О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1544 20.08.2019
г. Град Бургас
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, въззивен състав
На двадесети август през две хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2. мл.с. ВАНЯ ВАНЕВА
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело №1045 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №946 от 23.04.2019г. по гр.д.№6562/18г. на РС- Бургас, са отхвърлени исковете на ,,ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София ж.к.,,Мотописта, бул.,,България“№49, бл.53Е, вх.В, за приемане на установено по отношение на В.И.Т., ЕГН **********, с адрес ***,,Димитър Бракалов“№5а, че на основание чл.422 вр.чл.124,ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1вр. с чл.240, чл.92 и чл.86 от ЗЗД, вр.с чл.9 и с от ЗПК, същият дължи на ищеца сумата от 650,22лв.(шестстотин и петдесет лева и двадесет и две стотинки)- предсрочно изискуема главница, дължима по договор за потребителски кредит №**********/30.01.2015г., и сумата от 125,22лв.(сто двадесет и пет лева и двадесет и две стотинки)- неустойка за обезщетение на вреди от разваляне на договора, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПКС- 09.05.2018г.до окончателното й плащане, за които суми ищецът се е снабдил със заповед №1638 от 10.05.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№3338/2018г. по описа на БРС.
Отхвърлено е искането на ищеца за осъждане на ответника за заплащане на направените съдебно-деловодни разноски в исковото и заповедното производство.
Против
решението е постъпила въззивна жалба вх.№22949/29.05.19г. по описа на РС-Бургас,
подадена от юрисконсулт Радина Илиева като пълномощник на ,,ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:гр.София ж.к. ,,Мотописта,
бул. ,,България“ №49, бл.53Е, вх.В. С нея въззивникът е обжалвал решението
изцяло, като излага доводи за неговата неправилност.
На първо място, неправилен бил изводът на съда
относно ненадлежното обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Навежда
доводи, позовавайки се на ТР №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.дело №4/2013г.
на ОСГТК. Сочи, че разпоредбата на чл.60, ал.2 от ЗКИ се явявала неприложима по
отношение на ищцовото дружество (небанкова институция). Небанковите институции не фигурирали сред изчерпателно посочените в
чл.417, т.2 от ГПК субекти. Правната рамка на сключените от тях договори за
кредит обхващала нормите за заема в ЗЗД и тези в ЗПК, като извън тази рамка оставали
разпоредбите на чл.430- чл.432 от ТЗ. Излага подробни съображения в тази
насока, цитирайки съдебна практика (Определение №748/12.11.2013г. на ВКС по
ч.т.д.№3559/2013г., ІІ-ро т.о.; Определение №41/11.01.2016г. на ВКС по
гр.д.№4606/2016г. на ВКС по гр.д. №4606/2015г.). Отбелязва се още, че казусите
относно настъпването на предсрочната изискуемост при договори с небанкови
финансови институции, се решавали противоречиво от съдилищата.
Жалбоподателят
твърди, че в чл.12, т.3 от ОУ към процесния договор се посочвала процедурата по
обявяване на предсрочната изискуемост. Счита, че тъй като ответникът не бил
открит на посочения в договора адрес,
следвало да се приложи хипотезата, визирана в разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК. Намира, че връчването на книжата на назначения особен представител
представлявало надлежно уведомяване на длъжника за настъпила предсрочна
изискуемост.
Навеждат се доводи във въззивната жалба, че с решение №7/19.05.2017г.,
постановено по гр.д.№60053/2016г. на ВКС, ІІ-ро г.о. е допуснато касационно
обжалване на въззивно решение в приложното поле на чл.280, ал.1,т.1 по следния
въпрос: към кой момент в производството по чл.422 от ГПК, вр. чл.415,ал.1 от ГПК следва да се установи съществуването, респ. несъществуването на вземането на
банката по издадена заповед за изпълнение по реда на заповедното производство и
изискуемо ли е в хипотезата на иск с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК
вземане, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост
не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката кредитор по
реда на чл.418 вр. чл.417, т.2 от ГПК и чл.60, ал.2 от ЗКИ, но безспорно е
налице неизпълнение на падежирали вноски по договора за банков кредит.
Посочва,
че съгласно приетото от касационната инстанция, когато предсрочната изискуемост
на цялото задължение не е обявено надлежно преди заявлението по чл.417, т.2 от ГПК, не би могло да се отрече съществуване на вземане за неизплатената
част на задължението, съставляваща сбора
от непогасените вноски с настъпил падеж до момента на приключване на устните
състезания във въззивната инстанция по арг. от чл.235, ал.3 от ГПК. В процесния
случай, падежът на последната погасителна вноска бил на 21.04.2017г., като
целият погасителен план изтекъл.
Заявява
се, при условията на евентуалност, в случай, че настоящият състав намери за
ненадлежно обявена предсрочната изискуемост на процесния договор, да бъде присъден сбора от непогасените вноски
с настъпил падеж, до момента на приключване на устните състезания. В подкрепа
на изложеното е цитирана съдебна практика.
Излагат се възражения във връзка с извода на
първоинстанционния съд за нищожност на Споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги като заобикалящо закона. Твърди, че допълнителният пакет
бил изрично договорен от страните, като на длъжника се предоставяла възможност съгласно
чл.7.1 от ОУ да се откаже от него, което последният не сторил. В тази връзка,
намира клаузите, определящи задължението за плащане на закупения пакет от
допълнителни услуги за действителни и непротиворечащи на добрите нрави. Развива
подробни съображения, твърдейки, че възнаграждението по процесните допълнителни
услуги се дължало от кредитополучателя отделно и независимо от цената на самия
кредит. Посочва, че в обхвата на общите разходи по кредита, които следвало да
се отчетат при формирането на ГПР, попадали и разходи за допълнителни услуги,
но само в случаите, когато получаването на такива се явявало задължително
условие за сключването на договора за кредит. Позовава се на разпоредбата на
чл.9 от ЗЗД относно принципа на свободно договаряне между страните. Подчертава,
че лихвите при кредити, предоставени от небанкови институции били по- високи с оглед риска, който поемат за отпускане на финансов ресурс
на кредитополучатели, които не могат да получат такъв от банките.
Моли решението да бъде отменено в цялост, като
вместо това се постанови ново, с което исковите претенции против ответника да се уважат изцяло. Представя
квитанция за внесена д.т.и пълномощно за процесуално представителство.
Въззиваемият е представил отговор
в законния срок, подаден от адв.Р.Ш., в качеството на особен представител,
назначен на основание чл.47, ал.6 ГПК. В него са изложени подробни съображения
за неоснователност на конкретните оплаквания във въззивната жалба. Относно доводите,
касаещи обявяването на предсрочната изискуемост се сочи, че въззивникът не е
изпълнил задължението си да обяви предсрочната изискуемост на кредита преди
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което
договорът не бил прекратен. Получаването на исковата молба от особения
представител не означавало надлежно уведомяване на длъжника. Установителните искове в случая били обосновани с
неизпълнение задълженията на кредитополучателя за повече от тридесет дни,
вследствие на което, по силата на т.12.3 от ОУ настъпвало автоматично
прекратяване на договора. Твърди, че от приложеното извлечение по сметка към
договора за потребителски кредит, изготвено на 03.09.2018г., било видно, че
ответникът (въззиваем) извършил плащане на 10 вноски по кредита и частично
плащане на единадесетата с падеж 21.03.2016г. Тъй като други плащания по
кредита не постъпили, било налице просрочие за повече от тридесет календарни
дни- обективно основание за настъпване
на предсрочна изискуемост. Предсрочната изискуемост на договора представлявала
едностранно изменение, поради което е нужно изявлението на кредитора за
настъпването ѝ действително да
достигне до длъжника преди депозирането на заявлението по чл.410 ГПК за
издаването на заповед за изпълнение на цялото вземане. В случая изявлението не
било достигнало до длъжника. Не можело да се приеме дори фингирано връчване по
смисъла на чл.13.3 от ОУ. Затова договорът не бил прекратен на соченото
основание, поради което вземанията по него не били изискуеми, липсвало и
основание за начисляване на неустойката при прекратяването му. Относно
оплакванията за изтекъл погасителен план се сочи, че сумата от 650 лева не
представлява дължима главница по договора, защото било видно, че месечните
вноски включват както главница, така и договорна лихва, както и сумата за
допълнителни услуги. Намира, че договорът за потребителски кредит не отговаря
на изискванията на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, а именно: да е изготвен на
разбираем език и да съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на тяхното разпределение. В конкретния случай, потребителят
бил лишен от нужната информация, за да може да престира надлежно, поради което процесният договор
следвало да бъде обявен за недействителен. На следващо място са изложени доводи
касаещи задълженията за допълнителните услуги. Според въззиваемия извеждането
на този пакет в самостоятелен, отделен
от договора писмен акт, не променяло тяхното естество, а съставлявало
единствено заобикаляне на закона (чл.10а, ал.2 от ЗПК), водещо до нищожност на
споразумението на основание чл.26, ал.1, предл.2 от ЗЗД. Заявява, че клауза,
поставяща изпълнението на задълженията
на търговеца или доставчика в зависимост
от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля, била
неравноправна и следователно нищожна (чл.143, т.3 и чл.146, ал.1 от ЗЗП).
Счита, че претендираната сума от 218,82 лв., представляваща възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги се явявала недължима. Моли решението да
бъде потвърдено като правилно и обосновано. Направено е искане за определяне
дължимия адвокатски хонорар за особен представител.
Страните не са представили
доказателства и нямат доказателствени искания.
На основание чл.267 от ГПК, съдът
извърши проверка относно допустимостта на жалбата:
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок /решението е получено от въззивника на 14.05.2019г., а
жалбата е постъпила в съда на 29.05.19г./ от надлежно упълномощен представител
на страна, която има правен интерес да го обжалва. Жалбата отговаря на
изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима.
Мотивиран от горните съображения
и на основание чл.267 от ГПК, Бургаският
окръжен съд
О П
Р Е Д Е Л И :
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ проекта за
доклад на въззивната жалба и отговора, както и на останалите въпроси по чл.267 ГПК, съобразно обстоятелствената част на настоящото определение.
Препис от определението да се
връчи на страните.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.