№ 5493
гр. София, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 147-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА
СТЕФАНОВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА СТЕФАНОВА
Административно наказателно дело № 20241110211394 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ************************ срещу
Наказателно постановление № 22-2400178/18.07.2024 г.., издадено от
Директор на Дирекция "ИТ Софийска област", с което на ************* на
основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от КТ е наложено адм. наказание-
имуществена санкция в размер на1500 лева, за нарушение на чл. 415, ал. 1 от
КТ.
В жалбата се излагат съображения за отмяна на НП като неправилно и
незаконосъобразно, като постановено при съществени процесуални
нарушения..
Въззиваемата страна - ДИТ-София област, редовно призована, се
представлява от юрисконсулт , който моли НП да бъде потвърдено като
изтъква, че от събраните по делото доказателства, се установява по безспорен
начин неизпълнението на даденото предписание. Претендира за присъждане
на разноски в полза на въззиваемата страна - възнаграждение за юрисконсулт.
Софийски районен съд, след като прецени събраните по делото
1
доказателства и наведените доводи, провери изцяло атакуваното наказателно
постановление, като приема за установено от фактическа страна следното:
На 26.03.2024г., 01.04.2024г. и 12.04.2024г. инспектори на ДИТ София-
област, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство от
страна на ************************в качеството му на работодател по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, включително относно изплащане на
дължимите трудови възнаграждения на работници и служители на
дружеството. Резултатите от проверката били обективирани в Протокол за
извършена проверка №
№ПР2411062 от 12.04.2024Г.
връчен на същата дата на представител на дружеството .
В хода на проверката, на база представена от дружеството
информация -представената платежна ведомост за заплати, било констатирано
, че последното не е изплатило на ****************************
уговореното трудово възнаграждение за извършената от тях работа през месец
октомври 2023г. (чиста сума за получаване съответно в размер на 830,29 лв. и
1086,37 лв. Във връзка с констатираните по време на проверката нарушения,
включително посоченото, в изготвения от страна на контролните органи
протокол, на основание чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ, били издадени
задължителни предписания на ************* като съгласно т. 21 от
диспозитивната част на протокола, на дружеството-жалбоподател било
издадено предписание в срок до 07.05.2024г да изплати на
**************************** по представената платежна ведомост за
заплати на дружеството (неразделна част от протокола), уговореното трудово
възнаграждение за извършената от тях работа през месец октомври 2023г.
(чиста сума за получаване съответно в размер на 830,29 лв. и 1086,37 лв.),.
Няма данни предписанието, имащо характер на принудителна
административна мярка, да е било атакувано пред горестоящия
административен орган или съда. Принудителната административна мярка, с
която се формулира предписанието е влязла в сила и подлежи на изпълнение
от страна на нейния адресат.
1. С оглед осъществяване на контрол по изпълнение на предписанията,
дадени на основание чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ, била извършена
последваща проверка на дружеството от страна на инспектори при ДИТ
София-област, за което бил съставен Протокол № изх.
2
№ПР2419553/27.05.2024г.;
По време на проверката била изискана информация за изпълнение на
дадените с предходния протокол предписания. От страна на дружеството не
били представени доказателства за изпълнение на предписанието под № 21,
като липсвали каквито и да било документи, доказващи изплащането на
трудовото възнаграждение на служителителитенито в първоначално указания
срок, нито до приключване на допълнителната проверка .
В тази Р. В. А. на длъжност главен инспектор в Дирекция „Инспекция
по труда" - София съставила Акт за установяване на административно
нарушение ,с който срещу жалбоподателя било повдигнато административно-
наказателно обвинение за това, че не е изпълнило в срок даденото под № 21 от
Протокол за извършена проверка №
№ПР2411062 от 12.04.2024Г.
предписание за изплащане на трудовото възнаграждение на
посоченитев протокола лица, квалифицирано от актосъставителя като
нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ.
На база на така съставения АУАН било издадено процесното
наказателно постановление .
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на показанията на свидетелката Р. В. А. дадени в хода на съдебното
следствие и приложените по делото писмени доказателства-материалите по
административно-наказателната преписка.
Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на
свидетелката Р. В. А. тъй като същите се явяват логични, последователни,
вътрешно безпротиворечиви и съответни на приобщените по делото писмени
доказателства. Показанията на свидетеля са достатъчно информативни, като
съдържат изчерпателни сведения за елементите от състава на нарушението.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК,
писмени доказателства, като намира, че същите са логични, последователни,
съответни и не се опровергават при преценката им, както поотделно, така и в
тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който
и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административно-
наказателното производство и съдебното следствие. С оглед липсата на
3
противоречия между доказателствените източници, както и на спор по
правото, по аргумент за противното от чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК, съдът
намира, че не се налага подробното обсъждане на всеки от тях поотделно.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата се явява процесуално допустима - същата изхожда от
легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок, и
срещу акт, подлежащ на обжалване, но разгледана по същество е
неоснователна поради следните съображения:
При съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени
изискванията за форма и съдържание, както и специфичните процедурни
правила, свързани с участието на свидетели, предявяване на АУАН, и
сроковете за това. АУАН е издаден от компетентен орган - главен инспектор
при ДИТ-София област, в кръга на неговите правомощия и в присъствието на
двама свидетели. Съгласно чл. 416, ал. 1 от КТ, актовете за установяване на
нарушения се съставят от длъжностните лица към службите за контрол, към
които съгласно чл. 399, ал. 1 от КТ се числи и ИА "ГИТ", съответно нейните
подразделения и служители, какъвто е актосъставителя служител на ДИТ
София област, на длъжност главен инспектор в агенцията. Актът е подписан
от съставителя и свидетеля по акта, съгласно изискванията на чл. 43, ал. 1 от
ЗАНН и е предявен на представител на дружеството нарушител. На следващо
място актът отговаря на изискванията за форма, съдържание и реквизити,
регламентирани в чл. 42 ЗАНН, като в тази връзка не се констатират
нарушения на процесуалните правила, които да се определят като съществени
и да внасят неяснота относно фактическите и правни рамки на формулираното
обвинение.
Въз основа на така издадения акт за установяване на административно
нарушение е съставено обжалваното НП, което изхожда от териториално и
материално компетентен орган. Атакуваното наказателно постановление. е
издадено в законоустановения срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН като е налице
пълно съответствие между установените фактически обстоятелства в АУАН и
НП. При съставянето на същото не се констатират нарушения на чл. 57, ал. 1
ЗАНН.Нарушението е ясно дефинирано, както от фактическа, така и от правна
4
страна, като не съществува съмнение, че дружеството -жалбоподател е
санкционирано за това, че не е изпълнило дадено задължително предписание,
издадено на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ, което именно кореспондира и с
правната квалификация на извършеното, а именно нарушение по чл. 415, ал. 1
КТ.
Изложената в АУАН и НП фактическа обстановка кореспондира с
приетата за установена от настоящия съдебен състав. Правилно наказващият
орган е подвел фактите под посочената в НП материално-правна норма.
Предписанието е издадено в изпълнение на правомощията на
контролните органи по чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ и е насочено към отстраняване
неизпълнение на задължение на работодателя, произтичащо от изрична норма
на трудовото законодателство. Тук е мястото да се отбележи, че посочените
предписания представляват принудителна административна мярка по смисъла
на чл. 22 ЗАНН, като в тази си част Протоколът за извършена проверка
представлява съвкупност от отделни индивидуални административни актове,
всеки, от които подлежи на самостоятелна преценка за законосъобразност, на
самостоятелно оспорване по административен и съдебен ред, както и на
отделно изпълнение, в който смисъл ирелевантно е обстоятелството дали са
издадени или не и други наказателни постановления във връзка с останалите
предписания дадени със същия протокол.
Видно от констатациите на последващата проверка и представените от
дружеството в хода на същата писмени сведения, посоченото предписание не
е било изпълнено не просто в определения срок, но и към датата на
приключване на проверката. При това законосъобразно е констатирано, че е
налице неизпълнение на задължително предписание, с което е осъществен
състава на нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ. Доколкото се касае за нарушение
извършено от юридическо лице, то изследването на субективната страна на
извършеното е безпредметно.
За нарушаване на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ се предвижда
имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 10 000 лв. Санкцията,
която е наложена на жалбоподателя е в минималния размер от 1500 ;лб. се
явява съответен на обществената опасност на нарушението.
Неоснователни са и доводите за маловажност на нарушението, като на
първо място следва да се посочи, че чл. 415в КТ съдържа специална уредба на
5
маловажните случаи на административни нарушения на трудовото
законодателство, която изключва приложението на общото правило на чл. 28
ЗАНН. Не са налице обаче основания за приложение и на чл. 415в от КТ, като
съгласно същия за нарушение, което е отстранено веднага след установяването
му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни
последици за работници и служители, работодателят се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв. В настоящия
случай въобще няма данни нарушението да е отстранено, нито пък е налице
втората кумулативна предпоставка за приложението на чл. 415в от КТ, а
именно да не са произтекли вредни последици за работниците. В настоящия
казус неизпълненото предписание касае неизплатено трудово възнаграждение,
като следва да се държи сметка, че положеният труд по трудово
правоотношение е възмезден, а основно задължение на работодателя съгласно
разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ е да заплаща уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа. Забавянето при изплащането на
полагащо се трудово възнаграждение на работника във всички случи е вредна
последица за него, поради което и привилегированата разпоредба на чл. 415в
от КТ, уреждащ маловажните случаи на административни нарушения в
областта на трудовото законодателство не следва да намери приложение.
По изложените съображения от фактическо и правно естество
наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото следва да бъде уважено и направеното на
основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН искане на процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на разноски под формата на
юрисконсултско възнаграждение. Основанието за това е нормата на чл. 63д,
ал. 5 ЗАНН, в полза присъждането на възнаграждение определено според
правилата на Наредбата за заплащане на правната помощ, в случай на
представителство на административен орган от страна на юрисконсулт. В
настоящото производство, въззиваемата страна - директорът на ДИТ-София
област е била представлявана от надлежно упълномощен за това юрисконсулт,
като съдът намери, че справедливият размер на възнаграждението, преценен в
рамките указани на чл. 27е Наредбата за заплащането на правната помощ,
относим именно към защита в производства по ЗАНН е 100 /сто/ лева,
доколкото по делото е проведено едно съдебно заседание по същество и е
разпитан един свидетел, като не са представяни допълнителни доказателства.
6
Същото следва да бъде присъдено в полза на Изпълнителна агенция "Главна
инспекция по труда", като първостепенен разпоредител с бюджетни средства.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-
2400178/18.07.2024 г.., издадено от Директор на Дирекция "ИТ Софийска
област", с което на ************************на основание чл. 416, ал. 5,
вр. чл. 415, ал. 1 от КТ е наложено адм. наказание-имуществена санкция в
размер на1500 лева, за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ
ОСЪЖДА на ************************да заплати на Изпълнителна
агенция "Главна инспекция по труда", *********** сумата от 100 /сто/ лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – Софияград в 14-дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7