов 3 кв.м; Полипропиленови тръби; Керамичен смесител за
кухня; Алуминиев мастар 2 м; Кирки 2 бр.; Дребен строителен инвентар -
шпакли, мистрии, др.; Армираща мрежа за топлоизолация; Чук метален с
гумена дръжка; Ъглови лайсни за фаянс - 12 бр.; Ъглови первази за ламинат -
3 бр. в недвижими имоти, находящи се в гр. *** представляващи
самостоятелни обекти в сграда с идентификатори: № ***** и № ***
собственост на ищците за периода 31.01.2021 г. до 29.06.2023 г.
ОСЪЖДА Н. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр. *** и М. Н. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. *** да заплатят на И. Н. П., ЕГН **********, адрес:
гр.***,сума в размер на 500 лева, представляващи сторени по делото
15
разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
16