№ 32522
гр. София, 01.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20241110176279 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на В. И. И., ЕГН **********,
представлявана от адв. Н. И. И., със съдебен адрес в **** против „Софийска вода“ АД, ЕИК
***, седалище и адрес на управление в **** III****, представлявано от В.Т. и Ф.Д..
Твърди се в исковата молба, че след направена справка в ответното дружество ищцата
е установила, че „Софийска вода“ АД претендира от нея заплащането на половината от
сумата, за която е издадена фактура № ********** от 28.02.2019 г. на стойност от 1 810,72
лв. Със счетоводния документ са начислени ВиК услуги по абонатен № **********, открит
за имот, находят се в ***.
В. И. оспорва дължимостта на сумата като твърди, че не е налице облигационна
връзка между нея и ответното дружество, тъй като не е собственик или вещен ползвател на
водоснадения имот. Сочи, че ответното дружество не е предоставяло ВиК услугите, чиято
стойност претендира. Навежда доводи, че задълженията й към ответника са погасени по
давност, тъй като от падежа им е изтекъл срок по-дълъг от три години.
С тези факти и доводи ищцата обуславя правния си интерес от предявяване на
отрицателен установитилен иск за недължимостта на 1/2 от сумата по фактура №
********** от 28.02.2019 г.
С решение № 12698 от 30.06.2025 г. предявеният отрицателен установителен иск е
уважен при условията на признание на иска, а ответното дружество е осъдено да заплати
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
На 01.07.2025 г. процесуалният представител на „Софийска вода“ АД депозира молба
за изменение на решението в частта му за разноските. Навежда съображения, че ответникът
не е станал причина за завеждане на делото, тъй като не е предприел действия за
принудително събиране на отреченото парично вземане. Излага доводи, че присъденото
адвокатско възнаграждение е прекомерно, тъй като делото не представлява фактическа или
правна сложност, а ответникът е признал исковата претенция.
В срока по чл. 248 ал. 2 от ГПК пълномощникът на В. И. депозира становище, с което
оспорва молбата на ответното дружество.
Съдът, като взе предвид данните по делото и съображенията на страните, намира
молбата по чл. 248 от ГПК за допустима, но неоснователна, предвид следните съображения:
Молбата за изменение е подадена в преклузивния срок по чл. 248 ал. 1 от ГПК – в
срока за въззивно обжалване. Искането изхожда и от процесуално легитимирано лице –
ответното дружество, чрез неговия пълномощник.
1
Разгледано по същество, искането е неоснователно.
По съображения, изложени и в постановеното решение, решаващият орган приема, че
в случая не е налице втората предпоставка на чл. 78 ал. 2 от ГПК, а именно ответникът да не
е дал повод за завеждане на делото. Според съда, ответникът следва понесе отговорността за
разноски, тъй като в случая е неприложима разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от ГПК. Цитираната
процесуална норма предвижда кумулативното наличие на две предпоставки за
освобождаване на ответника от отговорността за разноски по делото, а именно: ответникът
да не е дал повод за предявяване на иска и да го е признал. В случая е налице само второто
изискване – признание на иска от ответната страна. Извънпроцесуалното поведение на
ответника е довело до необходимост от предявяването на иска, инициирал настоящето
производство. Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с
разноски когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода
на производството са оспорени правата на ищеца. В настоящия случай поведението на
ответника е такова, че същият демонстрира претенция по отношение на погасените по
давност задължения, осчетоводявайки отречените вземания като дължими. Възражението за
изтекла в полза на длъжника погасителна давност представлява субективно потестативно
право, което може да се упражни само по съдебен ред, поради което именно предявяването
на отрицателен установителен иск е способ длъжникът да защити правото си да осуети
възможността на кредитора да претендира по съдебен ред погасени по давност вземания.
Правният интерес в случая се извежда от установяване със сила на пресъдено нещо между
страните кои вземания, за кой период и в какъв размер са погасени по давност. Ответникът
не следва да се натоварва с разноски, когато неговото поведение нито е обусловило
предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. Когато
обаче сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца,
признанието на иска не е достатъчно да се освободи ответникът от отговорността за
разноски, защото липсва първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК (в този смисъл решение
№ 3903 от 14.06.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 11105/2017 г.).
С молбата за изменение на решението в частта за разноските, ответникът реално
поддържа и направеното от него възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, направено в хода на производство. Съдът намира същото за неоснователно.
Присъденият адвокатски хонорар е в размер на минималния такъв, посочен в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Действително, съгласно решение на
СЕС по дело № С – 438/22 от 25.01.2024 г. Наредбата на Висшия адвокатски съвет не е
задължителна за съда, тъй като е приета от съсловна организация. Независимо от това, съдът
счита, че размерите, посочени в Наредбата са ориентир за възмездяването на адвокатския
труд. Безспорно настоящето производство не представлява фактическа и правна сложност –
ответникът е признал иска, проведено е само едно открито съдебно заседание и са събрани
единствено писмени доказателства. Въпреки това, следва да се вземе предвид положения
адвокатски труд от страна на процесуалния представител на ищеца – изготвяне на искова
молба, подготовката на приложенията към нея, депозирането й пред съда, изготвяне и
депозиране на становище за откритото съдебно заседание. Съдът счита, че този труд следва
да бъде оценен на минималния размер на адвокатското възнаграждение, предвиден в
Наредбата на Висшия адвокатски съвет, а именно сумата от 400 лв.
Водим от горното и на основание чл. 248 ал. 3 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника „Софийска вода“ АД, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление в **** III****, представлявано от В.Т. и Ф.Д. за изменение
на решение № 12698 от 30.06.2025 г., постановено по гражданско дело № 76279 по описа за
2
2024 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав, в частта му за разноските.
Определението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски
районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3